Както вече казахме, съзнанието в най-висшата си форма представлява неограничен потенциал от безкрайно много честоти на вибрация на енергията. То съществува извън времето и пространството.

В това съсотяние съзнанието изпитва едновременно абсолютно всичко, безкраен потенциал от възможности, но за да може да изследва (да изживее) тези възможности, то трябва да се ограничи в част от тях.

Защо съзнанието иска да изследва възможностите си?
Преди да отговорим на този въпрос трябва да изясним няколко понятия.

Съвременната физика работи с така наречените затворени системи. При тях енергията е определено крайно количество и само може да се преобразува от един вид в друг, но не и да се създава.

Съзнанието е отворена система. Съзнанието само по себе си е неограничен източник на енергия.

Енергията се генерира в източника и се предава по разклоняващите се вортекси, в неограничени количества.
Нашето Слънце е източникът на тази енергия (светлина) - всички планети и животът са във времевия контекст на Слънчевата система, тяхната енергия навлиза от вортексът на Слънцето.

Причината физиката да работи със затворени системи е, че се използва его-центричен поглед над реалността. Разделението Аз/Не-Аз кара учените да изследват всичко, като нещо различно от тях самите.

Тъй като всички обединяващи контексти на реалността са над нивото на егото, съзнанието остава с илюзията, че живее в материален свят, къдет всичко е външно. Всички експерименти във физиката се базират на използването на инструменти изградени от материя и следователно те могат да си взаимодействат само с енергия в същото или по-ниско измерение (в случая 3D - видима светлина и по-ниски честоти на вибрация). Както знаем в 3D дуалностите са доминиращо състояние на енергията.

За съзнание съсредоточено на тези нива изглежда, че енергията се прехвърля от една част на реалността към друга, а това всъщност е преразпределяне на потенциал между поляризирани структури. Ако съзнанието осъзнавае източника на дуалността, ще разбере, че енергията се влива от по-високо измерение и се поляризира в по-ниските.

Енергията, която генерира източника, е движещата сила, която кара енергията да "обхожда" всевъзможните състояния, в които може да съществува.

Същата тази сила е усещането за ентусиазъм и желание за творчество, и изследване на възможности при човека.

Създателят на нашата галктика е фрактално ниво в йерархията на енергията. Той самият е създаден (избран) от още по-глобално ниво на енергията (обхващащо клъстери от галактики), те са в контекста на нивата на супер-клъстерите и т.н до самият Източник.

Сега ще се опитаме (до колкото това е възможно) да си представим, как изглежда сътворението на нашата галактика.
Самият Създател, както казахме, е фрактално ниво, което има по-ограничен потенциал в сравнение с по-високоизмерните нива.

Създателят разклонява потенциала си (енергията), което води до поява на клъстери от звездни ситеми, те се разклоняват в звездни системи, те в планети. Планетите мога да продължават да разклоняват потенциала си до достигане на нискочестотните фрагментирани (материални) нива.

Съзнанието не създава нищо като отделно от себе си.
Може да си представите, че от фракталното ниво на галактиката се виждат безкрайно много възможности, как тази галактика да се засели със звезди. Ако Създателят насочи фокуса си към някоя от тези възможности, тя започва да става все по-реална, насочващият се фокус избира все повече подробности за творението – отклоняващият се фокус се превръща в самата звездна система.

Едновременно с това хиляди други разклонения паралелно създават други звездни системи.

От нивото на звездната система се виждат потенциални възможности за планетни структури. Съзнанието отново се разклонява и всяко раклонение продължава да прави своите избори, за детайлите по творението си.

Забележете, че планетите и звездите които виждаме с очите си, са само 3D проекция на високоизмерните нива на енергия. Високочестотните нива могат да се осъзнаят единствено от съзнание, което е на тези нива. Планетата осъзнава, че се намира във времевия контекст на звездната система, но планетата не може да обхване съзнателно цялата звездна система, тъй като тя самата е само част от потенциала й.

Планетата се самоструктурира в 3D, но тя изпитва цялата си структура цялостно (както ние собствените си тела).
За да може съзнанието да изпита нискочестотните си нива е необходимо да се структурира по подходящ начин на тези нива.
Шепа пясък е пример за нискочестотна структура на енергията, но тази структура е твърде фрагментирана (хаотична), за да може да се изпита като смислено съзнателно усещане.
Необходимо е енергията да се структурира на материално ниво по такъв начин, че да образува цялостна структура, чиито нискочестотни елементи да са в резонанс с високочестотните.

Биологичният живот на нашата планета е точно такъв тип структуриране на енергията.
Създателят създава планетите в стремежа си да релизира потенциала си, а за да може да изследва собственото си творение по-подробно, той отделя от съзнанието си разклонения (души), които интерферират с контекста на планетите и им позволяват по-подробно да изследва възможностите си.

Не бива да си представяте създателя като личност отделна от нас. Ние всички сме част от неговият контекст - ние и създателят сме едно и също. Ние сме фокусираното в подробностите съзнание на Създателя.(Ако това не ви изглежда така, значи сте от “Аз” страната на дуалността на егото)

Ние можем да си фокусираме вниманието върху някоя подробност (например да си завържем обувките), но в момента в който завършим завързването, си спомняме кои сме е какъв е бил по-общият план.

По същият начин всяка душа е като насочено внимание в ограничена част от реалността. Когато завършим изследването си, се връщаме във вискокоизмерното си състояние. Там ние (Създателят) избираме нова идея за изследване и отново насочваме вниманието си към подробностите (разделяме фокуса си на отделни "сонди" за изследване - души).

Да се опитаме сега да си представим как изглежда създаването на човека.

От високоизмерното си състояние, Създателят изпитва желание да изпита подробностите на собственото си съзнание. Той започва да насочва вниманието си към нискоизмерните нива на енергия.

Ако от висшото си състояние може да види безбройни възможности как да се фокусира в подробностите, то избирайки определен начин да направи това ще определи по-нататъшните му възможности (колкото повече се съсредоточава върху определено съзнателно ниво, толкова повече губи съзнателното усещане за възможностите извън него).

На всяко ниво се избират подробности, които да доразвият по-общия план. Първоначално се изпитва усещането за всевъзможни тела, които биха могли да се използват. Постепенно избора се насочва, към точно определена структура. Колкото по-нискоизмерно е състоянието на съзнанието, толкова изборът определя по-дребните подробности.

Като груба аналогия може да си представите това, като оформяне на статуя от камък.
Съзнанието е избрало формата на тялото и продължава да се структурира като фракта.

На този етап, сътворението претърпява много важно раздвоение (дуалност), породено от натурата на ниските честоти - енергията на творението се разделя на две - създават се двата пола. Двата пола са "огледални образи" на една и съща идея. Те продължават да се структурират отделно, но винаги си остават "съвместими".
Фрактално разделящата се енергия, кара тялото да се раздели на системи, те на органи, на тъкани, клетки, органиели и т.н до изчерпването на възможностите за избор.

Тъй като към 3D честотите структурите стават все по-прости и фрагментирани, фрагментирани стават и начините по които съзнанието резонира с околната енергия.

Енергията при различните честоти има и различна структура - светлина, газове, течности, твърди вещества. По тази причина и начините по които резонираме с тези честоти изглежда различен. Чрез зрението резонираме с честотите на светлината, слухът резонира с газовете (звука се разпространява като вълни във въздуха). Следват обонянието, вкусът, усещането за механични вибрации и допир.

На този етап съзнанието в процеса на създаване на човека отговаря приблизително на съзнанието, както ние го познаваме.
Но това все още е сравнително високоизмерно състояние (между 3D и 4D).
Целта е да се достигне до възможно най-елементарните нива.
Съзнанието започва да се опростява - сливат се клетки, размерите намаляват, достига се до съзнание със структура на емброин, после до няколко свързани клетки и накрая до една единствена клетка.

Това е най-ниското ниво до което може да достигне съзнанието. Ако продължи да опростява клетката, ще се достигне до структури (отделни молекули и атоми), които са твърде фрагментирани, за да пресъздадат цялото.

С достигането на съзнание до структурата от една единствена клетка, вътре в клетката се получава сложна структура известна ни като ДНК. ДНК представлява "кодиран запис", карта, която показва как съзнанието е достигнало от високоизмерното си състояние до това елементарно ниво.

Когато душа избере да се въплати в материална форма, се избира токущо оплодена яйцеклетка. Душата насочва целият си фокус на съзнанието в тази клетка, при което изпада в "безсъзнание". Това е така, защото една клетка е тврде проста структура, за да може да се изпита като нещо смислено. Но независимо от това, дори и на това елементарно ниво съзнанието продължава да прави своите избори. Започва обратния ход на сътворението.

Душата е движещата сила, която следва пътя оказан в ДНК, за да достигне високоизмерно си състояние. Клетките се делят, разрастват се ограните и системите. Съзнанието започва да обхваща все повече от собствената си структура, което води до усещане за по-голям смисъл. След раждането вече може да се използва и зрението, което носи още повече информация (смисъл) на съзнанието.

За съжаление това е нивото до което стига нашето развитие. Хората сами се отказват да продължат плана заложен в ДНК и да открият растящите измерения на съзнанието с растящи възможности.

Всъщност по-горе загатнахме дефиницията за еволлюция. Еволюцията също е резултат от цикличността на времето. Когато Създателят отдели от съзнанието си душа се получава причина/следствие - душата започва пътешествието си към ниските измерения, но накрая задължително пак се връща от където е започнала.

Създателят набелязва път за еволюция и започва да насочва фокуса на съзанието към него. По този начин насочващият се фокус се превръща в душа - отделя се част от потенциала на фракталното ниво на Създателят. Душата започва слускането си през намаляващите измерения до достигане на фрагменираните материални нива. От там започва обратният ход на еволюцията - душата изминава уникален път на лична еволюция, по който личността израства от нискоизмерна материална форма на живот, чак до висшо духовно състояние на съзнанието.

Опитът, който трупа душата през своята еволюция е опит на Създателя (ние сме едно и също). С този опит Създателят може да планира следващ еволюционен цикъл, в който да изследва нови възможности и т.н.

На горната илюстрация някои окръжности са показани с прекъсвани линии - това е така, защото всяка фрактално ниво съдържа възможностите на по-нискоизмерните нива (5D форма на живот съдържа в себеси всички възможности характерни за 3D и 4D, но 3D форма на живот не осъзнава тези високоизмерни нива).

По време на еволюцията си на материално ниво, душата преминава през разнообразни форми на живот.
Най-простите енергийни структири са силно фрагментирани състояния на електрони, протони, атоми и т.н. За да расте измерението на съзнанието е необходимо нискочестотните фрагменти да са обединени в по-високоизмерно цяло и енергията, от цялото до фрагментите, да е в резонанс на всички нива.

Следващи по сложност са минералите. Минералите са нискоизмерни енергийни структури (1D), които представляват подходящо структурирани масиви от елементарни частици.
Следват едноклетъчните животни и растения.
Висшите растения обединяват множество клетки (2D) и при тях ясно си личи фракталната им структура.

Многоклетъчните животни са следващи по сложност (3D). При тях съществуват системи, орагани и тъкани съставени от клетки. Съзнанието на това ниво може да избира от много по голямо разнообразие от възможности и затова животните имат много по-разнообразно и сложно поведение и изпитват болката по същия начин по който и ние.

В цикъла на еволюцията си душата преминава през множество по-кратки цикли на живот в материална форма. Всеки цикъл започва с раждане (избор на подходяща материална форма на живот) и завършва с отделяне на фокуса на съзнанието от материалното тяло (физическа смърт).Душата преминава последователно през форми на живот, които позволяват плавно да се надгражда съзнанието - от нискоизмерни форми (минерали) до по-висши форми на живот.

На този етап всеки от нас се е озовал в човешка форма на живот.
Структурата на човешкото тяло (определена от ДНК) представлява високоизмерно цяло, което ни позволява да използваме сетивата и телата си, но и да изпитваме високоизмерни състояния на съзнанието, при които се открива нарастващо обединение на енергията в синхронно вибриращи структури.

Ситуацията на планетата Земя е такава, че хората трудно могат да продължат еволюцията си от нивото на човешко съзнание.
Причината за това е, че хората се възпитават в дуалности още от самото си детство. Създава се дуалността на егото, вниманието се насочва към нискочестотните вибрации на материята и сетивата.

В такова състояние хората рядко могат да осъзнаят истинската си същност, което води до живот без разбиране за работата на природата и действия които създават дуалности, което води до допълнително ограничаване на свободната воля.

Когато настъпи смъртта, фокусът на съзнанието се освобождава от нискочестотните нива на материалното тяло и преминава във вискоизмерно състояние, в което може да изпита целия си живот едновременно (както и предишни животи). Душата веднага осъзнава илюзията, в която е изживяла земния си цикъл.
По-голямата част от дуалностите (като тази на егото) са структурирани на ниво над честотите на материалното ни тяло и затова тези дуалности не се разрешават след физическата смърт.

Това означава, че неразрешената карма се запазва между преражданията. Освободената от тяло душа продължава да изпитва дуалностите и единственият начин да ги разреши е да избере ново материално тяло, където евентуално ще ги осъзнае.
В новото материално тяло дуалностите се структурират до по-нискочестотните нива, като по този начин те могат да се проявят по по-различен начин от предния живот. Това са така наречените кармични уроци.

Ако съзнанието разреши кармичните уроци (дуалностите) преди смъртта си (т.е осъзната е истинската същност и смисъл на земния цикъл), то след смъртта душата е свободна да продължи еволюцията си в следваща високочестотна (нематериална) форма на живот.За душите, които по време на земиня си цикъл задълбочат дуалностите, е по-приемливо след смъртта, да се преродят в по-низша форма на живот, където ще е по-лесно да се разрешат нискочестотните дуалности и след това отново да продължат в човешка форма.

Преражданията не са наказание. От високосъзнателна гледна точка смисълът на земния цикъл е съвсем очевиден и ние сами избираме материално тяло, където да продължим еволюцията си.

Обикновено енергията е в резонанс от най-високочестотните до материланите нива, защо тогава нашите съзнания са извън фаза с висшото ни Аз?Това не е случайно. От високоизмерно състояние на съзнанието е очвеидна дуалната натура на ниските честоти и фрагментираните състояние на енергия, водещи до стоящи вълни и енергия под формата на материя.

В нормални условия материални форми на живот, които достигнат ниво на съзнание, като нашето не биха могли да се подлъжат от материалния свят и да игнорират духовния. Резонанса от високите към ниските честоти се осъзнава и материалните форми на живот продължават еволюцията си невъзпрепядствани.

За да може да се изпита съзнание, което е изцяло в измеренията на дуалностите (т.е няма съзнателна връзка с високочестотните нива) е необходимо да се създаде дуалност на високо ниво, което да отслаби връзката с висшите нива на съзнание.

Създателят е проявил желание да изследва такива състояния на съзнанието.

Земята (Гая) се е съгласила да предостави планетното си тяло (планетата, която виждаме е само 3D проекцията на високочестотния вортекс на Земята) за експеримента.
Както метеоролозите дават имена на урагани (циклони), така може да си представите Луцифер, като глобална дуалност във вортекса на колективното съзнание на човешката цивилизация. Самият Луцифер е приел, да се откъсне от съзнателната си връзка с високочестотния си контекст, за да може да се вживее в ролята си.

Той притежава предимно мъжки черти (изолиране в идивидуалност, логическо мислене, агресивност) и затова този полюс е доминиращ в колективното съзнание. Може да си представите Луцифер, като малко дете, което си играе на държави и войници, той създава глобални планове, те могат да се пренесат като идеи, върху души които притежават власт над останалите и по този начин планът да се реализира. Той дава идеите, а ние сме куклите на конци, които (в повечето случаи без да осъзнаваме) ги реализират.

Всеки от нас изпитва влиянието на Луцифер в известна степен. Дуалността в колективното съзнание се изпитва от хората като "облак над съзнанията". Ако глобалната дуалност не съществуваше никой не би се осъмнил в съществуването на висшите нива на съзнание и следователно никой не би се ограничил в нискочестотните фрагментирани нива.

Под влиянието на Луцифер единствено вярата може да накара хората сами да търсят духовно извисяване (ако човек не вярва във висши състояние на съзнанието, той практически избира да не ги търси).

Хора, които преодолеят глобалната дуалност вече не се влияят от нея. Те осъзнават истинската си същност и са откриват висшото си Аз.

Важно е да разберете, че всеки от нас е тук по свое собствено желание.

Но също така, когато сме правили този избор сме били във високоизмерно съзнателно състояние и не бихме могли да знаем как точно ще изглежда живот в илюзионната реалност на дуалностите. Ситуацията на Земята излиза извън контрол и е изцяло наша задача да се опомним и да продължим еволюцията на цялата човешка цивилизация.

Сега ще разгледаме накратко, как е протекла еволюцията на хората според писмените сведения, които притежаваме. Големите земни еволюционни цикли ще разгледаме малко по-късно.
Нашата цивилизация не е първата живяла на Земята, но тук няма да се спираме на това.

Преди около 10 000г. са съществували малки групи примитивни човеци, разпръснати по повърхността на планетата. Влиянието на Луцифер кара съзнанията на хората да се чувстват отделени от източника си. Хората се ограничават съзнанията си в пределите на телата си, създават чувсвто за индивидуалност и започват да разчитат изцяло на сетивата си, за да се ориентират в средата.
Във всяко племе най-духовно развитата личност е и водач (жрец, шаман, вожд...).

Духовният водач се съветва с боговете (всъщност резонира с високочестотните нива, които съдържат по-общ план) и предава виденията си на племето, но и той самият се възприема, като отделен от боговете (его - разделение Аз/Не-Аз резултат от дуалности на глобално ниво). Говоримият език става основно средство за комуникация. Тъй като съзнанията са съсредоточени предимно в нискочестотните фрагментирани нива, на всеки фрагмент от реалността може да се присвои последователност от звуци (дума).

В началото езикът е помощно средство за насочване на вниманието на останалите индивиди, но колкото повече фрагменти получават имена, толкова по-богат става езикът и хората могат по-свободно да описват вътрешните си състояния.
За да могат високочестотните съзнателни видения да се обяснят с думи е необходимо да се "преведат" на нискочестотен език.

Митове, легенди и приказки са насочвали съзнанията към високочестотните нива на съзнание, където фантазията и въображението са помагали на хората да придобият елементарна представа за висшите духовни нива, но въпреки това, поради дуалността на егото, те не приемат тези нива като част от самите тях.

Основно занимание на примитивния човек е прехраната.

Съзнанията зпочват да създават елементарни инструменти от камък, които им помагат при ловът и събирателството.
Местности, като долината на река Инд, Месопотамия и долината на Нил са особено полодородни и благоприятни за живот. Хората които са живеят там се радват на мирен и спокоен живот. Постепенно усвояват отглеждането на растения и животни, което осигурява изобилие от храна и населението постепенно се разраства, преселват се хора от съседни територии привлечени от благоприятните условията за живот.

С нарастването на населението заселените територии се превръщат в древни градове. Социалната структура на племената се усложнява. Появяват се различни слоеве на населението, които следват йерархичната структура на съзнанието - духовният водач има глобален поглед и прави дългосрочните планова. Те се доразвиват от подчинените му и т.н до достигане до работниците и робите.

По-слабо развити племена (диваци, варвари), привлечени от благата на развитите градове, често ги нападат. Това принуждава градовете да изграждат армии за самозащита.
Градовете се превръщат в цивилизации, а по-късно и в империи. Водачите на цивилизациите осъзнават властта, с която разполагат над подчинените си и започват да се възползват от нея.

Владетелите с лекота създават планове за военни действия, които се реализират от подчинените, а най-тежката задача се пада на войниците, които плащат с живота си, вярвайки във волята на господарите си.

С времето се развива писмеността, което позволява по-лесно да се запазват и разпространяват знания. Железните инструменти и оръжия заместват бронзовите, математиката дава тласък на архитектурата и астрономията, създават се разнообразни календари.

Бурно се развива и философията, особено в древна Гърция. Философи по целия свят разсъждават и търсят отговори на въпроси основно от областта на естествените науки и на проблема дух-тяло.

В повечето цивилизации духовните ритуали се превръщат във философии наречени религии.

Религиите са резултат от разделението Аз/Не-Аз. Ако съзнанието никога не е изпадало в дуалността на егото, то ще осъзнава все повече от реалността, което никога не би довело до поява на религия. Личности, които търсят отговори на въпроси в контекста на егото, могат да спекулират единствено с логически съждения. Такива личности създават религиозни текстове, в които излагат вижданията си за природата и живота. В такива текстове божествата се представят, като понятия отделни от самите хора, създават се виждания за задгробния живот, за световния ред и т.н.

Християнството възниква като секта, повлияна от ученията на Исус Христос. Той самият е осъзната личност избрала да приеме материална форма, за да припомни на човечеството истинския смисъл на живота. Той говори за царството на Бог, че Бог е любов, че хората трябва да се обичат и да си помагат взаимно и т.н.
Тъй като ученията му са насочвали хората към духовно извисяване в търсене на Бога, владетелите по това време виждат заплаха в негово лице.

По това време хората считат, че императора е върховен лидер, по воля на боговете, а християнството възпитава хората в един лидер - Бог, който е дори над императора.

Христос скоро е осъден и разпънат на кръст, но ученията му продължават да се предават, макар и силно подтискани.
За времето на текущия еволюционен цикъл до най-пълни разбирания за Вселенските закони са достигнали източните религии.

Хиндуизмът и по-късно будизмът са разпознали механизмите на карма, еволюционните цикли и са открили начина за прекратяване на преражданията в материална форма, чрез осъзнаване на духовната същност.
За съжаление източните философии не са успели да се възприемат в световен мащаб, а отделна нация не може да еволюира самостоятелно.

Риският император Константин Велики, прави решителна стъпка, като въвежда Миланскя указ, с който се проявява толерантност към всички религии, включително християнството. Към края на живота му християнството вече е предпочитана религия, а през 391г. вече е официална религия, което предопределя хода на историята за векове напред.

Разпадането на Римската империя води до образуването на съвременните западноевропейски държави.

Християнското учение се преобразява многократно и се превръща в средство за контрол над хората. Християнството (както и почти всички други религии) възпитава хората в дуалност от самото начало, приемайки Бога като отделен от земния живот. По този начин хората запазват християнските си идеали, но смирено чакат края на живота си, очаквайки вечен живот в Рая, без реално разбиране за начина по който света около тях работи.

С навлизането в средновековието църквата се превръща в централна институция. Църковните догми навлизат във всички аспекти на живота. Хората се възпитават по християнски стереотип, задължително е ходенето на църква и в същото време отклонения от праволинейната религия се обявяват за ереси и биват съдени и наказвани.

Зараждат се първите училища, които учат децата да четат, с цел да усвоят поне елементарните църковни доктрини.
Възниква ислямът, който бързо се рапространява.

След времената на глад и чумни епидемии, настъпва ренесансът.
Създават се литературни и културни движения, които поставят в центъра на внимание човека - индивидуалността. Смята се, че стандартът на живот може да се подобри, чрез класическо обучение. До известна степен влиянието на църквата отслабва, макар че продължава да играе централна роля.

Незадоволени от елементарните учения, за световния ред, на църквата, през този период се възобновява интересът на хората към начина по който работи природата. Множество експерименти и наблюдения дават основите на науката. Математиката се превръща в основен инструмент за моделиране на природните процеси.

Напредък в астронимията и навигацията позволяват да се построят кораби, с които могат да се преплуват големи разстояния. Това довежда до откриването на нови земи и до състезанието между западните монархии за колонизирането им.
С бързия напредък в науката и техниката, през XVIII-ти век човечеството започва индустриалната революция, която окончателно води до съвременния свят както ние го познаваме.

Машинният труд замества човешкия, с което многократно се увеличава производителността. Прогрес претърпяват всички отрасли на промилеността - машиностроене, текстил, добив на въглища и руди. Изобретяването на парната машина, усвояването на силата на електричеството преобразяват света с бързи темпове.
Индустриалната революция коренно променя начина на живот на хората. В търсене на работа хората се преселват от провинциалните райони към градовете, където са фабриките, което води до тяхното разрастване. Тъй като пазарът на стоки е богат, парите започват да придобиват все по-важна роля в живота на хората. С парите, които печелят с работа, те могат да си купуват храна, дрехи и други стоки.

Хората работят дълги часове във фабриките, в трудни условия, често за минимални заплащания. Собствениците обучават жени и деца за работа с машините, тък като могат да им заплащат по-малко. Скоро се повдига въпросът за експлоатацията на детския труд. Часовникът става основен инструмент по който се води живота на хората.

Индустриализацията води до огромен иконимически и научен напредък, но на цената на тежки условия на труд (особено в металургията, мините за руда) и замърсяване.
Темповете на технологичен прогрес продължават да растат. До началото на ХХ век почти цялата планета е заселена и населението продължава да се увеличава.

Почти всички научни открития първо водят до напредък във военното дело - изобретяват се все по-мощти и разрушителни оръжия и едва тогава намират приложение в ежедневния живота на хората.

Изобретяването на електронно изчислителната машина (ЕИМ, компютър) води до многократно ускоряване на математическите операции, което води до бърз прогрес в електрониката, машиностроенето и овладяването на космоса.

Иконимическия и технологичен прогрес водят до неимоверно разширяване на пазара на стоки.

Капитализмът се превръща в най-успешната иконимическа система.

Парите са глобална дуалност. Хората се разделят на богати и бедни. Бедните искат да имат повече пари, а богатите искат да дублират своите. Всяко съзнание изпаднало в дуалността на парите става зависимо от тях и по този начин не осъзнава, че дуалността може само да преразпределя поляритета си - т.е докато дуалността "пари" съществува, винаги ще съществуват и двата полюса – богат/беден.

Стоките и парите са в постоянен кръговрат. Хората участват в производствения процес, срещу което получават заплащане, а заплащането могат да разменят срещу стоки по свой вкус. Това дава привидна икономическа свобода, която насочва изцяло вниманието на потребителя в материалния свят на автомобили, бижута, дрехи и т.н.

Изборетяването на телевизията дава нещо повече от средство за пренасяне на аудио-визуална информация. Телевизията и останалите медии стават основно средство, за моделиране на масовото съзнание. Информацията, която получават хората през медиите е филтрирана и отговаря точно на нуждите на икономическия кръговрат - масово рекламиране на стоки създава материална реалност, разбиранията на колективното съзнание лесно се манипулира, чрез предоставяне на подходящо подбрана информация.

Аудио-визуалната информация се усвоява без особено усилие (дори изглежда като развлечение) и теми на разговорите в обществото най-често са за нещата видяни по телевизията или научени от други медии. Създава се тесен диапазон от реалността, който занимава ежедневието на хората и тъй като те рядко могат "да стъпят встрани" и да погледнат живота си от друга перспектива, не осъзнават, алтернативните възможности, които съществуват.

Теми за разговор, които са извън масово възприетите, обикновено са трудни, защото хората нямат достатъчно познания в други области освен ежедневните и предпочитат да ги игнорират, като "несъществени" или "маловажни".

Обучението е изцяло базирано върху форматиране на левия мозък. Децата преминават през тежки програми за усвояване на логическа информация, а единствената цел на този процес е да се подготвят младите хора за някаква функция в социалната структура. За децата изглежда, че избирайки бъдещата си професия, те градят своето бъдеще, а всъщност това превръща от свободните им съзнания форматирани структури със строго определена функция.

Съзнанието на населението на Земята може да се опише като състояние на хипнотичен транс.

Тъй като хората нямат ясна представа какво представлява съзнанието и въобще какъв е смисълът на съществуването, всеки има елементарно формулирана житейска философия базирана на логически принципи, които в повечето случаи водят до илюзионна представа за реалността. Форматираните в логика съзнания лесно губят талантите на висшите си съзнателни нива.

Изобретателността и въображението често се свеждат до много ниски нива, което води до шаблонно поведение и копиране на поведение от "идоли". Всяка проява на свободомислие или разбирания различни от масовите се считат от останалите за "ненормални", тъй като масата няма въображение да си представи, различно поведение от собственото.

Социалната структура е изключително сложна. Мрежа от професионални йерархии си взаимодействат и се възползват взаимно от услугите си. Въпреки че изглеждат добре организирани и функциониращи, звената в тези структури са хора, а тези хора са под влиянието на дуалността на егото. Всеки мисли предимно за себе си и едва тогава за общото благо.

Социалната структура налага тонове изкуствени правила, с които хората са принудени да се съобразяват. Хората до такава степен са свикнали да живят по правила, че не могат да си представят живот в който всичко е в синхрона на естествените природни закони. Законите изискват и органи за следенето и налагането им. Цели професионални структури съществуват, само защото начина по който комуникират хората позволява да съществува лъжата.

Погрешното разбиране за времето е основна причина за положението в което се намира човечеството. Практически идеята за линейно време е навлязла в всички сфери на живота. Целия живот на хората минава в надпревара с времето. Максими като "времето е пари" са житейска философия за мнозина.

Ежедневието на хората преминава в следване на графици, срещи, работа - всичко синхрноизирано по линейното време определено от часовникът. Тъй като нищо не дава основание на хората да поставят под съмнение натурата на времето, те използват само тесен спектър от възможносите на съзнанието си, а именно 3D фрагментираната реалност, където събитията изглеждат, че се случват последователно.

В такова състояние на съзнанието доминират дуалностите. Често хората губят смисъла на това, което правят, чувстват се депресирани или нервни. Стресът е "нормален" спътник на човека през живота му. Тези дуалности се структурират на по-нискочестотно ниво, като дуалности в материалното тяло - всевъзможни болести.

За социалната структура всяко отклонение, от праволинейните коловози на масовото съзнание, е нежелателно. По тази причина химически вещества, които предизвикват алтернативни състояния на съзнанието са строго забранени. Част от тях в действителност са опасни за здравето, но основната причина да са забранени е, че хора които лично изпитат алтернативни реалности са по-склонни да поставят под съмнение досегашния си начин на живот.

Причината за злоупотреба с тези вещества е, че някои от тях временно освобождават съзнанието от материалната реалност. Ако си представим съзнанието на съвременния човек, като затворническа килия, то психеделичното изживяване е като разходка из природата извън нея. Разбира се, ако хората използваха съзнанията си по естесвен начин тези вещества не биха били нужни, тъй като съзнанието вече съдържа това, което би му дало интоксикацията с психеделично вещество.

Едно от малкото разрешени вещества е алкохолът. Въпреки че той е много по опасен за здравето от много други вещества, той е позволен защото не е директна заплаха за социалната структура. Основно хората употребяват алкохол, за да се разтоварят от напрегнатото ежедневие, и за да се улеснят трудностите в социалните комуникцаии.

Самото разтоварване става, като се принизят честотите на вибрация на съзнанието. Все повече понятия губят високочестотните си контексти и по този начин губят и смисъла си. Алкохолът е по-скоро средство за временно изключване на съзнанието, за да могат хората да забравят за ежедневния живот, а по този начин няма опасност да се достигне до просветление.

От този изключително кратък историчски обзор, може да направим няколко извода.

Човешките животи са като искри в мащабите на Вселената, те тъкмо се разпалват и скоро загасват, империите процъфтяват и се сриват в праха, културите се менят, менят се и идеалите и ценностите.

Какво може да кажем за нашето време? Това, че ние сме тук и сега, дава ли ни основание да смятаме, че нашето време ще има по-различна съдба от тази на древните цивилизации преди нас, изпарили се почти без следа.

Учените твърдят, че нещото което ни отличава от маймуните е, че сме еволюирали по-мощно съзнание, а не си дават сметка, че съзнанието ни не е претърпяло абсолютно никаква еволюция от зората на древните култури - хората сами спират еволюцията си.

Същите недостатъци на егото - завист, алчност, дискриминация, насилие и войни са останли непроменени през хилядолетията. Единствената разлика е, че днес те са маскирани с технологичния прогрес, бляскавите светлини и материалния разкош.

Ще завършим историята на човечеството с един цитат на Нийл Доналд Уолш:

“Ти самият привличаш събитията и хората, които са ти потребни. Опитът и развитието в планетарен мащаб е резултат на груповото съзнание. Те биват привлечени към цялата група, към която принадлежиш, в резултат на нейния избор и желания. Какво разбираш под термина “твоята група”?

Груповото съзнание не се разбира достатъчно. То обаче е изключително мощно и може, ако човек не внимава, да надмогне индивидуалното съзнание. Затова трябва винаги да се стремите да създавате групово съзнание навсякъде, където отивате и с каквото и да се заемате, ако искате по-широкият ви житейски опит на планетата да бъде хармоничен.

Ако си част от група, чието съзнание не отразява твоето и в дадения момент не си в състояние ефективно да въздействаш на груповото съзнание, разумно е да напуснеш групата, защото в противен случай тя може да започне да те ръководи, без оглед на това накъде сам искаш да се насочиш.
Ако не можеш да намериш група, чието съзнание съответства на твоето, сам я създай. Хора със сходно съзнание ще се присъединят към теб.

Отделните индивиди и по-малки групи трябва да въздействат върху по-големите - и в крайна сметка върху цялото човечество, което е най-голямата група - за да се осъществи постоянна и значителна промяна на планетата. Вашият свят и състоянието, в което той се намира, е отражение на глобалното, обединено съзнание на всички, които живеят в него.

И сам можеш да си дадеш сметка, когато се огледаш какво става в света наоколо ти, че има още много работа да се върши. Освен ако, разбира се, не си доволен от света такъв, какъвто е.
Колкото и чудно да е това, много хора всъщност са напълно доволни. Затова и светът не се променя.
Повечето хора са доволни от един свят, в който се зачитат различията, а не сходствата между хората и несъгласията се разрешават по пътя на конфликта и войната.

Повечето хора са доволни от свят, в който оцеляват най-приспособимите, в който “правото е на силния", конкуренцията е необходимост и най-висшето благо е да победиш. Ако тази система създава и губещи - така да бъде - щом вие не сте между тях.

Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда възможността често да се избиват хора, смятани за “врагове", а “губещите" да гладуват и да остават без покрив над главата си, “слабите" да бъдат експлоатирани и потискани.

Повечето от хората определят като “погрешно" всичко, което е различно от тях. Особена нетърпимост се проявява към религиозните различия, както и към много социални, икономически и културни различия.

Експлоатацията на потиснатите класи се оправдава чрез самодоволни изявления на господстващите класи колко се е подобрило благосъстоянието на техните жертви. Чрез тези мерки по-висшата класа си позволява да пренебрегва проблема какво би следвало да бъде истински справедливото отношение към всички хора, ако човек наистина трябва да бъде справедлив, а не просто да внесе леко облекчение в една ужасна ситуация - като цинично се облагодетелства от сделката.

Повечето хора са готови да се изсмеят, когато някой предложи по-различна от действащата система, доказвайки, че конкуренцията, убийствата и девизът „победителите не ги съдят" са в основата на прогреса на цивилизацията!

Мнозина дори мислят, че друг естествен начин да бъдеш не съществува, че такава е самата човешка природа и не може да бъде друга и ако се държи по друг начин, стремежът на човека да успява ще изчезне. (Макар и никой да не си задава въпроса: “Да успява в какво?")

Колкото и трудно да е за истински просветлените същества да разберат това, повечето създания на вашата планета споделят тази философия и затова не се интересуват от страдащите маси, от подтисканите малцинства, от гнева на бедните или от

Жизнените нужди на когото и да било, освен от своите и на своите семейства. Повечето хора не си дават сметка, че унищожават Земята си - планетата, която им е дала Живот - защото действията им са съобразени само с това да подобрят начина си на живот. Колкото и странно да е това, те не са достатъчно далновидни, за да забележат, че бързите печалби могат да доведат до загуби впоследствие и често водят и ще продължават да водят до такива загуби.

Повечето хора се плашат от понятия като групово съзнание, всеобщо благо, единен свят, Бог, който е единен с всичко сътворено, а не е отделен от него. Този страх от всичко, което води до единение, и това, че на вашата планета се възвеличава всяко Разделение, пораждат разнородност, дисхармония, несъгласие - но вие дори не проявявате склонност да се учите от собствения си опит и продължавате да се държите по старому със същия резултат.

Неспособността човек да преживее страданието на другия като собствено е причината това страдание да продължава. Събитията, които стават на вашата планета - и които са ставали в продължение на 3000 години - са отражение, както вече казах, на Колективното Съзнание на “вашата група" - тоест на всички хора на вашата планета. Такова ниво на съзнание може да се опише в най-добрия случай като примитивно."

2012

Земята (Гая) е живо съзнание, което търпи собствен еволюционен цикъл. Милиони години тя е продоставяла планетното си тяло, като арена за изследване на особеностите на живота ограничен в 3D.

Земята е в контекста на централното слънце Алцион. Една обиколка около него отнема приблизително 26 000г. За времето на една пълна обиколка, планетата ни два пъти преминава през фотонния пояс, което съответства на периоди от по 2000г светлина.

През тези периоди Гая влиза в резонанс с високоизмерния си вортекс Тара, а това се отразява върху всичко на повърхността на планетата - съзнанията на хората могат да се свържат с висшите си личности и получават изменящо се възприятие за реалността, дължащо се на осъзнаване на високочестотните нива на съзнание.

Ерата в която Земята навлиза в фотонния пояс се описва от гръцката и римската митология, като златната ера - времена в които няма войни, глад, епидемии - само светлина.
През периодите на тъмнина Земята няма непосрествена връзка с високоизмерните нива на енергия, което се усеща от хората, като разделение от Източника.

Освен, че сега завършва обиколката около централното слънце, Земята завършва и големия галактически цикъл от 208 милиона години, състоящ се в една пълна обиколка около центъра на галактиката.

Това е космическо събитие, при което Земята влиза в резонанс в високочестотните нива на съзнание и честотата на вибрация силно нараства. Според еволюционния план на Земята, скоро ще настъпи момента в който тя ще еволюира от 4D в 5D.

Единственото нещо, което спира издигането, е човешката цивилизация, която още не е разрешила кармата си, за да е готова да приеме нарастващите честоти на вибрация.

Хората векове наред са "отлагали” еволюцията си и сега, тъй като еволюира контекстът на колективното съзнание, еволюцията ще настъпи по един или друг начин. Хората злоупотребяват гостоприемството на планетата, особено през последния век - замърсяване, изсичане на горите, сондиране за нефт (нефтът е кръвта на Земята.

Органичните съединяния в състава на петрола не са от умрели животни, а са начина по който се структурира съзнанието на Земята в 3D). Зачестяващите военни конфликти, природни бедствия ще променят с бързи темпове лицето на Земята. Все повече хора, ще осъзнават колко незначително е времето прекарано в контескта на егото и ще разширяват погледа си към високоизмерните нива.

Сведенията за предстоящите промени притежаваме от хилядолетия. В библията се говори за второто пришествие, в будизмът се описват тези промени и се посочва, че те ще настъпят приблизително 2500г след раждането на Буда (точната година на раждане на Буда не е известна, но е около 500г.пр.хр.).

Най-точните календари познати на хората са създадени от Маите. Те използват година от 13 месеца с по 28 дни, което съвпада с циклите на луната и менструалните цикли, но освен годишни календари те са създали календари и за дълосрочните земни цикли. Те ясно описват циклите на светлина и тъмнина описани по-горе, а последната дата от календара съвпада точно с зимното слънцестоене на 21-ви декември 2012г. На тази дата Земята и Слънцето са в една равнина с галактическия екватор.

Навлизането в фотонния пояс е започнало през 2000г. От тогава насам честотата на вибрация на съзнанията ни плавно се повишава. Всеки усеща тази промяна, но зависи изцяло от личността до каква степен. Хората могат да открият нови способности да се лекуват и да изпитват емоционални усещания, които не са познавали досега.

Навлизането в 4D се усеща, като разширяване на съзнанието извън пределите на материалното тяло. Съзнанието се усеща като енергийно поле изпълнено със смисъл, което се разпростира навсякъде около нас и в което материалните тела са само кондензирани структури енергия.

Промените окончателно ще доведат до завъртане на полюсите на Земята, при което лицето на планетата напълно ще се промени.
Това в никакъв случай не е краят на света. Това е естествен ход на еволюция. Ако хората бяха построили цивилизация, в която хармонията и разбирателстовот са основни принципи, съзнанието щеше плавно да нараства и преходът от 4D към 5D нямаше да изглежда като апокалипсис.

Хората, които се пригодят към нарастващите честоти, ще еволюират съзнанието си. Усещането за любов от усилващата се светлина ще води пътя на възвисяването.

Всяко решение, което правите се базира на страх или любов. Изберете любов.

За тези, които не успеят да се пригодят към настпъпващите промени, единствената възможност ще е да се освободят от 3D реалността, чрез физическа смърт на телата си, а неразрешената карма ще имат възможност да отработят на друга планета, която подържа нискоизмерни форми на живот.

След прехода към високоизмерните нива на съзнание, човечеството окончателно ще се освободи от илюзионния свят на дуалностите и ще възстанови пълно съзнание. Линейното времето ще загуби смисъла си и съществуването ще премине в състояние на безвремие - вечност. Смъртта, болката и карма няма да са част от реалността, защото те са продукт на дуалното съзнание.

Животът на Новата Земя ще продължи в пълна хармония и разбирателство. Новите технологии ще следват естествените принципи на работа на енергията (от цялото към частите, а не от частите към цялото). С нови познания по многоизмерна физика космическите разстояние няма да са проблем и окончателно човечеството след хилядолетия на изпитания ще може да се завърне там където принадлежи.

Много от нас ще имат честта да положат основите на новата човешка цивилизация. Начина по който ще изглежда реалността е извън възможностите на сегашното ни въображение.
Еволюцията ще продължава, като постоянно осъзнаване и изучаване на безкрайното многообразие от създадени и еволюиращи светове из галактиката и в тази реалност всеки от нас ще се чувства "у дома си", в пълна хармония с реалността, част от космическото съзнание.