ИНФЕКЦИЯТА - ОВЕЩЕСТВЕН КОНФЛИКТ
При инфекциозно заболяване човек трябва да си постави следните въпроси:
1.  Кой конфликт в живота си не забелязвам?
2.  Кой конфликт избягвам?
3.  Кой конфликт не си признавам?

За да открие смисъла на конфликта, човек би трябвало да вземе под внимание символиката на засегнатия орган.


ЗАЩИТНА (ИМУННА) СИСТЕМА

Зщитавам се, отбранявам се означава не допускам до себе си. Противоположният полюс на отбраната е любовта. Любовта може да се дефинира от най-различни гледни точки и в най-различни сфери, но всяка форма на любов винаги се свежда до акта на допускането.

В любовта човек отваря своите граници и допуска да влезе нещо, което дотогава е оставало извън тях. Собствената си граница обикновено наричаме аз (его) и изживяваме всичко, което е извън нашата идентификация, като ти (не-аз).

В любовта тази граница се отваря, за да допуснем едно ти, което при съединяването да стане също аз. Навсякъде, където поставяме граници, ние не изпитваме обич; навсякъде, където допускаме до себе си, ние обичаме.

Следвайки Фройд, използваме думата „защитни механизми" за онези игри на съзнанието, които трябва да възпрепятстват проникването на съдържания със застрашаващо въздействие от нашето подсъзнание.

Тук пак е важно да не изпускаме от поглед уравнението микрокосмос = макрокосмос, понеже всяко отхвърляне и всеки отказ от какъвто и да е външен израз винаги е проява на вътрешнопсихическата защита. Всяка отбрана утвърждава нашето его, защото подчертава границите.

Затова на човек винаги му е значително по-приятно да каже не, отколкото да. Всяко не, всяка съпротива ни дава възможност да почувстваме своята граница, своя аз, докато всяко „съгласен съм" размива тази граница, т. е. ние не чувстваме себе си.

Трудно е да се покаже с думи какво са защитните механизми, защото колкото и да се старае човек да ги опише, в най-добрия случай той ги разпознава у другите хора. Защитните механизми са сбор от това, което ни пречи да бъдем съвършени!

Теоретично не е трудно да се формулира пътят към просветлението: всичко, което съществува, е добро. Бъди съгласен с всичко, което съществува, и ще бъдеш едно с всичко, което съществува. Това е пътят на любовта.
Всяко „да, но...", което възниква, е отбрана и пречи на единението.

Тук започват най-различните и най-своеобразните игри на егото, което не се свени да поставя в услуга на своето собствено ограничаване най-благочестивите, най-мъдрите и най-благородните теории. Така ние продължаваме да играем играта на света.

Най-остроумните може да възразят, че щом всичко, което съществува, е добро, би трябвало отбраната също да бъде добра!

Правилно, тя е добра, защото ни помага в един полярен свят да усещаме толкова разногласия, че да можем чрез познание да просъществуваме, но в края на краищата тя е само едно помощно средство, което със своята употреба трябва да направи излишно само себе си.

В същия мисъл и болестта има своето право на съществуване, но въпреки това искаме да я превърнем в оздравяване.

Както психическата защита се насочва против вътрешни съдържания на съзнанието, които се категоризират като вредни и затова се възпрепятства издигането им в свръхсъзнателното, така и телената защита се насочва срещу „външни" врагове, наречени причинители или отрови.

С измайсторените от самите нас ценностни системи сме свикнали да манипулираме толкова нагло, та най-често сами си вярваме, че тези критерии са абсолютни. Все пак няма друг враг, освен онзи, когото ние сме обявили за такъв.

Впечатляващо е да се проучи забавната игра с различни идентификации за врага, разигравана от корифеите на храненето. Най-често онова, което една система обявява за невероятно вредно, друга, обратно, възхвалява като много здравословно.

Ние препоръчваме особено горещо следната диета: основно да се изчетат всички книги за храненето и след това човек да яде, каквото му доставя удоволствие. У някои хора оригиналността на субективния образ на врага е толкова очебийна, че сме готови да ги обявим за болни. Имам предвид склонните към алергия.

АЛЕРГИЯ
Алергията е свръхреакция към някое вещество, разпознато като враждебно. Що се отнася до способността на тялото да оцелява, собствената му защитна система има своите основания. Имунната система образува антигени срещу алергените и по този начин - от гледна точка на тялото - отговаря с целесъобразна защита срещу вражите нашественици.

Тази сама по себе си целесъобразна защита у алергичния човек е безмерно засилена. Той трупа свръхвъоръжение и разпростира своя субективен образ на врага върху все повече области. Обявява все повече вещества за свои врагове и затова се въоръжава все повече, за да може ефективно да отблъсква множеството противници.

Както в областта на военното дело свръхвъоръжаването е признак на силна агресивност, така и алергията е израз на силна защита и агресивност, която е изтласкана в тялото. Алергичният човек има проблеми със своята агресивност, която обаче не признава пред себе си и поради това обикновено не изживява.

Нека - за да избегнем недоразумения - още веднъж да припомним следното: за потиснат психически аспект говорим тогава, когато съответният човек не го възприема съзнателно като такъв. Възможно е той много добре да изразява този аспект и пак да не го осъзнава. Може обаче той да е дотолкова потиснат, че човек изобщо вече да не го изживява.

Следователно както агресивният, така и съвсем кроткият човек може да е потиснал своята агресивност!

При алергията агресията от съзнанието е слязла в тялото и вилнее там; на воля защитава и напада, бори се и побеждава. За да не би случайно това забавно занимание набързо да се прекрати по липса на врагове, за врагове се обявяват най-безобидни обекти: цветен прашец, косми от котки или коне, перилни препарати, пушек, ягоди, кучета или домати. Изборът е неограничен.

Склонният към алергии не се спира пред нищо, той има нужда да се бори с всичко и с всеки, но обикновено предпочита няколко символично обременени представители на вражеските армии.

Известно е колко тясно агресията е свързана със страха. Човек се бори винаги само с това, от което  се страхува.

При по-внимателно вглеждане в предпочитаните алергени обикновено бързо откриваме кои сфери от живота всяват толкова много прах у алергичния човек, че той с такава стръв се бори против някой символичен представител.

Тук на първо място се класират космите от домашни животни, преди всичко космите от котки. Хората свързват котешката козина (както изобщо козината) с милване и галене - тя е толкова мека и приласкаваща и все пак „животинска".

Тя е символ на любов и има сексуален оттенък (да си спомним за плюшените животни, които децата гушкат, когато си лягат в леглото). Това важи и за козината на питомните зайчета. При коня е по-силно подчертана стихийната компонента, при кучето - агресивната, но тези разлики са тънки, незначителни, тъй като един символ никога няма точни граници.

Представител на същата сфера е цветният прашец, предпочитан алерген на всички страдащи от сенна хрема. Цветният прашец е символ на оплождането и размножаването, както и „зрялата" пролет е годишният сезон, през който болните от сенна хрема най-много „страдат".

Като алергени животинските косми и прашецът ни показват, че темите „любов", „сексуалност", „нагон" и „плодовитост" плътно са свързани със страх и затова агресивно се отблъскват, т. е. алергичните хора не ги допускат.

Друг подобен е въпросът със страха от мръсното, нечистото, непочистеното, който се проявява при алергията към домашния прах (сравни изрази като мръсни вицове, пера кирливи ризи, неопетнен живот и т. н.). Както избягва алергените, така алергичният човек се опитва да избягва и съответ­ните сфери на живота, при което услужливата медицина и околните охотно му помагат.

Тук също не се поставят никакви граници пред игрите за власт на болния. Отстраняват се домашните животни, никой от близките повече не може да пуши и т. н. В тази тирания над роднини и познати страдащият от алергия намира добре замаскирано поле за действие, за да осъществява своите потиснати агресии.

Методът на „десенсибилизацията" като идея е добър, само че би трябвало да се прилага не на телесно, а на психично равнище, ако човек иска да постигне истински успех. Алергичният човек може да оздравее само когато се научи съзнателно да си обяснява избягваните и отблъскваните от него проблеми, докато успее напълно да ги допусне до себе си и да ги асимилира.

Никой не прави добра услуга на страдащия от алергия, като го подпомага в неговите отбранителни стратегии, защото той трябва да се спогоди със своите врагове, трябва да се научи да ги обича.

Тъй като алергените имат изключително символично и никога веществено химическо въздействие върху алергетика, би трябвало и на закоравелия материалист да стане ясно, когато разбере, че за да може една алергия да се прояви, винаги се нуждае от участието на съзнанието.

Под наркоза няма алергия, всяка алергия изчезва по време на психоза. Обратно, изображения като например изображения на котка или пушещ локомотив във филм вече предизвикват пристъпи у астматика. Алергичната реакция е абсолютно независима от веществото на алергена.

Повечето алергени са израз на жизненост: сексуалност, любов, плодовитост, агресия, мръсотия – във всички тези сфери животът се проявява в най-виталната си форма.

Тъкмо тази бликаща жизненост внушава страх у алергичния човек - той, в края на краищата, е с враждебна нагласа към живота. Неговият идеал е стерилният, асептичният, безплодният живот, освободен от нагони и агресии - състояние, което едва ли вече заслужава определението „живот".

Също така едва ли е учудващо, че в някои случаи алергията може да прерасне в животозастрашаващи автоагресивни заболявания, при които тялото - ах!, на тъй нежни хора - води толкова дълги люти битки, че самото то загива. Тогава отбраната, самоизолацията, себекапсулирането достигат крайна форма, която се осъществява в ковчега - истинска камера без алергени...

Торвалд Детлефсен

д-р Рюдигер Далке