Когато старата Ешун усетила смъртта до себе си, тя помолила няколко монаси да струпат клада на двора.
ТЪЙ ЛИ? Дзен Учителят Хакуин бил хвален от близките си за чистия си живот. Хубава девойка, чиито родители имали бакалия, живеели наблизо. Изведнъж, без никакво предупреждение, родителите й забелязали, че е бременна. Това ги разгневило.
Тя не могла да обясни кой е бащата, но като я притиснали, назовала Хакуин. Вбесени, родителите отишли при Учителя. "Тъй ли?" всичко, което той казал.
След като детето се родило, занесли го на Хакуин. От този момент той изгубил репутацията си, което изобщо не го трогнало, и се отдал на грижи за детето. Вземал мляко от близките си и всичко от което детето имало нужда. Година по-късно момичето-майка не издържало.
Тя открила истината на родителите си - че истинският баща на детето е младежът, който работел в магазина за риба.
Майката и бащата на момичето веднага отишли при Хакуин да го молят за прошка, извинявали се дълго и си взели детето. Хакуин бил готов. Давайки детето, той казал само: "Тъй ли?"
АКО ОБИЧАШ, ОБИЧАЙ ОТКРИТО Двайсетина монаси и една монахиня, която се казвала Ешун, се упражнявали в медитация с известен Дзен-майстор. Ешун била много хубава, въпреки че главата й била обръсната, а дрехите й - простички.
Няколко монаси тайно се влюбили в нея. Един й написал писмо, настоявайки за лична среща.
Ешун не отговорила. На следващия ден Учителят предал лекция на групата и когато свършил, Ешун станала, й, обръщайки се към този, който й бил писал, казала: "Ако ти наистина ме обичаш, ела и ме прегърни сега."
БУДА В Токио живеели двама известни Учители. Единият, Уншо, изпълнявал стриктно наставленията на Буда, не вкусвал концентрати, нито хапвал нещо след единадесет сутрин.
Другият Учител, Танзан, професор по философия в имперския университет, не спазвал никакви указания. Когато бил гладен, похапвал, когато му се спяло, спял по цял ден.
Един ден Уншо заварил Танзан да пие вино, нещо недопустимо за последователите на Буда.
- Здравей, братко - поздравил го Танзан - искаш ли да пийнеш с мен? - Аз никога не пия! - отсякъл Уншо - Който не пие, не е никакъв човек. - Нима не съм човек само защото не пия концентрати? И ако не съм човек, какво съм тогава? - Буда - отвърнал Танзан.
ПО РАЗКАЛЯНИЯ ПЪТ В един страхотен дъжд Танзан и Екидо вървяли по разкалян път. На едно място срещнали мила девойка с копринено кимоно, която не можела да премине през локвите.
- Ела, мило дете - рекъл Танзан и, вземайки я на ръце, я пренесъл през калта.
Екидо не проговорил през целия път. Като пристигнали, едва сдържайки се, той упрекнал Танзан: - Ние, монасите не трябва да се доближаваме до жена, особено ако е млада и хубава. Това е опасно. Как можа да я вземеш в ръцете си?
- Но аз оставих момичето там - отвърнал Танзан. Ти още ли го държиш?
ЗАМИНАВАНЕ ОТ ЗЕМЯТА Когато старата Ешун усетила смъртта до себе си, тя помолила няколко монаси да струпат клада на двора. Застанала непоколебимо на върха на пирамидата и ги накарала да запалят огъня.
- Там сигурно е много горещо - изохкал един монах.
- Само един глупак може да се интересува от това - отвърнала Ешун. Пламъците лумнали, но там било само тялото й.
ГЛАСЪТ НА ЩАСТИЕТО След като Банкеи си заминал от този свят, един слепец, който живеел до храма на Учителя, казал на приятеля си:
- Откакто съм сляп, не мога да виждам лицата на хората и трябва да ги преценявам по гласовете им. Като чуя някого да поздравява другиго за щастие или успех, често улавям скрити нотки на завист.
В изразеното съчувствие за нещастие дочувам радост и задоволство, сякаш човекът наистина е доволен от случилото се. Гласът на Банкеи винаги звучеше искрено.
Когато изразяваше щастие, не чувах друго, освен щастие. Когато изразяваше тъга, тъгата беше всичко, което чувах.
ЕЖЕМИНУТЕН ДЗЕН-УМ Дзен-учениците престоявали най-малко десет години, преди да си позволят да учат другите. Теино, който бил свършил чиракуването и станал учител, посетил Нан-ин. Денят се случил дъждовен и Теино носел шапка и дървени обувки.
След поздравленията Нан-ин забелязал:
- Допускам, че си оставил шапката и обувките отвън. Искам да знам от коя страна на обувките е шапката ти.
Обърканият Теино не можал да отговори. Той съзнал, че не е способен да запази всяка минута дзен-съзнание. Станал ученик на Нан-ин и още десет години се упражнявал в постоянно запазване на дзен-състояние на духа.
СУТРИ ЗА ХОРАТА Тетсуген, поклонник на дзен от Япония, решил да популяризира сутри, които до този момент били използувани само в Китай. Книгите щели да се отпечатват с дървени матрици в седем хиляди екземпляра, което представлявало изключително трудно начинание.
Тетсуген предприел пътуване за събиране на волни пожертвувания. Няколко симпатизанти дали по стотина жълтици, но по-често получавал само дребни монети. Той бил еднакво благодарен на всеки дарител. За десет години Тетсуген успял да събере парите.
В това време се случило да прелее река Уиджи. Последвал глад. Тетсуген изпратил парите, за да спаси хората от гладна смърт. И отново започнал да събира пари.
Няколко години по-късно в страната се разразила епидемия. Тетсуген дал парите, за да помогне на народа.
За трети път започнал от нула и след двадесет години желанието му се сбъднало. Матриците за отпечатването на сутрите могат да се видят и днес в манастира Обаку в Киото.
Японците разказват на децата си, че Тетсуген направил три издания на сутрите, но първите две превъзхождат следващото.
По материали от чуждия печат
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|