-

• - Маг Живин, вeче на няколко пъти споменавате за положителната роля, която играят враговете ни в нашия живот. Но нали именно те поръчват и правят така наречените черни магии, за да ни вредят?

Нещата в живота не са еднозначни. Понякога това, което ни вреди ни помага и обратно. Не всичко, което ни вреди е враг и не всичко, което ни помага е приятел. И краставиците съдържат нитрати и разни други канцерогени, които ни вредят, но никой не ги смята за враг, а просто за салата. А от друга страна тютюнът съдържа никотин и разни други канцерогени и го обявяват за враг, но пък печелят пари от врага и то доста добри, а от догодина още по-добри и т.н. Всичко е въпрос на гледна точка.

Всеки, който е поживял малко по-дълго знае, че понякога приятелите ни са по-люти наши зложелатели от враговете ни. Какъвто и да е врагът ни, не го каним в къщи, не го гощаваме, не си споделяме с него най-съкровеното. С две думи, пазим се както можем. А с приятелите не е точно така. Нека ви разкажа за г-жа Антонова, която ме посети, за да разбере дали в разпадането на бизнеса, няма магическа намеса.

Нямаше смисъл дори да се концентрирам, госпожата просто „миришеше” на магия – грозна и много кадърно изпипана черна магия за разруха и разпад. По време на анализа се разкри цялата „блага картинка”. Госпожата имаше тъмнокоса приятелка, която описах в подробности, при това от най-вътрешния кръг. Беше решила, че бизнесът и благополучието на г-жа Антонова застрашават близкото им приятелство, което искала да запази на всяка цена. А „всяка цена” може да означава много неща. Въпросната приятелка явно беше попаднала на посредствен магьосник, чието болно въображение беше решило, че разорението на Антонова мигом ще възроди приятелството. Но бяха ударили на камък, тъй като г-жа Антонова беше твърдо решена да запази бизнеса, новото си жилище, новите си приятели и всичко останало.

Предложих й няколко варианта на работа, както постъпвам в повечето случаи и тя избра именно този от тях, който щеше да навреди най-много на приятелката й. Разбира се, не работих по него, а по един друг, при който всички се вместваха в една нова картинка с нови роли. Просто исках да видя докъде може да стигне „приятелството”. В крайна сметка приятелката си намери нова дружка, а г-жа Антонова запази всичко, с което се беше сдобила. Всеки човек, който по една или друга причина се е задържал в живота ни не е случаен. Той идва да му дадем нещо, което имаме, а той няма и обратно.

Когато този обмен свърши, присъствието на дадения човек обикновено преминава в отсъствие. Тогава е добре да се замислим дали не се вкопчваме в приятеля си или по-скоро в представата, която сме си изградили за него, от най-чист и неподправен егоизъм, който пък е най-неподходящият съветник. Един индийски мъдрец казва: „Ние сме като пътници в хан. Сядаме вечер край огъня, говорим си, споделяме и решаваме, че ни харесва и че сме били, и ще бъдем вечно заедно, а на сутринта всеки тръгва сам по своя път.”

А нещата при г-н Христозов бяха още по-необичайни. Дълги години враждувал със свой съученик от гимназията – някаква история с влюбване в една и съща девойка, която не могли да поделят, впоследствие станали конкуренти в бизнеса и т.н. Когато г-н Христозов ме посети, установих наличие на магия за смърт. Казах го и описах какво е правено. Господинът не се изненада.

Тогава ми каза: „Маг Живин, никога не съм знаел, че ще изпадна на такъв хал – враговете ми да ме спасяват”. Оказа се, че седмица преди да дойде при мен, бил посетен от врага си, който просто влязъл в офиса му, седнал и казал: „Научих, че жена ти е поръчала магия за смърт за теб при еди кой си ходжа, за да се събере с любовника си. Да го знаеш!” Станал и си излязъл. С няколко силни ритуала изчистих напълно магията на г-н Христозов. Но този случай отново ми напомня, че неведоми са пътищата Господни и понякога е трудно да отсеем кой ни е приятел и кой враг...

• - Маг Живин, понеже стана дума за магия за смърт, бихте ли ни казали дали подобни случаи са чести в практиката Ви?

Чистата магия за смърт не е особено често срещано явление. Всъщност тук е добре да внесем едно пояснение. Магията, която причинява смърт невинаги е правена да убие човека, както и не всяка направена магия за смърт, успява да убие жертвата си. Тук се смесват много фактори. От една страна е силата и вещината на магьосника, а от друга жизненият път на жертвата. От трета страна е смисълът на цялото начинание, а между нас казано такъв няма.

Всеки пълнолетен гражданин на китната ни родина може да си извади разрешително за оръжие и да отиде да гръмне някого. Не е трудно да причиниш зло. Но се иска впоследствие да поемеш отговорност за постъпката си, а точно това се стремят да избегнат поръчителите на черна магия за смърт. Ще ви дам един пример, с който едновременно и ще отговоря на незададения въпрос дали се занимавам с подобни магии. При мен дойде мъж, чието име няма да споменавам, нека го наречем мъжът Х, макар че и това ще му е много. Та този мъж сяда пред мен и казва – искам да проверите следното: занимава ли се г-жа У с черна магия, вреди ли ми с магиите си, тя ли ме съсипа и след това ще ви кажа какво искам.

Отговорих му, че госпожата наистина се занимава с черна магия, казах му, че на два пъти му е вредила, но че основната вреда си нанася той сам, че се е разорил не от магия, а от собствена некадърност. Тогава той ми каза, че искал аз да убия с магия тази жена. Питах „Защо?” Той ми казва: „Ами нали сте бял Маг, нали черните са ви врагове?”. Отговорих му: „Да, бял Маг съм, защото не убивам! Иначе каква ще е разликата между мен и тази жена? И ако й посягате по този начин, каква ще е разликата между нея и Вас, макар че да Ви кажа честно и сега не виждам особена разлика? А черните магьосници не са ми врагове, а мои заблудени братя и сестри. Ако сестра ви се отклони от Вашите убеждения за живота, ще я убиете ли?” След това му показах вратата, както постъпвам винаги с човека при опит да ми се даде подобна поръчка, макар невинаги да се държа толкова сдържано и учтиво.

Имах друг един тежък случай с г-ца Йосифова. Когато дойде при мен беше почти приключила с живота. Младата дама имаше успешна кариера в солидна фирма. Беше изместила своя по-възрастна колежка в йерархията. По-възрастната колежка отишла и й извъртяла магия за изхвърляне от работното място. Но жизненият път на младата дама трябваше да продължи в тази фирма. И така, поради некадърността на магьосницата, която беше работила и поради безсилната злоба на колежката, магията се беше изметнала в магия за смърт. Помогнах на госпожица Йосифова – изчистих, поработихме и за здравето й. Младата дама се възстанови за броени дни. В резултат на изчистването по-възрастната дама беше уволнена при поредните съкращения, въпреки завидния си трудов стаж и принос във фирмата. Вината за случилото се си беше напълно нейна. Ако не беше посегнала на чуждото, а се беше съсредоточила върху собствените си ангажименти, сигурно скоро щеше да се заизкачва отново по йерархичната стълбица.

Всъщност във всяка житейска ситуация ни се дава възможност да постъпим възможно най-добронамерено. Тоест имаме няколко основни варианта. Единият е обуздателен „не прави на другите онова, което не искаш да направят на теб”. Вторият вариант е съзидателен „постъпвай с другите така, както искаш да постъпят с теб”. Третият вариант е сърцераздирателен: „Прави всичко и на всяка цена, за да си най-добре, най-отгоре и всички останали най-, най-...” Първите два варианта ни се отплащат след време богато и пребогато, докато третият ни отвежда толкова ниско, че след време дори самите ние не можем да се различим в собственото си нищожество. Чудно ми е в такъв случай защо е най-предпочитаният?