НАУКИ

За хората, логиката се е превърнала в основен и единствен начин за мислене и описание на реалността. Разрастващите се логически познания следват фракталната йерахия на съзнанието и се диференцират в разнообразни области.

На горната фигура съвсем условно е показано как се раклоняват логическите познания.

В основата на съвременните науки е редукционизмът - идята, че всяко нещо може да се разбере, като се разглоби на части и се изучат частите. Това е и основният метод за обогатяване на логическите знания - допълнително раздробяване на понятията. Научните течения имат различни клонове, самите науки се специализират във все по-тесни области, всяка област има своя терминология и т.н.

За да може един човек да се запознае с тези науки, той трябва да премине през продължителен период на обучение, с който постепенно да опознае разклоненията на съзнанието, които обуславят самата наука. В резултат тясно специализиран в дадена област човек, има слаби познания в останалите области.

Медицина и биология

Биологията е достигнала до изключително комплексни познания за структурата на живите организми.

С раздробяването на цялото на части, нуждата от нови термини и понятия расте експоненциално. В желанието си учените да разберат механизмите, които карат материята да "оживявя", те са достигнали до изследване на работата на клетките до молекулярно ниво. Открити са и наименовани огромно количество структури в клетката, химически механизми на метаболизма, на клетъчно и макро ниво.
Освен желанието да разберат как работи живота, важна цел, която са си поставили учените е, чрез тези знания да разберат, как могат да се лекуват живите организми.
Въпреки че основните механизми в живите организми са изучени, хората нямат голям успех в създаването на живот. Причината за това, е грешният подход - от частите към цялото.

Съществуват множество теории за неорганичното начало на живота на земята. Учените са открили естествени химични реакции, които синтезират основните огранични компоненти на живите организми (аминокиселини, рибоза, дизоксирибоза, нуклеотиди), но на този етап няма цялостна идея, как те са еволюирали в по-сложни фукции, като за синтез на протеини или репликация на ДНК и РНК молекулите.
Напредък е постигнат с генното инженерство, но то се състои в директна манипулация на фрагменти от ДНК кода, а резултатите от това в повечето случаи са непредвидими.

При прости организми могат до известна степен да се придвидят резултатите - например така са получени щамове бактерии, които синтезират инсулин, който се използва за болните от диабет, но не съществуват методи за проктиране на сложни многоклетъчни организми.

С разбиране, че частите образуват цялото изглежда логично, че ако се поправят частите, ще се подобри работата на цялото. За тази цел в медицината се използват голямо количество химически вещества, които модулират работата на организма и по този начин отсраняват симптома на болеста. Хиругията работи, чрез отстраняване на заболели тъкани, възстановяване цялостта на органи, трансплантации и др.

Недостатъците на медицината са следсвие от обективния подход, който използва. За диагностициране на болестите на материалното тяло се преминава през различни изследвания, търсят се отлонения от общоприетите за нормални стойности на показателите и се правят изводи за причината за болестното състояние.
Точно тук е грешката на медицината - нарушената функционалност в тялото не е причина за болестното състояние.

Причината винаги се крие в дуалност в по-високите честоти на енергията. Колкото по-задълбочена е дуалността, толкова по-голямо е напрежението в съзнанието. Вортексът на енергията на дуалността излиза извън фаза (разрушава се резонанса) с енергията над дуалността. Ако дуалността не се разреши, йерархично продължава да се структурира към по-ниските честоти на енергия.

Дуалност на психическо ниво, постепенно може да се предаде като дуалности на материалното тяло (системи, органи) и окончателно до нарушена работа на клетъчно/молекулярно ниво.
В много случаи, когато съзнанието мисли (раздробява) полюса на дуалността, несъзнателно се напраяга и част от тялото върху, която по-късно се проявява болестта.

Докато дуалността е на психическо ниво не обръщаме голямо внимание, но когато премине на материално ниво липсата на резонанс в тялото привлича вниманието ни.
За съжаление голяма част от дуалностите, които причиняват болестите ни (замърсяване, шумове, постоянен стрес) са извън нашето съзнание - те са на нивото на колективното съзнание.

Медицината изследва за симптоми на болестите и лекува самите симптоми. Химическите лекарства, хирургията отстраняват симптомите на болестта. Дуалността разбира се си остава. Въпрос на време е тя да се прояви отново, като същата болест или като друга.

Хората не трябва да разчитат на медицината да ги лекува, а трябва сами да осъзнаят, че болестите не се появяват от нищо, а са следствие от неправилния начин на живот, който води цивилизацията ни.

Живот в постоянен стрес, надпревара с времето, проблеми в социалните взаимоотношения - всички тези дуалности се изпитват като напрежения в психиката и често се структурират и в ниските честоти.

За да бъде един организъм здрав е нужно цялата енергийна структура - от най-ниските честоти до тези на психиката да бъдат в резонанс. Тогава структурата на тялото отговаря на психическото ни състояние. Ако живеем хармоничен живот, хармонично ще е и материалното ни тяло.

Ще разгледаме как в общи линии работи мозъкът ни.

Мозъкът е най-голямата загадка за съвременната наука. Той е най-сложната конфигурация на материя, известна на човечеството. Последните деситилетия, неврологията полага големи усилия, за да направи "карта" на мозъка. В днешно време е открита функцията на почти всяка част на мозъка.

Известни са дяловете на мозъка, които отговарят за основните животоподържащи функции, двигателните функции, зрението, слуха, мисловните функции.

Какво представлява мозъкът?
Мозъкът изключително сложен орган. Състои се от няколко дяла, всеки съставен от нервна и подържаща тъкан. Нервната тъкан се състои от нервни клетки, наречени неврони. Човешкият мозък съдържа около 100 милиарда неврона.

Невронът представлява звено за пренасяне на сигнали. Всеки неврон има дървовидни израстъци наречени дендрити и аксон. Дендритите са входовете на звеното, а акоснът е изход. Когато клетката получи сигнал с достатъчно голямо ниво, се генерира работен електрически потенциал, който се предава по аксона.

Терминалите на аксона са свързани с дендрити на други нервни клетки, но връзката не е непосредствена. Между тях има съвсем малко разстояние, което се нарича синапс. Когато работния потенциал достигне терминалтите, от тях се отделят химични вещества (невротрансмитери), те преодоляват разстоянието (синапса) и достигат дендритите на приемната клетка.

Там невротрансмитерите активират специални протеинови рецептори и ако са те са достатъчно на брой се създава нов работен потенциал в приемната клетка. Този потенциал се разппространява по нейния аксон, който може да активира други неврони и т.н.

Милиони клетки в нервните тъкани предават сигнали помежду си. Аксоните на някои неврони са свързани с мускулни тъкани и по този начин мога да предизвикават контракция на влакната. Други неврони получават входни сигнали от взаимодействие с външни дразнители (рецептори за топлина, допир, светлина и т.н).

Нервната система има нервни клетки по цялото тяло, те са свързани с гръбначния мозък (разположен в отвора на прешлените на гръбначния стълб), а той от своя страна е свързан с главния мозък. Главният мозък е централен пункт на нервната система.

Руският учен Иван Павлов (1849 - 1936) е правил серия експерименти с кучета, за да уставнови, как може да се моделира поведението им. Някои от опитите, които е правил, целят да се разбере какво предизвиква отделянето на стомашни сокове при бозайниците.

Установено е, че кучето отделя стомашен сок, още когато вижда храната т.е соковете не се отделят поради дразнение на самия стомах, а се стимулират от визуалното възприятие.

В други опити всяко хранене е предизвестено със звън на камбанка и това се повтаря няколко хранения подред. След това се удря камбанката, но този път звъна не е последван от хранене - въпреки това кучето отделя стомашен сок. По някакъв начин животното е свързало звъна на камбанката с предстоящото хранене.

В днешно време този процес се нарича кондициониране (Conditioning) и механанизът му е изследван много подробно до процесите на клетъчно и молекулярно ниво.
Да разгледаме следната фигура:

В случай "А" визуалната стимулация предизвиква работен потенцаил в съответния неврон, който от своя страна предизвиква (чрез синаптичната връзка) работен потенциал в неврона за отделяне на стомашен сок.

В случай "Б" няма визуална стимулация, но има звукова. Звукът предизвиква работен потенциал в съответния неврно, но този потенциал не отделя достатъчно невротрансмитери, за да предизвика работен потенциал в следващия неврон.
В "В" случай двете стимулации са налице едновременно.

Визуалната стимулация е способна самостоятелно да предизвика отделяне на стомашен сок, но този път има и допълнителна помощ от неврона на звуковия стимул. Няма да се спираме подробно на химическите механизми, но при обща стрелба на двата неврона протичат процеси, които усилват връзката на неврона на звуковия стимул с неврона за отделяне на стомашен сок.

Ако двата неврона стрелят достатъчно пъти заедно връзката се укрепва до такава степен, че работният потенциал на неврона за звукова стимулация е способен самостоятелно да активира работен потенциал и в неврона за отделяне на стомашен сок - "Г".

Процесите на кондициониране са основни за работата на мозъкът. Почти всяка дейност, която познаваме е свързана с кондициониране на стимули.
Например четенето е вид кондициониране. За малко дете буквите на азбуката нямат смисъл, но за човек, който многократно е тренирал четене са се образували връзки, така че при визуална стимулация от писмен текст се активират и невроните, които създават усещането за съответния смисъл.

Може да си представим мозъка, като карта на йерахичната структура на съзнанието - цялостната активност на големи области от нервна тъкан съответстват на високочестотните контексти (цялостни усещания, емоции), а по-подробно фокусиране върху по-малките групи стрелящи неврони съответства, на по-нискоизмерни съзнателни фрагменти (например думи, числа, знаци и т.н).

Всеки човек кондиционира свои уникални области на мозъка. Един учен може да е съставил шаблони за действие, които му позволяват да създава сложна актовност с нискочестотните логически фрагменти на съзнанието. Съзнание, което умее да се фокусира върху високочестотните контексти, може да изпита цялата мозъчна активност едновремнно и съзнателни контексти, които са твърде общи, за да се дадат пряко отражение върху материалните нива на енергия. Такива високочестотни нива на съзнание могат да се изпитат по време на медитация.

Ежедневно съзнанието ни прескача от контекст в контекст, раздробява ги на фрагменти, открива нови контексти и т.н. Кондиционирането създава връзки между контексти. Когато видим позната физионмия, нервната активност насочва съзнанието към свързания с нея контекст - в него ще възприемем голямо количество информация свързана с човека, а нея можем да раздробим на определени мисли свързани с него. Мислите могат да са кондиционирани с други контексти - това могат да са общи интереси, общи преживявания и т.н.

В съзнанието няма непосредствено разграничение между спомен и в момента случващи се събития. Разликата е в следното: когато виждаме нещо, получаваме ясно съзнателно усещане, предизвикано от визуалната информация, която съзнанието ни обединява в по-общ контекст.

Ако ние самостоятелно попаднем в този контекст, съзнанието ни го редуцира до ниските честоти, което наподобява изживяното събитие. Ако събитието ни е направило силно впечатление е по-вероятно контекстът да се редуцира по близък начин (по-добре структуриран шаблон). Ако няма ясно структуриран шаблон, трябва сами да направляваме пътя на редуциране на контекста, което може да доведе до реални усещания, които обаче нямат нищо общо с действителната случка.

Колкото по-добре осъзнаваме високочестотните контексти, толкова ясно осъзнаваме собствената си материална структура. Това осъзнаване може да продължи към още по-високочестотните нива, които дават усещане за променяща се реалност, в която материалното тяло е само редуцирана в ниските честоти структура.

cosmicc.hit.bg