Наскоро френският изследовател Густав Шакле направил невероятен извод след като съпоставил рождените дати на редица светли умове на човечеството. Той открил в рождените дни на Нютон, Лайбниц, Ломоносов, Фарадей и други световноизвестни физици странна закономерност. Според него големите открития на тези учени се редуват едно след друго средно след 11,1 години. Това точно съвпада със средния период на слънчевата активност.
Циклите в природата естествено влияят на човека, но как творческият взрив може да бъде свързан с процесите, които стават на Слънцето? Едно от обясненията е следното – активизирането на Слънцето променя магнитното поле около земята, което пък увеличава възбудимостта на нервната система на човека.
Биомагнитолозите даже предлагат широко използвания термин "опънати нерви" да се замени с "високомагнитни нерви". Изглежда, че творческите полети на хората на изкуството също зависят от слънчевите лъчи. Густав Шакле дава за класически пример периода между годините 1829-1831, проектиран върху творчеството на най-известните композитори. Точно по това време Берлиоз е завършил знаменитата си "Фантастична симфония", Шопен е написал двата си знаменити концерта за пиано, а Менделсон - своята най-добра симфония - "Шотландската". В същото това време са се появили оперните шедьоври "Норма" на Белини и "Сомнамбул" на Пучини, "Анна Болейн" на Доницети и "Фра дяволо" на Обер. Френският изследовател отбелязва, че в астрономията 1830 г. е отбелязана като година на свръхактивното Слънце.
Освен това пиковете в творчеството на талантливите хора са подчинени и на някои съвършено индивидуални ритми. Както се изяснило, успешните и неуспешните периоди при тях се редували в интервали от 2-3 години. При други това може да се случи на всеки 5-7, 10-11 или на 14 години. Общият принцип, при който става това – след период на генериране и съзряване на знания – се получава откривателски взрив, породен от някаква гениална идея. Веднъж Стендал признал, че в очакване на вдъхновението той е загубил около 10 години, които смята за безвъзвратно пропилени. В творческата биография на щастливо се оказало времето на всеки 6 години, започвайки от 1631 г. Художникът рязко променял стила на своето рисуване. Това продължава чак до края на 1660 г. Тогава в неговите картини се спуска маниерът на трагичността, който не го напуска до края на живота му.
Френският изследовател е направил изчерпателна статистика с помощта на рождените дати на известни личности, почерпани от енциклопедията. Регистрирано било, че появата на бял свят на гениите в света на музиката, литературата, науката и политиката става с някаква периодичност. Така в продължение на 400 години били отбелязани 18 пика на раждане на видни личности. Средният интервал на появата на гениални хора бил 22,7 години, което напълно съвпада с познатия цикъл на слънчевата активност. И това едва ли може да се смята за случайно съвпадение.
