Според смисъла на съвременната терминология под „зомбиране“ се разбира - мощна обработка на подсъзнанието на човека чрез особени прибори и хипнотехнологии.

Обикновено в представите на обикновения жител от цивилизованите страни зомбирането е нещо съвсем магическо и съществува единствено във фантастичните филми. Създава се впечатлението, че общочовешкото съзнание се старае да забрави съвсем преднамерено ужасяващите факти за експериментите над човешката психика, проведени преди около 70 години във фашистките концлагери. А в КГБ, ЦРУ и МИ-6, следвайки същата тази логика, са се трудили най-големите „хуманисти“, на които е била противна самата идея за непосредствено вмешателство в подсъзнанието на човека.

ЗОМБИРАНЕТО

е термин, стигнал до нас от магическите техники на племената обитаващи Хаити и Бенин. Местните магьосници, така наречените „бокори“, са едни от най-древните хора на Земята. Те пребивават на нея отпреди 8-6 000 год. пр. н.е. Религията на култа „вуду“ е създадена именно от самите тях. Какво е характерно за този култ?! С помощта на алкалоида тетродоксин, извлечен от черния дроб на рибата „фугу“ или на буфотоксина извлечен от жабата „буфо маринус“, с които ако бъдат намазани дадени предмети, до които жертвата задължително ще се докосне, тя бива въвеждана в силен шок и коматозно-летаргично състояние, с почти пълно отсъствие на сърцебиене, дишане и абсолютна загуба на памет. След това следва процедура по погребване на тялото на същата в истински гроб. След известен престой тялото на жертвата бива изваждано и намазвано със сок от растението стиония, от който жертвата излиза от състоянието си на шок и кома. Но до тук са само ритуалните обреди, свързани с физическото тяло. И така пред магьосникът заставало в целия си ръст зомбито или така наречения

ВЪЗКРЪСНАЛ МЪРТВЕЦ

същество напълно лишено от собствената си воля и способността си да мисли, една полуорганизирана структура от прекалено нисш порядък, намираща се в граничната зона между живота и смъртта. Това състояние е характерно с дълбоко потапяне в тотален транс и пълна покорност, без каквито и да било личностови отправки. В такова състояние човека се движи като автомат, той е напълно лишен от разум, готов да изпълнява всяка заповед или команда на манипулатора (магьосника), който е подчинил напълно неговата волята. Обаче при днешните научни постижения и знания използването на отрови, както и гореописаните от мен действия и атрибути имат твърде ограничено приложение поради самата ритуална продължителност, екзотичност на процеса и ограничена експлоатация на подобно зомби, способно да извърши дори и най-тъпата физическа работа. От опасността на

ГРУБОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОЛЯТА

и поведението на хората в днешното съвремие не е застраховано нито едно общество или пък отделен човек в него. Но – предупреден, значи въоръжен. Според смисъла на съвременната терминология под „зомбиране“ се разбира - мощна обработка на подсъзнанието на човека чрез особени прибори и хипнотехнологии, в резултат на което той загубва отправната връзка към своето минало и бива програмиран на безпрекословно и безсъзнателно подчинение на заповедите на своя „стопанин“. Подобен човек често бива сравняван с форматирането на хард диска на компютъра, на който е инсталирана нова операционна система и основни програми. При самото зомбиране напълно се подтискат волевите качества на личността. За тази цел се използва така нареченото

ПРОМИВАНЕ НА МОЗЪКА

както и“ твърдо“ препрограмиране на специфичния режим на работата му, а също така и „меко“ препрограмиране чрез метода на многостепенната хипноза. Един от следващите методи на зомбиране това е ефекта на формирането за ирационални (неразумни) нагласи и действия, чрез съответната „помощ“ за възприемане на така нареченото „закотвяне“, т.е. комплекс от методи, които пробуждат в определен момент „стари реакции“ в съзнанието на човека. Подобни се използват най-вече в рекламните клипове.

Единствената страна, в която към настоящия момент е предвидена УГЛАВНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗОМБИРАНЕ,

довело до разстройство на здравето, заплаха за живота или смърт на човека – е Хаити. Но там зомбирането се нарича „недобросъвестно шаманство“, поради което и до сага не е бил привлечен към отговорност нито един човек, поради практическата недоказуемост на деянието. По същата причина законодателството е неефективно и във всички останали страни по света. Отговорността за използването на фини технологии за съжаление е само и единствено морална. Това е прекалено обусловена “тънка материя“ на престъплението. Но на правозащитните органи по целият свят им е добре известно само за сборната доказателствена база за престъпления от типа

„УДАР С ТЪП ПРЕДМЕТ ПО ГЛАВАТА“ ...

Както казах по-горе, са известни две форми на форсирано психопрограмиране: „твърдо“ и „меко“. „Твърдото“ зомби често може да се установи по външните признаци и стил на поведение, като несъгласуваност в движенията, отсъствие на специфичната живителна искра в очите, отчужден поглед, неестествено бял цвят на очната ябълка, апатичен глас, неправилна реч, неспособност за съсредоточаване, затормозени реакции и забавени процеси в паметта, нелепо и стереотипно поведение. Тоест, зомбито изпълнява задачите си чрез „автопилот“ и погледнато отстрани реда на действията му напомнят работа като на конвейр. За разлика от него обаче

„МЕКОТО“ ЗОМБИ

на пръв поглед по нищо не се различава от другите хора. За този вид зомбиране се използват две съвременни методики – техногенна и психогенна. Най-приложимият способ при техногенното зомбиране е свързан с използването на хипновнушение. „Мекото“ зомбиране може да бъде извършено чрез нашата съвременна телекомуникационна система. Така например можете да чуете по телефона си странни звуци, които наподобяват шумове от аерогара или улица, като в същото време се създава илюзия, че даден човек не може да се свърже с вас по него. Да, ама не. Точно през времето, в което вие се напрягате да чуете събеседника си отсреща, по телефона ви вече може да тече кодирана команда за зомбиране. Това е само един малък, бегъл пример.

ЗАДАДЕНАТА КОМАНДА

от съответния манипулатор, може изобщо и да не бъде чута дори по телефона, или пък ако бъде чута, то едва ли ще бъде различена от фоновия аерогарен или уличен шум, а ако бъде различена, то слушащия ще чуе нещо като остро пищене или пък звуци от развалена радиостанция. Какво става от този момент нататък ли?! Зависи от самата команда. Чрез командата обикновено зомбираният бива измъкван от обичайната негова среда. Всичките му контакти с неговото бившо обкръжение после биват напълно прекъсвани. По пътя на непрекъснатото външно псивъздействие се променя изцяло и режима на деня на съответната жертва. Издадените команди са в пълен разрез с предишните й привички и начин на живот, като в същото това време зомбито започва да живее в непоносими за него условия. Жертвата чрез командите обезателно бива лишена от нормален сън, поради което тя бързо стига до

ТОТАЛНО ПСИХИЧЕСКО ИЗТОЩЕНИЕ.

Именно това е и момента, в който жертвата вече може да бъде доведена до желаното състояние от псиманипулатора. За тази цел обаче вече се изработват нови команди, които трябва да слуша дадения субект по телефона. Такова зомбиране може да накара жертвата да изостави дома и семейството си, може да му бъде внушена поръчкова кражба или убийство. Зависи от какви мотиви се ръководи псиманипулатора, зависи и каква е точно поръчката за изпълнение, или пък колко са му платили, за да извърши подобен род зомбиране. Зомбито може да изпълни всякакви и всички задачи, които му бъдат поставени – точно и перфектно, при което изобщо няма и да има спомен за извършеното от него деяние.

КАКВО СТАВА С ПОДОБНА ЖЕРТВА

след като тя си е изпълнила окончателно функцията?! Има три възможно съществуващи варианта – да бъде тихомълком убита и впоследствие неоткриваема, но в повечето случаи тя просто сама се самоубива, което е и най-перфектното недоказуемо убийство. Затова и този вариант е най-предпочитания от псиманипулаторите. Да бъде доведена до тотален психически срив и умствено увреждане, което ще я въведе обезателно и незабавно в редиците на психично болните хора, при това с най-тежка диагноза. И третият вариант е – пълен срив на имунната защита и заболяване от нелечима болест, при което зомбито завършва с летален изход, т.е. смърт – бавна и мъчителна.

Учените обаче са констатирали и един необичаен феномен – не всеки човек може да бъде зомбиран. Процента на подобни личности по света е твърде малък и се вмества в диапазона на тези, които не се поддават на никакви внушения по никакъв начин. Каква е тайната на подобна уникалност?! По твърдението на руските учени тя все още не е разкрита, но явно става въпрос за определени функции на мозъка, свързани с много дълбок контрол на подсъзнателните нива и процеси в него. Но какъв е техният механизъм?! Той все още не е разкрит.

© Откъс из "По въглените към Светлината"
Автор: Н.Т.Н.Селена (Волхвиня Ярослава)