ШИЗАНДРА (Schizandrae chinesis)

Латинското име на това растение - Schizandra chinensis, показва и произхода му. Отнася се към сем. Шизандрови и расте в Северен Китай, на Корейския полуостров, в Приморския и Хабаровския край на бившия Съветски съюз, в Южен Сахалин.

Там, в тайгата, се срещат цели "поселища" от шизандра, където лианите свободно се катерят до върховете на дърветата. Но това е в дивата природа. А в градинските и дворните места, във вилите китайският лимонник обикновено заема място близо до стените на постройките, покрай оградите или пък се отглежда на самоделни опори.

Всички части на това растение - цветове, листа, стъбло, миришат силно на лимон, откъдето идва и названието му. Шизандрата цъфти през май-началото на юни и се опрашва усилено от насекомите. Цветовете са бели и се разполагат на гнезда, по 3-6 китки на едно място. Листата са яркозелени, елиптични.

Твърде интересно е да се наблюдава как се появяват плодовете на лимонника. Веднага след опрашването завързът започва усилено да расте и постепенно се "изтяга" в ос с дължина 5-8 см, а на нея се образуват по 35-40 яркочервени плодчета - ягоди.

Но червени те стават не веднага. Отначало са светлозелени, после розови и накрая стават червени. Когато узреят, плодовете са много нежни,с тънка, но здрава кожица, със сочна месеста част, която има леко киселеещ вкус.

Отдавна е известно, че хората в Китай и Далечния изток употребяват ягодите заедно със семената, което им придава сили и "зорки" очи. Същото такова действие има и чаят от листата и клонките на шизандрата.

Като лекарствено средство растението е описано в китайската фармакопея 250 години преди новата ера под названието "у-вен-цзи", което означава "плодът с петте вкуса", понеже кожицата на плода е сладка, месото - киселичко, а семената - горчиви и тръпчиви, а при съхранение те придобиват солен вкус.

Китайският лимонник наред с жен-шена се смята за древно лекарствено растение и широко се използва в източната медицина като стимулиращо и тонизиращо средство. Плодовете се използват за лечение на язви и труднозарастващи рани.

Благоприятно действат при големи физически и умствени натоварвания и при стрес. Особено силно действие лимонникът оказва на физическото състояние на мъжете, като предизвиква бодрост и весело настроение.


БИОХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Известен от древни времена, китайският лимонник има уникален химичен състав и това се отнася до почти всички части на растението-едногодишни клонки и кората им, листа и корени и преди всичко, разбира се – плодове и семена.

Не случайно този вид е включен в списъка на десетте най-ценни растения в света. Китайските лекари и тибетските лами отнасяли лимонника към лекарствените  растения от първа категория.

Плодовете са богати с органични киселини-лимонена (10.94%), ябълчена (7.6%), винена (около 0.8%),  янтърна и др., което определя и киселичкия им вкус.

Значително съдържание на аскорбинова киселина (витамин C), достигащо в сушените плодове до 250-360 мг %, а  според някои автори и до 500-580 мг % .  Съдържат още неголеми количества захари, в свежи плодове до 1.5 %, а в изсушените-16%; биофлавоноиди, каротиноиди, сапонини, пектин (около 4%), танини и багрилни вещества (около 0.15%), съединения с P-витаминно действие, етерично масло.

Натуралния сок от плодовете на лимонника съдържа: сухо вещество-11.7-12.9%; киселини-5.2-9.8%; пектин-0.15%; захари 0.7-2%; танини и багрилни вещестесва -0.11-0.35% и около 0.03% токоферол (витамин Е). Листата, летораслите и корените също са много ценни. Например в листата  съдържанеито на витамин C  е пет пъти повече от това в плодовете.

Сравнително високо е и масленото съдържание –в листата -0.8%, в кората 0.6%, докато в плодовата кожица и плодовото месо е само 0.1-0.3%. Минералните вещества са представени от солите на калция, желязото, мангана, фосфора и на редица микроелементи в това число кобалт, никел и мед.

Почти всички части на растението съдържат етерично масло –кората (0.6-1.21%), стъблата (0.2-0.7%), но най- много семената. Чрез пресоването им се получава 33.8% обикновено тлъсто масло и от 1.6 до 1.9% етерично масло  с подчертано траен аромат на лимон. В състава на първото влизат глицериди на линоленовата, олеинова и други мастни киселини, допълнени от токофероли (витамин Е). В семената се съдържат известни количества белтъчни вещества. В корените и кората на младите леторасти е установено наличието на хинин.

При продължителни изследвания проведени в Англия, Русия, САЩ, Швеция и на други страни е установено, че в плодовете на шизандрата се съдържат съединения, които не са витамини , не са ензими или минерални соли. Нарекли ги адаптогени , а по- късно лигнани(лигналити), т.е.жизнено важна субстанция, която не само подобрява, а удължава живота на човека.

Шизандринът е основна съставка на тази група съединения и се представя с относително стабилно съдържание около 1.1%,  като варира от 0.75 до 1.86% (в 1.25 г суха дрога се съдържа 20 мг лигнани).

Съдържанието на шизандрин и сходните му съединения обуславят основните фармакологични (лечебни) свойства на китайския лимонник.



ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА:

Обобщените изследвания показват, че лимонника има широк спектър на въздействие върху организма на човека, но преди всичко като природен адаптоген и  стимулатор на централната нервна система, който благоприятства повишаването на работоспособността, съпротивляемостта на организма към неблагоприятните фактори на околната среда, притежава антидепресантно действие. В медицината се използва основно като средство тонизиращо ЦНС.

НЕРВНАТА СИСТЕМА
Препаратите, получени главно от семената, премахват умората, сънливостта, лошото настроение, помагат при депресивни състояния; повишават работоспособността и не само физическата, а преди всичко активират дейността на мозъчните клетки; подобряват познавателните способности, като подпомагат усвояването на сложни знания; при възрастни хора поддържат паметта в активно състояние.

Тонизиращото, освежаващо и стимулиращо действие на лимонника е особенно ясно изразено при напрегната умствена работа или такава, която изисква максимално съсредоточаване на вниманието и бързо вземане на важни решения. В тези случай много важно е, че неговото тонизиращо действие не е съпроводено с изтощаване на нервните клетки.

СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА
Установено е положителното  влияние на препаратите от шизандра върху работата на сърцето и сърдечно–съдовата система, върху обмяната на веществата и състава на кръвта в тази посока се действа за удължаване на живота , главно чрез задържане процесите не стареене.Засилват тонуса на сърцето и сърдечните съкращения, като увеличават амплитудата им.

Препаратите от лимонника имат защитен ефект върху тъканите на сърцето, увредени от продължително приемане на лекарства. Препоръчват се също и като стимулиращо средство при сърдечни заболявания от функционален характер и отслабено дишане.

СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯТ ТРАКТ
Заедно с това китайският лимонник подобрява моторната и секреторна функция на стомашночревния тракт, активира обмяната на веществата, регенеративните процеси и повишава имунитета.

ДИШАНЕТО
Добре се повлияват и болните от астма. При пневмонии успокояват нощното изпотяване и намаляват отделянето на секрети от белите дробове.

НИСКО КРЪВНО
При хипотонии артериалното налягане се повишава. Имат стимулиращо въздействие върху имунната система, като осигуряват и устойчивост към пораженията, които нанасят болестите, заедно с ускоряване на възстановителните процеси.

ПРОТИВОТОКСИЧНОСТ
Изграждат в организма поносимост към стрес-физиологичен и психологичен, както и към действието на слаби отрови. Има и защитен ефект срещу токсични вещества-радиоактивно замърсяване и рентгенова радиация, химични отрови, запрашаване.

ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО
Потискат процесите на затлъстяване.

ЧЕРНИЯ ДРОБ
Лигнаните са антиоксиданти и регулатори на цитохром Р-450 -подобряват функциите на черния дроб, но основното им действие е тонизиращо. След  хепатит стимулират възстановяването на чернодробните клетки.

ДИАБЕТА
Предпазва от усложнения при захарен диабет и може да спомогне при лечение на леки форми.  Поддържа силите при тежко и продължително натоварване, като чрез индиректно въздействие върху целия организъм му помага да мобилизира силите си и да се справи  без увреждания.

ЗРЕНИЕТО
Особен интерес предствлява способността на плодовете да усилват чувствителноста на периферното и централното зрение, ускоряват привикването на очите към тъмнина, подобряват нощното зрение. Помагат и на хора с късогледство. Препоръчват се за профилактика при зрителна умора следствие продължителна работа пред екрани или при работа изискваща постоянно различаване на цветовете.

ОРОСЯВАНЕТО
Лимонникът повишава устойчивостта на организма на кислороден глад. Това го прави подходящ при условията на понижено атмосферно налягане и при всички случай на помещения, в които съдържанието на кислород е понижено. За лечебни цели се използват листа, леторасти, плодове и семена.

Листата се събират в началото до средата на лятото, плодовете – при узряване , леторастите – след листопада, късно есен или рано напролет преди набъбване на пъпките. Най-често се използват сушените плодове.


ИЗПОЛЗВАНЕ:

В източните страни лимонникът се използва най вече от здрави хора за поддържане на работоспособността  за по-дълго време, за спадане на напрежението, за поддържане на телесното тегло в оптимални граници.

А също така предпазва човека от  енергията на завистта, злобата и агресията. Засилва енергията и привликателността на човека. Това е аромата на късмета и успеха.

Всеки може сам да установи оптималната доза за своя организъм. Това се прави чрез пробни дози, като се знае, че ефектът може да се очаква 30-40 минути след приема и че продължава 4-6 часа.

Ако лимонникът се употребява разумно и през устата, той много рядко ще даде странични явления.


РЕЦЕПТА:

За стимулиране на сърдечно- съдовата система и потентността :

• няколко пресни плодове или 0.5 g сухи се консумират по два пъти дневно преди обяд. Спиртната настойка се пие по 20-30 капки два пъти дневно преди обяд.

Китайският лимонник освен признато лечебно е и прекрастно декоративно растение. По време на вегетацията блестящите кафяво-червени леторасти нависват като гирлянди, украсени в началото на лятото със зелените гланцирани листа и восъчно бели цветове.

Техният аромат запалва всичко наоколо. Красиви са и през есента с пурпурночервените си плодове и своебразните есенни баграи на листата.

Шизандрата е уникален вид и няколко растения във вашата градина, около къщата и дори на терасата, но най-вече около беседката или мястото за отдих, ще разнообразят обстановката със своята рядкост,оригиналност и красота. Наистина може да се гордеете, че я отглеждате и я имате близо до себе си.


ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Голяма е ролята на това растение в декоративното градинарство. То бързо обвива с гъвкавото си стъбло различни опори - стени, перголи, беседки. От пролетта до късна есен обилната листна повърхност създава в градините сянка, а през есента, почти до зимата, на лианите растат цели гроздове с плод.

И през цялото това време от шизандрата лъха приятно на лимон. Най-добре е листата да се събират през юли-август, а плодовете - в края на август и през септември.

Размножаването на лимонника става чрез коренови отводи от възрастните храсти или със семена. Семената имат дълъг период на покой и ниска кълняемост. При специална подготовка част от тях поникват още през първата година, а останалите - през втората и третата.

На добре подготвени и наторени почви в лехите младите растения растат бързо, макар че в първата година образуват повече корени, отколкото зелена маса. През пролетта на следващата година вече може да се засаждат на постоянно място в градината.

През зимата се покриват със слама или опадали листа на слой от 10-15 см. Засажда се на сенчести места. Ако се отглеждат в саксии, те трябва да са големи, добре дренирани, защото растенията са чувствителни към излишната влага в почвата.

На балкона трябва да се подбере мястото така, че саксията да е на сянка, а стъблото да се огрява добре от слънцето.

Китайският лимонник е  сенкоиздържлив и студоустойчив  вид. Обича  богати с хумус добре дренирани  и влагоемни почви, но не преовлажнени. Има плитка коренова система, в първите години е бавно растящ, а след това дава обилно издънки. Засажда се през есента или рано на пролет, преди набъбване на пъпките. Разстоянията на засаждане са  60 -100 см  растение от растение.

Изкопават се дупки с размери 60-60-60 см, с дренаж на дъното. При запълването на дупките и самото засаждане се спазват традиционните изисквания за овощни дървета, като се внасят следните количества торове: две кофи прегорял оборски тор, смесен с листовка, пясък или перлит в съотношение 2:1:0,3 ; троен суперфосфат 200-250 гр. и калиев сулфат 120 -130 гр.,  добре размесени с почва.

Преди да се постави растението на съответната дълбочина , се насипва над торовете изолиращ слой само от рохкава почва без торове. Дълбочината на засаждане е същата,  както в разсадника. Следват поливка и мулчиране с рохкава почва,  слама или листовка.

Лимонникът много добре реагира на обилно наторяване с азот, фосфор и калии. То се извършва ежегодно. През годините преди встъпване в плододаване торовете се внасят на два – три пъти , а след това на три- четири пъти.

Първото подхраванае се извършва рано напролет, преди началото на вегетацията, след това в периода на оформяне на завръзите, наедряване на плодовете и интезивен растеж на леторастите и на края след беритба и през есента за удължаване живота на листата и като подготовка за добро и сигурно презимуване.

Ежегодно се подрязват слабите и сухи клонки, а почвата около него се разрохква и мулчира. Редовно се полива. Не се напада от болести и вредители и затова не се налагат пръскания с препарати.