Повечето религиозни, окултни и езотерични традиции са се развили в тъмните епохи на човечеството, в които е липсвало напълно научното разбиране на нещата. Някога земята се е смятала за плоска, и ако плаваме до самия и край, ще паднем в смъртоносттата бездна на другия свят. Гениите на тогавашния свят са осъзнавали значителни истини, но са могли единствено да ги описват ненаучно със символични елементи. Всички древни религии имат еднаква ненаучна легенда, описваща творението с тяхната интерпретация на това, което са наричали бог.

Тези религии продължават да твърдят, че Бог създаде земята, небето и човека. Проблемът при този вид религии е, че архиологията, геологията и астрофизиката не потвърждават този вид идеи. Тези традиции описват описват битието и съществуването символно. А да представяш на човечеството хилядолетия наред символи, когато то най-много се нуждае от точност не е най-добрия модел на възпитание на стремежа за развитие и достигане на знание.

При това най-логическата интерпретация на човека за сътворението е Единственото нещо, което съществува. Одухотворена сила, която е безкрайният източник на всичко и всичко с свързано с него. Откакто е прието така се създават илюзиите за двойствеността, където То, Божественото, може само временно да бъде усетено и изключенията са само Избраните.

Тези илюзии са вид сън или мисъл в умът на този източник. Когато ние гледаме към него от нашата перспектива , от същината на илюзията, този сън в умът на източникът изглежда е започнал с голям взрив, от който започва еволюционният процес. Така Бог създаде земята и небесата. Без този взрив еволюция нямаше да има и Бог нямаше да създаде и човека.

Тъй като е трудно да се докаже, че реда идва от хаоса това, което ние възприемаме от хаосът трябва да бъде по-дълбокото виждане и разбиранена илюзията. Тази интерпретация на бог и сътворението може да бъде поддържана от научно доказателство и логично мислене.

Поради недостатъчното ни съзнание, ние възприемаме този безкраен източник двойствено. Интерпретация за доброто и за злото. По подобен начин филмовите режисьори създават фимите си. За един интересен филм е нужно герой, подлец, неприятна ситуация, в която попада героят и накрая добрият край. Така ние определяме и разбираме доброто и злото. Един примитивен начин за разбиране на свързаността и безкрая.

Най-добрата част за тази илюзия е, когато започваме да си мислим, че ще постигнем един ден свят без страдание, без зло, свят на щастие и любов.
Точно както актьори играещи в филм, хората могат да се преструват на лошите герои, но когато свърши филма, актьора си е актьор и вече няма значение дали е зъл или добър.

Хората създават илюзиите за болката, за нещастието. Самсара е нашето царство, където ние сме крале. Царството на страданието.

Както човек осъзнава, че филма е просто един сценарии, така човек може да осъзнае сценария на безкрайно-заплетения живот. Света на хората, Матрицата, е толкова безкрайна, колкото и самия източник. Защото именно източника ни дава силата и въображението да усложняваме живота си. Това звучи малко иронично. Нашия Бог ни вкарва в дълбоки мрежи? Не, нашия Бог ни дава собствения си сън и въображение. А нашите тренирани за интриги мозъци довършват сценария на сапунената опера.

Представете си свят, в които всички се пробуждат и отърсват от илюзиите. Възможно ли е? Възможно ли е всички милиарди хора в един миг да преживеят безкрайния източник на съществуване, да усетят свързаността върху себе си? Може би грешката на хора като Иисус и Нео, в стремежите си да донесът нов свят на хората, е била именно тази, че за техните просветлени и силни умове не е имало частица време и слабост, за да се досетят, че малцина хора са готови в един миг да разчупят дуализма на илюзиите си.

За изминалите хилядолетие, хората откриха много техники за разчупване на двойствеността. Практикувайки медитация, успокоявайки реактивния ум, човек открива едно спокойствие и липса на желание. Това е другата ирония. Доксоването до това състояние довежда човек до едно друго желание. Желание за това състояние и начин на живот. Силата на този стремеж превръща илюзиите ни в още по-невидими заблуди. Може би и това не са успели да ни обяснят просветените. Може би оптималното състояние на нашия мозък е преминаването от едното състояние в другото. Доброто и Злото, Нирвана - царството на светлината, щастието и истината, и Самсара, са двете огромни части от безкрая. Знаейки това, ще имаме поне възможността да изучим тези две състояния на ума и може би да успеем да ги обеденим.

Най важното е да не злоупотребяваме с нашата свобода и да не навреждаме на другите. По този начин няма да изгубваме нашето възприемане на абсолютната действителност, и няма да изгубваме щастието, което идва с знанието за безусловния мир и любов. Ето защо истинския развит човек не наврежда на другите по какъвто и да е начин, за да запази същността източникът до който е достигнал, като неговата собствена същност.

Когато ние преследваме щастие, ние трябва да бъдем внимателни, защото нашите умове и животи са част от познанието и от източника. А той е природа ни. Истинското щастие може само и автоматично да идва от нашата природа на безусловен мир и любов. Винаги си спомняме и никога не забравяйте, че всичко е просто временна илюзия и единственото нещо, което е истинско е мир и любов.