Душата не е изградена от физическа материя и при все това тя е вашето силово поле. Висшата същност не е материална и при все това тя е живата опора на развития човек, на напълно пробудената личност. Интуитивните усещания не могат да се обяснят в рамките на петте сетива, понеже те са гласът на нематериалния свят. Следователно не е възможно да разберете нито душата си, нито висшата си същност, нито интуицията, без да приемете съществуването на нематериалната действителност.

Познанието в научния смисъл на думата не може да предложи доказателства нито за нематериалната действителност, нито за Бог. Такива доказателства за нематериалната действителност, каквито рационалният ум търси, не съществуват в измерението, в което той ги търси. Следователно когато питате: „съществува ли нематериална действителност?", от гледната точка на една петсетивна личност истинският ви въпрос е: „ако не мога да докажа съществуването на нематериалната действителност, трябва ли да смятам идеята за нелепа? Дали да приема, че отговор на въпроса няма, или да се разгърна до такава степен, на която мога да получа отговор?"

Когато един ум си зададе въпрос, който предполага различно ниво на истина, независимо какъв е въпросът, учените, търсачите на истината, винаги прилагат метода на разгръщането. В един момент от нашата еволюция например вил зададен въпросът: „има ли жизнени форми, по-малки от видимото с просто око?" от петсетивна гледна точка отговорът вил „не". Някой обаче не се примирил с този отговор и вил изобретен микроскопът. Тогава възникнал въпросът: „има ли нещо в природата, което е толкова малко, че да не може да се види дори с микроскоп?", и отново петсетивните казали „не", но питащите настоявали и напук стигнали до представата за атомната и субатомната структура.

Когато сме създали уредите, с които да виждаме онова, което някога сме смятали за несъществуващо, то е започнало да съществува, но първо е трябвало да се разгърнем. Предизвикателството, задачата за напредналия или за разгръщащия се ум е да се разгърне до такова ниво, че въпросите, на които не може да се отговори според възприетото разбиране за истинност, да получават отговор.

Какво представлява нематериалната действителност?

Нематериалната действителност е вашият дом. Вие сте произлезли от тази нематериална действителност, ще се върнете в нея, а по-голямата част от вас в сегашния момент живее и се развива в нея. Същото важи и за всяко едно от милиардите човешки същества, живеещи на тази планета. Следователно повечето от взаимодействията ви с другите хора се осъществяват в нематериалната действителност. Когато например си мислите с любов за някой близък, вие променяте качеството на своето съзнание и това се отразява на енергийната система на този човек.

Ако например една дъщеря, таяща неприязън към баща си, погледне задълбочено на връзката си с него, като осъзнае кармичната роля, която той е изиграл, за да започне тя да обича и да поема отговорности, и ако намерението й да излекува себе си и да заздрави връзката си със своя баща е дълбоко и чисто, не мислете нито за секунда, че баща й не осъзнава това, дори тя да не му говори. Той няма да го усеща съзнателно, но цялото му същество ще чувства какво прави тя. Съзнателният му ум може да го долови чрез внезапни мигове на разнежва-не, идващи от мисли, които не са му хрумвали преди, или нещо в сърцето му може да трепне, ако неочаквано съзре снимки на дъщеря си като малка, макар и да не развира защо изпитва тези чувства и защо постъпва така.

Вие участвате в този, образно казано, взаимен обмен в вазата данни заедно с всички близки на вас души и до известна степен с душите, до които някога сте се докосвали. Когато раздвижите своя принос в вазата данни, информацията, която изпращате на някоя друга душа, се обработва посредством нейната система. Тъкмо на това ниво причините и следствията от вашите намерения, начините, по които оформяте енергията си, влияят върху другите.

Как става това?

Вие, както и всички същества, сте система от светлина. Честотата на вашата светлина зависи от Вашето съзнание. Когато преминете към друго ниво на съзнанието, променя се и честотата на вашата светлина. Ако например предпочетете да простите на някой, който ви е причинил зло, вместо да го намразите, вие променяте честотата на светлината си. Ако изберете чувството на любов или близост към някой човек, пред сдържаността и хладината, вие променяте честотата на светлината.

Емоциите са потоци от енергия с различна честота. Емоциите, които смятаме за отрицателни, като например омразата, завистта, презрението и страха, имат ниска честота и по-малко енергия, отколкото емоциите, които считаме за положителни, като обичта, радостта, любовта и състраданието. Когато изберете да замените един нискочестотен енергиен поток като страха например, с високочестотен, като енергийния поток на прошката, вие издигате честотата на светлината си.

Когато предпочетете да позволите на високочестотните енергийни потоци да потекат през организма ви, вие усещате повече енергия. Когато един човек например е отчаян или тревожен, той се чувства физически изтощен, защото се е слял с нискочестотен енергиен поток. В това положение човек става тромав и унил, докато веселият човек е изпълнен с енергия и се чувства жизнерадостен, защото през организма му минава високочестотен поток.

Различните мисли създават различни емоции. Мисълта за отмъщение, насилие и алчност или мисълта да използваш някой друг например причинява емоции като гняв, омраза, ревност и страх. Това са нискочестотни енергийни потоци и затова те намаляват честотата на вашата светлина, на вашето съзнание. Съзидателните мисли, мислите, носещи любов, както и грижовните мисли предизвикват високочестотни емоции като признателност, прошка и радост и издигат честотата на вашата система. Ако мислите ви са такива, че да привличат нискочестотни енергийни потоци, вашето физическо и емоционално състояние ще се влоши и ще ви връхлетят психически и физически болести, докато мислите, привличащи високочестотни енергийни потоци, ще ви донесат физическо и емоционално здраве.

Нискочестотните системи теглят енергия от високочестотните системи. Ако не осъзнавате емоциите и мислите си, честотата ви ще се понижи от някоя система, по-нискочестотна от вашата, тоест вие ще загубите енергия. Казваме например, че един депресиран човек „изцежда" или „изсмуква енергията". Една система с достатъчно висока енергия ви успокоява, облекчава и освежава поради въздействието на нейната светлина върху вас. Тази система „излъчва".

Като подбирате мислите си, като решавате от кое емоционално съдържание да се освободите и кое да подсилите, вие определяте качеството на светлината си. Вие определяте своето въздействие върху другите и природата на онова, което преживявате.

„Светлината" представлява съзнанието. Когато не развираме нещо, казваме, че трябва да го „осветлим". Ако сме объркани, казваме, че се нуждаем от „светлина по въпроса". Когато една внезапна идея пренарежда мислите ни, казваме, че ни е „светнало", а когато някой човек е напълно осъзнат, го наричаме „просветлен". Когато се освободите от някоя негативна мисъл или чувство, от организма ви се отделят нискочестотни енергийни потоци, а това буквално позволява честотата на съзнанието ви да се увеличи.

Да мислим за вселената като за нещо, изградено от светлина, честоти и енергии с различни честоти - представа, позната ни от физическото изследване на светлината, не е просто една метафора. Това е естествен и силно въздействащ начин на възприемане на вселената, понеже физическата светлина е отражение на нефизическата светлина.

Физическата светлина не е светлината на вашата душа

Тя пътува с определена скорост. Не може да се движи по-бързо. Светлината на вашата душа е мигновена. Мигът, в който дъщерята праща на баща си мисъл, изпълнена с любов, и мигът, в който душата на бащата я получава, съвпадат. Следователно мигновеността е една съществена част от живота ви. В нематериалната действителност решенията, които вземате, в смисъл как предпочитате да използвате енергията си, имат мигновен ефект. Те и вие сте едно и също нещо.

Енергиите, които се излъчват от вашата душа, имат мигновен характер. Енергиите, излъчващи се от вашата личност, следват пътя на физическата светлина. Страхът например се изживява от личността. Душата може да е объркана и да е далеч от светлината, но тя не чувства страх. Ако в част от душата няма светлина, личността усеща тази липса под формата на страх. Страхът идва от личността и следователно се ограничава от времето и пространството. Безусловната любов идва от душата, следователно тя е мигновена, всемирна, необвързана

Тъй както видимата светлина е една частица, като октава, в континуума от степенувани по честотата си енергии, които се простират далеч под и над онова, което окото може да съзре, така и континуумът от нефизическа светлина се простира, образно казано, далеч отвъд полето на човешкото съществуване. Човешкото съществуване е един определен обхват от честоти в континуума от нефизическа светлина, също както видимата светлина е един определен честотен обхват в континуума от физическата светлина.

Други форми на интелект обитават други честоти. Тези форми на живот не съществуват извън нас. Тъй както инфрачервената, ултравиолетовата и микровълновата светлина и много други честоти и полета от честоти съществуват съвместно с видимияспектър, а са невидими за нас, така и успоредно с нас съществуват жизнени форми, характеризиращи се с честоти на нефизическа светлина, различни от нашата, и ние не ги виждаме. На мястото, на което вие седите сега, живеят много същества и групи същества, всяко от тях активно и разбиващо се по свой начин в своята действителност. Тези действителности се смесват с вашата, точно както микровълновите лъчи съществуват успоредно с видимата светлина, но са невидими за човешкото око.

Нашият вид се придвижва от едно честотно поле в спектъра на нефизическата светлина към друго, по-високочестотно поле. Това е еволюцията на петсетивната личност в многосетивна. Многосетивната личност е по-сияйна и изпълнена с енергия от петсетивната. Тя осъзнава светлината на душата си, умее да открива и да общува с форми на живот, невидими за петсетивната личност.

Вселената е една йерархия без връх и без дъно

Между слоевете на йерархията съществува съглашение, че по-висшите възприятия могат и се насърчават да бъдат част от живота на духовете от по-нисшите нива, до-като те се опитват да разширят своето осъзнаване. Така винаги по-високите нива помагат. Вие сте част от този процес, макар личността ви да не осъзнава това, понеже то става на нивото на душата ви.

Петсетивната личност не осъзнава много неща. Дори и напълно осъществилият се многосетивен човек не си спомня доста неща, докато в края на живота си не се върне към нематериалната действителност. Вие например не осъзнавате множеството прераждания на миналите и бъдещите личности на душата си, но голяма част от връзките ви с хората и пълнотата в някои аспекти от живота ви идват именно от тези други животи. Ако някоя страна от същността ви се проявява на физическото поле, например същността ви на учител

Или на воин, тогава тя е свързана с нефизически аспекти, които също са активни и участват в учителстващата или воинската динамика. Те съществуват в нематериалните светове, с които сте свързан и от които сте част. Аспектът от вашата същност, който решавате да изведете на преден план в даден момент, представя една многократно по-значима и сложна сила.

Нефизическата помощ, която получаваме, идва от сфери на нефизическа светлина, които са по-високочестотни от нашата. Разумът, който ни помага и направлява, при петсетивните хора - подсъзнателно, а при многосетивните - осъзнато, е с по-висок ранг в творението от нас и следователно дадените от него напътствия и помощ са такива, каквито ние не можем да си дадем взаимно.

Петсетивната личност свързва ранга в една йерархия със степенуваното ниво на стойностност и асоциира по-ниския ранг с по-малка ценност, с по-малка способност да се контролират околните и с по-голяма уязвимост. От гледна точка на вселената всички рангове на творението са равностойни, всички са скъпоценни. Когато се гледа през очите на истински силен човек, едно създание с по-висок ранг в творението има по-голяма възможност да вижда безпрепятствено, има по-развита способност да живее в любов и мъдрост, както и по-голяма способност и желание да помага на другите да еволюират до същото ниво на любов и светлина.

Всяка човешка душа има както водачи, така и учители. Водачът не е учител. Водачите са нещо като експерти в определени области, които викаме за консултация. Ако например пишете книга, разработвате проект или организирате някакво мероприятие, вие получавате водач, притежаващ топлотата, творческата настройка или вдъхновението, които вие искате да вложите в работата си.

Учителите работят, така да се каже, в един по-личен план, макар те да са енергии без образ, на които ние даваме лице и с които усещаме лична връзка. Един нематериален учител ви довежда още по-близо до душата. Той насочва вниманието ви към вертикалната пътека и към разликите между вертикалната и хоризонталната пътека.

Вертикалната пътека е пътеката на осъзнаването

Тя е пътят на съзнанието и на съзнателния избор. Човекът, който реши да се отдаде на духовния растеж, да си изгради чувствителност към своята висша същност, върви по вертикалната пътека. Вертикалната пътека е пътеката на яснотата. Общуването с нефизическия учител се характеризира с настъпването на яснота.

Хоризонталната пътека е пътеката, която задоволява личността ви. Бизнесменът или бизнесдамата, отдали се на трупането на пари например, вървят по хоризонталната пътека. Независимо колко разнородни са дейностите им, в същността си те са еднакви. Ако изкарват пари, те радват личността, а ако губят пари, те я натъжават, но не служат на висшата си същност. Не служат на духовния си растеж.

Човекът, който търси интимни връзки само за да задоволи емоционалните или сексуалните си нужди, ще открие, че всички връзки в основата си са едни и същи, че всеки човек в неговия живот може да се замени, че преживяванията с един или с друг са в същността си еднакви. Това е хоризонталната пътека. Всяко ново преживяване в действителност не е ново. То е същото като предишното. За да има дълбока и смислена връзка, човек трябва да подходи и да влезе в нея съзнателно и със загриженост за другия. Така е във вертикалната пътека.

Това не означава, че не може да се учи във всички ситуации и че когато хоризонталната пътека вече не е подходяща за обучението на една душа, тя няма да я изостави. Рано или късно всяка душа ще се обърне към истинската сила. Всяка ситуация служи за тази цел и всяка душа ще я постигне. Вертикалната пътека започва с решението това да се прави съзнателно.

Водачите и учителите помагат на душата при всяка фаза от еволюцията й. Броят на водачите и учителите, които душата има, зависи от това какво се стреми да постигне тя и от нивото, на което осъзнава нещата. Душите, които се заемат с по-мащабни задачи, привличат повече помощ.

Душата ви познава водачите и учителите си

Тя е черпила от мъдростта и състраданието им, когато е чертаела въплъщението, което сега сте вие, и онази част от душата ви, която сте вие, ще бъде прегърната от ръцете им, които я очакват, когато преражда-нето ви приключи, когато се приберете у дома. Във всеки един момент получавате помощ с обич и напътствие. Във всеки миг сте насърчавани и подтиквани към светлината.

Решенията, които вземате, са лично ваши. Един нематериален учител не може да изживее вашия живот вместо вас, а и не ви сторил това. Той ще ви помогне да преминете през уроците на живота. Отговорите, които той може да ви даде, зависят от въпросите, които задавате - като изследвате собствените си подбуди, като се молите, медитирате и оставате отворени за отговора или като питате директно, което се отнася за многосетивните хора, развили тази способност. Когато зададете едни въпроси, пред вас се отварят едни врати, а когато зададете други въпроси - отварят се други врати.

Във всеки случай учителят или учителите ви ще ви съветват с безпристрастно състрадание и яснота. Учителят ще ви помогне да изследвате вероятните резултати от всяко решение, което вземате. Той ще докосне чувствата ви по начин, който ще доведе съзнанието ви до областите, нуждаещи се от лечение. Той ще отговори на въпросите ви, но вие трябва да ги зададете и така да дадете насока на собствената си енергия. Той ще ви изясни кои пътеки до какъв резултат водят и ще продължава да ви съветва с мъдрост и състрадание, независимо какво решавате да сторите.

Учителят не може нито да ви натрупа карма, нито да ви освободи от нея.

Никое същество, дори и един нематериален учител, не може да поеме отговорност за вашия живот, за начина, по който решавате да използвате енергията си, но нематериалният учител може да ви помогне да разберете какво представляват решенията и преживяванията ви. Той също може да ви предостави познанията, които ще ви позволят да извирате отговорно и доколкото е възможно - мъдро. Следователно способността съзнателно да черпите от нематериалната помощ и подкрепа, да общувате съзнателно с един нематериален учител е неописуемо съкровище, съкровище отвъд думите и понятията за ценност.

Всяко решение, което вземате, ви приближава или към вашата личност, или към душата ви. Всяко ваше решение е отговор на въпросите: „как извирате да опознаете любовта? Как извирате да опознаете истинската сила - чрез страх и съмнение или чрез мъдростта?" това стои в същината на историята за райската градина. Дървото на истината, дадено на целия човешки род, казало: „учете! По кой начин искате да се учите?"

Това в края на краищата е и първият акт на свободната боля: как искате да учите? Въпросът ви преследва във всяка житейска ситуация. Той е вечният въпрос. Той, така да се каже, е най-дълго играното представление на Бродуей. Независимо от обстоятелствата, независимо от момента, въпросът от райската градина продължава да се задава. При всяка ситуация всеки път възможностите могат да се синтезират във въпроса: „кое ще избереш - пътя на съмнението и страха или дървото на мъдростта?"

Дървото на живота, познанието, истината, мъдростта е една възможност, един архетипен въпрос. Адам и Ева, мъжкият и женският принцип в райската градина, възприели ябълката символично и злоупотребили със знанието. Предпочели да злоупотребят със знанието и затова създали срама. До този момент той не бил част от човешката природа. Злоупотребата със знанието, с истината и мъдростта довела до срама и стеснението. Те пък родили чувството за вина. Вината родила страха и ето така започнала еволюцията на човешкия род.

Решението да се вземе ябълката било решение от най-висша важност в еволюцията, важност, която не може бъде разбрана дори със значителни усилия в контекста, в който схващаме едно човешко решение. Да се говори за решение в рамките на индивидуалния човешки живот или в рамките на по-голяма група човешки живо-ти е съвсем различно от това да се говори за начина, по който еволюцията и учението на човешкия род са започнали преди милиарди години.

Решението да се откъсне ябълката в историята за райската градина не се отнася за едно решение, взето от двама души, които действително са живели в такива обстоятелства. То не е същото, както когато вие или аз се питаме: това ли да избера или другото?" историята за райската градина описва началото на целия житейски опит на земята и на човешкия род. Отнася се за принципи на енергия, които са започнали да въздействат върху по-големи маси от групово съзнание, при които е имало стрес, формиращи енергии, творчески енергии. В процеса на формиране на собствените им полярности, полярности, които по-късно стават полярности на човешките изживявания, съмнението и страхът са противоположното на доверието и светлината и така започват своето съществуване.

Все пак не е неправилно да приемем историята за райската градина като история за избора на човека между съмнението и страха, от една страна, и мъдростта от друга, понеже изборът дали да учим с мъдрост или със съмнение и страх е до голяма степен част от всяко едно предизвикателство, с което всеки човек се сблъсква всяка минута от всеки ден и това предизвикателство отразява динамичните сили, които на едно по-високо ниво на еволюцията са свързани с нашата еволюция.

Това ни довежда до връзката между избора, светлината и материалната действителност.

„Мястото на душата“

Гари Зукав