10-годишната Йоана ходи на училище с едни и същи мръсни дрехи. Неизкъпана, с несресана сплъстена коса, мирише лошо. Когато е хремава, не използва носна кърпичка и сополките й текат от нослето. Два пъти й откриват гниди. Само на нея в целия клас. Съучениците й не искат да играят с нея, да стоят на един чин. А тя, като всяко дете, иска да общува с връстниците си. Затова се опитва да привлече вниманието им. И в своята безпомощност става агресивна - блъска другите, понякога ги удря, обижда ги. С думи като "майка ти е проститутка" или "баща ти е педераст".

Напоследък реакциите й стават все по-странни. Два пъти както седи в час, става и започва да крещи истерично. Обяснението й - така ми идва отвътре, или - едно от момчетата ме гледа. Самата Йоана не разбира защо се чувства и реагира така. Казва, че другите деца я дразнят, че не й харесва, когато я гледат, разказва Надежда Сигридова, педагогически съветник в столичното 105-о ЕСПУ "Атанас Далчев", където момичето е учило в пети клас доскоро.
Ответната реакция на другите деца е логична - отвръщат на удара с удар -

някои я нагрубяват, други я бият

Училищната психоложка провежда разговори и с Йоана, и с най-големите й "противници" - три момчета. След време те казват, че не я закачат, но тя продължава.

Момичето ходи на училище с дамска чанта. В нея няма почти нищо. Родителите на Йоана не й купуват учебници и тетрадки. От училището са й осигурили няколко буквара, но те са недостатъчни. В часовете тя няма на какво да пише.

"Другите пишат, а тя няма какво да прави, така поведението й е неустойчиво, почва да се върти, бутне на този това, на онзи онова и така се създава напрежение", обяснява педагогическата съветничка.
От школото осигуряват Йоана да се храни безплатно в стола.

Детето е видимо недохранено, изглежда като първолаците.
Веднъж го изпращат и безплатно на лагер. Класната пък събира от познати носени, но чисти дрехи и ги дава на родителите. Те обаче така и не я обличат с тях. Само при завършването на 4-ти клас Йоана се появява с поличка и блузка от тези дрехи.

Съседите казват, че майката й бащата са ги продали. А детето разказва, че дрехите, с които ходи, са измачкани, защото ги държи под възглавницата. За да не ги разкъса домашното куче.
Майката и бащата - Петя и Светослав Птухини - са безработни. Таткото се представя за компютърен специалист, но в документацията на училището е записан като служител в бингозала. Птухини по цял ден са си вкъщи, съседи казват, че не се е занимават с нищо. През топлите месеци комшиите виждат как

родителите на Йоана разхождат кучето с бири в ръце,

седят по пейките или в кварталните кафенета. Имат пари за това. Преди време продават два наследствени апартамента и живеят с парите. Парното им не е спряно.
"В дома им обаче беше страхотна мръсотия. Когато отидохме, беше обед, аз без да искам бутнах бутилка ракия, която стоеше до масата", разказва възмутена педагогическата съветничка.
Когато на 4 декември м. г., тя, класната на Йоана и учителката й по рисуване отиват в дома на семейство Птухини, за да споделят за проблемите на момичето, с учудване установяват, че родителите не подозират за тях.

"Първо майката не искаше да излезе от другата стая 15 минути. Едва след като ние не се отказахме да настояваме, бащата я убеди да дойде да говори с нас. И двамата, почти не говореха, отговаряха с "да", "не" или "не знам", без никаква заинтересованост", разказва Сигридова. Тя ги съветва да заведат Йоана при психиатър или психолог, ако трябва да спре за малко да ходи на училище. Те отговарят: няма проблем, ние продаваме жилището си и се местим.
Проблемът на Йоана обаче е в това, че тя не успява до 5 клас да се адаптира в колектива, да се сприятели с децата. Че
има големи трудности в общуването.

Въпреки пасивната реакция на родителите, те проявяват загриженост, макар и по странен начин. Изпращат писмо до предаването на bTV "Искрено и лично", в което

обвиняват учителите в нехайство

Психоложката смята, че написаното е дело на адвокат.
"Според мен Йоана е нормално и силно контактно, но малко нервно дете. Никога не е била силна ученичка, защото предпочита да играе и "отложи" ученето на уроците си. От началото на тази учебна година тя стана затворена и понякога категорично отказваше да учи уроците си.

Твърдеше, че няма никакви проблеми в училище, освен че някои от учителите преподават много бързо. Тези промени ги отдавах на нормална криза на възрастта и преминаването на кабинетна система на обучение, нормална за пети клас", пише в писмото, подписано от майката.

В края на януари семейство Птухини, директорката на училището Златка Кутова и класната на Йоана участваха в "Искрено и лично". По време на предаването майката беше попитана, ако е вярно, че детето й е пребивано, може ли да няма никакви синини или други наранявания и тя да не забележи.

Г-жа Птухин отговори така: "Ами веднъж видях една синина, но Йоана ми каза, че се е ударила, докато спяла". "Изумява ме, че този отговор задоволява майката", казва г-жа Кутова. Тя вижда родителите на Йоана за първи път в предаването, а е убедена, че щом едно дете има проблеми, нормално е да са я потърсили. Семейството живее в бл. 43 на кв. "Дианабад", на метри от училището.

Дни след посещението у семейство Птухини и много преди тв-изявата им - на 10 декември, се провежда родителска среща. Според майката тогава тя разбира, че дъщеря им

системно е малтретирана от група съученици -

не само в междучасията, но и по време на часовете.
"Когато влязох в класната стая въпросът вече се обсъждаше. Разбра се, че за 4 дни отсъствие на Йоана, групичката е започнала да тормози друго дете. Учителите (по думите на част от тях) не могат да направят нищо. Нямат право по никакъв начин да накажат или поне да спрат побойниците", пише Петя Птухин. Според нея има дори пострадали учители от побойниците.

На това учителите с усмивка отговарят: "Това са съчинения." "Децата по принцип си се бият помежду си, те не умеят да разговарят, така общуват, няма защо да крием, че в тях има агресия, стават все по-буйни, но проблемът с Йоана беше много по-различен", казва г-жа Костадинова.

Миналата година е направена родителска среща с цел да се обсъди проблемът на Йоана. Родителите й са уведомени, но не идват.
На последната родителската среща за първи път се появява по-възрастна жена, която се представя за баба на Йоана. Тя е интелигентна, много добре облечена и възпитана жена, която рязко се различава от родителите. Питат я защо тя не се погрижи за детето, да не ходи мръсно. Тя чистосърдечно казва: "Да, аз чух че има нещо такова".

След това се разбира, че тя и всички останали роднини на Петя и Светослав почти не общуват с тях, избягват ги.
Родителите пишат жалба и до Министерството на образованието. От инспектората правят проверка в училището и в 14-дневния срок им отговарят. Нарушения не са открити, за училището няма никакви санкции.

След Нова година родителите продават апартамента и отиват в село Чомаковци, община Червен бряг, където бабата по бащина линия има къща. Йоана е записана в местното училище.
"Майката ми донесе писмено изложение каква е била ситуацията с Йоана в София, каза, че е имала проблеми с другите деца, че са я биели, а учителите не са обръщали внимание", каза директорката на селското школо Маринела Вълчанова.

Тя твърди, че засега Йоана няма проблеми, попаднала е в най-добрия клас и другите са я приели много радушно.
На Вълчанова не й е направило впечатление момичето да е мръсно, ходело постоянно със закопчано яке. Но в училището имало доста бедни деца, които не са много чисти, ходят със стари дрехи и скъсани обувки.
Родителите не работят, майката е идвала веднъж да говори с класната, не е оставила телефон за връзка.

Незаинтересовани ли са големите хора?

"За съжаление все повече стават родителите, които са безотговорни към децата си и въпреки че не полагат никакви грижи, институциите не могат да направят почти нищо", казва директорката на 105-то училище в София Златка Кутова.

Според нея дори има хора, които държат децата си при себе си заради паричните надбавки. Ако и двете деца на едно семейство са в интернат, на родителите се спират и социалните помощи.
"Но лошото е, че Агенцията за закрила на децата не прави нищо. Те казват: ако имате проблемни деца или родители, ние винаги сме на ваше разположение, но като поискаме помощ се оказва, че можели да ни дадат само методически напътствия. Това е смешно, какви съвети могат да дадат те на един дългогодишен педагог. Просто тази агенция не е за закрила на децата", убедена е г-жа Кутова.
Според помощник-директора Никола Софрониев агенцията е институция, "спусната с парашут". Не поддържа никаква връзка с училищата, не познава социалните проблеми на децата в кварталите.
"Агенцията по закон няма функции да се занимава практически с конкретни случаи. Агенцията като централен орган на национално ниво може само да сигнализира системата за закрила на децата и да координира политиките на отделните ведомства", каза пред "Сега" Събина Събева, директор на дирекция "Държавна политика за закрила на детето" в агенцията. Тя твърди, че има неразбиране в образователната система какво представляват методическите указания.

"Можем да оказваме директна подкрепа на учителите - как те сами да съобщават за такива случаи, защото за 2 г. разбрахме, че те не знаят кога и към кого да се обърнат, когато има проблем", каза Събева. Вече е изработено указателно писмо, което предстои да бъде внесено в МОН и разпространено по училищата.
Сигнали могат да се подават в отделите за закрила на детето по места, които по същество са социални служби и не са на подчинение на агенцията, а на Министерството на труда и социалните грижи.
Учителите се оплакват, че имат все повече проблеми с родителите, а не с децата. Разказват драстични случаи. Две момчета се сбиват и едното пробива главата на другото с химикал. Бащата на побойника идва в школото и пред сина си казва на учителката: Ами да,

ударил го е, защото е бил предизвикан

Това дете ще удари пак, категорични са педагозите.
Друг загрижен татко вдига грандиозен скандал на учителите, защото бодигардът на училището не го е пуснал да влезе без да се легитимира. Докато мъжът крещи вбесен срещу преподавателките, детето му плаче и го моли да спре. А бащата не се замисля, че ако в сградата влезе педофил и стори нещо на сина му, тогава училището ще е виновно, че няма охрана.

Учители разказват и историята за мъж, възмутен, че дъщеря му е ударена от неин съученик. Класната обаче го кара да попита момичето защо е пострадало. "Кажи сега на татко принцесата, както е станало?" "Ами аз му казах, че е педераст", отговоря момичето. "Ето заради това "принцът" на другите родители е решил да удари вашата "принцеса", педагогически отбелязва учителката.

ИНТЕРВЮ
Психологът Людмила Ламбовска:
Законът не работи, трябва да има натиск
върху възрастни, които са опасни за малките

- Госпожо Ламбовска, като детски психолог можете ли да кажете, че има родители, които не се грижат добре за децата си и генерират психологически проблеми у тях?

- Колкото по нисък е социалният статус на семейството, толкова по-вероятно е да има проблеми и това непрекъснато го виждам в училище - деца, по отношение на които няма никакъв ангажимент от страна на родителите. Те или са безработни, или работят нелегално, или са в тежък развод, но най-често имат алкохолни проблеми. Последните се увеличават, има случаи, в които дори и двамата родители са такива. А като цяло това не се заявява като проблем, хората трудно си признават, пък и пиенето се толерира в нашето общество, така че справянето с него е много трудно.

- Как разпознавате, че едно дете има такъв проблем?

- Когато видя в училище агресивно дете, това е индикация, че носи някакъв проблем, най-често то е малтретирано вкъщи, като насилието може да не е само физическо, може да е игнориране, отхвърляне, отказ да му се признае правото да има свои проблеми, да бъде гушкано, галено, да му се казва, че е обичано.

- Каква е причината майки и бащи да се държат така с децата си?

- Често възрастните хора носят травми, които не са преработени и те се пренасят върху децата. Родители, които бият синовете и дъщерите си, са били бити като малки. В такива случаи е добре да се работи с тях, да сме настоятелни в опитите си да ги убедим, че така не може. Но това става много трудно, защото в училище родителите са появяват когато вече проблемът е станал твърде сериозен. Има много голяма незаинтересованост. А законът казва, че за нехайство родителят може да получи забележка или да бъде глобен 2 лева, и евентуално да положи със заповед на кмета от 50 до 500 часа обществено-полезен труд. Естествено това не се прави, а и не може човек, който посяга на детето си да плати 2 лева и да се размине с това. Просто на практика законът не работи, а ние нямаме поглед какво става в семейството и виждаме само последствията.

- Смятате, че законът трябва да се промени, за да има на практика ефект?

-Да, определено, трябва да се създадат безплатни центрове, където проблемните семейства да получават специализирана помощ от психолози, психиатри, социални работници. И може би трябва да има натиск върху семействата, когато застрашават детето. Това трябва да е регламентирано, служителите от отделите за закрила на детето да имат такива права. Имах случай - бащата е алкохолик, а детето е в непрекъснат тормоз. Аз сигнализирам полицията, те искат жалба, аз пращам документи, но какво се получава - няма нещо, което да задължи този човек да се лекува, те отиват и му казват: виж какво, така не бива. И от това не следва нищо.

- Каква е ролята на психолога в училище?

- Към нас има свръхочаквания, казват: този се бие, ти трябва да го оправиш. Сякаш е счупен часовник. А това е невъзможно. Аз се чувствам безпомощна, когато научавам за проблем и по закон съм длъжна да съобщя, но често децата казват, че това, което са ми споделили е тайна и не искат да излиза навън, защото нищо няма да се промени. Едно 17-годишно момиче ми каза: ще дойдат социалните работници вкъщи и ще кажат на баща ми да не ни тормози, той ще им наговори някакви глупости. Но след това ще останем пак двамата и пак ще има тормоз.

Източник: в-к Сега, бр. от 12.03.2003 г.