Тук ще обсъдим как изглеждат някои от чудесата на Изхода през очите на учения.
Наистина ли Мойсей и израилтяните са минали пеша през Червено море? Ако да, то би ли могла физиката да обясни как? Физически възможно ли е да се получи вода от канара? Съществува ли научно обяснение на преминаването през река Йордан? Как е възможно планина като Синайската да издава звуците на тръба? На пръв поглед тези чудеса от библейската история на Изхода на израилтяните от Египет преди 3000 години изглеждат неправдоподобни. Те като че ли противоречат на нормалното протичане на нещата в природата и затова много учени са скептични относно възможността да са се случили. Все пак вярно ли е, че посочените по-горе добре познати чудеса нарушават нормалните процеси в природата? Тук ще обсъдим как изглеждат някои от чудесата на Изхода през очите на учения.
Вода от камък
Чудото с получаването на вода от канара е описано само в два пасажа от книгата Изход на Стария завет:
„Ирече Господ Мойсею: "Вземи със себе си жезъла, с който ти удари Нил, и върви. Аз ще застана там пред тебе на канарата e Xopue u ще удариш канарата и ще излезе вода из нея да пият людете. И направи така Мойсей пред очите на старците Израилеви" .
Любопитна история! Да се получи вода от скала е все едно да получиш кръв от камъка - невъзможно е. Но да погледнем нещата по отблизо. Еврейската дума за „удрям" в „удари канарата" означава да нанесеш силен удар. За да може скалата да изпусне вода, тя трябва да може да поема вода, т.е. трябва да е порьозна. Съществуват ли порьозни скали? Отговорът е положителен: порьозни скали като пясъчник и варовик могат да поемат огромни количества вода от дъждовете. В действителност, когато са под земята, ние ги използваме като водоносни слоеве, естествени водни резервоари, пробиваме в тях дупки и кладенци, за да извличаме водата, съдържаща се в тях.
Ако порьозни скали като пясъчника и варовика са разположени над земята, в тях обикновено не се натрупва дъждовна вода, защото тя изтича надолу през порите. Обаче в пустинните райони скалите се изменят по необичаен начин благодарение на пясъчните бури, които с голяма скорост нанасят върху скалите пясък и органични материали от разлагащи се растения и животни. С течение на времето порьозните скали в пустинята могат да добият твърда и непроницаема кора, подобна на цимент.
Съвременните бедуини наричат тази твърда кора „пустинен лак"; скалните кори им осигуряват гладки повърхности за скалното им изкуство. Ако кората на порьозна скала бъде строшена със силен удар, от скалата наистина може да потече вода и това е ефект, който е добре познат на геофизиците, работещи в пустинни райони.
Интересно описание на добиване на вода от скала има в пътеписа Вчера и днес в Синай, публикуван през 1936 г. от бившия британски губернатор на Синайския полуостров, майор Джарвис. Той пише: „Това, че Мойсей е ударил по скалата и от нея е избликнала вода, звучи като истинско чудо, но авторът е виждал това с очите си. Част от Синайския камилски корпус беше спрял на почивка в сухо речно дъно и войниците разравяха чакъла по един от скалистите брегове, с цел да извлекат водата, която бавно се процеждаше през варовиковата скала. Хората работеха бавно и затова сержантът грабна лопата от един от тях и започна да копае с много енергия. Един от мощните му удари разцепи полираната твърда повърхност на скалата и отдолу се показа мека порьозна скала, от която избликна силна струя чиста вода.".
Физиците в НАСА приложиха своите познания за твърдото покритие на скалите в пустинята, когато търсеха вода на Марс. Например в репортажа на Асошиейтед пресс от 25 февруари 2004 се казва:„Ровър на НАСА пробива марсианска скала в търсене на вода. С помощта на абразивен накрайник снабденият с 6 колела Ровър смогна да пробие дупка с дълбочина около сантиметър в повърхността на скалата, наречена 'Ел Капитан'. Твърдата скална кора беше изстъргана, за да може Ровър да изследва материала под нея."
Виждаме, че начинът, по който Мойсей добива вода от скала, не нарушава никакви физически закони. Библейската история се съгласува с онова, което знаем от науката. Тогава била ли е тази случка чудо? Но нека разгледаме още някои от чудесата на Изхода през очите на учения.
Преминаването през Червено море
Преминаването през Червено море на Мойсей и израилтяните е едно от най-известните чудеса в Библията. По същество чудото се състои от две части. Първо, морето се оттегля и израилтяните преминават по сухото му дъно.
Второ, водите на морето се втурват обратно и удавят египтяните, преследва-щи израилтяните. Ето как Библията описва тези събития: „И Мойсей простря ръката си над морето; и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша, а водата сераздвои. И влязоха израелските синове сред морето на сухо, а водата беше им стена от дясната и от лявата им страна... И Господрече Мойсею: простриръката си над морето и нека се възвърне водата върху егип-тяните,, върху колесниците им и върху конниците им. ... и водата се възвър-на и покри колесниците и конниците, всичкото войнство фараоново, което беше влязло след тях в морето"
Оттеглянето на водата на Червено море и след това бурното й нахлуване обратно може да ни напомни за вълната цунами, която опустоши части от Азия към края на 2004. В действителност немалко хора изказаха предположението, че преминаването през Червено море е станало възможно благодарение на цунами, породена от изригването на вулкана Санторини - гръцки вулканичен остров в Средиземно море. Тази идея обаче трябва да се отхвърли, защото изригването на Санторини става значително по-рано от събитията, описани в Изход. Освен това, макар че цунами доста често предизвиква оттегляне на морето, преди то да нахлуе към сушата, това оттегляне трае само няколко минути, какъвто беше и случаят с последната азиатска цунами. Някол минути не биха били достатъчни за хилядите израилтяни да преминат през Червено море.
Едно следващо предположение е, че преминаването е станало възможно благодарение на много нисък отлив, последван от много висок прилив. Обаче, макар че в някои райони по света приливът и отливът могат да протичат много бързо поради профила на земната повърхност и в резултат на това хора могат да попаднат в клопка и да бъдат удавени, не е такъв случаят с Червено море и неговите два клона - заливът Суец и заливът Акаба, където приливното течение настъпва бавно.
Така че, ако изобщо съществува естествено обяснение на преминаването през Червено море, тo трябва да е различно от дадените по-горе. Фактически библейското описание показва в явен вид, че действително е имало природен механизъм: силен източен вятър, който духал през цялата нощ. Вятър, който духа над водната повърхност, може да накара водата да се отдръпне. А ако водата е над наклонено дъно при брега, тя може да се оттегли под действието на вятъра и да оголи стотици метри от крайбрежието. Океанографите наричат това явление „вятърен отлив". Ако посоката на вятъра е обратна, тогава водата се издига към брега и това се нарича „вятърен прилив".
Физиката на вятърния прилив и отлив се описва с диференциални уравнения от втори ред. Решението на тези уравнения показва, че ефектът е значителен само когато вятърът духа над големи дължини от водна повърхност, с което се увеличава пълната сила, действаща върху водата, и когато вятърът духа достатъчно дълго време, защото водата се оттегля бавно. В една много типична ситуация може да се стигне до устойчиво състояние, когато водата е изтеглена на максимално разстояние само след като вятърът е духал в продължение на много часове. Интересно е да се отбележи, че спорид Библията силен източен вятър е духал през цялата нощ; точно това се изисква, за да настъпи значителен вятърен отлив.
Ефектите на вятърния отлив могат да бъдат изненадващо големи. Например силен вятър, духащ над езерото Ери, едно от Великите езера, е създал разлика около пет метра в нивото на водата между Толiдо, щ. Охайо, на запад и Бъфало, щ. Ню Йорк, на изток.
Предлагани са различни места за преминаването на Червено море, включително и прилежащите езера, както и заливите Суец и Акаба. Ако физическият механизъм, който е позволил преминаването, е бил вятърен отлив, тогава можем да отхвърлим езерата в Синайския полуостров, защото те не са достатъчно дълги, за да възникне значителен вятърен отлив. Така заливите Суец и Акаба остават като единствено възможни, защото и двата са доста-тъчно дълги, за да възникнат ефекти на вятърен отлив и прилив.
Тъй като в книгата Изход се говори за силен източен вятър, който е оттеглил водите на Червено море, заливът Суец може да отпадне (тъй като източният вятър би духал напречно на залива, а не надлъжно ио него), така че като единствена възможност остава заливът Акаба. Mного силен вятър би могъл да изтласка водата в този залив на около 800 метра. Любопитно е, че според математическите изчисления в задната си част изтласканата вода се издига вертикално на морското дъно - точно подобно на стена. В книгата Изход се казва: „И с диханието на ноздрите ти водата се струпа на куп. Вълните застанаха като стена" (Изход 15:8). В Библията се казва също: „И влязоха Израилевите синове всред морето no сухо, и водата беше им от дясната и от лявата им страна" (Изход 14:22). Това е по-трудно за обяснение, но една възможност представлява подводен земен хребет.
Трудно е да се разбере как армията на фараона е била удавена, отколкото как израилтяните са преминали Червено море по суша. Защо египтяните не са забелязали, че водата на залива Акаба се отлива назад, и не са се опитали да избягат? От онова, което се описва в Изход, ясно се разбира, че те просто не са имали време.
Какво става, когато силен вятър духа в продължение на часове, създава значителен вятърен отлив и след това внезапно спре, както става ясно от описанието на Изход? Математическият анализ показва, че водата се връща във вид на бързо движеща се вертикална вълна, наречена „бора". Аз направих някои пресмятания за залива Акаба и се оказа, че скоростта на завръщащата се вълна бора е около пет метра за секунда - достатъчна, за да събори кон и ездач и да ги захвърли в морските води. Така че природният механизъм на вятърния отлив, последван от втурваща се обратно водна стена, съответства много добре на описанието на събитията в книгата Изход.
Звукът на тръбата от планината Синай
Едно от оспорваните твърдения е, че планината Синай е била вулкан. Най-очевидните признаци, че планината Синай е била вулкан, са облаците и пламъците над нея: "вие приближихте и застанахте под планината [Синайската]; и планината гореше с огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак" . Какво ярко описание на изригващ вулкан!
Книгата за Изхода споменава също за светкавици: "сутринта на третия ден ставаха гръмове и светкавици, и гъст облак имаше над планината [Синайската]". Светкавиците се появяват при някои вулканични изригвания по много ясни физически причини: частиците на изхвърлената пепел са електрично заредени и в облака на изригването възникват огром-ни потенциални разлики, които след това пораждат мълнии.
Забележително е, че в Изход се говори за звук на тръба, идващ от планината Синай: „И сутринта на третий ден станаха гръмове и светкавици и гъст облак имаше на планината и много силен тръбен глас. И тръбният глас се продължаваше много силно". Как може планината да произведе звук, подобен на тръбен глас? Разтопената вулканична скална маса, наречена магма, съдържа разтворени вулканични газове като водна пара и въглероден двуокис. Ако тези газове излизат под налягане през цепнатини в скалите около горещата зона на изригващия вулкан, тогава наистина може понякога да се чуе силен тръбен звук (По подобен начин може да се произведе звук чрез духане на въздух с голяма скорост в тръба.) Римският историк Дио Касиус съобщава, че тръбни звуци са били чути откъм Везувий при знаменитото му изригване през 79 г.
От физическа гледна точка е ясно, че щом „тръбният звук" е чут да идва от планина, тогава тази планина е вулкан. В действителност при своето описание на планината Синай Старият завет дава не по-малко от шест характерни белега на вулкан: (1) тя пламтяла в огън до самото небе ; (2) дим и облаци се издигали от нея; (3) шумът от експлозии - експлозивно изригване; (4) извънредно силен тръбен звук - звукът от горещите газове, изтичащи през цепнатините в планините; (5) мълнии - електрични разряди във вулканичните облаци; (6) вулканични земетресения - цялата планина мощно се е тресяла.
Нямало е активни вулкани през последните 10 000 години в Синайския полуостров или в Египет. Синайската планина е в Саудитска Арабия, в която наистина по исторически данни е имало активни вулкани, и особено че тя е вулканичната планина Бедр, която забележително точно съответства на библейското описание на планината Синай.
Огненият и облачният стълбове
Загадъчният огнен стълб, който насочвал израилтяните към Синайската планина, отдавна стои като въпрос пред учените. Ето какво се казва в книгата Изход:"Господ предхождаше пред тях, деня в стълп облачен, за да ги оправя no пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети: та да вървят деня и нощта. He отдалечаваше от очите на людете облачний стълб деня, ни огнений стълб нощя".
Традиционното обяснение на стълбовете от облак и огън е, че тези стълбове са били точно пред израилтяните и че са се движели пред тях - точно както водач на туристическа група, държащ високо сгънат чадър и крачещ начело на групата. Но книгата за Изхода не говори, че стълбовете от облак и от огън са били точно пред израилтяните, нито пък че това са били движещи се стълбове; те биха могли да са на значително разстояние пред тях и неподвижни - подобно на излъчващ светлина фар, разположен на хълм.
Съществува природно явление, което идеално съответства на описание-то „облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта". Това е вулканичното изригване. Защо често изглежда така, като че ли вулканът изхвърля облак през деня и огън през нощта? Физиката дава отговора. При вулканично изригване от вулкана нагоре се издигат огромни пламъци, които са заобиколени от облаци пара. Денем най-често е видим само заобикалящият облак, който отразява слънчевата светлина. Нощем обаче облакът е невидим, а видими стават вулканичните пламъци. По същия начин, когато туристи си накладат огън и отначало има много дим, на разстояние от него денем се вижда глав-но димът, а нощем главно пламъците.
Мадам Луиз Виже-Льобрюн, която е нарисувала портрета на кралица Мария Антоанета, емигрирала в Италия при започването на френската революция. В едно писмо тя пише: „Сега трябва да ти разкажа за експедициите си до Везувий... Тогава настъпи нощта и димът премина в пламъци, най-красивата гледка, която можем да си представим." Тук отново имаме дим през деня и пламъци през нощта.
Дали чудесата на Изхода са били истински чудеса?
Преди много години Аристотел пише за чудесата и казва, че „реалната причина" за едно чудо би могъл да бъде някакъв природен фактор, но „окончателната причина" е волята на Бога. Чудото се изразява в необикновената хронологизация на събитието. Смятам, че „реалната причина" на много от чудесата на Изхода е бил природен фактор (порьозна скала, силен вятър, вулкан и т.н.) и че науката може да разкрие този фактор и да посочи механизма на чудото. Действително, както видяхме, Библията сочи недвусмислено, че преминаването през Червено море е станало възможно благодарение на природен фактор - силен източен вятър.
Макар че водата от скалата не е зависела особено от хронологията на събитията, библейското описание на преминаването на Червено море сочи ясно такава зависимост; египетската армия е оградила бягащите израилтяни и се е готвела да ги плени. Разбира се, оттеглянето на Червено море от силен вятър точно в момента, когато това ще спаси израилтяните, би могло да бъде щастлива случайност. Обаче в историята на Изхода става дума за серия от събития, които стават точно в подходящото време.
Ако приемем описанието на Стария завет, тогава хронологичната последователност на тези събития действително изглежда необикновена. Именно по тази причина трябва да ги приемем за чудеса, защото макар науката да ги обяснява, те са били чудеса на хронологичната последователност.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|