НЕВЕЖЕСТВОТО

Този стих , на който попаднах наскоро, е от великия американски поет Т.С. Елиът, и префразира това, което един изтъкнат геронтолог ми каза. На една конференция посветена на въпросите на стареенето към Националния Институт на Здравето, в Бетезда, Мериленд, преди повече от 25 години, по време на задаването на въпроси , аз попитах всички тези видни лекари и учени, "Защо умират хората?" Отговорът беше едновременно изненадващ и скромен. Отговарящият ми каза: "Хората умират поради тяхното невежество. Ние имаме толкова много вредни навици, които ни износват." Когато го попитах "Има ли теоретична граница на човешкия живот?" той ми отговори "Няма реална теоретична граница на човешкия живот. Хората могат да живеят безкрайно. Ние не знаем защо би трябвало да има някаква граница на човешкия живот."

Оттогава много научни студии отбелязваха ефекта на "свободните радикали" и дори съществуването на ген, който изглежда контролира стареенето, но ние все още сме си на практика невежи по въпроса защо умираме. Много учени се опитваха да намерят съотношението между стреса, диетата, стила на живот, обкръжаващата среда, социалния статус, наследствеността, от една страна и стареенето, от друга. СИДДХИТЕ, разбира се, имат много да ни кажат за съотношението между на темпото ни на дишане и стареенето.

Все пак, темата за "невежеството" сама по себе си, често е пренебрегвана. Терминът "авидя" е Санскритската дума за невежество. Тя се отнася не до липсата на знание, или за липса на образование, както терминът е използван в предишните параграфи. Според Патанджали: "Невежеството е да виждаш преходното като вечно, нечистото като чисто, болезненото като приятно и не-Аза като Аз."(Йога сутри ІІ.5) Това една фундаментална грешка, към която са склонни хората, и засяга погрешното чувство за отъждествяване с това, което ние не сме. Казваме: "Аз съм изморен" или "Аз съм болен, ядосан или обезпокоен." Ние, обаче, се приближаваме към истината когато казваме: "Тялото ми е изморено", или "Имам мисли на яд". Нашият сегашен културен фон, медиите, синтаксиса на нашия език, и нашата образователна система -- всички те допринасят за тази фундаментална грешка, която крие нашата истинска идентичност, -- Аза. Азът е вечен свидетел, Съзерцаващ, вечно чисто Цялостно Съществуване, безгранично, пронкващо навсякъде, присъстващо във всичко. Всичко останало се променя и затова ще бъде изгубено един ден. Като прилепваме към непостоянното, към това което се променя, ние пренебрегваме Реалното, и страдаме. Всички желания са болезнени, защото те създават една ненаситна нужда да имаш нещо, което в момента нямаш, или да бъдеш нещо, което сега не си. Дори и когато желанията ни се изпълнят, винаги ще има още повече желания, както и желанието да не изгубим това, което вече имаме, а от това следва още страдание.

Патанджали ни казва, че "Невежеството, егоизмът, привързаността, отвращението и прилепването към живота са петте злочестини."(клесах)(ІІ.3). От тези пет злочестини, които пречат на нашата Себереализация, невежеството е най-важното. Той продължава във следващия стих: "Невежеството е полето, на което другите злочестини изникват и може да бъде спящо, слабо, подтиснато или активно." Т.е. невежеството е първичната причина за нашето страдание и то допринася за останалите. То е причината за объркването между субекта "Аз съм", и обектите на нашите преживявания. То скрива нашата вътрешна осъзнатост и създава фалшива идентичност: Аз съм тялото, ума, сетивата, емоциите, и т.н.

При обикновения човек, невежеството, егоизът, привързаността, отвращението и прилепването към живота са постоянни и незаглъхващи. Ние постоянно следвами подбудите на подсъзнанието си, основани на желанията. Когато нашето добруване или оцеляване са заплашени, ние обикновено реагираме със страх без никакъв размисъл. Когато започнем да практикуваме йога, обаче, ние преграждаме пътя на много такива подбуди, дистанцираме се от тях или им устояваме, и ги заместваме с чувства на любов, самодисциплина, щедрост, и т.н. Това, обаче, изисква бдителност и усилия; ако ли не, старите навици се съживяват.

У един напреднал практикуващ Йога, тези злочестини стават много слаби, или приспани, защото той или тя вече не им откликват. Постоянната дисциплина на практикуващия (садхана) води до състояние на вътрешно равновесие, което не може да бъде нарушено от такива подбуди.

Така че за да преодолеем невежеството, ние трябва да търсим начини да си напомняме, кои сме ние всъщност: като редовно четем писания като Йога Сутрите и Бхагавадгита, като използваме утвърждения и самовнушения по отношение на нашето истинно Аз, и като развиваме Себеосъзнатост чрез петостъпната пътека на Бабаджи Крия Йога.