В днешния свят медитацията стана нещо доста модно. Безброй книги и учители ни съветват как да я правим. Правят я и учени, кино и шоу звезди, писатели, последователи на различни духовни школи и течения. Само че медитацията не може да се прави. Тя е процес на неправене.

Медитацията е паузата, тишината между две мисли. Когато се случи, е истинска благодат.
Става вдъхновение, творчески взрив, блаженство. Могат да се правят някои медитативни техники: заемане на подходяща поза, дихателни упражнения, затваряне на очи и навлизане навътре, към себе си.

И понякога медитацията се случва, въпреки техниките, обича да казва шеговито Махариши Шибендо Лахири, най-големият съвременен Учител и разпространител на науката Крия йога в света. Наука, която прекъсва господството на ума и връща човек към истинската му природа. Корените на Крия йога се губят в дълбока древност.

Тя е била изгубена за нас. Върната е отново на хората от легендарния йога Лахири Махасайа (1828-1895 г.), който я получил от мистериозния хималайски светец Бабаджи. От тогава се преподава по две линии – на учениците на Лахири Махасая, от които известен става Йогананда с книгата си “Автобиографията на един йогин”, и по традиционната наследствена линия - от баща на син.

Шибендо Лахири е правнук на Лахири Махасая и е имал предимството да получи крия практиките по старата наследствена Риши традиция. Той днес пътува по света и разпространява светлината на древното учение. Осем пъти е посетил България – у нас е посветил в крия практиките над 1000 последователи. Тази среща осъществихме при последното му посещение...

КАК ВСЕ ПАК СЕ ПРЕКТИКУВА МЕДИТАЦИЯ?
Просто я оставете да се случи. Нека да разцъфти във вас. Ако искаме да накараме изкуствено цветето да разцъфти, ще го повредим. Когато плодът узрее на дървото, става най-хубавия плод. Ако го откъснем по-рано и после с разни химикали го караме да узрее, той няма да има същия вкус и същите качества.

Затова оставете да се случва това, което се случва. Не правете нищо. В книгите на духовния пазар се спекулира, че това ще се случи, онова ще се случи, че ти си специален и т. н. Но вие по-добре не се опитвайте да правите нищо. Когато пъпката започне да се разтваря, тя не пита аз разцъфтявам ли, ще разцъфна ли, ако разцъфна дали някой ще дойде да ме помирише, ще идват ли хора да ми се радват.

И човек е като пъпката, защо тогава трябва да се занимава с всички тези умствени затлачвания. Намесата в цъфтежа само може да попречи на цъфтежа. Когато учите някого на медитация, вие само се опитвате да му наложите вашата обусловеност. А всъщност медитацията е докосване до интелигентността.

Не става въпрос за интелигентност, която принадлежи на нечий ум. Истинската интелигентност е като атмосферата, обгръща всичко. Тази атмосфера ние споделяме в България, в Индия, в Австралия, в Америка. Тя просто прониква у нас.

Но нека не я бъркаме с интелекта и с породените от ума идеи, които водят до разделение. Така аз имам моята идея за Бог, ти имаш твоята, той има неговата и накрая започваме да се убиваме един друг в името на Бога.

МЕДИТАЦИЯТА НЕЩО РЕАЛНО ЛИ Е?
Медитацията е нещо научно. Когато медитирате върху технически неща, реалността на тези неща нараства. Ако например медитирам върху компютъра, ще науча и ще знам много повече за него и за действията с него.

Така неговата реалност нараства. Но ако медитирам върху природата на моето Аз, ще се появят изживявания в рамките на знанието, което имам, на моята памет. И колкото по-дълбоко навлизам във въпроса за моето Аз, толкова повече ще се показва неговата нереалност.

Това е силата на медитацията – в техническият свят тя увеличава реалността на техническите неща, но в психологическия свят тя показва нереалността на Аза и ти излизаш на свобода, разкъсваш всички обвързвания, които се дължат на Аза. Така в духовния свят се вижда нереалността на нещата, които наричаш Аз.

КАКВО ОСТАВА СЛЕД КАТО АЗ-А Е НЕРЕАЛЕН?
Когато чрез медитация правите разследване върху природата на Аза, на неговите намеси, на неговите влияния, на неговите идеи, на неговите синтези, ще откриете, че на преден план излиза нереалността им.

Тогава се появява празнота - съзидателното състояние, когато съзнанието е напълно събудено. Но в изживяванията няма достатъчно съзнателност. Ти си заспал в своите представи за себе си, в своите въображения, класификация, избор.

Заспал си поради своята обусловеност, културни наслагвания, амбиции, мисли. Всичко това създава атмосфера на невежество и профанация. А ти се наслаждаваш на тази си роля. И гледаш как хората се убиват, измъчват, страдат.

Медитацията може да те изведе от тази атмосфера на невежество, на разделение, на дуализъм и шизофрения и ще те върне в живота.

КОЕ ПОРАЖДА РАЗДЕЛЕНИЕТО В ЧОВЕКА?
Умът е разделение. То се проявява стъпка по стъпка, създава концепции, които те правят достъпен за контрол и управление. Всяка концепция укрепва личността, а личността е егото. В момента, в който влезеш в царството на концепциите, веднага се създава егоизмът, защото където има Аз, там има егоизъм.

Този Аз е умът, а умът е азът. Азът е само раковото образувание на ума. Ако човек медитира задълбочено, вижда, че няма такова нещо като ум и няма такова нещо като Аз. Егоизмът, породен от Аза, е най-добрият начин да се създават заблуди на съзнанието. Той довежда до греховете, а те пораждат още повече егоизъм.

Чрез медитацията ще дойде момент, когато ще сте извън тези заблуди и ще се наслаждавате на истинската си природа и божественост. И ще познаете истинската свобода, свободата от всички затвори. Това значи да станете достъпни за живота, за истинския живия живот, а не за изживяванията.

ТОГАВА КАКВА Е РЕАЛНОСТТА НА УМА?
Когато застанете пред огледалото, какво се случва? Образът в огледалото сте вие, но вие, вашето тяло, не сте този образ. Тук се вижда цялата тайна за ума и живота. Образът в огледалото ми помага да наглася всичко по моето лице и тяло. Този образ е виртуален, не е реален. В него няма никаква истинност. Но той е валиден.

Умът също е напълно виртуален. Реално няма такова нещо като ум. Няма никаква истинност в нещото, което наричате ум и с което толкова се гордеете.

Този ум и азът, породен от него, са като образът в огледалото - как може този образ да поражда толкова проблеми?!
Това е просто образ. Той не съществува реално. Но е валиден, защото ни помага да изпълняваме всекидневните си задачи. Но не като ум, а като памет и интелект.

ОСТАНАЛОТО Е ИЛЮЗИЯ, ВИРУС.
Паметта и интелектът са практическият аспект на ума и егото и ни помагат във всекидневния живот. Умът и егото се намесват и само създават реакции, съпротива, зависимост, негодувание и какво ли още не.

Образът в огледалото е валиден, но не е истинен. По същия начин и умът в неговите форми като памет и интелект има валидност, но не е истински, защото паметта е просто материален процес.

Това, което наричате Аз, не е нищо друго освен вашите спомени. И така, образът в огледалото съм аз, но това тяло, истинския Аз, не е онзи образ. И ако медитирате върху това, ще възприемете феномена в човешкото тяло – животът, който няма нищо общо с някакъв материален процес, какъвто е умът.

Истинският живот, при който не може да става и дума за разочарования, страхове, зависимости и всякакви подобни безсмислици. Тогава ще разберете, че фразата “Мисля, следователно съществувам” е една огромна глупост, станала основа на западната философия.

И ще стигнете до основата на древната мъдърост, запазена на Изток: "Аз съм точно това, за което не може да се мисли". В примера с огледалото се вижда разликата между ума и живота, между образа и вътрешното проникновение, между виртуалното и реалното, между валидността и истинността, между концепцията и разбирането.

Разбирането на тези основни разлики се нарича различаване в източната философия, във Веданта и Санкхя.

КАКВА СА ВСЕ ПАК ИЗЖИВЯВАНИЯТА?
Изживяванията са само крайъгълният камък на празнотата, съществуването, енергията, върховната интелигентност. Всички изживявания са условни рефлекси, породени от въздействието на традицията и културата.

Просветленият човек в основата си е празен и има огромна енергия на разбиране, но без излишния багаж на някоя специфична система от вярвания, източник на всеки култ и на всяка обърканост, на всяко сектанство и съблазън.

Дори погрешната стъпка към божественото не е загуба на време, ако е в правилна посока, а не поредното пътуване на егото. Защото практиките са нещо, което правите, но медитацията е нещо, което се случва. Посланието на Крия йога сте вие самите.

Вгледайте се в себе си, в това, което ви прави именно вас, във вашите амбиции и подтиснатости. И започнете едно центростремително пътуване вътре в себе си чрез потъване в размисъл, практикуване и възприемане на целостта на живота. Всичко това прекрасно е изразено в една песен, която Лахири Махасая е обичал да пее:

От странен вид е мойто преклонение.
На Ганг водите не са му нужни.
Не трябват никакви реликви.
Излишни са дори цветята.
Всички богове изчезват в него.
И в ликуване изгрява празнотата.

Това, което наричате Аз, не е нищо друго освен вашите спомени

Фразата “Мисля, следователно съществувам” е една огромна глупост, станала основа на западната философия.

Аз съм точно това, за което не може да се мисли.