В цитати от книгите на Алис Бейли

Маявирупа означава дословно илюзорна форма; тя е тяло за временно проявление, което Адептът създава при нужда чрез силата на волята и чрез което действа, за да осъществи определени контакти във физическия план и за да извърши определена работа в полза на човешкия род. - „Космичният Огън"

Маяви Рупа (от санскрит „Илюзорна форма”) е проявеното тяло, създадено от Адепта, чрез волеви акт, което той използва в трите свята. То няма връзка с физическото тяло. То е духовно и етерно по природата си, и прониква и преминава навсякъде безпрепятствено. То е сътворено чрез силата на нисшия ум и се състои от най-висша астрална субстанция. -   „Инициацията - Човешката и Слънчевата”

На този етап, след Четвъртото Посвещение, съществува пряка и неразривна връзка между Монадата, чрез Триадата, и формата, която Адептът използва за своето дело сред хората. Тази форма може да е или неговата временна Личност, резултат от нормалния процес на Въплъщението, или нарочно създадена форма, на която теософите дават техническото, макар и тромаво определение „Маявирупа”. Тя е „същинска маска, притулваща сияйната светлина и динамична енергия на проявения Син Божи”. - „Лъчи и Посвещения”

Той (Посветеният) може да действа както намери за необходимо – без или чрез физическо тяло (чрез неговите по-фини обвивки). Той осъзнава, че вече не се нуждае от физическо тяло или астрално съзнание, и че умът е единствено обслужващ инструмент. Адептът, обаче, може да си изгради тяло, чрез което да контактува с учениците си и с тези, които все още не са приели по-висши Посвещения. Обичайно Посветеният създава въпросното тяло по човешко подобие мигновенно, чрез волеви акт и при необходимост. Повечето от Адептите, които работят с човешкия род запазват старото си тяло, в което са получили Петото Посвещение или пък създават Маявирупа (Мая тяло) от физична субстанция. Това тяло изглежда досущ като тялото, в което са приели посвещението. Така например, аз постъпих по първия начин, т.е. запазих тялото, в което приех Посвещението. А Адептът Кут Хуми създаде форма, което е като тялото, в което прие Петото си Посвещение. -  „Лъчи и Посвещения”

Адептът Исус не подлежи на никаква форма спасение (дори да го е желаел) след като е разпнат на кръста, тъй като тялото на душата, както е винаги при Четвъртото Посвещение – е вече унищожено. Тоест няма нещо, което да откликне на емоционалната сила на външен човек, загрижен или любящ. Като Адепт и като същество с твърдо установено Монадично Съзнание, Исус не може да използва Своите сили за спасяването на физическото Си тяло. Същевременно е добре да не забравяме, че Той надали е проявявал подобно желание, след като вече е притежавал способността (описана по-късно в Евангелията) да създаде тяло, когато има нужда от такова. -  „Окултното Лечителство”

Някои Адепти могат да създават така неречените на Изток Маявирупа – комуникационен посредник, изграден от атомична физическа и астрална субстанция, и от реална ментална субстанция. Подобна форма те могат да създават, поддържат и унищожават по своя воля, затова и нямат съществени проблеми в появяването, изчезването и пре-появяването, за разлика от новопосветения, който не може да използва подобно творение за нуждите си. - „Екстернализация на Висшата Йерархия”

Кандидатите за посвещение и новопосветените до Третото Посвещение прибягват до Сутратма и Антахкарана, използвайки ги като източник. По такъв начин енергията на Триадата започва да протича оттам, като зарежда всички човешки дейностти във физическия план и ги оживява допълнително, подсилвайки човешките мисъл-форми. Ключът към формирането на Маявирупа се състои в правилното разбиране на процеса.  - „Космичният Огън” (виж също „Обучението в Новата Епоха”)

Когато трите аспекта на волята, съсредоточени в Духовната Триада са напълно изразени, новопосветеният е вече движен от Предназначението и се изправя пред еволюционни постижения, за които не би трябвало да говоря, тъй като засягат Божествени Аспекти, непознати и непостижими от човека. Причината за това пълно незнание е, че средствата на всеки човек под Трето Посвещение съдържат прекалено много „нечиста материя”, за да успеят да регистрират въздействието на тези Божествени качества. Единствено „създаденото тяло” (Маявирупа) на Посветения от Четвърто Посвещение би могло за първи път да отчете тези Божествени въздействия. Следователно е пълна загуба на времето ни да обсъждаме тук и сега дори вероятността за тяхното съществуване. - „Лъчи и Посвещения”

Тогава душата се приготвя за настъпващото Четвърто Посвещение. То е в основата си Монадичен опит и се състои, както вече знаете, в изчезването или унищожението на посредника или каузалното тяло, и следователно, в установяването на пряка връзка между плана на Монадата и новосъздадената Личност чрез Антахкарана. - „Езотерично лечение”

Каузално тяло се самоотстранява, когато ученикът приема Четвъртото Посвещение и може свободно да създава свое собствено проявено тяло. -  „Писма по Окултна медитация”

По такъв начин освободеният ученик може вече да създава тяло за контакт във физическия план и за употреба, и в трите свята, но вече не по силата на Закона за Необходимостта, а по силата на Закона за Служенето, както го разбира Посветеният. - „Езотерично лечение”

Четвъртото Посвещение бележи пълното осъзнаване на тази връзка от Посветения. То му позволява да каже: „Аз и Отецът Ми сме едно” Именно поради тази причина се състоява разпятието или Великото Отречение. Не забравяйте, че не Душата е разпната. Христос е този, който „умира”. Не човекът, не Исус. Каузалното тяло изчезва. Човекът е с Монадично Съзнание. Двойката душа-тяло вече не служи за нищо, тя вече е ненужна. Не остава нищо освен Сутратма, определяна от Съзнанието – съзнание, което все още запазва идентичността си, макар и потопено в цялото. От друга страна е определяна от съзидателността, като по такъв начин съзнанието може да бъде съсредоточено чрез волеви акт върху физическия план във външно тяло или форма. Това тяло се създава по волята на Адепта. - „Лъчи и Посвещения”

Когато се изгради Антахкарана и менталната единица се замести от Манасичния неизменен атом, а Каузалното тяло изчезне, Адептът вече знае, че нисшия ум, менталното тяло, е също една илюзия и престава да съществува за него. Тогава за него, доколкото е включено индивидуалното му съзнание, има само три фокусни центъра или опорни центрове на вниманието (и двата израза са неспособни да изразят пълния смисъл). Човечеството, върху което може да се съсредоточи по своя воля, чрез онова, което е технически наричано „Маявирупа” – телесна форма, създадена от него за изпълнението на Монадични цели. - „Лъчи и Посвещения”

При Чтвъртото Посвещение ученикът бива въведен в Присъствието на онова негово Аз, което определяме като „Неговия Отец в Небесата”. Той бива изправен лице в лице със собствената му Монада, която за неговото Его или за по-висшето Аз е онова, което е Егото за Личността или по-нисшето Аз... При останалите си проявления в трите свята, той е воден единствено от волята и предназначението и създава свое собствено тяло на проявление, като по този начин контролира (в кармичните рамки) собственото си време и сезони. Карма тук означава Планетарна Карма, а не лична. - „Инициацията - Човешката и Слънчевата”

Това бележи Четвъртото Посвещение. След това Посвещение, Адептът си създава тяло на проявление, свободно творение (нищо не задължава Адепта да обективизира тяло, което да използва в трите свята) и произтичащо от Закона на Причинността. - „Писма по Окултна медитация”

Доколкото интуицията (или Будхи) е обединяващ принцип и обобщава всичко, при Четвъртото Посвещение по-нисшите комуникационни средства се отстраняват и Адептът се установява в интуитивното си тяло и впоследствие създава своето тяло на проявление. - ”Писма по Окултна медитация”

Тъй като Будхи е обединяващ принцип или (обобщение на всичко), при Петото Посвещение Адептът се освобождава от по-нисшите комуникационни средства и се установява в Будичната си обвивка. След това създава свое тяло на проявлението. - „Инициацията - Човешката и Слънчевата”

Трябва да се запомни, че Адептът не притежава никаква Личност. Единственото, което има е Неговата Божествена Същност. Формата, чрез която Той действа (ако работи чрез и живее във физическо комуникационно средство) е сътворен образ, произведение на съсредоточена воля и съзидателно въображение, а не продукт на желание, какъвто е случаят с човешкото същество. Това е важно разграничение и изисква внимателно осмисляне. Малките животи (управлявани от Луната) се разпръсват. Те вече не откликват на древния зов на прераждащата се душа, която отново и отново е събирала животите, до които се е докоснала, и които е белязала със своите качества в миналото Душата и Каузалното тяло вече не съществуват по време на преминаването в Четвъртото Посвещение. Остава единствено Монадата и нишката, Антахкарана, която изтегля от собствения си живот и съзнание от миналото, и която може да се насочи по своя воля към физическия план, където да създаде тяло от чиста субстанция и Сияйна Светлина за всичко, което е нужно на Адепта. Това е съвършено тяло, в най-висша степен пригодно за нуждите, плана и предназначението на Адепта. Никой от малките животи (в смисъла, който влагаме в този термин) не е част от него, тъй като те могат привлечени единствено от желанието. В Адепта не е останало никакво желание и това е водещата мисъл на ученика, когато започва да овладява значението на Четвъртото Посвещение. - „Лъчи и Посвещения”

Ако Дева (Слънчевият Ангел) вече не е привличан от материята, тогава няма отъждествяване и обективният живот вече не е закон на неговото съществуване. Тогава той се отъждествява с качеството или енергията и се превръща в израз на Божествените Атрибути. Следователно обективността може да произтече като доброволен акт на жертва за доброто на груповото или планетарно съществуване, но за отъждествяване с отделната форма не може да става и дума. Така създаденото комуникацинно средство-човек е също толкова мисъл-форма, колкото и всяка друга обособена идея, и можем да го разглеждаме като най-висш акт на съзнателна магия. Всички други магически действия са второстепенни спрямо това. По такъв начин съвършеното тяло на Адепта се изгражда чрез манипулиране на отрицателната и положителната енергия до довеждането им в равновесие. - „Космичният Огън”

При всички Аватари в сила влиза волевият аспект, който поражда проявлението – или волята на съвършения Адепт, като самия Буда, или (както е при истинския Аватар, Който е и Който не е постигнат) волята на Планетарния Логос или Слънчевия Логос, приемащ форма с определена цел. Във втория случай се включва много по-широк спектър на творческа мощ, отколкото при Адепта, създаващ Свое Тяло на проявлението - Маявирупа. - „Космичният Огън”