Преди почти 13 000 г. в историята на нашата планета се е случило нещо много драматично и ние сега ще го изследваме доста подробно, защото онова, което е станало в миналото, оказва въздействие върху целия ни съвременен живот.

Всичко, което се случва в ежедневието ни, включително определени технологии, които използваме, войните, които избухват, храната, която ядем, и дори начинът, по който възприемаме действителността, е пряк резултат от конкретни събития, станали в края на Атлантския период.

Последствията от тези древни събития изцяло са променили начина, по който живеем и възприемаме действителността.

Всичко е взаимосвързано! Съществува само една действителност и един Бог, но има много, много начини, по които тази
реалност може да се възприема. Всъщност възможните интерпретации на действителността са наистина безкрайни.

Същестуват определени реалности, за които са се договорили много хора - те се наричат нива на съзнанието. По причини, които ни предстои да изясним, съществуват определени реалности, върху които са съсредоточени огромен брой хора, включително реалността, която ние с вас преживяваме в този момент.

Някога ние сме съществували на Земята на такова високо ниво на съзнание, за каквото дори не можем да си помислим.
Трудно бихме могли да си представим равнището, на което сме били тогава, защото то е съвсем различно от сегашното.

Поради някои събития, случили се преди 16 000-13 000 години, чове чеството пропаднало надолу от онези висши нива, като преминавало през много измерения и обертонове и увеличавало плътността си, докато достигнало мястото, което наричаме третото измерение на планетата Земя - нашия сегашен свят.

Когато сме падали - а това си било истинско падане - сме се озовали в една спирала на съзнанието, която се движела неконтролирано надолу през измеренията на съзнанието.

Изгубили сме контрол и това много приличало на свободно падане в пространството. Когато сме пристигнали тук, в третото измерение, с нас се случили определени промени - както физиологични, така и функционални.

Най-голямата промяна се отнасяла до начина, по който сме дишали прана - така индийците наричат жизнената сила в тази Вселена.

Прана е по-важна за нашето оцеляване от въздуха, водата, храната или която и да е друга субстанция, затова начинът, по който приемаме тази енергия в телата си, радикално въздейства върху начина, по който възприемаме реалността.

В епохата на Атлантида и преди нея дишането на прана било пряко свързано с електромагнитните полета, които обгръщат телата ни. Всички енергийни форми в нашите тела са геометрични, а онази, с която ще работим, е звездният тетраедър, образуван от два съединени тетраедъра.

Тази фигура може да се представи и по друг начин - като триизмерната Звезда на Давид.

Върхът на тетраедъра, насочен нагоре, се намира на разстояние една педя над темето, а върхът на тетраедъра, насочен надолу, завършва на една педя под стъпалата. Двата върха са свързани с тръба, която преминава през главните енергийни центрове на тялото или чакрите.

Диаметърът на тръбата във вашето тяло е равен на диаметъра на окръжността, която се получава, като съедините върховете на палеца и средния си пръст. Тя прилича на стъклена флуоресцентна тръба, а двата й края, които влизат в двата върха на звездния тетраедър, имат кристална структура.

Преди падането на Атлантида ние сме поемали прана едновременно нагоре и надолу по тръбата и двата пранични потока се срещали в една от нашите чакри. Въпросът къде и как се срещат двата потока прана винаги е бил особено важен аспект от древната наука, която и до днес се изучава в цялата Вселена.

Друга важна част от човешкото тяло е епифизата или пинеалната жлеза, която се намира почти в средата на главата и
е основен фактор, от който зависи съзнанието ни.

Тази жлеза дегенерирала от първоначалния си размер - колкото топка за пинг-понг, до сегашния - колкото сухо грахово зърно, защото ние отдавна сме забравили как да я използваме - а когато не използваме нещо, ние го губим. Някога праничната енергия протичала през центъра на епифи
зата.

Според Джейкъб Либерман, автор на книгата „Светлината - медицината на бъдещето", тази жлеза прилича на очна ябълка
и в някои отношения наистина е око.

Тя е кръгла и в единия от дяловете си има отвор; в него се намира леща, която фокусира светлината. Отвътре е куха и съдържа рецептори за възприемане на цветовете.

Основното й зрително поле - макар това да не е научно доказано - е насочено нагоре, към небесата. Също както зрителното ни поле може да стигне до 90 градуса по отношение на посоката, към която са насочени очите ни, епифизата може да „гледа" под ъгъл до 90 градуса по отношение на централната плоскост. Така както не можем да видим тила си, епифизата не може да погледне надолу към Земята.

Вътре в епифизата - дори такава мъничка и съсухрена - се пази цялата свещена геометрия и истинското знание за това, как точно е била сътворена реалността.

Всичко е там, съдържа се във всеки един от нас. Но днес ние нямаме достъп до това познание, защото по време на падането сме загубили паметта си, а без тази памет сме започнали да дишаме по друг начин.

Вместо да поемаме прана през епифизата и да я движим нагоре-надолу по централната тръба, сме започнали да я вдишва
ме през носа и устата.

Така прана минавала покрай епифизата, поради което сме започнали да виждаме нещата по съвършено различен начин и да тълкуваме различно Единната реалност (чрез понятията за добро и зло или полярното съзнание).

Полярното съзнание ни кара да мислим, че се намираме вътре в телата си и гледаме навън, и че по някакъв начин сме отделени от онова, което е „вън от нас". Това е пълна илюзия.

Подобно възприятие изглежда реално, но в него няма капка истина. То е само една представа за действителността, която сме получили в резултат от падането. Например, каквото и да се случи, всичко е правилно, защото Бог управлява Сътворението.

Но от определена гледна точка, от гледна точка на полярността - като гледаме накъде се развива планетата - не е трябвало да пропаднем тук долу. Според нормалния ход на еволюцията не би трябвало да сме на това място.

С нас се е случило нещо, което не е трябвало да става. Преминали сме през мутация - можем да кажем, че хромозомите ни са се повредили.

Така, че на Земята вече 13 000 години свети тревожна червена лампа и много същества и нива на съзнание работят съвместно, за да намерят начин да ни върнат назад (нас и нашата ДНК) - на пътя, на който сме били по-рано.

В резултат от това „погрешно" падане на съзнанието и последвалите опити да бъдем върнати на правилния път се случило нещо наистина хубаво - нещо неочаквано, нещо удивително.

Същества от цялата Вселена, които се опитвали да ни помогнат да решим проблема, започнали да правят различни експерименти с нас - някои легално, други без пълномощия. Един конкретен експеримент довел до сценарий, за който никой дори не можел да мечтае - с изключение на една личност от една определена цивилизация в далечното минало.


МЕР-КА-БА

Тази история има още един съществен фактор, на който ще се спрем. Преди 13 000 години ние сме знаели за себе си нещо, което днес напълно сме забравили: геометричните енергийни полета около телата ни могат да бъде задействани по определен начин, който също е свързан с дишането.

Тези полета се въртели около телата ни със скорост, близка до тази на светлината, но след падането те забавили въртенето си и накрая спрели съвсем.

Когато тези полета се включат и се завъртят отново, се получава Мер-Ка-Ба, а ползата от нея в тази реалност няма равна на себе си. Тя ни води до разширеното осъзнаване за това, кои сме ние, свързва ни с висшите нива на съзнание и ни връща спомена за нашите безкрайните възможности.

Здравата въртяща се Мер-Ка-Ба има диаметър от 15 до 18 метра, пропорционално на ръста на човека. Чрез подходяща
апаратура въртенето на Мер-Ка-Ба може да бъде показано на екрана на компютъра.

Тя изглежда като инфрачервената топлинна обвивка на галактиката - формата й е същата като на традиционната летяща чиния.

Думата МЕР-КА-БА се състои от три къси думи - МЕР, КА и БА, които във вида, в който ги използваме, са дошли до нас от Древен Египет.

В други култури думата се среща като тегкаЬак, тегкаЬа и тегкауак. Съществуват различни произношения, но в общи линии тя трябва да се произнася на три отделни срички с ударение върху всяка от тях.

МЕР означава определен вид светлина, за която египтяните са знаели единствено по времето на 18-та династия. Те я разглеждали като две светлинни полета, създадени посредством определена техника на дишане, които се въртят противоположно едно на друго в едно и също пространство.

КА означава индивидуален дух, а БА обикновено се отнася до начина, по който духът интерпретира своята конкретна реалност. В нашата конкретна действителност БА обикновено се определя като тяло или физическа реалност.

В други светове, където духовете не притежават тела, БА се от нася до онези понятия или интерпретации на реалността, които са характерни за тях.

Следователно, МЕР-КА-БА е въртящо се в противоположни посоки светлинно поле, което въздейства едновременно вър­
ху тялото и духа. То е превозно средство, което може да премести духа и тялото (или съответната интерпретация на релността) от един свят или измерение в друг.

Всъщност МЕР-КА-БА е много повече от това, защото тя може също така да създава реалности, а не само да се движи през тях.

За целите на тази книга, обаче, ще се насочим главно към онези качества на МЕР-КА-БА, които я правят многоизмерно средство за придвижване (на староеврейски Мер-Ка-Ба означава колесница), което ще ни помогне да се върнем към изначалното си високо ниво на съзнание.