Най-напред са отговаряли за действията, после разбрали значението на думите, сега е време да се знае за пожара на мислите. Не само чрез действията, но и чрез мисленето си човечеството натрупва тежка карма. Заради мисълта страдания придобива духът, тъй като няма разлика между дума и мисъл

Ако мисълта в Черния век е била около човека или магнетизмът се е разпространявал на малки разстояния, то в Новия век мисълта е безгранична.

Не мозъчното вещество мисли, а мисълта се ражда в огнените центрове.

Мисълта е не само неразрушима, но тя и нараства в пространството.

Има само две наслаждения за хората — мисленето и екстазът на красотата. Само при тях може да се придвижи човек към високите сфери. Затова е нелепо да се говори за мъките на мислителя или твореца. Те не се измъчват, а се радват. Но за някои радостта е в безумието и безделието.

Мисълта е рефлекс на духа и затова движението на мисълта е неимоверно бързо. Само след много степени по скалата за бързина започва изчисляването на скоростта на светлината.

Мисълта може да бъде видяна и измерена. Като духовна същност тя не може да бъде унищожена, но може да и бъде противопоставена подобна на нея с по-голям потенциал.

Мисълта не умира в пространството. Няма предел за нейното разпространение. Там тя се превръща в енергия, чист огън, от който възниква нова съзидателна мисъл, която отново се приобщава към огъня. Такъв е кръговратът на енергията. Нека в сърцето си човек прецени каква мисъл ще му бъде пристойна.

Мислената енергия живее в пространството и никой не знае предела на нейното разпространение. Но болшинството земни мисли са слаби и вяли, и затова те се разтварят в пространството по-лесно, отколкото съсредоточените мисли.

Човек може да няма нищо против някои негови мисли да станат общо достояние, но много свои помисли желае да съхрани в тайна. Затова той трябва да се грижи за чистотата на мисленето сди, което ще бъде действие за благото на човечеството и може да приближи сроковете на еволюцията. Ако всички мисли на човечеството в сегашното му състояние оставаха да живеят в пространството, каква опасна бъркотия на енергиите би се получила.

Мисълта не изчезва в пространството, но има разлика между мислите, излетели без предназначение и мисълта, изпратена с определена цел. Мисълта звучи в пространството и това не трябва да се разбира символично, а в буквален смисъл. Има много предания, в които се казва, че определени събития са били предизвестявани със звучащи явления. Не събитията звучат, а съпровождащото ги напрежение на мислите.

Има мисъл, водеща навътре, при която повърхността на духа не се люшка и друга мисъл, летяща в пространството като ядро, носещо заряд със взрив. Откритите центрове обвиват мисълта с цвета на човека и така физически се образува лъч. Така се сформира истинската индивидуалност.

Може да се мисли с мозъка или със сърцето. Сега е времето на сърцето и ние трябва да съсредоточим нашите стремежи в това направление. Без да освобождаваме мозъка от труда, ние сме готови да признаем сърцето за двигател.
Има два рода мислене. При единия мисълта се ражда от чувство, с други думи от сърцето, а при другия от ума, по съседство с разсъдъка. Саможертвата се ражда от сърцето.

Човек може да мисли едновременно в три слоя. Не трябва да се смята, че земната мисъл ще бъде винаги по-лоша от тънката. Нерядко земната мисъл влече хората към достойни действия, а тънката лъкатуши по отдавна изживян път. Огнената искра ще бъде винаги безупречна, но трябва да може да се разпали. Тя може понякога и изобщо да не пламне.

Особено силно въздействие се получава когато трите слоя съвпаднат. Но може да се наблюдава и случай, когато човек попада едновременно под три различни подбуждения. Спомнете си старата приказка, когато в един човек се вместяват и ангел, и дявол. Тези три деления са само основни. Всъщност такива деления са много повече. Трябва да се стремим към единение в мисленето.

Далеч не всички мисли могат да се облекат във форма. Има мислена пушилка, която не само че е лишена от форма, но и се смесва с други такива кълба прах.

Трябва да се разбере какво представлява малката мисъл. Тя като насекомо подсича всички най-силни подбуждения. И най-устойчивият характер се разклаща от пробожданията на малките мисли. Най-благородните решения се обезличават под слоя от срамни мисли. На подвига пречат преди всичко не толкова съмнението, колкото безформените мисли, породени от стари привички. Твърдя, че не е трудно да се освободим от привичките, ако пренасяме достатъчно време съзнанието в бъдещето.

Даже великанът може да бъде спрян от малката мисъл, ако тя действа в дисонанс. Колко хора се оглеждат, стряскат, менят направлението и всячески оказват внимание на мимолетните мисли, даже не забелязвайки техния източник.

Безпорядъчните мисли са като въшки и бълхи. Те поразяват финото вещество и донасят често смъртна отрова. Именно малките мисли са безумни и те са главното препятствие за сближение на Тънкия и плътния свят.

Най-вредни от всички са тъй наречените неволни мисли. Всяка съзнателна мисъл вече съдържа някаква организираност, но най-лоши от всички са малките скитници, които без смисъл задръстват пътя.

Ако съсредоточаването на мисълта е трудно, то понякога не е лесно да се избавиш пък от мисли. Лекарите са отбелязали така наречените натрапливи мисли. Такова състояние може да бъде не само от обсебване, но и от неподвижност на мозъчните центрове.

Трябва да се постигне умението да се отстрани ненужната мисъл. За тази цел е необходимо да се правят малки упражнения, заставяйки се да се пренася мисълта чрез въображаемо масиране на мозъка и замествайки я с друго задание, но така, че предидущата изобщо да не оцветява следващата.

Трябва да се изчиства мозъка постоянно от такива неканени гости, натрапливите мисли. Независимо от успеха, тези малки червей понякога успяват да прегризат и най-твърдото дърво. Те особено обичат да прегризват стълба на доверието.

Огънят обгаря несъвършените мисли. Трябва да се унищожат бацилите на нисшите мисли, които са по-заразителни от всички болести. Трябва да се грижим не за произнесените думи, а за мислите. В течение на една дума се раждат десет мисли.

Окраската на аурата се променя не само от осъзнатите мисли, но в същата стелен действат и летящите мушици на нашия резервоар на духа, не достигащи до разсъдъка и паметта. Една мимолетна мисъл физически оцветява цялата аура. Няма тайни мисли.

Поучително е да се състави книга за вредата от лошите мисли, както за самия себе си, така и за другите. Тези мисли се явяват източник на много заболявания. Не само сърдечните заболявания, но и болшинството стомашни и кожни болести са следствие на разрушителните мисли.

Мислите не могат да бъдат вредни за здравето. Страшно е безсмислието. Мисълта е естествено начало на живота.

Наличието на мислене е най-добрият очистител на организма. Ако видите нездрави учени, може безпогрешно да се каже, че при тях е налице неуравновесеност на мисленето с другите страни от живота. Ако те биха могли да водят уравновесен мислителен живот, те не само биха се ползвали с отлично здраве, но и не биха забелязвали времето.

Сгъстяването на мислите може да бъде пагубно за сърцето. Като тежък газ, изгарящ съдовете, мисълта притиска сърцето. Както се казва: „Змия под сърцето“. Някога са знаели за необходимостта от предпазливост при мисленето.

Чистото мислене е най-добрата дезинфекция. Трябва да се приеме мисленето като химическа реакция.

Чистите мисли са като озон за пространството. Но да подхвърлиш чиста мисъл и да я покриеш с множество въжделения е равно на ужасен дисонанс. Не случайното благо възклицание, а съзнателният процес с продължителността си дава преимущество. Само съзнателността и неизменността дават последствия. Гледайте на чистите мисли не като на рядък небесен жител, слизащ по празниците, а като трапеза за вашите трудови делници.

Дръжте мислите си чисти, това е най-добрата дезинфекция и най-знаменитото тоническо средство.

Важно е навреме да се изпращат благи стрели, защото духът тогава чувства облекчение. Такава стрела на духа е подобна на мълния. Тя не само достига до определеното лице, но и очиства пространството от задръстването му с рояците чужди мисловни откъслеци. По-чистата стрела или по-силният магнит привлича към себе си сивите отломъци и ги носи обратно. По такъв начин сивите мисли се връщат в първоизточника си със своята тежест, но без вреда за другите.

Тези сиви мисли като нагар се отлагат върху аурата и посеялият жъне. Практично е да се изпраща или добър призив, или заградителната формула: „Не ме докосвай!“ Именно тази формула съдържа в себе си най-малък обратен удар. Всяко злобно послание е непрактично. Може да се допусне мечът на възмущението на духа, но само в редки случаи, защото възмущението на духа износва обвивката.

Егоистичното мислене привлича нисшите слоеве на материята, тъй като този начин на мислене обособява организма. Но когато мисленето се извършва в световен мащаб, получава се един вид група магнити и може да се получи достъп до висшите слоеве.

Не само предлагаме на човечеството да мисли, но и да осъзнае астрохимическия момент на планетата, когато мисълта може да въздейства на атмосферата като химически инградиент.

Мисълта като висша енергия е неразтворима и може да бъде отлагана.

Мислите се наслояват здраво на различни предмети. Рядко някой може да си представи, че заобикаляйки се с отровени предмети той препятства сношението си с Висшите светове.

Поразяващо е лекомислието на хората, които смятат, че с думи могат да унищожат следите на преминалите мисли. Припомнете си старата гатанка. „Какво не може да изгори? — Мисълта!“ Трябва да знаете колко сложно звучи пространството, пронизано от мили, толкова често нищожни и неприлични. Но ако кажете за химическата реакция на мисълта, ще ви помислят за побъркан. Заплаха, предупреждение, съвет няма да помогнат, докато пътникът в Тънкия свят не се сблъска със собствената си мислена преграда. Както е било написано на старата плоча: „Пътнико, не преграждай пътя си!“

Често мисъл несвойствена или случайна задълго мъти повърхността на океана на достиженията. Човек отдавна е забравил за своята мисъл, но тя продължава да лети пред него, осветявайки или затъмнявайки пътя. Към сияйния лъч се присъединяват малки светлинки, които го обогатяват, а към боклука се прилепват тъмни, прашни части, пречещи на движението.

Драгоценно е да се съзнава, че всяко наше правилно съждение обогатява пространството, но за това пък е огромна отговорността за всяка мръсотия.

Всяка мисъл, насочена към благо вече представлява несъмнена ценност.

Често по неведение или самооправдание хората мислят, че тяхната мисъл е малка и никъде не може да достигне. В действителност потенциалът на мисълта е огромен и за нея не съществуват нито пространство, нито време. Но мислещите безпорядъчно са подобни на махащи с ръце в тъмнината, без да знаят какъв предмет ще закачат.

Освен това мислите се акумулират в пространството. Можете да си представите мощния хор на съзвучните мисли, но също така можете да си представите и ято черни грачещи гарги. Подобни конгрегации изпълват по същия начин пространството и тревожат Висшите светове. Но мили мислители — гарги, вие също сте отговорни за вашите мисли. Така вие сътворявате вашето бъдеще.

Всяка мисъл ражда действие. За съвременното човечество мисълта се е превърнала в незначително мозъчно съкращение — окото не вижда следствието на мисълта, значи то не съществува. Но умисълът е равен на действието.

Действието, даже и най-възвишеното, засяга сравнително нисшите слоеве. Само мисълта по своята природа може да въздейства на първичната субстанция. Множество действия без мисъл остават на повърхността на битието, без да се отличават се от действията на животинския свят.

Сред многото причини за еволюцията мислетворчеството има основно значение.

Мислетворчеството не може да бъде различимо в земен план, докато висшите същества незабавно виждат следствието на своите мисли.

Тук ние можем да знаем само тяхното направление, докато крайното следствие се забелязва след известен промеждутък от време. Но премахвайки постепенно преградата между световете, човек може да се доближи до огненото съзнание, когато преходът на битието ще стане обикновено явление.

Невъзможно е да се постигне разбирането как се е стигнало до такова разделение на световете, което не е нужно за еволюцията. Хората са си съставили самомнителна представа за Земята, считайки, че съдбата на планетата е алфа и омега на цялото мироздание.

Дори най-умереното съждение за древността на планетата или за обитаемостта на световете, макар и на основа на опита, ще бъде наречено мошеничество.

Мислетворчеството в Тънкия свят е трудно да се осъзнае в земното състояние, но известна степен на съзнанието може да усети и даже да пренесе във физическия мозък тънкото съзнание.

Ако съзнанието е разширено, в Тънкия свят дотолкова се изпълняват мислите, че мисълта за прибавяне на ръста незабавно предизвиква растеж на тънкото тяло. Такова обстоятелство не е полезно за тънкото тяло и трябва да се приложи силно въздействие, за да се постигне неговото вместване.

Едва в текущото столетие разбират, че мисълта е енергия. Вече може да се каже дори че мисълта е механичен двигател.

Мисленето се явява ускорител на психическата енергия.

То я нагнетява и устремява в пространството. Ние съветваме да се мисли кратко, тъй като колкото по-кратка е пратката, толкова по-мощен ще е разрядът на енергията. Ако мислим на дълги периоди, ще се получи застояла вода, вместо бурен поток. При запознаване с Надземния свят краткостта и яснотата на мислите ще бъдат добри водачи.

Колкото повече еднородни мисли има в пространството, толкова по-силни смерчове енергия се образуват.

Мисълта спирално се преобразява във вещество, изпълвайки цялото мироздание. Трябва да се приеме и разбере превръщането на мисълта във вещество. Мисълта е неизтощима. Хората се боят от мозъчна преумора, но това е нелепо, тъй като мисълта не може да се преумори. Мозъчните заболявания произлизат от много други излишества: пушене, пиянство, полово безумие, лишение от сън, преяждане, раздразнение, униние, завист, предателство.

Много ужаси на тъмнината дават преумората, която се приписва на мисления труд. Мисълта не уморява. Тя способства обмяната на висшите вещества. Ако в процеса на мисленето забележите преумора, търсете други причини. Може би в прозореца е проникнал отровен въздух или топливото не е чисто. Мисълта е здраве, обновление, обмен на вещество.

Когато казвам: „Натоварвайте по-силно!“, трябва да знаете, че натоварването засилва съпротивлението на духовното зърно. Както товарът е необходим за кораба и неговата стабилност, така полезно е натоварването и сред земните бури. Не се бойте от натоварването, то само ще изяви сърдечния огън.

Как да се приведе мисълта в действие? Трябва да се започне с дисциплината на най-малките мисли, което ще бъде начало на оздравяването на сърцето. Не разчитайте на разни външни пранаями. Пътят на Агни йога е през сърцето, но трябва да му се помогне чрез привеждане в порядък на мислите.