Какво е общото между пазаруването, секса, комара, храната и алкохола и наркотиците? Това, че всички те могат да са признак на зависимост. Тъй като тук е замесен мозъкът, всички те са в състояние – поне за малко - да задоволят непреодолима нужда или биохимичен дисбаланс в отговор на стрес или импулс. Неконтролираните импулси могат да са изключително деструктивни за личността и да доведат до редица проблеми.

За повечето от нас, поведението, което може да се превърне в зависимост, всъщност не се превръща в такова. Пием, без да ставаме алкохолици и пазаруваме, без да сме маниаци. Когато обаче всеки път прибягваме до алкохола, секса, лекарствата и прочие, за да се справим с напрежението, поставяме началото на един опасен флирт със зависимостта. Пазаруването, например, в началото може да е балансирано и да носи удоволствие, но хората със склонност към пристрастяване могат в един момент да открият, че буквално живеят “по магазините” (или баровете, или казината), за да получат облекчение.

Мозъкът зад зависимостта
От десетилетия лекарите наричат зависимите “болни”, но болни от какво? Някои казват, че става въпрос за заболяване на ума, други - на душата и тази неяснота е причина за провала при лечението на зависимото поведение. Болшинството от хората, от своя страна, смятат, че става въпрос за слаба личност. За щастие, напредъкът в технологиите за визуализиране на процесите в мозъка, отваря нови врати за изучаването на зависимостта.

В действителност, зад зависимото поведение се крият процеси в мозъка, които могат да бъдат сравнени с тези, които са “отговорни” за заучаването, фокусирането, вземането на решения и търсенето на удоволствие.
Две вещества в мозъка – невротрансмитерите допамин и серотонин, също играят роля при формиране на зависимото поведение.

Допаминът влияе на редица мозъчни функции, включително паметта, движението, емоцията, ученето и усещането за болка и удоволствие. Един от основните му ефекти е, че позволява на мозъка да се фокусира. Увеличаването на нивото на допамин е свързано с очакването за “възнаграждение”, което удовлетворява някаква нужда. Според редица проучвания, концентрациите на допамин в мозъка рязко се повишават, когато на човек е показана снимка на някой, по когото е силно увлечени. Ако пък човек е гладен, допаминът се повишава, когато помирише храна. Тези допаминови “вълни на очакването” могат да “залеят” центровете на здравия разум, като превърнат определени рецептори в мозъка, отговорни за регулирането на нивото на допамина, в “зависими”. Така усещането от задоволяване на нуждата става все по-интензивно и е необходимо все повече (алкохол, секс, наркотици, магазини) за задоволяване на нуждите.

От друга страна, ниските нива на серотонин се асоциират както със зависимото поведение, така и с депресията. Редица субстанции, включително алкохола и цигарите, за кратко повишават нивото на серотонин, което създава усещане за комфорт или успокоение. Това е честа причина хората с депресия да продължават да търсят ефекта на тези вещества. Шоколадът и други сладки неща също повишават нивата на серотонин – едно обяснение защо стресираните, напрегнати и депресирани хора обичат сладкото.

Човекът зад зависимостта
Защо и как някои развиват зависимост като определен модел поведение – секс, комар, пазаруване, вместо химическа зависимост (от определена субстанция) е въпрос на догадки. Това, което е известно, са някои статистически данни: например, че мъжете са два пъти по-склонни да развият химическа зависимост, в сравнение с жените. Стане ли обаче въпрос за зависимост към определено поведение – например хранене – жените далеч “превъзхождат” мъжете.

Зависимите обикновено отричат, че са такива и че поведението им е пагубно за тях и за околните. Те също така обикновено търсят компанията на други хора с подобно поведение, за да се оправдаят и да избягнат изолация.

Ако бъдат притиснати да спрат с това поведение, те може да се затворят в себе си.

Има някои общи черти между хората, склонни към зависимост: импулсивни натури, склонни към търсене на нови преживявания, неспособност да отложат приятното, заради полезното, антисоциални тенденции, несъобразяване с околните или порядките, неспособност да преследват цели и силно усещане за стрес.

Някои от основните признаци за зависимост са следните:
- натрапчиво желание да получат това, от което са зависими;
- неспособност да престанат да получават още или да контролират количеството;
- физически неприятно усещане, когато не получат нужното;
- прогресивно отричане на други удоволствия или интереси;
- упорито повтаряне на поведението, независимо от очевидните факти, че им вреди.

Ако започнете да подозирате себе си или някой от близките ви, че започва да превръща удоволствието от определени действия в навик, който излиза от контрол, най-важното е да потърсите незабавно помощ от специалист.