След беседата за Пазителят на Прага дойде най-после време да разгранича в една пълна последователност степените към Духовното Посвещение.

Естествено е да започна от първата и най-низшата тепен, тази на обикновеният човек, т.е. на окултния слепец.

Обикновеният човек не се интересува от нищо друго, освен от материалната сфера на нещата. Той се явява донякъде единствено като консуматор, който не участва дейно в структурата на съзидателния процес, т.е. не се стреми към позитивната нагласа да опознава себе си и реализира себе си, собствените си възможности, не се стреми към одухотворяване на личните си постъпки и действия.

Него го влекат низшите сфери на дейност в материалният свят, които изцяло биват диктувани от неговите чувства, емоции и желания. А от своя страна чувствата, емоциите и желанията са компоненти, които съдържат в себе си предимно негативните предизвикателства на повечето от човешките пороци като заслепението за духовно извисяване: като алкохолизма и наркоманията, като разврата, омразата, завистта, алчността и много други подобни.

Но ако в ума и съзнанието на подобен човешки индивид настъпят качествени позитивни промени, той излиза от окултната слепота и стъпва във втората степен към духовното извисяване на индивида, която е все още твърде ниска с оглед на общото развитие.

Това е степента на СТРЕМЯЩИЯТ СЕ, или Пътеката на Поклонника. Когато вече е стъпил на Пътя на Истината, Поклонникът се различава от истински Посветения по това, че за разлика от последния все още живее в ограничения и остава обвързан с правила, и специални норми на поведение.

Третата степен в Духовното извисяване е тази на Ученика (още аспирант или Последовател). Животът на Последователя се разделя на три периода: този, който е подвластен на Лъча на Личността, вторият - на Лъча на Егото, и третият - господства в Лъча на Монадата.

Първият период е най-дълъг и обхваща неизброимите векове, през които се разгръща действеният аспект на троякото Аз. Отминават живот след живот, по време на които постепенно се изработва аспектът на МАНАС (Ума) и човек все повече става подвластен на своя интелект, действащ посредством физическия мозък.

Вторият период, в който господства Егоичния Лъч е по-кратък от първия. Характеризира се с животите, по време на които човек насочва силите си към страната на еволюцията, дисциплинира живота си, поема по Пътеката на Изпитанията и продължава по нея до третото Посвещение.

Третият период е най-кратък. Свързан е с периода на постигането, на освобождението, като това е периодът на сравнителната неизменност, от гледище на плана на Монадата.

Тук държа да отбележа, че индивидът може да мине през трите периода и в един единствен живот, стига да издържи напрежението и психическото натоварване, на което ще бъде подложен без съмнение, и то във всички духовни аспекти.

Последователят е този, който е дал обещание да прави три неща: да служи на човечеството, да служи на Плана на Великите, както той го разбира и по най-добрият за него начин, длъжен е да развие възможностите на Егото, като разшири съзнанието си.

Последователят съзнава жизнената или силовата страна на природата и формата не го привлича.Той работи със сила и чрез силата, оценява себе си като неин център и изцяло негова е отговорността за насочването на енергията, която може да премине от него към други канали.

Последовател е този, който пренасочва Познанието си от личното към общото и по време на преходния период той неизбежно ще понесе много трудности и страдания.

Той съзнава отговорността си към всички единици, които са под неговото влияние - отговорност да служи на Плана на еволюцията, какъвто е за тях, и по този начин да разшири тяхното съзнание, като ги научи на различието между реалното и нереалното, между живота и формата.

Първите основни неща, с които Последователят е длъжен да се съобразява са:

© осезаема реакция спрямо вибрацията на неговия Учител

© практическа чисто­та в живота

© свобода от безпо­койства (прекалена разположе-ност към реакция, предизвикана от вибрациите на низшите светове)

© изпълнение на дълга

Всички последователи следва да отделят особено внимание на значението на безпристрастността - т.е. постигането на онова състояние на съзнанието, при което цари равновесие и не доминира нито страданието, нито болката, които са заменени от радоста и удоволствието.

Всяка крачка нагоре е посредством доброволно жер­тване на всичко, което сърце­то цени на едно или друго поле.

След като последователят е извървял определен път в духовното си познание той минава през Залата на учението и през Залата на Мъдростта. Тогава той бива приет в определена духовна група съответстваща на неговото развитие в дадените Зали.

Съществува такава група от последователи, които са призовани да живеят живота на САНЯСИНА, живота на този, който след като е изпълнил вече задълженията на ученика, на стопанина, на семейния и деловия човек.

САНЯСИНЪТ е призван за ново отношение на живота и нова ориентация към други цели и намерения, което ще рече, че самият той придобива вече правото сам да обучава.

Отношението на подобен индивид към живота се променя основно. Цялостната тенденция на вътрешния му живот се насочва към планирано оттегляне във вътрешен и външен план, т.е. той се самовглъбява в себе си, и служи с цялото си същество на Висшата духовна Йерархия, и човечеството на Земята.

Истински САНЯСИН е този, който може да използва придобитият опит, натрупаното знание, спечелено с много усилия, както и мъдростта, придобита в действената служба на Йерархията и човечеството.

И оттук нататък вече можем да говорим за истинните Посвещения на индивида, които се делят на четири фази в човешкото царство. Посвещението е напълно личен въпрос с всеобщо приложение. То зависи от вътрешното постижение и може да се определи по два начина.

Първо, това е навлизането в един нов свят с по-обширни измерения посредством разширяването на съзнанието на човека.

Второ, то е влизането в човека на онези енергии, които характеризират единствено душата - силите на осъзнатата любов и на духовната воля. Това са динамични енергии и задвижват всички освободени души.

Посвещението допуска последователя до принадлежност към Йерархията, като нейна кулминационна точка е Четвъртото Посвещение. Не, че не съществуват и другите посвещения, но те вече са разположени в скалата на Висшата Духовна Йерархия или в така нареченото Божествено царство.

Тук държа да упомена, че никой не се допуска до Ашрама на Христос (Йерархията) до момента, в който той не започне да мисли и живее от гледната точка на груповите взаимоотношения, и груповите дейности. Ашрамът се състои от последователи и посветени на всички етапи от еволюционното развитие и от всякакви степени и рангове.

Процесът на Посвещение е резултат от дейността на три енергии:

- енергията, породена от последователя, когато той се стреми да служи на човечеството;
- енергията, предоставена на разположение на последователя, когато той успее да изгради антахкарана;
- енергията на Йерархическия Ашрам, в който той бива "погълнат" или приобщен.

Преди да премина към обясненията за четирите посвещения, искам да спомена, че има голяма разлика между Последователя и Кандидата за Посвещенията. Последователят не се е обвързал в никакво отношение със същия начин на мислене и дисциплина, както Кандидата за Посвещение.

Човекът, стремящ се към Посвещение, се намира в друго положение - веднъж кандидатствал, той трябва да подчини живота си на други правила и строг режим, който не е задължителен за последователя.

При Първото Посвещение, наречено още РОЖДЕСТВО, контролът на Егото над физическото тяло трябва да е достигнал до високо равнище. "Греховете на плътта" следва да бъдат овладени: лакомията, алчността, омразата, завистта, злобата, пиянството, наркоманията, развратът и похотта вече не трябва да господстват. Тук по принцип се преподават истините за астралното поле. При това Посвещение Последователят преминава от Залата на Учението в Залата на Мъдростта.

Второто Посвещение, наречено още КРЪЩЕНИЕ, представлява кризата в контрола на астралното тяло. При първото се потвърждава контрола над плътното физическо тяло, а тук се свидетелства за контрола над астралното. И за да приеме Второто Посвещение, Последователят трябва да прояви контрол над емоциите. То е едно от най-трудните Посвещения.

Основният принцип във него гласи:"Отдаденост, водеща до пълно заслепение, което се разпръсква от предаността." Това е период на силно страдание, на неудобство произтичащо от въздействащите фактори заслепение и илюзия.

Идва ред на Третото Посвещение, наречено още ПРЕОБРАЖЕНИЕ, където цялата личност се облива със светлина идваща отгоре. То е първото от гледната точка на Йерархията. При него предстои пълното овладяване на менталното поле, т.е. пълен контрол на мислите в и извън себе си, които определено създават съответно благотворни или не събития.

В третото посвещение най-сетне се установява контролът на духовно просветленият ум, като ръководната роля се поема от самата душа, а не от сетивната форма.

Преди де се приеме Четвъртото Посвещение, наречено още РАЗПЪВАНЕ НА КРЪСТА, се набляга върху подготовката за натрупване на нови знания, което на свой ред трябва да се осъществява с пределно ускорени темпове.

Тогава Посветеният влиза във връзка с Духовният си Учител, но може да му се даде дори и възможността да осъществи контакт и донякъде да помага на Чоханите, Бодхисатвите и Ману.

След Четвъртото Посвещение Посветеният се допуска към по-непосредствено членство в Ложата и връзката му с Девите е по-пълна. Индивидът бързо изчерпва възможностите на Залата на Мъдростта, като овладява по-сложните планове и схеми.

Животът на индивида, приемащ Четвъртото Посвещение е живот на голяма саможертва и страдание. Това е живот на човек осъществил Великото Отречение, при него вече всичко е отречено - приятели, пари, репутация, характер, обществено положение, семейство, дори и самият живот.

Дължа да упомена, че до това ниво на Посвещение е достигнал единствено Христос, откъдето и започва Пътя на Възнесените Учители.

След Четвъртото Посвещение, което е на АРХАТИТЕ неминуемо съществуват още Петото - това на адептите и шестото - на Възнесените Учители.

От тук нататък следват степените на Висшите Владетели на определените лъчи.

МАГ (Мъдрец) СЕЛЕНА