Великден е един от най-големите празници за източноправослваните християни.Празнува се в три полседователни дни.Датата е подвижна.Определя се ежегодно по специална таблица,съобразена с еврейската календарна система,която е лунна.

   Вековна традиция за празника е боядисването на яйца. Броят им зависи от броя на членовете на семейството,а в селата–и от броя на кокошките-носачки.3атова и варират от 30-40 до 200 яйца.Традицията е установила това да става четвъртък(Янкуловия ден) сутринта преди Великден и е било приоритет на най-старата жена в семейството,а украсяването се извършва от младите момичета и булки.Основната боя е била червената,символ на Кръвта-Живота.Самото яйце също е символ на Живота.Употребявани са и дуги цветове и комбинации.

   В най-старо време яйцата са били боядисвани с помощта на сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове; червени-с риган, оранжево-червени–с пръчици от смрадлика,зелени–с коприва,жълти–с орехи и кори от ябълка.Освен за членовете на семейството,яйца са боядисвани също за кумовете, за децата и за всеки гост,прекрачил прага на дома.За тях яйцата са украсявани с рисунки,геометрични фигури,с листенца,с восък и други.Такива яйца са наричани "парашки","писании яйца","писаници".Те не се ядат,с тях не се чукат.Съхранената традиция и днес е първо да се боядисва черено яйце и с него се натъркват лицта на децата,по челото и бузките за здраве.

   За първи път с боядисани яйца се чука в нощта след Ввлик ден,а за християните,които приемат причастие на Великден–след това.Най-радостен в семейството е този,на когото яйцето остане здраво–той ще бъде здрав през годината.Наричат го "борец" или "борак".Не се чупи и яде,а се оставя,за да пази .

   В четвъртък преди Великден се подновява квасът и с него се приготвят обредните хлябове,които по форма са били кръгли,продълговати и плетени.Те задължително били три броя: за кумовете,за родителите на младата булка и за разчупване на празничната трапеза.Върху плетените обредни хлябове,преди изпичането,поставяли по 5 яйца–едно бяло и 4 червени.Младоженците носели обреден хляб и боядисани яйца на родителите на булката в неделя сутринта.

   Историята на козунаците се губи в миналото .На български "козу" значело "сладък",но след събитията през XIV в. много неща са забравени или пренесени от бягащите от робство българи.Така че официалната,засега,история започва от началото на XVII в.,когато френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден.В Италия приготвят козунаци под названието “Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца.У нас козунаците се приготвят след 1920г, и то първо в градовете.

   На Великден са сервирали на обедната трапезазелена салата,украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца,чорби от дреболии на пиле,кокошка или пуйка,застроени с разбити в лимонов сок яйцак Птиците се варели заедно с дреболиите,след което се нарязвали на парчета.В повечето градове са приготвяли и агнешко печено,докато в селата това е ставало едва на Гергьовден.В пазарджишко пък са пекли прасенце-сулалче.До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница,баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.

Великденски символи по света

   Векове пр.н.е.,в Европа чествали красивата богиня на пролетта,наречена Еostre.С фестивала в края на март,времето на пролетното равноденствие,се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот.Някои считат,че названието на празника Easter,идва от името на богинята,а други–че се свързва с изгряването на слънцето от изток.А може би нещата са свързани.Едно е сигурно-на английски Велик ден е познат като "Истър".

Великденските яйца

   Яйцето е най–популярният светски символ на Великден по цял свят.Във всички култури,яйцето символизира началото на новия живот.Една латинска поговорка казва: “Целият свят е създаден от едно единствено яйце”.

   През пролетта кокошките снасяли по-малко.Запасяването било неизгодно,докато някой не се сетил,че варени издържат по-дълго.Яйца били боядисвани,подарявани и изяждани по време на великденските фестивали в древен Египетн,Персия,Елада и Рим.Тези култури възприемали яйцето като емблема на вселената,като творение на върховния бог,като покълването на живота...Християните от Близкия Изток възприели тази традиция,а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата-гробница на Христос,чийто камък той отместил.

   До XV в. няма сведения за великденски ритуали,включващи яйца,в Западна Европа.В средните векове яйцата често били боядисвани в червено и символизирали вече кръвта на Христос.А днес на великден в САЩ,пък,крият 1 билион боядисани яйца в паркове,задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом.

   Шоколадовите яйца се появяват края на XVIII в.,а пластмасовите яйца за украса,правят своя дебют началото на 60–те години.С яйцата нещата се поизясниха,но откъде ли се е взел

Великденският заек?

     От античността зайците (по-точно дивите) са символ на Луната,а първото пълнолуние след пролетното равноденствие,бележи и датата на Великден.Дивите зайци се раждат с отворени очи,докато питомните зайци се раждат слепи.Считало се е,че те никога не мигали и не си затваряли очите и че са нощни създания,както и Луната.Също така,бременноста им траела един месец,както и на Луната и е нужен един месец,за да достигне отново пълната си фаза.Oсвен това са и символ на изобилието на пролетта.Хората са принасяли зайци в жертва на споменатата вече по-горе саксонска богиня на пролетта Еостре.
   По това време се е правел ритуален лов на зайци.Сега той е все още част от Великденския празник,но никой не го възприема като свещенодействие.За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от XV в.Там се разказва за заек,който криел в градината шарени яйца от децата.В американския фолклор Великденският заек е привнесен през XVII в. от немски заселници в Пенсилвания.Децата там вярвали,че ако бъдат послушни,Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.

Въпросната приказка,обаче,идва от много по-древна легенда,която разказва,че в началото заекът бил голяма красива птица,принадлежаща на богинята Еostre.Един ден,тя превърнала своята любима птица в див заек.И тъй като Великденският заек е все още птица по душа,той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйцa.

   Важен символ на Великден в Централна и Източна Европа,пък е

агнето.

   След похристиянчването,то представя Иисус и се свързва с неговата смърт,тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението.Християнската традиция представя Иисус като божи агнец.В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

IYI