Коледата в действителност е езически празник, който възниква в древна Месопотамия преди около 4000 години и няма нищо общо с нашия Господ Исус Христос. След като преминава през древния Вавилон и римската "сатурналия", коледата навлиза сред католицизма.

Преди всичко трябва да отбележим, че в Библията никъде не се споменава за честване на рожден ден на Господа. Бихме могли да добавим, че тази идея е унизителна и абсурдна, защото Бог е Вечносъществуващ. Ето какво казва словото за произхода на Исус: "А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2).

Не е ли унизително да говорим, че Този, Който е от вечността, бил имал "рожден ден"? Ако датата на раждането на Исус в плът на земята беше толкова важна, не би ли следвало словото да ни я каже? Учените си блъскат главата над въпроса на коя дата се е родил Исус на земята, но не могат с точност да определят дори и годината.

Тъй като отговорите на тези въпроси са ясни, нека направим една кратка историческа справка. Честването на коледа започва около 2000 г преди Христа в Месопотамия, откъдето преминава в Персия и Вавилон.

Коледата в Месопотамия се провежда малко преди Нова година, продължава 12 дни и е била посветена на техния главен идол наречен "бог Мардук". Жителите на Месопотамия вярват, че през този период Мардук се бори със силите на злото. Чрез пиршествата и жертвоприношенията те смятат, че му помагат. От тях са останали ритуалното изгаряне на вечнозелени растения, размяната на подаръци, празничните шествия.

Персия и Вавилон заимстват много неща от коледата на Месопотамия - в края на годината и те провеждат подобен карнавал. В Персия вярват, че преди идването на новата година доброто и злото се смесват, и затова ритуално слугите и господарите разменят местата си. На 25 декември е празнуван рождения ден на персийския "бог на слънцето" Митра.

Но най-голяма помпозност коледата придобива в римската империя, където този празник се нарича "сатурналия". Той се провежда от 17 до 24 декември в чест на техния "бог Сатурн". По време на празника има пищна вакханалия с шумни улични маскаради и размяна на подаръци. Именно сатурналията става причина католическата черква да въведе езическите ритуали, наречени "коледа", сред последователите на Исус.

Както признава дори Католическа енциклопедия, през първите векове християните не са празнували нищо подобно на коледа. Нито Ириней, нито Тертулиан или кой да е от ранните християнски писатели не споменава подобно нещо. Обаче фестивалът "сатурналия" е толкова обичан от езичниците, че ръководството на католическата черква решава да го "опитоми" и нарежда фестивала да се празнува "в чест на Божия Син". През 350 г католическият епископ на Рим Юлий I заповядва този фестивал да се чества на 25 декември.

По този начин вавилонските ритуали наречени "коледа" навлизат трайно в живота на католическата черква, сред вярващи хора от други общества и в обществото като цяло.


ЗЛАТНИЯТ ОБРАЗ

В тази статия бих искал да се спра на един конкретен образ, който вече е станал неразделна част от езическите коледни ритуали: тъй нареченият "дядо Коледа".

Но преди това би било добре да споменем една случка, описана в Данаил 3 гл. Там се разказва, че “цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк и го постави на полето Дура във вавилонската област”. След това той чрез управителите и началниците си известява “племена, народи и езици”, по даден музикален знак да паднат и да се поклонят на златния образ.

А “който не падне да се поклони в същия час ще бъде хвърлен в пламенната огнена пещ”. Резултатът от тази заплаха е, че “всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ”.

Колко добре тази случка във вавилонската област отразява историята на човечеството, което често целокупно се е покланяло и се покланя на златни образи. В това масово поклонение на идоли не са подминати, разбира се, и децата. Не можем да не отбележим окултният идол Хари Потър, който в последно време се налага по брутален начин на децата от целия свят.

В настоящата статия ще се спрем подробно на един друг златен образ, комуто децата се кланят десетки години вече. Стотици милиони невинни създания от Европа и Америка всяка година в дните около Коледа и Нова година се покланят на един златен идол.

Това е може би най-масовото ежегодишно поклонение на деца. То е много добре организирано и брилянтно изпълнено. Естествено, че главният му режисьор и сценарист е онзи, който в Библията се нарича Противникът на Бога. Той така е завъртял нещата, че в идолопоклонството се включват и то с най-голям ентусиазъм и милиони християнски деца.

Сигурно вече се досещате, че става въпрос за поклонението пред образа на шишкавия белобрад старец дядо ви Коледа. Децата подскачат весело около симпатичния идол, както израилтяните около златното теле в подножието на Синай, пеят му песнички, благодарят му за чудните подаръци и са толкова силно пристрастени, като към наркотик към него, че само посмейте да им го отнемете – всички в един глас ще гракнат срещу вас, барабар с родителите си.

Да, за съжаление, огромната измама, в която милиони невръстни съзнания биват въвличани ежегодишно, е създадена и подхранвана от собствените им родители. Това е може би най-масовото нарушаване на деветата Божия заповед, която казва “Не лъжи”. Не е случайно, че точно на Коледата, този всъщност езически празник, както ще видим по-надолу, милиони родители от целия свят правят обществен заговор и лъжат децата си.


ДЯДО КОЛЕДА- ПРИКАЗЕН ГЕРОЙ ИЛИ РЕЛИГИОЗЕН ИДОЛ

Това е направо ужасяващо и едновременно изумително – как е възможно “задругата на родителите” да създаде такава огромна илюзия за собствените си деца?

Ако погледнем психологически, в най-добрия случай изводът, който се налага е, че родителите предпочитат, без обаче да мислят за последствията, децата им да са измамени, но щастливи.

Разбира се, има и родители, които подозират нелепостта да доставят щастие на децата си с цената на лъжата, но инерцията на вавилонската традиция, в която са въвлечени, е толкова могъща, че те не могат да се съпротивят.

Колективната самоизмама е характерна психологическа особеност на вавилонската религиозност. И тази самоизмама е особено бързо разпростираща се в последно време.

Защото цялата модерна информационна мощ на масмедиите е включена в производството на илюзии и митове и в обработката на масовото потребителско съзнание, което да ги прегърне. Една от най-масово тиражираните илюзии, която засяга децата ни, се нарича дядо Коледа.

Но дали цената, която плащат за тази илюзия, не е прекалено висока. Нека видим последствията за психическото и духовното развитие на децата от една такава родителска лъжа. Със сигурност всяко дете е изпитвало горчивото чувство на разочарование, когато разбере, че няма дядо Коледа и че е било измамено. По този начин то малко или много губи доверие в родителите си. Но това в случая е най-малкия проблем.

Има нещо по-тревожно – и то е, че на детето му се внушава по скрит и несъзнателен начин, че илюзията и измамата са нещо допустимо в живота, стига те да носят някаква временна радост или утеха.

Това е едно от скритите послания, които се налагат още в най-ранни детски години чрез мита за добрия старец, който раздава подаръци. Нагласата човек да се храни с илюзии е донесла неизброимо много страдания на човечеството, милиарди разбити човешки съдби и лични драми. Какво всъщност е илюзията? Не е ли една красива самоизмама?

От духовна гледна точка спокойно можем да я наречем идол. Всяка самоизмама е вид идол.

А идолът е заместител, имитация, фалшификат на истината. Когато ние въвличаме децата си в някаква илюзия, пък било тя и красива, каквато е дядо Коледа, формираме в тях нагласата да не живеят с реалностите, а да живеят със заместителите им.

Ние ги въвеждаме в един живот имитация. Ето това е голямата драма в психологическо отношение, която стои зад еуфорията и подаръците на розовобузестия старец.

Но някой може да каже - защо да не предложим на децата си една красива приказка, една фантазия, която ни прави по щастливи и по-добри, поне за малко. Да не четем ли на децата си приказки, да не им ли стимулираме въображението?

Защо да не приемем мита за добрия старец като една детска ролева сюжетна игра (както се нарича в педагогиката), чрез която ще им помогнем да обогатят себе си? Какво общо има тази игра с религията? Защо дядо Коледа да е идол – той е просто приказен герой, който прави нашия свят, изпълнен със зло и насилие, малко по-добър.

Всички гореизложени възражения звучат много красиво, но те повече подхождат за хора, които по някакви причини търсят заместители на истината. Защото, нека разсъдим логически – би ли хрумнало на човек, който има истинската връзка с Бога, да измисли герой като дядо Коледа? Защо му е? Ако той учи децата си да вярват в Бога, и те знаят, че Бог е Онзи, Който дава подаръците, и то не само веднъж в годината, то герой като белобрадия старец става напълно излишен. Ама как ще забавляваме децата си?

Има и други, много по-градивни начини – например игра, в която детето не получава, а напротив - дарява. В Библията, а и в живота има предостатъчно поводи за подобни игри.

Така още от малки ще формираме в децата си християнското начало, според което “По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.” Докато в играта с щедрия старец центърът е детското его, получащо подарък.

Много добре знаем колко разглезени стават децата ни по коледните дни и колко недоволни, ако не им угодим с желания подарък. Ако центърът на този празник беше децата на подаряват на другите – тогава би било много по-красиво, не смятате ли?

А по отношение на приказките и въображението, никой не е казал, че не трябва да разказваме приказки на децата си и не трябва да им обогатяваме фантазията. Напротив, но това не означава, че имайки Библията, трябва да им пълним главата безразборно с всякакви приказки, басни и легенди на езическа основа.

Ние трябва да им предлагаме четива с положително морално послание, дори с риск да пострада въображението, защото моралът е върховната ценност, която крепи света, а не въображението. Ние биваме преценявани от небето не според дарбата да фантазираме, а според волята си да правим добро.

И друго - по отношение на възражението, че дядо Коледа е приказен герой, а не идол – нека изясним – той се явява на религиозен празник, следователно същността му е религиозна, т.е. той може и да прилича на приказен герой, както златното теле (нима в едно златно теле няма приказен елемент – кой е виждал подобно нещо, то наистина е чудно и приказно?!), но в същността си, като заместител на Бога, е идол.