Други названия: Arakul dshibal (перс. "планински сок"), Bagashun (монгол.), Brogshoun (тибет.), Kao-tun (бирм.), Kier'ke-vuoitas, Miema, Mommia, Momea, Mumeea, Mumeiz, Momie, Mumijo, Mumlaj, Mummy, Saljit, Shilajit, Silajit (санскр.), Steinsalbe (нем.)

Мумиото е древен «чудотворен балсам», то е сок от скалите. Хората от векове го наричат «кръвта на планината». Това вещество от стари времена се използва за лекуване на различни недъзи. Намира се в трудно достъпни за човека скали, в пещери във вид на висулки, натрупани по тавана на пещерата, изтичащи от пукнатините на скалите с примеси на скални отломки, растителни остатъци, животински кости.

Необработен Шиладжит в естествения му вид

Лекарите в древността (Разес, Авицена, Бируни) описват начините за добиване и приложение на това средство при най-различни заболявания – счупени кости, навехвания, полиомиелит, мигрени, епилепсия, парализа на лицев нерв, отравяния, язви на стомашно-чревния тракт, възпалителни заболявания на пикочния мехур, туберкулоза, захарен диабет и др. При различните рецепти се използва различно количество препарат.

Мумиото е известно като лекарствено средство в източната медицина от над три хиляди години. Още Аристотел (4 вл пр. н. е.) описва лечебните му свойства и също така е описал как се проверява качеството и лечебните свойства на препарата. Като лекарствено средство мумиото се използва и до наши дни в народната медицина на Централна Азия, Иран, Афганистан, Тибет и Индия.

Лечебните свойства на мумиото изглежда са били забелязани още в най-дълбока древност от ловците, които наблюдавали, как болни и ранени животни намирали и лижели естествени отлагания на мумио в планините, вследствие на което бързо оздравявали. Самата дума мумио е от гръцки произход и означава „съхраняващ тялото“. От същия корен е и думата мумия.

В Аюрведичната и Съвременната медицина е известно като ШИЛАДЖИТ. Това е и търговското название под което в България се внася единственото мумио, което не е менте.

СЪСТАВ И СВОЙСТВА

Подобно на рудите, в естественото си състояние мумиото е суровина, от която се извлича концентрат. В състава на тази суровина влиза биологически активно вещество, което е и самото мумио. То е 2-15 пъти по малко от баластните съставки. При обогатяването на суровината (при използване на водно извличане, филтриране, центрофугиране или изпарение) баластът или се утаява или изплава и бива отстранен

Сложността и променливия състав правят трудно извеждането на окончателна формула на мумиото, но учените в института по геохимия и аналитична химия „Вернадски“ твърдят, че са извели единна формула за различните видове мумио:

Са Si[(K,Na)C4 H10 CH2O],

Според тази химична формула скалният балсам представлява своеобразен природен минерал със стабилна органична част на молекулата. Водещите компоненти в минералната част на мумиото се намират в добре разтворима форма. Това е много важно, тъй като човешкият организъм може да получава от препарата всички необходими и не достигащи микро- и макроелементи. Неорганичната част в количествено отношение превъзхожда органичната между 2 и 4 пъти. В органичната преобладават въглерод (20-57%), кислород (30-48%), водород (4-18%) и азот (3-8%) във вид на различни киселини, смоли и белтъчини, в неорганичната част – минерали на калция, натрия, калия, магнезия и алуминия. Освен това, в неорганичната части присъстват още около 30 елемента: рубидий, цезий, барий, стронций, олово, хром, антимон и др. Количество на всеки от тях е от едва доловими следи до части от процента.

Разтрошена и приготвена за обработка и екстракция суровина

Плътността на сухия екстракт на мумиото се колебае от 1,1 до 1,8 г/см3. Веществото е пластично, при температура под +20 С се втвърдява, при нагряване се размеква, като точката на топене е към +80 С. Киселинност на сухото вещество: рН- 0,5%. Цветът му е от светло кафяв до черен. Повърхността му е, блестяща, вкусът – леко горчив. Добре се разтваря във вода и образува колоиден разтвор с рН 6,5-7,5. слабо разтворимо в 95% спирт (1/4500) и етер (1/10000). Водните разтвори са прозрачни, с кафеникаво оцветяване.

На цвят пречистеното минерализирано мумио е тъмнокафява до черна, разтегляща се лепкава маса, омекваща от топлината на ръцете. Има смолиста специфична миризма и се разтваря във вода с малко утайка, на вкус е горчиво.

Сведенията за състава и свойствата могат да ви се сторят скучни, но именно те позволяват да се отличи мумиото от фалшификатите и сурогатите, които заливат българския, а и не само българския пазар през последните години. И досега не може да се получи изкуствено, синтетично мумио, чиито качества да се доближават поне малко до естественото.

Преди двадесетина години, когато не беше чак такава скъпотия, на черния социалистически пазар, един грам отестественото мумио струваше доста по-скъпо от грам злато, но търговците и досега ни убеждават, че съвсем малко количество ще ни стигне едва ли не за цял живот.

Тук е мястото да разбием този мит и да изложим реалните факти около употребата на мумиото и скъпото лечение с него:

Необходимото количество мумио за един курс на лечение e между 25 и 50 (понякога и повече) грама на месец (в зависимост от телесното тегло и допълнителните процедури.). За един прием: до 70 кг - 0,2 г, до 80 кг - 0,3 г, до 90 кг - 0,3-0,4 г, над 90 кг - 0,4-0,5 г. Препоръчваният прием е поне три пъти на ден, но ако се маже допълнително засегнат участък от тялото, необходимото количество съществено нараства. Понякога един курс на лечение е 4-6 месеца (при хемороиди например е между 6-8 месеца) и след кратко прекъсване се повтаря, после потретва. При настоящи цени на българския пазар около 30-40 лева (подозрително ниска, за да говорим за истински или качествен продукт) за стандартно пакетче от 5 или 10 грама, сметнете какви пари ще ви струва едно евентуално лечение на хемороиди или ставни болки, или стомашно-чревни проблеми, или мигрена, или проблеми с критическата възраст и хормоните, да речем. И то в случай, че ви подейства, защото далеч не е панацея. И то в случай, че все пак успеете да купите истинско естествено мумио , а не поредното менте, което е по-трудно от спечелване на джакпота в 6х49. За това четете по-подробно ето ТУК

ЗАЩОТО

Силно преувеличените слухове за чудодейните му сили качват търсенето и цената му, но не могат да покачат добива от твърде ограничените естествени находища, което на свой ред предизвиква масови продажби на долнопробни пестилоподобни ментета на растителна основа със съмнителен състав.

Произход

Находищата от мумио обикновено се намират там, където живеят определени животни прилепи, дребни гризачи, диви гълъби и т.н. и където същевременно растат лечебни билки, с които тези животни да се хранят – жиловлек, мента, пелин, мащерка, валериана, някои видове лишеи и т.н. В близост до находище на мумио в горещо време се усеща специфичен аромат. Всичко казано дотук потвърждава животинско-растителната (биогенна) природа на органичната част на мумиото. Иначе казано, можем да разглеждаме мумиото като втвърдени екскременти на гореизброените животни. Предположенията за генетична връзка на мумиото с нефта, природния асфалт и другите битуми се оказаха напълно погрешни. Не се потвърдиха и предположенията, че мумиото е втвърден мед от диви пчели, каменно масло, нов тип природна селитра. Отхвърлена е и всяка възможна връзка с някаква човешка дейност. Остава единственото валидно заключение – съставено е предимно от животински изпражнения, с примеси от разложена органична тъкан от мъртви животни и растения, както и някои неорганични примеси.

.

Естествени запаси

Доста ограничени, поради необходимата съвкупност от особени геологични условия, географски координати, флора, фауна, макро- и микроклимат и много, много време за образуването на добивен участък. В рамките на едно находище запасите могат да варират между 0,2 – 1,5 тона суровина. Добиването не изисква някакво специално оборудване и на това дължим безвъзвратното унищожение на множество находища. От най-древни времена големите находища за добив са главно в Средна Азия и Индия. Понастоящем има някои находища на мумио на Кавказ, в Казахстан, в Алтай-Саянската планинска област, в южните райони на Сибир. Но следва да предупредим, че от могъщата Руска страна у нас нахлуват и се разпространяват най-много мумиоподобни ментета, продавани на цените на истинския продукт. Обикновено това са фалшификати в които се използват гъсти растителни екстракти, понякога с добавка на восък или растителни смоли, наподобяващи вкуса и мириса на мумиото.

Професионалистите – фармацевти, лекари и дори лечителите се доверяват и разчитат единствено на ИНДИЙСКИЯ ХИМАЛАЙСКИ ШИЛАДЖИТ – той е с утвърден международен авторитет, международни сертификати, с гарантиран произход и степен на пречистване, качество и реална цена, а не с хвърчащи разписки от това или онова министерство. Тоест ще сте сигурни, че не давате баснословни суми за пестил от сини сливи в малки, нехигиенични пакетчета или пък за нещо насипано в кутийки незнайно къде и от кого, а за необходимата дневна доза от препарата, пречистена и допълнена, според нуждите на здравословното ви състояние.