Откриването на израза "сон веш" - понеделник, ако е правилен, има голямо значение, защото ни подсказва по каква формула древните българи са образували названията на седмичните дни: Предполагаемо прабългарско название | Значение | Съвременно название | Сон веш | Денят на Месечината | Понеделник | Сон те | Денят на Марс | Вторник | Сон кхе | Денят на Меркурий | Сряда | Сон анишър | Денят на Юпитер | Четвъртък | Сон уон | Денят на Венера | Петък | Сонбат | Денят на Сатурн | Събота | Сон | Денят (Денят на Слънцето) | Неделя | Горната формула за образуване на названията на неделните дни всъщност не е оригинална. Нейни автори са може би акадците или вавилонците. Тя съвпада изцяло с тази, използвана от съвременните централно и западно-европейски народи (без португалците), както и някои източно-европейски народи - албанци, румънци. Счита се, че тя е донесена в Европа от евреите и гърците, но в действителност, последните никога не са я ползвали. Би могло да се мисли за приоритет на прабългарите, които да са я донесли за пръв път в Европа. Имена на планетите, подобни или тъждествени с току що разчетените названия върху розетата от Плиска могат да се прочетат и в един от надписите, оставени в солните кариери до с. Бесараб – Северна Добруджа – фиг. 2. Счита се, че тези надписи са оставени от ранно-християнски монаси-българи, защото в тях има смесване както на прабългарски рунни знаци с кирилица, така и на предхристиянски с християнски символи. Според мене, в този надпис присъства името на Христос, откроено с типичният християнски знак тилда (Фиг. 2, долу вляво). Имайки пред вид този нов детайл, както и първоначалното разчитане на надписа от П. Добрев [5], този надпис може да се разчете като: Уончу (Месеца), Сън (Слънцето), Ансир (Юпитер), Уон (Венера) Христос ин (управлява). Смисълът на тази фраза е: нашият нов бог Христос управлява (стои над) старите ни богове, планетите – светила. Някои от думите не са разчетени, но това не променя смисъла на фразата. В този надпис Месецът е записан като Уончу, което е близко до Ванчу (Веш), тъй както името на бактрийския град Уорну е записван и като Варну, а името на прабългарския род Уокил е записвано и като Вокил. Следователно името на планетата Уон – Венера би могла да се срещне при прабългарите и като Ван, което е още по-близко до латинското Venus и германското Van. В този списък от прабългарски езически богове липсва името на южно-сибирския, по-късно хуно-тюрско-монголски бог на небето Тенгри, понеже прабългарите са били източно-ирански народ. Така преведен, надписът от Мурфатлар прилича на някои евангелски текстове, в които Исус Христос се рисува като господар на седемлъчна звезда, всеки лъч от която отговаря на определена планета. УАНЧУ : СЪН : Ж’ АН : СИР Месеца : Слънцето: Юпитер Н : УОН : НИ : УО : ОС …… : Венера : ……………………….. ХРИСТОС ИН Христос управлява Фиг. 2. В ляво - надпис от с. Басараб –Мурфатлар [13] и неговата транскрипция на кирилица (в дясно). Някои от имената на известни прабългари са може би производни от имена на планети. Тук се включват имената на зетя и дипломатическия представител на Борис
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|