Как да упражняваме контрол върху мислите и емоциите с будистки медитативни техники.

Основните техники на медитация и осъзнаване от будистката традиция могат да предложат много на съвременния човек със западен манталитет. За повечето хора Будизмът е само една древна източна религия, въпреки че я намират за по-различна – религия, в която няма бог, няма верую или догми, а основната й цел е развитие на осъзнатостта у човека и просветляването му.

За Далай Лама обаче това е изключително изчистена традиция, усъвършенствана в продължение на 2500-те години на анализ и изследване на съзнанието, за да може то да преминава от едно състояние в друго по пътя към повече щастие. “Независимо дали вярвате или не в Будизма – казва Далай Лама на конференция на учени в Технологическия Институт на Масачузетс – може да използвате неговите утвърдени от времето техники, за да контролирате съзнателно емоционалното си състояние”.

Да, Далай Лама е духовния водач на повече от 300 милиона будисти по света. И да, той е глава на Тибетското правителство в изгнание. Но в духа на Будизма, Далай Лама има любознателен ум и желание да спомогне за разпространяване на знание, което може да допринесе за подобряване живота на хората.

Психологията и неврологията са стигнали далеч в разбирането на съзнанието и мозъка чрез измерване на външната реалност. Сега вътрешната реалност – същността на съзнанието – е важния въпрос, по който науката трябва да заеме знания, култивирани от Будизма дълго време.

Будисткото виждане за това, как функционира ума е различно от традиционното западно учение. Западната психология твърде много се придържа към принципа, че неща като вниманието и емоциите са фиксирани и непроменяеми. Будизмът разглежда тези компоненти повече като умения, които могат да бъдат заучавани. Тази гледна точка получава все повече подкрепа от модерната неврология, която почти ежедневно открива нови доказателства за възможностите за промяна и развитие на мозъка.

Будизмът използва интелигентността, за да контролира емоциите. Чрез медитативни практики, осъзнаването може да бъде заучено и фокусирано върху съдържанието на ума, наблюдаващ това, което се случва. Тези техники интересуват все повече западни психолози, които все по-често гледат на депресията като на лична грешка в управлението на емоциите, а не като на външно-обусловено заболяване.

Погледнато от този ъгъл, вниманието е хванато от негативни събития, а след това установява нещо като верижна реакция на негативни емоции, мисли и поведение, които имат собствена честота и интензивност.

Техниките за осъзнаване позволяват култивиране на самоконтрол. Те позволяват на хората да разкъсат негативния емоционален кръг от реакции и да му премахнат безнадеждността и отчаянието, до които води то. Чрез фокусиране на съзнанието е възможно да се наблюдава средата, да се разпознаят негативните стимули и да се въздейства върху тях в момента, в който са осъзнати. Докато фокусирането на вниманието, както го познават традиционните психолози, може да бъде изтощителна умствена работа, начина, по който го практикуват будистите, става в действителност приятно, отпускащо занимание, което не изисква усилия.

Един от начините за медитация е да се използват техники за дишане, при които човек се фокусира върху дишането и оставя всички негативни стимули просто да преминават, вместо да стоят в оперативната памет, при което, мислейки за тях, усилваме негативното им въздействие.
Медитацията е начин да се отучим от саморазрушителното поведение, което някакси сме придобили чрез катастрофалните си реакции на негативните преживявания.

Доказателствата за това, че медитативните техники са високо ефективни за възстановяване на хора от депресия и особено от рецидивиращите й прояви, растат непрекъснато.

Медикаментозно лечение може и да е необходимо при дълбоки депресивни епизоди, за да се помогне на мозъка да заеме нова стартова позиция, но веднъж усвоена, медитацията позволява на съзнанието да има постоянен контрол върху съдържанието на мислите и чувствата.

Основно упражнение за медитация
Седнете комфортно, без да се отпускате съвсем, в позиция, която ви е относително удобна, без да се налага да се движите. Може да седнете на стол с права облегалка, ходилата опрени на пода или на твърда постелка на пода.

Дръжте гърба, врата и главата изправени в една линия, оптуснете раменете и намерете удобно място за ръцете си – обикновено върху коленете.

Насочете вниманието си към дишането – наблюдавайте как вдишвате и издишвате. Обърнете пълно внимание на усещането да дишате – как въздуха влиза и излиза. Ако установите, че вниманието ви се е отклонило, просто отбележете, че се е случило и пак го върнете върху дишането, върху повдигането и отпускането на стомаха ви.
Когато успеете да поддържате определена продължителност на фокусиране върху дишането, опитайте да разширите границите на осъзнатостта върху участъци около стомаха, за да включите усещане за тялото си като цяло.
Поддържайте тази осъзнатост на тялото, седейки и дишайки и, а когато съзнанието се отклони, върнете го обратно върху дишането и тялото.