Всички зимни обичаи, обреди и ритуали на куп до един

СТУДЕН (декември)

19-ти студен - Пазене квас (1)
20-ти студен - Полазник (2)
22-ри студен - Крачун - зимното слънцестоене
23-ти студен - Божик - ражда се бог Коледа - новото слънце;
от 25-ти студен до 6-ти просинец - Мръсни дни (3)
31-ви студен - Нова година - Ладуване (4)

ПРОСИНЕЦ (януари)

от 1-ви до 6-ти просинец - Власови дни
1-ви просинец - Сурваки (5)
5-ти просинец - Турица - празник на бог Чернобог и култа към свещените черни бикове
6-ти просинец - Мъжки водици (6)
8-ми просинец - Бабинден (7)
20-ти просинец - Петльовден (8)
СЕЧЕН (февруари)

1-ви сечен - Зарезан (9)
2-ри и 3-ти сечен - Вълчи дни
10-ти сечен - Кръчина
11-ти сечен - Власовден (10)


1 - ПАЗЕНЕ КВАС - български обичай, изпълняван само от жени: събират се в някоя къща и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват тесто, гърбом към нощвите, в което "бабите" слагат вълшебни билки, събирани в уречен ден, в уречен час (най-често Еньовден, когато билките имат най-голяма магическа сила).

Замесеното тесто се оставя в един ъгъл на стаята, а край него стои и цяла нощ го пази от зли сили омъжена жена, през което време останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи, като се сменя къщата. На последната вечер жените разделят помежду си тестото, за което се вярва, че е придобило свръхестествени свойства. С него те ще правят лекове и магии през следващата година.


2 - ПОЛАЗНИК - Обичай при който гадаят за късмета, здравето, изобилието и имането на рода. Гадае се според това какъв човек влиза в дома пръв в този ден. Ако е късметлия, ако му е вървяло през изминалата година, значи носи добри знамения за рода. Домашният полазник - този от семейството, който сутринта пръв излезе от къщи на двора - внася трески от дръвника, хвърля ги в огъня и казва: "Колко искри, толкова агънца, яренца, теленца, кончета".

Някъде полазникът сяда върху треските и сламата, които е внесъл, за да мътят добре квачките, а домакините го посипват с пшеница и сушени плодове за плодородие. Жени, които не са раждали, на този ден не вършат работа, за да е леко раждането им.

За предпазване от магьосници - житомамници, преди изгрев на този ден жените измитат огнищата и комините, с метлата очертават кръг около къщата и посипват по кръга пепелта и саждите, а метлата изхвърлят навън. С тесто от приготвеното предната вечер (19 декември - Пазене квас) правят кръстни знаци (символ на бог Даждбог и бог Белобог, на светлината и доброто) по гредите на тавана.


3 - МРЪСНИ ДНИ - Време, в което се отварят вратите между света на живите Яв и света на мъртвите Нав. В този период всякакви духове, нави (души на мъртви) и зли демони, като караконджули, могат да преминават между световете и да вредят на хората. За предпазване от злото се спазват определени забрани: не се излиза след залез слънце; не се правят сватби и седянки; не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълци; възрастните не се къпят, а при къпане на бебе, пускат във водата горящ въглен (свещената защитна сила на огъня!).

Ако се роди дете, в следващото денонощие майка му трябва да му изтъче, ушие и облече ризка, за да не се превърне в караконджул. Забрнени са половите контакти, защото заченатите в този период деца стават злодеи, вампири, виждат злите духове и може да ги залюби змей или хала.

Огънят намира особено място в защитните обредни действия: запалват се големи клади насред селата, в които всеки трябва да сложи дърво. На края на мръсните дни, в последната сутрин, разравят жарта, за да хвърли искри, при което се изричат заклинания за плодовитост на хората и добитъка. С пепелта се поръсват дворовете против нечисти въздействия. Като предпазно средство се използва чесън, пришит към дрехите.

4 - ЛАДУВАНЕ - В ладуването участват само момичета; отдава се почит към богинята на любовта Лада и нейнея брат - близнак бог Ладо и се извършват гадаения за любов и женитба. Названието идва от обръщението повтаряно в обредните песни: "Ой Ладо, Ладо, момиче младо!" Вечерта срещу празника, момите донасят от извора или от кладенеца "мълчана вода" в нов бял медник (бакърен съд), в който хвърлят пръстени, закачени за китки и овес или ечемик.

Покриват с червено було медника и го оставят да пренощува под розов храст или на овощно дръвче, под звездите. На сутринта момиче с живи родители, облечено като булка (т.е. в богато извезана носия с червено було; бялото е използвано от славяните за траур!) вади китките с пръстените, а останалите пеят "ладанки" - кратки заклинателни песни - припевки, с които предвещават за женитбата и жениха на момичето, над чийто пръстен пеят.

Например: "Жълто було трески сбира" (Момичето скоро ще се омъжи); "Зряла дюля и презряла" (Ще се омъжи стара); "Сам си здравчец на камъче" (Ще се омъжи за сирак) и т.н. Всяка мома си взима малко ечемик (овес) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. Ако водата замръзне през нощта, годината ще е здрава и плодородна. Накрая се играе общо хоро. Обредът може да се извъшва и на Даждбогов ден (6 май) и на Къпало (23 юни).




5 - СУРВАКИ - Последният от новогодишните обреди. Има заклинателен характер за здраве и благоденствие. Събират се групички от по няколко деца - предимно момченца - и започват обхождане на домовете на близки и съседи, като тръгват от своята къща. Облечени са в нова риза и носят сурова дрянова пръчка, наречена сурвакница, накичена с китки, сушени плодове, обредни краваи, дребни монети, пискюли вълна и др.

Във всеки дом удрят стопаните със сурвакницата, при което наричат за здраве, радост и плодородие. Пъпките от сурвакниците се слагат в полозите на кокошките, за да мътят добре. Вярва се, че ако жените си мият косите във вода с откъснати тайно от сурвакницата пъпки, косите им ще растат дълги и лъскави. На връщане от сурвакане, децата изхвърлят сурвакниците в река или кладенец, за да не "носят бълхи вкъщи".




6 - МЪЖКИ ВОДИЦИ - Празник с който приключват Мръсните дни и проходите между световете на живите и мъртвите се затварят. В тази вечер "небето се отваря" и каквото си пожелае човек се сбъдва. Чупят се орехи, по които се гадае за бъдещето. Във водоизточник жрецът хвърля дървен знак кръст в кръг (символ на бог Белобог, на светлината, доброто) и ергени се опитват да го извадят. Който успее ще бъде здрав, щастлив и ще има късмет, а хората от селого го даряват.

Ако хвърленият във водата знак замръзне, значи годината ще е здрава и плодовита. Там където знакът е паднал във водата, болни хора се изкъпват за да се излекуват; всеки измива лицето и ръцете си за здраве. На този ден ритуално изкъпване се извършва и от младоженци (до 1 година след брака) и мъжки бебета до 1 година, откъдето идва и името на празника. Девствени момичета отиват с домашните идоли на реката или чешмата и ги измиват.


7 - БАБИНДЕН - празник на бабите-акушерки, родилките и новородените. Съдържа три основни обредни елемента:
- къпане на малките деца от бабата, съпроводено с благославяне и намазване с масло и мед;
- даряване на бабата с дрехи, вълна и обредни кръгли хлябове;
- гостуване на младите булки в дома на бабата - участват всички млади жени, на които бабата е акуширала през изминалата година.

Носят питки, баница, печена кокошка и червено вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, след което сядат на трапеза в дома й и започват да пеят песни свързани с брака, раждането и семейството. Специфично е редуването - първо пее бабата, след което булките казват: "Добре си ни попяла, бабо!", а тя отговаря: "Добре сте ми послушали, булки!"; тогава в отговор започват да пеят заедно младите жени, и накрая отново се повтаря поздравът: "Добре сте ми попяли, булки!" казва бабата, а те отговарят: "Добре си ни послушала, бабо!".

След няколко песни, бабата събира донесените от всяка гостенка хлябове, нарежда ги един върху друг, скрива се зад тях и пита: "Виждате ли ме сега, булки?". "Виждаме те, бабо!" отвръщат неизменно, а акушерката казва: "Е, ха дано другата година да не ме видите!" Този обред има симпатическа заклинателна цел - за да не се вижда бабата, значи ще има повече хлябове, а те ще бъдат донесени от повече наскоро родили жени, т.е. ще има повече новородени деца; така чрез пожеланието си за повече питки, бабата прави заклинание да се родят повече бебета, да се разрастне селото.


8 - ПЕТЛЬОВДЕН - Празник за здравето на мъжете и момчетата. Състои се в обредното колене на черен петел. Жертвата се принася от девствено момче на прага на вратата, така че кръвта да пръсне по нея. С кръв се чертаят кръстни знаци по челата на момчетата в дома, след което изхвърлят петела извън двора и веднага го прибират. Главата му забучват край портите. От месото се сготвя ястие, пекат се обредни краваи, като част от приготвеното се поднася на бог Ладо, а другото се раздава на съседите. В този ден не се върши домакинска работа и не се правят "сватби", за да не жалеят след това починали.


9 - ЗАРЕЗАН - Празник на лозарите и градинарите. Сутрин рано стопанката опича обреден хляб, украсен с лозово листо. Сварява и запича кокошка, напълва бъклица с вино и шише с "мълчана" вода, като слага всичко в нова шарена вълнена торба. Стопанинът заедно с останалите мъже от селото, отиват на лозето, където изчакват изгрева и, обърнати към слънцето, отрязват пръчки от по три корена (от средата или ъглите на лозето), поливат прерязаните места с вино и благославя: "Колко капки, толко коля грозде".

След това пръскат лозите с мълчаната вода за обилен плод и срещу слани и градушки. Отрязаните пръчки отнасят вкъщи - при домашните идоли. След зарязването се прави обща трапеза на оброчището, където се требва на бог Руевит и богиня Макош. В някои райони замахват с брадва срещу овощните дървета за изгонване на злите духове от тях и ги заплашват с: "Ако не раждаш, ще те посека!" за плодородие. От празника Зарезан започват Вълчите дни.


10 - ВЛАСОВДЕН - Ден за почит към повелителя на богатството и домашния добитък, бог Влас. Поднасят се треби пред идолите на бога и се произнасят молитви. Рано сутринта жените приготвят двойки обредни хлябове, които наричат на богиня Макош и на бог Влас и ги забучват на рогата на воловете преди мъжете да ги изведат на ритуален водопой. Докато ги поят на реката, натопяват краваите във водата и раздават парчета от "макош"-питата на присъстващите мъже, както и на всички срещнати хора по пътя обратно.

Питата "влас" се надробява за храна на животните и към тях замахват с брадва, за да изплашат злите духове "кравесмърти", които може да са ги обладали. В края на обреда от воловете и козите взимат по малко козина, която по-късно използват за изготвяне на лекове срещу болести по добитъка.

На този ден жените не предат (вярва се, че може мъх от преждата да влезе в очите им и да ги ослепи); не месят за да не "власява" брашното; мъжете не впрягат воловете, за да не се разпасват през годината; на бог Влас се молят да не се раждат "власати" агнета (с груба вълна) и нивите да не ловят "влас" (да не изсъхва зърното, така че да са празни класовете).