Онова, което тибетският монах демонстрира пред групата изследователи, бе различно от известните видове медитация. Последовател на философията на мъдреца Наропа, монахът дълго бе негов ученик в ритуалите тумо, преди на свой ред да започне да практикува йогата на мистичната топлина на тялото.

Медитиращ тибетски монах вече бе овладял изкуството на йогитското дишане, фундаментално за дисциплината тумо, бе в състояние да се потопи в дълбока медитация, да влезе в транс и да визуализира ключовите картини и образи. Бе прекарал шест години в самотна медитация на височина над 3000 м сред планината, изпълнявайки изискванията на ламата, който се грижеше за неговата подготовка и бе насочил силите на свещените ритуали към способностите на тялото му.

Сега, както бе правил ежедневно близо 2200 дни, монахът Ниашул Кенпо Ринпоке седна в позиция лотос на замръзналата земя и започна да прилага визуализациите на тумо. След малко потъна в менталната представа за един цвят на лотос, излъчващ слънчева светлина, върху която бе отпечатана мистичната сричка "рам", вибрираща в тялото му.

Монахът бе подложен на наблюдение от непозната за него научна апаратура. Върху кожата на различни места на тялото му бяха поставени дисковидни топлинни датчици, към един от пръстите бе окачен термистър, проследяващ пулса му, ректална сонда измерваше вътрешната му температура, тялото му бе свързано с командно табло с мощен телетермометър.

Модерната електронна апаратура би трябвало да изглежда най-малкото странна за Ринпоке, но той продължаваше спокойно своята медитация, сякаш бе сам и сред планината. Върховният авторитет на тибетските будисти Далай Лама бе дал разрешение за експеримента, значи нямаше от какво да се безпокои.

Постепенно с развитието на ритуала температурата на пръстите на ръцете и на краката на монаха започна да расте. Топлината, която се излъчваше от него, стана осезаема за околните. Леденият блок, върху който бе седнал, започна да се топи.

Поредният тест за изследване на мистериозните способности на тибетските монаси бе проведен от екип английски специалисти в средата на 1999 г., но и след него лекарите не достигнаха до правдоподобно научно обяснение за феномена.

"Зимната буря воюваше с моята памучна туника на върха на бялата планина! - описва усещанията си монахът от ХІ в. Миларепа, считан за най-големия майстор на медитацията по доктрината тумо. - Едва паднал върху мен, снегът се изпаряваше, ледът под мен се топеше, виелицата връхлиташе срещу тънката ми дреха, изпълнена с огнена жар!"

През последния век стотици западни пътешественици и изследователи се връщаха от Тибет и разказваха невероятни истории за монаси и свещенослужители със свръхестествени способности. Монаси, които вървят без прекъсване дни наред, обладани от странно състояние на транс, изминавайки огромни разстояния без никаква почивка.

Монаси с мощни телепатични способности, които "разговарят" през големи разстояния, изпращайки съобщения, "написани във вятъра". Монаси, които прилагат специални техники на медитация, предизвиквайки жестоката тибетска зима, като повишават телесната си температура до необичайни равнища.

В тибетския език думата "г тум-мо" означава огнени хора. Според теорията тумо монасите, практикуващи йога на топлината, концентрират мислите си към вселенската енергия, изгаряйки така да се каже слабостта и изграждайки свой вътрешен предпазващ огън.

Англичанката Александра Дейвид Нийл е сред първите европейци, наблюдавали в подробности изотеричните упражнения на огнените хора. При едно от пътуванията й в Хималаите тя срещнала трима монаси, направили невъзможен за нашите представи преход през планините. Те вървели в такъв дълбок транс, че продължавали напред не с физически сили, а чрез силата на съзнанието си.

Ходенето в състояние на транс се постига след многогодишни упражнения в специалните техники на дишането. Дългоходецът се придвижва със странни подскачащи крачки и гледа фиксирано пред себе си, тотално безчувствен към това, което го заобикаля. Докато ходи, монахът повтаря наум словесна формула, дадена му от неговия духовен наставник, а дишането му е в синхрон с магическия припев.

Александра, която по това време била 50-годишна, се подложила в продължение на години на сурова подготовка във високите части на Хималаите, за да усвои будистката доктрина и да добие директен опит за феномена тумо.

Дворецът Потала - традиционната зимна резиденция на водача на тибетския народ Далай Лама -Водачът на тибетския народ.

През 1950 г. Китай нахлу в Тибет и Далай Лама стана изгнаник в Индия заедно с много от учениците си. През 1981 г. духовният и политически водач на тибетския народ покани група учени да проведат серия от експерименти върху последователи на доктрината тумо.

Научните изследвания се провеждат в Дхармсала в полите на Хималаите и се ръководят от кардиолога проф. Хърбърт Бенсън, преподавател в Медикъл скул в Харвард.

Абстрахирали се от камарата апаратура върху себе си, изследваните монаси влизат в транс без затруднение. За тях това е рутина, ежедневен ритуал вече много години. Бенсън и асистентите му подлагат на тест отделно всеки от монасите. Периодите на медитация варират от 40 до 80 мин, след което всеки монах разполага с половин час за възстановяване.

Телесната температура и пулсът се следят непрекъснато. Температурите, установени от термичните датчици по тялото, не показват значими отклонения от нормите, но датчиците, поставени на ръцете и на краката на монасите, регистрират значителни промени. Един от монасите повишава температурата на пръстите на ръцете си със 7,2 оС, а пръстите на краката си с 5,9 оС.

При друг монах температурата на пръстите на ръцете за броени минути се качва с 8,3 оС. Трети монах демонстрира резки промени в сърдечния ритъм, който в периода на медитацията варира между 90 и 60 удара в минута. Изследователите отбелязват, че този монах е в състояние да излъчва топлина в седнало положение, независимо дали е в медитация, или не.

След изненадващите резултати от тестовете в Дхармсала, през 1988 г. изследователската група на Хърбърт Бенсън продължава проучванията на феномена в селището Сикким на границата с Непал. Учените отново са свидетели на невероятните умения на учениците от школата на йога тумо.

В един от ритуалите - нещо средно между изпит и състезание, няколко новопосветени прекарали нощта голи в медитация на заледения бряг на високопланинско езеро.

Един помощник увивал послушниците с памучни чаршафи, току що напоени в ледената вода. Упражнението се състои в изсушаването на чаршафа с топлината, генерирана от медитацията тумо. Когато чаршафът изсъхнел, отново бил потапян в ледената вода и обвиван около послушника. Няколко души успяват да изсушат по 40 чаршафа за една нощ.

Екипът на Бенсън стига до заключенията, че медитацията намалява чувствителността на тялото спрямо асоцирания със стреса хормон норепинефрин и че монасите са постигнали техники за активиране на съдоразширяването.

Когато прави своя тест като посветена, Александра Дейвид Нийл, която по това време е 60-годишна, се потапя в ледената вода на зимен планински поток на височина 3000 м над морското равнище и остава в гола медитация цялата нощ, без да се подсуши и без да облече никаква дреха.

След това започва дълго пътешествие през Китай и Тибет, като изминава близо 13 000 км пеша и на гърба на мулета. Като последователка на медитацията тумо изключителната Александра доживява 101-годишна възраст.

Практиката на йога на топлината има огромно значение за светите монаси, които прекарват години на самота сред върховете на Хималаите. Според философията им телесното затопляне е само вторичен резултат на йогата тумо, истинската цел на огнените хора е да запалят духовния пламък, с който да осветят ума си.

Учените продължават да разгадават феномена на тибетските монаси. Голяма част от специалистите вече признават, че съзнанието може да повлияе директно върху тялото.

Стресът или въображението могат да причинят истински психосоматични болести; чрез редица медицински експерименти е демонстрирана възможността човек сам да изменя сърдечния ритъм и телесната си температура.

Хърбърт Бенсън счита, че с биологичните техники, използвани от монасите, могат да се обяснят и други феномени като например загадката на индийските йоги, погребвани живи, които оцеляват дни наред под земята, рязко понижавайки своя метаболизъм.

Дихателните упражнения на будистите се изучават и прилагат с години, с години се овладяват и способностите за концентрация над свещените видения.

Това в основни линии са опорните точки на метода за промяна на телесните функции. Някои изследователи обсъждат възможността за овладяването на тумо от болни от рак, които в състояние на транс биха могли да си представят как антителата в организма им атакуват канцерогенните клетки.

Това все още е въпрос на бъдещето, но и днес учението на огнените хора се прилага при някои алтернативни лечения чрез сеанси на медитация и радикална диета.

Тибетските монаси демонстрираха, че човешкият организъм разполага с изключителни скрити сили. Но дали ще можем да използваме тези сили без многогодишни упражнения сред върховете на Хималаите?