Осъзнаването

Едно от най-важните неща, което трябва да се разбере за човека е, че човек е заспал. Дори когато мисли, че е буден, не е. Неговата будност е много крехка; неговата будност е толкова бледа, че изобщо няма значение. Неговата будност е просто красиво име, което е изцяло изпразнено от съдържание.

Вие спите през нощта, спите и през деня - от раждането си до смъртта сменяте позициите си на сън, но никога не се събуждате. Не се заблуждавайте, че когато сте с отворени очи сте будни. Ако вътрешните очи не се отворят, ако вътревното ви пространство не се изпълни със светлина, ако не можете да видите кои сте вие всъщност - не мислете че сте будни. Това е най-великата илюзия, в която човекът живее. А веднъж приел идеята, че е буден, не може и да става въпрос че той ще направи каквото и да е усилие да се събуди.

Първото нещо, което трябва да запечатате като основна идея в сърцето си е, че сте заспали, абсолютно заспали. Сънувате ден след ден. Сънувате понякога със затворени очи, понякога с отворени, но все пак сънувате - вие самите сте един сън. Все още не сте се превърнали в реалност.

Разбира се, каквото и да правите е без значение. Каквото и да мислите е безсмислено, каквото и да проектирате остава просто част от вашият сън и никога не ви позволява да видите това, което всъщност е. За това всички просветлени, всички буди са настоявали за едно и също нещо - Пробуждане! В продължение на всички тези векове техните учения могат да се обосноват с една и съща фраза: Бъдете будни.

И са измисляли методи, стратегии; създавали са контекстове, пространства и енергийни полета, които да ви шокират и да се събудите. Да, освен ако не ви шокират, не ви разтърсят из основите на вашето същество, вие няма да се събудите. Сънят е бил толкова дълъг, че е достигнал самата същност на съществото ви, просмукал ви е. Всяка клетка от тялото и всяка фибра на ума напълно е заспала. Не е малък феномен. За това и голямо усилие е нужно за да бъдете будни, внимателни, да се превърнете в свидетел.

Ако всички буди, всички просветлени от целия свят трябва да се съгласят за нещо, то това е, че човекът в сегашното си състояние е заспал; а човекът такъв, какъвто трябва да бъде, е буден. Будността е целта и будността е вкуса на всичките им учения. Заратустра, Лао Дзъ, Исус, Буда, Бахаубин, Кабир, Нанак - всички пробудени са проповядвали едно и също нещо... на различни езици, чрез различни метафори, но тяхната песен е една и съща.

Точно както морето има вкус на сол - дали морето се намира на север, изток или запад, няма значение - така и вкуса на всички пробудени е самото събуждане.

Но ако вярваш, че си буден, никога няма да направиш каквото и да е усилие да се събудиш. Тогава изобщо не би си задавал и въпроса дали да направиш усилие -  какво значение има?

И от своето състояние на сън хората са създали религии, богове, молитви, ритуали - вашите богове са точно такава част от съня и мечтите ви, колкото и всичко останало. Вашите политици са част от съня ви, вашите религии са част от съня ви, вашата поезия, вашите картини, вашето изкуство; каквото и да правите - понеже се намирате в заспало състояние - правите  неща, отговарящи точно на състоянието на съзнанието си.

Вашите богове не може да са различни от вас. Кой ще ги създаде? Кой ще им даде очертание, цветове и форми? Вие ги създавате, те са като статуи - имат очи като вашите, носове като вашите - и умове като вашите! В Стария завет Бог казва: „ Аз съм много ревнив Бог!” Та сега кой е създал този Бог, който е ревнив? Бог не може да бъде ревнив, и ако Бог е ревнив, тогава какъв е проблема да бъдеш ревнив? Ако дори Бог е ревнив, защо човекът е учен постоянно че ревността е нещо лошо? Ревността е божествена!

В Стария завет Бог казва: „ Аз съм много ядосан Бог! Ако не следваш моите нареждания ще те унищожа! Ще те хвърля да гориш в ада завинаги. И понеже съм много ревнив, недей да служиш на други богове. Не мога да го толерирам.” Кой е създал такъв Бог? Трябва той да е произлязъл от нашата собствена ревност, от собствения ни гняв. Той е твой образ и подобие, твоя сянка. Той е твое ехо и на никой друг. И същия е случаят с всички религии и богове.

За това Буда никога не е говорил за Бог. Той казва: „ Какъв е смисълът да се говори за Бог на хора, които са запали? Те ще слушат в просъница. Те ще сънуват всяка дума и ще произведат от нея собствени богове - което ще бъде крайно грешно, крайно импотентно, крайно безсмислено. По-добре да нямат такива богове.”

За това Буда не е заинтересуван да говори за богове. Целият му интерес е да събуди човека.

Има история за просветлен Учител, будист, който една вечер седял на брега на реката и се наслаждавал на звука на реката, а вятъра пеел между дърветата... Приближил се до него човек и го попитал – „ Можеш ли да ми кажеш една единствена дума, която е есенцията на твоето учение?” Учителят останал съвсем спокоен и тих, сякаш въобще не е чул въпроса. Питащят отново казал: „ Ти глух ли си, какво?” Учителят отговорил: „ Чух въпроса, дори и отговорих на него! Тишината е отговорът. Останах неподвижен в тишина - тази пауза, този интервал беше моят отговор.”

Мъжът отново попитал: „ Не мога да разбера такъв мистериозен отговор...можеш ли да се изразиш по-точно?” И Учителят написал на пясъка „ медитация” с малки букви. Човекът отговорил: „ Да, сега мога да го прочета. По-добре е от първият път. Поне имам дума над която да мисля. Но не може ли да го направиш още по-ясно?”

Учителят написал отново „медитация” но вече с по-големи букви. Мъжът се почувствал обиден, засрамен и ядосан, попитал: „Но ти отново написа медитация? Не можеш ли да се изясниш?” И Учителят написал с главни, големи букви „МЕДИТАЦИЯ”. Тогава питащият отвърнал: „Ти просто си луд!” Учителят отвърнал: „Вече се принизих достатъчно. Първият отговор беше реалния отговор. Втория беше вече некоректен, третия беше още по-зле, а четвъртия просто беше неправилен” – защото когато напишеш „медитация” с главни букви, все едно си изгонил Бог от думата.

За това думата „Бог” се пише с главна буква. Когато искаш да направиш нещо да изглежда велико, оптимално, се пише с главна буква. Учителят казал: „ Аз вече извърших грях.” Той изтрил всички думи в пясъка и казал: „ Моля те, послушай първият отговор - само той е истинският.”

Тишината е пространството където човек се пробужда, а шумният ум е пространството където остава заспал. Ако умът ти продължава да бърбори, ти си заспал. Стоейки в тишина, когато ума ти изчезва и можеш да чуеш чуруликането на птичките, а отвътре си погълнат от тишина...тези чуруликания на птичките, песента, и никакъв ум, който да функционира в главата ти, безкрайна тишина...тогава осъзнаването избликва в теб, започва да расте. Иначе запомни: Ти си заспал.

Разбирането

Аз никога не използвам думата себеотрицание. Аз казвам: радвай се на живота, на любовта, на медитацията, на красотата на света, на екстаза от живота - радвай се на всичко! Трансформирай светското в свещено. Трансформирай този бряг в другия бряг, трансформирай Земята в рай.

И тогава индиректно, малко по малко едно себеотрицание се заражда.. Но то се появява само, ти не го правиш. То не е действие, то е нещо, което се случва от самосебе си. Започваш да отхвърляш своята глупост, тоест започваш да изхвърляш боклука. Отхвърляш безсмислените връзки, отхвърляш работата, която не ти доставя вътрешно удоволствие, не ходиш на места, където израстването не е възможно. Но аз не наричам това себеотрицание, наричам го разбиране, осъзнаване.

Ако носеше камъни в ръката си и мислеше, че те са диманти, аз не бих ти казал да изхвърлиш тези камъни. Аз просто бих ти казал: „Осъзнай се и погледни отново към тях!” Ако ти самият виждаше, че те не са диаманти, има ли някаква нужда да ги изхвърляш? Те ще паднат сами от ръката ти. Всъщност дори да искаше все още да ги носиш щеше да трябва да положиш големи усилия, да покажеш велика воля, за да продължиш. Но пак няма да можеш да ги носиш задълго; веднъж осъзнал, че те са безполезни, ти си обречен да ги изхвърлиш.

И тогава, когато ръцете ти са празни, можеш да търсиш истинските съкровища. А истинските съкровища не са някъде в бъдещето. Те са точно тук, точно сега.

За хората и плъховете...

Будността е пътя към живота.
Глупакът спи сякаш е вече мъртъв,
Но Учителят е буден и живее завинаги.
Той наблюдава. Той е чист.
Колко щастлив е той! Защото вижда,
че тази будност е живот.
Колко щастлив е той, следвайки
Пътеката на събудените.
В постоянство Той медитира, търсейки свобода и щастие.

из „Дхаммапада” от Буда

Ние живеем абсолютно безучастни в това, което се случва около нас. Да, станали сме много ефективни в нещата, които вършим. Станали сме дори толкова ефективни, че сме забравили да влагаме в нещата каквато и да е съзнателност. Станали са механични, автоматични. Функционираме като роботи. Не сме все още хора, ние сме машини.

За това Георгий Гурджиев повтаря отново и отново, че човекът в сегашният си вид е машина. Той е обидил много хора по този  начин, защото никой не харесва да бъде наричан машина. Машините искат да бъдат наричани богове; тогава те се чувстват много щастливи, с приповдигнато его. Гурджиев нарича хората машини и е много прав. Ако наблюдаваш себе си, ще видиш колко механично действаш.

Руският физиолог Павлов и американскят физиолог Скинер са 99.9 процента прави относно човека: те вярват, че човек е красива машина и това е всичко. Няма душа в него. Аз казвам: 99.9 процента те са прави. Но до една  граница и след тази граница стоят Пробудените, Будите. Може да им се прости обаче, тъй като Павлов така и не е срещнал буда, той е срещал милиони хора като теб.

Скинер пък е изучавал хората и плъховете и не е открил никаква разлика. Плъховете са семпли същества, човекът e просто по-усложнен. Хората са крайно ерудирани машини, плъховете са простички машини. По-лесно е да се изучават плъховете и точно за това психолозите продължават да го правят. Наблюдават плъховете и правят главни заключения за хората - и техните заключения са почти правилни. Внимавайте, казвам почти, защото тази една десета от един процент е най-важния феномен, който се е случил някога. Буда, Исус, Мохамед - тези малко на брой събудени хора са истинските хора. Но къде Б. Ф. Скинер е могъл да срещне буда? Със сигурност не в Америка...

Чувал съм, че някой попитал един равин защо Исус не е избрал да се роди в днешната Америка...равинът повдигнал рамена и казал: „В Америка? Не е възможно. Първо, къде ще намериш девственица и второ, къде ще намериш трима мъдреци?”

Къде Б. Ф. Скинер ще е срещал буда? А дори да го беше срещнал, с неговите предразсъдъци и предубедени идеи не би могъл да го познае. Той ще продължава да вижда неговите си плъхове. Той не може да разбере нищо, което плъховете не могат да правят. Все пак плъховете нито медитират, нито стават просветлени. А той приема човека като висша форма на плъха. И все пак аз твърдя, че е прав за мнозинството от хора, неговите заключения не са неправилни. Дори будите ще се съгласят с него за така нареченото днешно  нормално  общество. Това „нормално общество” е напълно заспало. Дори животните са по-будни от него.

Виждали ли сте елен в гората - колко умно гледа и как внимателно ходи? Виждали  ли сте птичката, когато стои на клона - колко интелигентно се оглежда наоколо? Тръгвате към птичката, но знаете, че има определено разстояние, което тя позволява. След още една две стъпки и тя ще отлети. Има определено съзнание за собствената си територия и ако някой навлезе в нея той е опасен.

Ако се огледате наоколо, ще се изненадате: човекът изглежда е най-заспалото животно на земята.

Една жена си купила папагал от разпродажба в бардак и с надеждата той да забрави обидните думи, които е научил, покрила клетката му за две седмици. Когато най-накрая махнала покривалото, папагалът се огледал наоколо и забелязал „Уаак! Нова къща! Нова мадам!”. Когато дъщеря й дошла също да види папагала той добавил: „Уаак! Нови момичета!” Съпругът се прибрал късно вечерта и когато го видял, папагалът казал: „Уаак! Същите стари клиенти!”

Човекът е в паднало положение. Всъщност това е значението на христианската притча за паданието на Адам, неговото изгонване. Защо Адам и Ева за изгонени от Рая? Заради това, че са яли от плода на дървото на познанието, т.е. те са станали умове и са изгубили съзнанията си. Ако станеш ум, губиш съзнанието си - умът значи сън, умът значи шум, умът значи механизъм. Ако станеш ум, губиш съзнателност.

За това цялата работа, която трябва да се свърши сега е, да се изгуби ума и отново да станем съзнания. Трябва да изхвърлиш от системата си всичко, което е събирано като знания. Знанието е това, което те държи заспал; за това колкото повече знания има един човек, толкова по-заспал е той.

Това е било и мое наблюдение. Невинните селяни са доста по-будни от професорите в университетите и проповедниците в храмовете. Проповедниците не са нищо друго, освен папагали; академиците в университетите са пълни с техните си свещени кравешки изпражения, пълни с абсолютно безсмислен шум - само умове, но без съзнания.

Хора, които работят с природа - фермери, градинари, секачи, дърводелци, бояджии - те са далеч по-нащрек, от хора, които са декани, канслери и вицеканслери. Защото когато работиш с природата, природата има бдителност. Дърветата например са нащрек - дори тяхната форма на бдителност да е различна, те са нащрек. Има научни доказателства за това - ако секач отиде в гората с брадва в ръка, и с обмислено намерение да сече, всички дървета, които го видят ще започнат да треперят.

Има такива доказани случаи, не говоря поезия когато казвам това, а си е от чиста научна гледна точка. Има определени инструменти за да се изследва дали дъвото е щастливо или нещастно, дали е уплашено или не, дали е тъжно или екстатично. Когато секачът идва, всички дървета започват да треперят. Те знаят, че смъртта е наблизо. А секачът не е отрязъл нито едно дърво все още, той тъкмо идва...

И още едно нещо, далеч по-странно - ако секачът просто преминава, без никакво желание да сече, то никое дърво не се страхува. Това е същият секач, със същата брадва. Изглежда, че неговото намерение да отреже дървото ги афектира. Явно намерението му е било разбрано; самата първична вибрация е била декодирана от дърветата.

И още един значим факт е бил наблюдаван от учените - ако отидеш в гората и убиеш животно, не само животинският свят наоколо остава растърсен, но и дърветата. Ако убиеш сърна, всички сърни наоколо усещат вибрацията на убийството, стават тъжни; велик трепет се събужда у тях. Изведнъж те стават уплашени без причина.

Може изобщо да не са видели убитата сърна, но по страничен начин, те са афектирани - инстинктивно, интуитиввно. Но не само сърните са афектирани - дърветата, папагалите, тигрите, орлите, тревата, всички са афектирани. Случило се е убийство, случило се е разрушение на нещо, случила се е смърт - всичко, което е наоколо го усеща. Само човекът изглежда е най-заспалият...

Над думите на Буда трябва да се медитира дълбоко, поемайки ги в себе си. Той казва: „ Будността е Пътят към живота.”

Ти си жив правопропорционално на това колко всъщност си буден и осъзнат. Осъзнаването е разликата между живота и смъртта. Ти не си жив просто защото дишаш, ти не си жив просто защото сърцето ти бие. Физиологически ти може да бъдеш поддържан жив и в болница, но в пълно безсъзнание. Сърцето ти ще продължава да бие и все още ще дишаш.

Може да бъдеш поддържан в такова механично състояние с години - и естеството му ще е да правиш само тези неща. В момента в модерните държави има много такива хора защото техниката е направила възможно отлагането на смъртта - можеш да бъдеш жив с години. Но това не е живот изобщо. Само да вегетираш не е живот.

Будите имат различна дефиниция. В тяхната дефиниция основоположна е будността. Те не казват, че си жив ако дишаш; не казват че си жив, ако кръвта ти циркулира; казват, че си жив ако си събуден. Така че освен истински осъзнатите и будни хора никой друг не е жив. Вие сте тела - ходещи, говорещи, правещи неща; вие сте роботи.

Будността е пътя към живота, казва Буда. Стани по-буден и ще станеш по-жив. А живота е Бог - няма друг Бог. За това Буда говори за пробуждането и живота. Живота е целта, а осъзнаването е метода, пътя към него.

Глупакът спи...

А всички са заспали, така че всички са глупци. Не се обиждай. Фактите трябва да се поставят такива, каквито са. Ти функционираш в един сън; за това продължаваш да се спъваш, продължаваш да правиш неща, които не искаш. Продължаваш да правиш неща, които си решил, че няма да правиш. И правиш неща, които знаеш, че не са правилни и пропускаш да правиш правилните.

Как е възможно това? Защо да не можеш да вървиш само напред? Защо продължаваш да се отклонявяш от пътя? Защо продължаваш в заблуда?

Млад мъж с хубав глас е помолен да вземе участие в театрална пиеса, но се опитва да откаже, твърдейки, че винаги се срамува в такъв вид ситуации. Уверен е, че всичко е много семпло и единственото, което се изисква от него е да излезе и да каже само една реплика: „ Идвам да си открадна целувка и да се хвърля в боя. Чуй! О, аз чувам идването на куршума!” и след това да се оттегли от сцената.

На представлението, той излиза на сцената, достатъчно смутен от пристегнатите стари колониални дрехи и вижда млада, красива героиня в халат да лежи и да го чака. Прочиства си гърлото и започва „ Крада за да си дойда - не! - идвам да си открадна целувка и да се сбия с  хвърлянето - не! - да се хвърля в боя...Чуй! О, аз идвам с чуването на куршума - не! - с  на куршума...с чукането му...О,яяя...и без това изобщо не исках да участвам в тъпата ви пиеса...

Това се случва и с живота ти – наблюдавай - всичко, което правиш те обърква и е объркващо. Нямаш никаква яснота, възприемчивост. Не си нащрек. Не можеш да видиш, не можеш да чуеш - със сигурност имаш очи и уши, но няма никой вътре... и очите ти продължават да гледат, ушите да слушат, но нищо не разбираш. И на всяка крачка се спъваш и правиш нещо грешно. И продължаваш да вярваш, че си осъзнат.

Изчисти тази идея напълно. Изчистването й е голяма крачка напред, защото веднъж осъзнал, че не си, ще започнеш да търсиш истинското събуждане. За това първото нещо, което трябва да направиш е да изхвърлиш от себе си тази идея и да я замениш с това, че ти си всъщност дълбоко заспал.

Модерната психология е открила някой неща, които са забележителни; въпреки че са открити само интелектуално все пак е добро начало. Ако са открити като начало интелектуално, рано или късно ще бъдат изпитани и в живота.

Фройд е страхотен пионер; разбира се, не е буда, но забележителен мъж, защото той първи кара обществото да възприеме идеята, че човекът има в себе си дълбоко подсъзнание. Този ежедневен ум, това съзнание, което имаме е само една десета, а подсъзнанието е девет пъти по-голямо.

След това неговият ученик Юнг отива малко по-нататък, по-надълбоко, и открива колективното подсъзнание. Зад индивидуалното подсъзнание стои колективното. Сега е нужно някой да открие още нещо и аз се надявам, че рано или късно ще бъде открито - космическото подсъзнание. Будите са говорили за него.

Та можем да говорим за съзнателният ум - много крехко нещо, много малка част от твоето същество. Зад този ум е подсъзнателният - неясен, може да го чуеш да шепне, но не можеш да го разбереш. Винаги е зад съзнателния и го управлява. Трети е без-съзнателният ум, в който навлизаш когато сънуваш или взимаш наркотици. След това е колективния без-съзнателен ум. Можеш да се натъкнеш на него само ако се впуснеш в дълбоко изследване на собственото си подсъзнание.

И ако можеш да продължиш още по-надълбоко идва космическият без-съзнателен ум. Той е природа. Космическият без-съзнателен ум е цялото човечество, което е живяло до сега, то е част от теб. Без-съзнанието е твоето индивидуално неосъзнаване, което обществото е подтиснало в теб, на нещата, които не ти е позволило да изразиш. За това то те посещава вечер в сънищата ти.

А съзнанието... трябва да го наричаме псевдо-съзнание. То е толкова малко, мъждукащо, но все пак - много важно, защото в него е семето, а семената винаги са малки. Има огромен потенциал. То отваря съвсем друго измерение. Точно както Фройд открива измеренията под съзнанието, Шри Ауробиндо открива измеренията над съзнанието.

Фройд и Шри Ауробиндо са двамата най-важни хора на тази епоха. И двамата са интелектуалци, никой от тях не е истински пробуден, но и двамата са били в голяма служба на обществото. И двамата са ни показали, че не сме толкова плоски, колкото изглеждаме на повърхността и тази повърхност крие големи дълбини и височини.

Фройд навлиза в дълбините, а Шри Ауробиндо във височините. Над т.нар. наше съзнание стои истинският съзнателен ум, който се постига само чрез медитация. Когато към твоят обикновен съзнателен ум се прибави медитация се получава истинският съзнателен ум.  Над истинският съзнателен ум е суперсъзнанието. При медитация се получават само проблясъци за него.

Медитацията е само проблясъци в тъмнината. Да, няколко прозореца се отварят, но пропадаш  надолу отново и отново. Суперсъзнателният ум означава самадхи - достигнал си кристално чисто възприятие, достигнал си осъзнаване. Сега не можеш отново да пропаднеш - то е лично твое. Дори когато спиш пак ще е в теб.

Над суперсъзнанието е колетивното суперсъзнание, това което е познато като Бог в религиите. И след колективното суперсъзнание е космическото суперсъзнание, което отива дори отвъд боговете. Буда го нарича нирвана, Махавира - каиваля, индуистките мистици - мокша, а ти можеш да го наричаш Истината.

Това са деветте състояния на твоето същество. А ти живееш само в едно малко ъгълче - малкото, крехко съзнание. Това е като да имаш дворец и съвсем да си забравил за него и да живееш в преддверието. И да си мислиш, че това е всичко. Фройд и Шри Ауробиндо са двамата големи интелектуалци, пионери, философи, но и двамата налучкват.

Ако студентите учеха не труда на Ръсел, Уайтхед, Хайнегер или Жан Пол Сартре, а  Шри Ауробиндо щеше да е далеч по-добре. Но той е напълно изоставен, игнориран от академичните среди. Причината е, че само с четенето на неговите трудове, човек се чувства безкрайно неосъзнат.  Той не е все още буда, а би те накарал да се засрамиш. Ако той е прав, тогава ти какво правиш? Защо не изучаваш величините на своето същество?

Фройд е приет много трудно, с голяма съпротива, но накрая е приет. Шри Ауробиндо не е приет и досега. Всъщност, той няма дори и опозиция, просто е игнориран. А причината е ясна. Фройд говори за нещо под теб - това не е толкова смущаващо, кара те да се чувстваш добре, че ти си съзнание. А под теб са останалите неща. Но тези състояния са под твоето, ти си на върха. Но ако изучаваш Шри Ауробиндо ще се чувстваш нищожен, обиден, защото има състояния над твоето - а човешкото его никога не иска да приеме, че има нещо над него. Човекът иска да вярва, че той е върха, кулминацията, Гуришанкара, Еверест - нищо не може да е по-високо от него.

И това те кара да се чувстваш добре - отричайки се от собственото си царство, своите величини, се чувстваш добре. Погледни колко е глупаво.

Буда е прав. Той казва: „ Глупакът спи сякаш вече е мъртав, но Учителят е буден и живее завинаги.”

Осъзнаването е вечно, там няма смърт. Само съня умира. За това ако останеш неосъзнат, заспал, ще трябва да умреш отново. Ако искаш да се отървеш от цялата тази болка - да се раждаш отново и да умираш пак, ако искаш да спреш цялото колело на раждане и смърт ще трябва да останеш напълно осъзнат, нащрек. Ще трябва да достигаш все по-високо и по-високо ниво на съзнание.

И тези неща не могат да бъдат възприети на интелелктуална основа, тези неща трябва да се експериментират, да станат екзистенциални. Не се опитвам да те убедя философски, защото философските доводи не носят абсолютно нищо. Истинското постижение идва когато направиш великото усилие да се събудиш. Но тези интелектуални карти, тези интелектуални убеждения все пак могат да създадат в теб едно желание, могат да ти покажат на какво си способен, да видиш, че не си само това, което мислиш, че си.

Глупакът спи сякаш вече е мъртъв, но Учителят е буден и живее завинаги.

Той наблюдава. Той е чист.

Ясни и точни твърдения. Истината винаги е простичка и винаги красива. Просто погледни красноречието на тези думи, а колко много съдържат. Думи в думи, вечни думи - „ Той наблюдава. Той е чист.”

Единственото нещо, което трябва да се научи е да се наблюдава. Наблюдавай! Наблюдавай всяко движение, което правиш. Наблюдавай всяка мисъл, която минава през ума ти. Наблюдавай всяко желание, което те завладява. Наблюдавай дори малките жестове - ходене, говорене, ядене,  къпене. Наблюдавай всичко! Нека всичко се превърне в една възможност за наблюдение.

Не яж механично, недей просто да се тъпчеш - бъди много наблюдателен. Дъвчи добре и осъзнато... и ще се учудиш колко много си пропускал досега, защото всяка хапка ще ти доставя удоволствие. Ако се храниш осъзнато храната ще стане по-вкусна за теб. Дори съвсем обикновената храна става вкусна ако ядеш наблюдавайки. Ако не си съзнателен и най-вкусната храна няма да има никакъв вкус, защото няма кой да наблюдава. Просто се тъпчеш. Яж бавно, наблюдавай; всяка хапка трябва да се сдъвче, усети.

Помириши, докосни, усети бриза и слънчевите лъчи. Погледни луната и стани просто тихо езеро от тишина и тя ще се отрази в теб с безкрайна красота.

Движи се в живота оставайки безкрайно наблюдателен. Отново и отново ще забравяш. Не се натъжавай от това, то е естествено. В милиони животи ти не си опитвал да бъдеш наблюдателен, за това е просто естествено, по инерция, че забравяш отново и отново. Но когато си припомниш, отново наблюдавай.

Запомни едно нещо: когато си припомниш, че си забравил да бъдеш наблюдателен не съжалявай, не се разкайвай защото отново губиш време. Не се чувствай виновен: „Пак пропуснах.” Не започвай: „Аз съм грешник.” Не се осъждай, това си е чиста загуба на време. Никога не съжалявай за миналото, това е пилеене на времето ти. Живей в момента. Забравил си - какво от това. То е естествено – то е станало навик, а навика умира трудно. А това не са навици насъбирани в един живот, те са се интегрирали от милиони животи. За това ако можеш да останеш наблюдателен и за няколко момента бъди благодарен. Дори тези няколко момента са повече, отколкото си могъл да очакваш.

Той наблюдава. Той е чист.

И когато наблюдаваш една чистота изниква. Защо тази чистота изниква именно от наблюдаването? Защото колкото по-наблюдателен ставаш, толкова повече бързината ти се забавя. Ставаш по-грациозен и лек. Когато наблюдаваш, твоят приказлив ум приказва по-малко, защото енергията, която е изполвал за бърборене сега се употебява в наблюдение. Това си е същата енергия. Сега все повече и повече енергия ще се трансформира в полза на наблюдението и за ума ще има по-малко храна. Мислите ще започнат да избледняват, ще изгубят тежестта си. Малко по малко ще започнат да умират. А кокато това се случи, яснотата ще се появи. Тогава умът ти ще е огледало.

Колко щастлив е той! А когато някой е чист, той е блажен. Объркването е основният корен на нещастието, а чистотата - на блаженството.

Колко щастлив е той! Защото вижда, че тази будност е живот.

И сега той знае, че няма смърт, защото будността не може никога да бъде унищожена. Когато смъртта дойде ти пак ще я наблюдаваш. Ти ще умреш наблюдавайки, но наблюдаването няма да умре. Тялото ти ще изчезне - прах в прахта - но будността ти ще остане. И ще стане част от космическото цяло.

В тези моменти пророците от Упанишадите твърдят: „Aham brahmasm! - Аз съм космическото съзнание.”  Това усещане е в такива висини, че Ал-Халладж Мансур провъзгласява „Ana`l haq! - Аз съм Истината!”. Това са висините, които са твое право по рождение. Ако ти се отказваш от тях и не искаш да ги достигнеш, никой друг не е виновен освен теб.

Колко щастлив е той!
Защото вижда, че тази будност е живот.
Колко щастлив е той, следвайки Пътеката на събудените.
В постоянство Той медитира, търсейки свобода и щастие.

Чуй тези думи внимателно. В постоянство Той медитира... ако не вложиш всичките си усилия да се събудиш, няма да стане. Частичните усилия няма да свършат работа. Не можеш да полагаш усилия просто от време на време, не може да се залъгваш. Просто няма да помогне. Както хладката вода не може да се изпари, така са ти нужни горещи усилия на волята за да може да се пробудиш...

Трансформацията става само когато потопиш тоталната си енергия. Когато волята ти кипи на сто градуса, тогава става изпарението, алхимичната трансформация. Тогава ставаш лек и започваш да се издигаш. Не си ли наблюдавал - водата тече надолу, но парата се изпарява нагоре. Същото ще стане и с теб - неосъзнаването ще отива надолу, а съзнанието ти - нагоре. И още едно нещо - нагоре е еквивалент на навътре, а надолу - навън.

Съзнанието отива навътре, а неосъзнаването - навън. Неосъзнаването те кара да се интересуваш от неща, хора, но винаги нещо външно. Неосъзнаването те държи в тотална тъмнина; очите ти винаги са фокусирани навън. Създава вид мания за външното, прави те екстроверт. Съзнанието пък създава вътрешният свят, то те потапя навътре - все по-дълбоко и по-дълбоко. А по-дълбоко означава всъщност по-високо. Те вървят ръка за ръка, точно както дървото. Ти не виждаш корените му, които растат надолу, виждаш го само как расте нагоре.

Но първо корените трябва да се захванат и чак тогава то  може да продължи нагоре. Ако дървото иска да достигне небето, то трябва да захване корените си много много надълбоко, навътре, до самото дъно, до възможно най-дълбоките дълбини. То расте и в двете посоки - навън и нагоре, и навътре-надолу. По същия начин съзнанието трябва да израства нагоре, а навътре корените му да достигнат твоето същество.

Корените на страданието

Нещастието е състояние на неосъзнатост. Ние сме нещастни защото не осъзнаваме какво вършим, не осъзнаваме какво мислим, какво чувстваме - постоянно сме в конфликт със себе си. Действията са в една посока, мислите - в друга, а чувствата – в трета. Разпадаме се отново и отново, ставаме на все повече парченца. Това е всъщност нещастието - губим интеграция, губим цялостност.

Живеем по периферията на нашата същност, а не в центъра й. И е нормално живот, който не протича в хармония да е обречен на нещастие, на трагедии и страдания - той е просто товар. Най-много да направиш този живот поносим. И има хиляди измислени такива начини. Не само алкохола и наркотиците, но така наречената религия също функционира като опиум. Дрогира хората. И е нормално всички религии да са против наркотиците, защото те са в същия бранш, те са конкуренция.

Ако хората ги взимат може и да не са религиозни вече, може да нямат тази нужда. Те са намерили своят опиум защо трябва да се занимават с религии? А и опиума е доста по-евтин - няма нужда от обвързване. Ако хората пушат марихуана, взимат лсд и други подобни, нуждата от религия няма да я има, защото религията е много по-примитивен наркотик.

Затова всички религии са против наркотиците. Причината не е, че те наистина са против тях, те просто са състезатели в същия бранш, и естествено ако народа може да бъде предпазен от употребата им, ще трябва да падне в ръцете на свещениците. Това е начина тяхния пазар да остане без конкуренция, монополизиран - всичко друго е нелегално.

Хората живеят в страдание. Има само два начина за излизане от него. Първия - могат да станат медитатори... да са нащрек, осъзнати, в съзнание... това е трудно нещо. Изисква воля. Другият начин е да се намери нещо, което да те накара да си още по-неосъзнат отколкото си сега, за да не усещаш повече нещастието. Нещо, с което да си крайно нечувствителен, някакъв интоксикант, някакво болкоуспокояващо, което да те потопи в пълно безсъзнание, и по този начин да забравиш за целия гняв, пустота и мъка.

Вторият начин не е истинският.  Той само прави страданието ти малко по-удобно, по-поносимо, по-толерантно. Но не помага - не те трансформира. Единствената трансформация става чрез медитация, защото медитацията е единственият метод, който те кара да се осъзнаеш, да си наясно. За мен медитацията е единствената истинска религия. Всичко друго е фокус-мокус. А има различни марки опиуми - християнство, хиндуизъм, мохамедизъм, джайнизъм, будизъм. Но те са просто различни марки. Опаковката е различна, а съдържанието не - всички ти помагат по някакъв начин да се пригодиш към своето страдание.

Моето усилие тук е да те заведа отвъд страданието. Няма нужда да свикваш с него; има възможност да се освободиш от него. Но тази пътека е малко трудна, тя е предизвикателство. Ще трябва да си наясно с  тялото си и какво правиш с него.

Един ден Буда давал своите сутрешни лекции и царят дошъл да го слуша. Той стоял точно пред Буда и слушайки, постоянно мърдал големия си пръст. По едно време Буда спрял да говори и погледнал към пръста на царя. Той спрял да го мърда, но когато Буда продължил с лекцията и царят продължил да мърда пръста си. Тогава Буда го попитал защо прави това. Той отговорил: „Когато ме погледнеш се осъзнавам, че си мърдам пръста, но когато продължиш да говориш аз го правя механично, не го осъзнавам.” Буда казал: „Това е собственият ти пръст и ти не го озъзнаваш! Значи ти можеш да убиеш човек и изобщо да не го осъзнаеш!”

И по същия начин се случват убийствата и убиеца не го осъзнава. Много често в съдилищата убийците отричат изобщо да са направили това. Естествено първо всички са мислели, че те просто лъжат, но последните проучвания сочат, че не е така: хората не са били съзнателни изобщо. Били са толкова разгневени, в такава ярост в този момент, че са били напълно обсебени от гнева.  

А когато си разгневен, тялото ти секретира определен вид интоксикационни отрови, кръвта ти става интоксицирана. Да си завладян от гнева е да си в състояние на временна лудост. А след това човекът напълно е забравил, защото не е бил в съзнание изобщо. И така всъщност хората се влюбват, убиват един друг, самоубиват се, правят какви ли не неща.

 Първата стъпка в осъзнаването е да наблюдаваш  тялото си. Малко по малко човека осънава всеки свой жест, всяко движение. И когато вече си наясно, чудото се случва - много неща, които си правил преди сами изчезват. Тялото ти става по-спокойно, по-добре настроено, завладява го дълбок мир, слаба музика започва да пулсира в него.

Тогава започни да наблюдаваш мислите си – същото трябва да се случи и с тях. Те са по-неопределени от тялото и за това са и по-опасни. и когато осъзнаеш мислите си, ще останеш очуден какво става вътре в теб. Ако записваш какво се случва там всеки момент, ще се изненадаш изцяло. Просто няма да повярваш - „Това ли е което се случва в мен???”. Опитай - записвай десет минути. Заключи вратите, затвори прозорците, така че да си абсолютно сам и бъди тотално откровен - и запали огън за да може после да хвърлиш написаното там - никой освен теб няма да знае.

И тогава бъди истински - записвай всичко, което ти дойде на ум. Не го интерпретирай, не го изтривай, не го редактирай. Просто го сложи на хартията така, както си е. И след десет минути го прочети - ще видиш един луд ум. Ние не сме наясно, че цялата тази лудост тече като полутон. Тя засяга всичко значимо в живота. Всичко, което правиш; всичко, което не правиш; всичко. И тоталната сума от това е твоят живот!

Затова този луд човек трябва да се промени. И чудото на осъзнаването е, че не трябва да правиш нищо друго освен да си нащрек. Самият феномен на наблюдаването променя нещата. Малко по малко лудият човек започва да изчезва. Малко по малко мислите започват да следват определена линия: хаосът им го няма вече, започват да заприличват на космос. И тогава, отново, дълбок мир настъпва. А когато тялото и умът ти са в хармония, ще видиш, че те са свързани, че между тях има мост.

Сега вече не се движат всеки в собствената си посока, не яздят различни коне. За пръв път има съгласие и това съгласие помага основно с работата върху третата стъпка - тя е осъзнаване на емоциите, чувствата, настроенията. Това е най-тънкия и най-труден слой, но ако си наясно с мислите си, това е просто една стъпка по-нататък.  Малко повече интензитет на наблюдение е нужен при осъзнаването им.

Когато си  осъзнат и за трите неща, те се обединяват в един феномен. Те са едно цяло, функционирайки перфектно заедно, в хармония; можеш да чуеш тяхната музика - те са се превърнали в оркестър - и тогава четвъртото нещо се случва. То е което, ти не правиш, то се случва от само себе си, то е подарък от цялото. То е награда за тези, които са успяли да се справят с трите аспекта.

Четвъртото е ултималното осъзнаване, което прави човекът събуден. Ставаш осъзнат за своето осъзнаване - това е четвъртото. Това прави единицата Буда, събуденият. И само чрез това събуждане човекът осъзнава какво е блаженството. Тялото усеща удоволствие, умът вкусва щастие, сърцето - радост, а четвъртото  познава блаженството. Блаженството е целта, а осъзнаването е пътя към него.

ОШО