ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Из "Тибетска книга за живота и смъртта" |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Събота, 18 Август 2007 00:00 |
Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите, а само им придават красиви и причудливи форми, така и промените могат да оформят нашия характер и да загладят острите му ръбове.
 “… Единствените наистина сериозни цели в живота са да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание”
“... Да се научиш да живееш, означава да се научиш да се отказваш.”
“Макар и да сме убедени, че ако се откажем, ще изгубим всичко, самият живот многократно ни разкрива точно обратното – че отказването е пътят към истинската свобода.
Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите, а само им придават красиви и причудливи форми, така и промените могат да оформят нашия характер и да загладят острите му ръбове. Чрез тези промени ние можем да научим как да си изработим деликатно, но непоклатимо самообладание. Увереността ни в самите себе си расте и става толкова голяма, че от нас естествено да се излъчват доброта и състрадание, започваме да носим радост и на другите. Тази доброта надживява смъртта – фундаменталната доброта, която присъства у всеки един от нас. През целия си живот трябва да се учим как да разкриваме тази могъща доброта и да овладеем реализирането й на практика.
И така, всеки път загубите и заблудите в живота ни учат да разбираме непостоянството и ни приближават до истината. Когато полетим от голяма височина, има само едно място, на което можем да паднем – земята, земята на истината. А ако притежаваме разбирането, което е резултат на духовното обучение, тогава падането по никакъв начин не е катастрофа, а само откриване на вътрешно убежище.
Трудностите и преградите, ако се разбират и използват правилно, често могат да се окажат неочакван източник на сила. В житията на учителите може да се прочете, че ако не са имали трудности и пречки, не биха открили силата, нужна им, за да се издигнат над тях.”
“Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.”
“...Макар добрите преживявания понякога да са полезни ориентири по пътя към реализацията, те също така могат да бъдат и капани, ако се появи привързаност. Трябва да отидеш отвъд тях, за да потърсиш по-стабилна основа.”
“Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания – създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и това, което наричаме смърт.
Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. И така сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли...Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите; учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове според обстоятелствата.
Погледнат от един ъгъл сем е трепкащ, непостоянен, вкопчващ се и непрекъснато интересуващ се от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. ... Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност – удобна самозащитна инерция, подобно на камък спокойствие, съставено от вкоренени навици.
Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум – в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. ...в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това “зърване” може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно.”
“Буда” обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е събудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.
Буда-природата е рождено право на всяко разумно същество. ... Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се събудим.”
“В цялото ни същество е втъкана една невротична увереност в собствената ни ограниченост. И това ни лишава от всякаква надежда за събуждане и влиза в трагично противоречие с основната идея на будистките учения – че в своята същност ние сме съвършени.
Дори и да се замисляме над възможността за постигане на просветление, един поглед към съставките на нашия обикновен ум – гняв, алчност, завист, злоба, жестокост, похотливост, страх, тревожност, безпокойство – би подкопал всякаква надежда за постигането й, ако никой не ни е казал за природата на нашия ум и за несъмнената възможност да осъзнаем тази природа.
Когато човек осъзнае природата на ума си, пластовете на объркването се отделят.”
“Това, което видял Буда, е, че в непознаването на собствената ни природа се коренят всички мъки на самсара, а коренът на това непознаване от своя страна е обичайната склонност на ума ни да се занимава с маловажни неща. Ако сложим край на тази склонност, значи сме сложили край и на самсара. И той схванал, че за да се постигне това, е необходимо чрез медитация умът да се върне в своя дом, към своята истинска природа.
Буда седял спокойно и със смирено достойнство на земята, небето било над него и около него, сякаш за да ни покаже, че при медитация умът ни е отворен подобно на небето, и в същото време оставаме в настоящето, земни и върху здрава основа. Небето е наша абсолютна природа, в която няма препятствия и е безгранична, а земята е нашата реалност, нашето относително, обикновено условие.”
“Да медитираш, значи напълно да скъсаш с начина, по който нормално “функционираш”, защото това състояние е свободно от всякакви грижи и тревоги. Там няма конкуренция, няма желание да притежаваш или да се вкопчиш в нещо, няма напрегната и тревожна борба; няма и глад за постижения. Това е състояние без амбиции, в което няма приемане или отхвърляне, няма надежда или страх, състояние, в което постепенно започваме да се освобождаваме от всички чувства и понятия, които са ни държали затворени в пространството на неведението.
Будистките учители по медитация знаят колко гъвкаво нещо е умът. Ако го обучаваме, всичко става възможно. Всъщност ние сме идеално обучени от и за самсара – обучени сме да изпитваме завист, да сме угрижени, тъжни и отчаяни, алчни, обучени сме да реагираме с гняв на всичко, което ни предизвиква. Дотолкова сме обучени, че тези отрицателни емоции възникват спонтанно, без да се опитваме да ги генерираме сами. Всичко е въпрос на тренировка и навик. Посветете ума си на объркаността и, както много добре знаем, той ще я овладее до съвършенство, ще се превърне в познавач на страстите й, потайно и перверзно ще се нагажда към робските й изисквания. Посветете го чрез медитацията на целта да се освободи от всички заблуди и след време ще откриете, с търпение, дисциплина и правилно обучение, че умът ви ще започне да се освобождава и да познава собствената си благодат и яснота.”
“Понякога хората смятат, че когато медитират не трябва да имат никакви мисли и чувства. Ако те все пак се появят, те се дразнят и ядосват, струва им се, че са се провалили. Нищо не може да е по-далеч от истината. ... Щом имате ум, неизбежно ще имате мисли и чувства.
Точно както океанът има вълни, а слънцето лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде ще отидат? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и чувствата са излъчване и израз на самата природа на ума. Те възникват в ума, но къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не го смятайте за проблем. Ако не реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа.
Когато разберете това, възникващите мисли само подобряват практиката ви. Ако не разберете какво са по своята същност мислите ви – излъчване на природата на ума, тогава те ще се превърнат в семето на объркаността. Така че приемете едно открито, просторно и състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са вашето семейство – семейството на вашия ум. Пред тях, както каза Дуджом Ринпоче, трябва да сте като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.
И така, каквито мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й се отдавайте; не се мъчете да я задържите или да я затвърдите. Не следвайте мислите си, но не ги и канете – бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни или като небето, вгледано в облаците, минаващи през него.”
“Докато практикувате, можете да имате всякакви преживявания – както добри, така и лоши.
Отрицателните преживявания са най-заблуждаващи, защото много често ги приемаме за лош знак, но в действителност по време на практиката ни те са скрита благодат. Не се опитвайте да им се противопоставяте, както бихте реагирали обикновено, а ги приемете за това, което всъщност са – най обикновени преживявания, илюзорни, като в сън. Осъзнаването на истинската природа на преживяването, ви освобождава от вредата или опасността на самото преживяване, и в резултат на това дори едно отрицателно преживяване може да се превърне в източник на голямо блаженство и съвършенство.
Много често се казва, че за един медитатор не лошите, а добрите преживявания представляват пречка. Когато нещата вървят добре, трябва много да внимавате, за да не станете прекалено самоуверени или безкритични. ... Това, което трябва да научим както в медитацията, така и в живота, е да се освобождаваме от всякаква привързаност към добрите преживявания и от всякакво противопоставяне на лошите.
Дуджом Ринпоче ни предупреждава срещу още един капан: “От друга страна, когато практикувате, може да изпаднете в едно замъглено, полусъзнателно, унесено състояние, сякаш имате качулка върху главата – едно сънливо затъпяване. Това всъщност не е нищо повече от някаква неясна и безмозъчна стагнация. Как да се справим с това състояние? Отърсете се от него, изправете гърба, издишайте застоялия въздух от дробовете и насочете съзнанието си към чистото пространство, за да освежите ума. Ако продължите да сте в стагнация, няма да се развиете по-нататък, така че когато се появи този недостатък, прочиствайте го отново и отново. Важното е да бъдете колкото се може по-наблюдателни и бдителни.”
“Винаги съветвам учениците си да не излизат от медитацията прекалено бързо – да дадат възможност в продължение на няколко минути след това покоят на практиката да навлезе в живота им. ... Когато влизате отново в ежедневието си, оставете мъдростта, прозрението , състраданието, хумора, плавността, пространството и освобождаването, които ви е дала тя, да се влеят в ежедневието ви. Медитацията пробужда у вас съзнанието, че всичко е илюзорно и преходно – поддържайте това съзнание дори и в най-развихрилата се самсара.”
"В такъв случай “его” означава отсъствието на истинско познание за това, кои всъщност сме ние, заедно с резултата от това – едно обречено вкопчване, на всяка цена, в един изкуствено създаден наш образ, който неизбежно е хамелеон и шарлатанин, който непрекъснато трябва да се променя, за да поддържа живо измисленото си съществуване Тогава можем да определим “его” като непрекъснато вкопчване в заблуждаващи понятия като “аз” и “мое”, “аз” и “другите”, а така също и всички останали понятия, идеи, желания и действия, които поддържат тази фалшива конструкция.
Много поколения невежество са ни научили да идентифицираме цялото си същество с егото. Най-голямата му победа над нас е това, че ни е измамило да вярваме, че неговите интереси са и наши интереси, и дори да смятаме, че оцеляването му е и наше оцеляване. Това е зловеща ирония, като имаме предвид, че егото и цялата му склонност към вкопчване са в основата на всичките ни страдания. В въпреки всичко егото е убедително, а ние сме били негови жертви толкова дълго, че дори и мисълта, че би могло да се освободим от него, ни ужасява.
Но дори и да прозрем лъжите на егото, ние се боим да го изоставим, защото без да познаваме истинската природа на ума си – нашата истинска идентичност, ние просто нямаме друга алтернатива.
Понеже чрез дисциплина сте се научили да живеете по-просто, с това сте намалили и шансовете на егото да ви изкушава; понеже чрез съсредоточаването на медитацията сте разхлабили хватката на агресивността, на вкопчването, на негативните емоции върху цялото си същество, постепенно ще изгрее мъдростта на прозрението. И във всеобхватната яснота на това прозрение, ще видите както най-фините механизми на собствения си ум, така и същността на реалността.”
“През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото – войнствено, изискващо, истерично, пресметливо; другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате ученията, размишлявате върху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият вътрешен глас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме “разграничаващо съзнание”, ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да осъзнавате разликата между неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото.
Всъщност ще разберете, че сте открили за себе си своя мъдър водач. Тъй като той ви познава много добре, тъй като той и вие сте едно, той може да ви помогне с все по-голяма яснота и удовлетворение да се справите с всички трудности, предизвиквани от мислите и емоциите ви. Този водач също така може да е вечно при вас – радостен, внимателен, понякога предизвикателен: той винаги знае кое е най-доброто за вас и ще ви помогне да откриете още пътища за изход от оковите на обикновените ви реакции и объркани чувства.
И колкото повече слушате този мъдър водач, толкова повече ще бъдете в състояние сами да променяте негативните си настроения, да виждате през тях, дори да им се смеете заради абсурдните драми и нелепите илюзии, които по същество са те Постепенно ще откриете, че сте в състояние все по-бързо и по-бързо да се освобождавате от тъмните емоции, които са управлявали живота ви, и тази способност е най-голямото от всички чудеса.”
“Начинът да открием свободата на отсъствието на его, както ни съветват учителите, е чрез процесите на слушането и чуването, съзерцанието и размишлението и на медитацията. Съветват ни да слушаме многократно духовните учения. Със слушането те непрекъснато ще ни напомнят за скритата ни мъдра същност.
Слушането е много по-труден процес, отколкото някои хора си мислят. Да слушаме истински означава да се освободим напълно от себе си, да изоставим цялата информация, всички понятия, идеи и предразсъдъци, с които са натъпкани главите ни.
Когато размишляваме върху чутото, то постепенно започва да завладява потока на ума ни и да се просмуква във вътрешния ни живот. Ежедневните събития започват да отразяват и все по-дълбоко и пряко да потвърждават истините на ученията, а размишленията бавно разгръщат и обогатяват това, което вече сме започнали да разбираме с интелекта си, пренасят това разбиране от ума, надолу към сърцето.”
“Духовната пътека е пътека на непрекъснато учение и пречистване. Когато разбере това, човек става смирен. Има една известна тибетска поговорка: “Не бъркайте разбирането с осъзнаването и не бъркайте осъзнаването с освобождаването.”
“Това, от което повечето от нас имат нужда, са куражът и смирението наистина да поискат помощ от дълбините на сърцето си, да помолят за състраданието на просветление същества, да помолят за пречистване и изцеление, да помолят да получат сили да разберат смисъла на страданията ни и да ги променят; на относително ниво да поискат по-голяма яснота в живота си, покой и способност да отличават, да поискат да осъзнаят абсолютната природа на ума ...”
Дуджом Ринпоче казва:
“Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да позволяваш да те завладее тъга. Правейки това, ти се опитваш да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко – добро и лошо, покоят и безпокойството – е лишено от истинска идентичност.”
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
