Същност на съвременния креационизъм

Винаги са съществували идеи, които не са били приети сред мнозинството, но едва след шестнадесети век няколко такива основни направления започнали да се оформят в науката. До този момент господстващо влияние за строежа на Вселената е имал Птолемеевия геоцентризъм, който поставял Земята в центъра на Вселената а всички останали небесни тела обикалят около нея. В биологията пък се оформяли други насоки - някои вярвали, че съществата са такива, каквито Бог ги е създал, а други са споделяли теорията на есенциализма - че видовете са съществували непроменени и ще останат такива вечно.

Първият голям удар върху строго определения модел за строежа на Вселената е наложен от Коперник, който предлага по-простата теория на хелиоцентризма. Тази теория поставя Слънцето в центъра на Вселената, а Земята обикаля около него. По времето на Коперник хелиоцентризма е бил просто недоказана теория, но Галилео Галилей със своите наблюдения на Венера, Юпитер и планетите представя първите доказателства в полза на хелиоцентризма и противно на геоцентризма.

Но учените са знаели, че техните теории няма да бъдат лесно възприети, защото са в явно противоречие с някои Библейски пасажи ако бъдат тълкувани буквално. Псалом 104:5 казва, че "Бог е поставил Земята на твърди основи и тя не може да бъде преместена". Еклисиаст 1:5 пък казва, че "Слънцето изгрява и залязва и се връща обратно откъдето изгрява". Именно заради тези пасажи Галилей си е имал сериозни проблеми, защото всявал съмнения в изградения от Църквата космологичен модел.

Истинският научен "удар" обаче идва близо два века по-късно - през осемнадесети век, когато Чарлз Дарвин предлага нова теория за произхода на видовете. Дарвин приема идеите, че видовете непрекъснато еволюират и се променят. Според тази теория много хора виждат, че сътворението окончателно се освобождава от Божественото направление и основна движеща сила на видообразуването е естественият отбор и случайността.

Карикатура на Чарлз Дарвин, представяща го като маймуна във връзка с неговите идеи, че човекът и маймуната може да имат общ предшественик. Image: Wikipedia, публичен домейн

Нещо повече - изглежда, че налагащата се теория за еволюцията напълно игнорира датировката в Библията, според която Земята е на възраст между 6 000-10 000 години. Християните, които тълкуват Библията буквално считат, че шестте дни на сътворението трябва да се приемат напълно буквално.
Векове по-късно, дори и днес спорът "еволюция-божествено сътворение" продължава.

Хората, които вярват в Библейската достоверност са написали множество теории за вероятния произход на Вселената, живите същества и човекът. Тези теории се намират под общото название "Креационизъм". Застъпниците на креационизма го наричат дори "Научен креационизъм", защото според тях той представлява научна алтернатива на еволюционизма. Повечето учени, обаче, считат креационизма за псевдонаука, защото почива на погрешна основа.
Но преди да правите каквито и да е изводи нека да разгледаме видовете креационизъм.

Плоскоземен креационизъм или креационизъм тип "Плоска Земя"


Вероятно за мнозинството подобно твърдение би било учудващо, но все още се срещат хора, които вярват, че Земята е плоска въпреки множеството спътникови снимки и полети в космическото пространство. Тези хора имат свое собствено виждане за строежа на Земята, за движението на Слънцето, за смяна на сезоните, за континентите и прочие.

Разбира се, хората застъпващи плоскоземния креационизъм са единици и всички схващания на "плоскоземците" са абсурдни.

Младоземен креационизъм

Това е безспорно най-разпространената форма на креационизъм в България и по света. В общи линии същността му се състои в следното: "Земята е на възраст между 6 000- 10 000 години. Шестте дни на сътворение се приемат буквално. Денонощията са точно 24-часови, а земната ротация била постоянна от момента на сътворение до днес. Видовете са непроменени от момента на сътворението до сега".

Привържениците на младоземния креационизъм отхвърлят както геологическите, така и еволюционните данни. Те считат книгата от Библията - Битие за достоверен исторически и научен източник. Според тях "или трябва да се вярва на думите на Бог изцяло, или изобщо да не се вярва". Глобалното наводнение трябва да бъде прието така, както е описано в Библията.

 
Макроеволюция не съществува, а хора и динозаври са живели заедно. Според младоземните креационисти за това свидетелстват както палеонтологични находки, че хора и динозаври са живели заедно, така и описанията на дракони в Библията - т.е. думата "дракон" е еквивалент на динозавър. Младоземните креационисти считат, че методите за датировка на Земята са неточни, а Големият взрив е лъжетеория.

Младоземният креационизъм обаче е и много остро критикуван и считан за лъженаука. Много учени смятат, че твърденията на креационистите са изключително подвеждащи. Например младоземците считат, че концентрацията на хелий в атмосферата е много малка, а ако Земята е стара хелияттрябвало да се е натрупвал в продължение на милиони години в атмосферата и днес да се среща там в голямо количество.

Младоземците пренебрегват факта, че за малката концентрация на хелий има доста просто обяснение - това е лек елемент, който лесно би излетял в космическото пространство.

Друга основна критика на младоземния креационизъм е, че хората считат, че светската наука се стремяла винаги да се откъсне от църквата и да наложи атеизъм. Фактически много от научните теории вече се приемат от католическата църква и много от съвременните учени са вярващи.
Въпреки критиките младоземният креационизъм е много широко разпространен. Организацията "Отговори в Битие"  е широко отворена за посетители, а уебсайтът й прави хиляди уникални посещения на ден. Освен това има институт в Калифорния, наречен "Институт за изследване на сътворението".

Староземен креационизъм

Староземният креационизцъм се радва на по-малка популярност. Същността му е следната: "Пасажите в Битие не бива да бъдат приемани буквално. Въпреки това Бог е този, който е сътворил света, и то определено не чрез еволюция".
Староземните креационисти приемат геологическите данни, но отхвърлят еволюционните (както е и при младоземните креационисти). Този тип креационизъм има няколко форми:

"Геп креационизъм (англ. gap=дупка)". Този тип креационизъм се крепи на пасажа в Битие 1:1-2 - "В началото земята бе гола и пуста". Привържениците считат, че в момента на сътворение Земята вече е съществувала.

Останалите дни от сътворение все още могат да се тълкуват буквално като 24-часови. В тази форма староземният креационизъм все още се доближава до младоземния, но оставя поле, което допуска, че Земята е стара.

"Прогресивен креационизъм". Според това вярване Бог допускал някои събития като генна мутация и естествен отбор, но е направлявал създаването на видовете. Създаването е било пряко, без еволюционни преходи.
"Дей-ейдж креационизъм (day=ден, age=век). Според това вярване дните на сътворение не трябва да се приемат буквално. Всеки ден представлява преобраз на хиляда, или милиони години.

Староземният креационизъм също е много остро критикуван. Ако приемем например дей-ейджа, то това би означавало, че Земята е съществувала преди звездите преди милиони години, което е в разрез със съвременните научни схващания.
 
Нео- креационизъм и интелигентен дизайн

Това е една интересна форма на съвременен креационизъм. Целта е да бъдат преразгледани всички аспекти и доказателства за сътворението без да се правят препратки към Библията или други писания и да бъде написана изцяло нова теория, алтернативна на еволюцията. Множество събития във Вселената могат да бъдат обяснени посредством намесата на по-висша сила отколкото посредством случайността.

Интелигентният дизайн обаче търпи също много критика. Нобелови лауреати казват, че това е "ненаучна теория защото е базиран на вяра в свръхинтелигентно същество", а не толкова на научни доказателства, че въпросното свръхинтелигентно същество наистина съществува.

Теистична еволюция (еволюционен креационизъм)

В общи линии идеята на теистичната еволюция е приемането на всички съществуващи досега научни доказателства - както в геологичен, така и в еволюционен аспект. С други думи Бог е творил посредством еволюция. Тази теория е широко разпространена сред научния свят. Според проведени анкети сред учените 45% от тях вярват, че еволюцията е направлявана от Бог, но все пак повече от 50% защитават идеята на естествения отбор и случайността на мутациите.

Теистичната еволюция обаче се критикува най-вече от младоземните креационисти, защото ако Бог е творил чрез еволюция това би означавало, че смъртта е съществувала винаги и през вековете. Но според Библията смъртта е единствено и само следствие от грехопадението на човека и не може да съществува преди този факт.

Сблъсъкът креационизъм-еволюция

Както споменах по-горе много учени считат креационизма за лъжетеория и псевдонаука, защото не е съвместим с научните данни днес. Въпреки това защитниците на креационизма продължават да го защитават.
Лев Огнянов, който ръководи Студентски живот - християнска организация, която разпространява Библейски учения (младоземен креационизъм) смята следното:
"Физичните закони, които са действали в началото на сътворението се различават от физичните закони, които действат днес.

Човек с грехопадението е променил основата на самата физика. Това лесно би могло да обясни защо Земята днес изглежда стара, но това не доказва, че тя е такава".

Дори и това да е така креационизмът не може да бъде класифициран като научна теория и да бъде изучаван в училищата. Самият факт, че той почива преди всичко на вяра, отколкото на доказателства е достатъчно да бъде критикуван.
От друга страна има все още много необяснени от науката явления. Например една от най-големите загадки представлява появата на Вселената. Самият факт, че днес общоприетата теория е тази за Големия Взрив, това показва, че най-вероятно Вселената е имало начало. Това отново повдига въпроса за съществуването на Бог.

Освен това човек има заложена вяра в сърцето по рождение. Тя винаги ще му напомня, че той няма да живее вечно на тази земя и подсъзнателно всеки се стреми към преодоляване на кризата от смъртта. А самият факт, че ние сме родени на тази Земя е едно своеобразно чудо. Това е най-голямото доказателство за вярващите, че Бог съществува. А дали има еволюция, креационизъм.- това са подробности.

 Светослав Александров