”Защо човек да умира, ако в неговата градина расте салвия?” – това гласи древна арабска пословица.
Съществува легенда, според която скоро след раждането на Христос светото семейство прекосява планините на Юдея по пътя си от Витлеем към Египет, бягайки от войниците на цар Ирод. Близо до малко селище Мария чува наближаващите войски и скрива Младенеца в избуяла салвия, която прикрива детето с изобилните си цветове и кадифени листа.
Оттогава благословеното растение има способността да лекува неизброими болести.
Самото латинско название Salvia (от глагола salveo - здрав съм) отразява лечебните сили на този висок до 1 метър полухраст с удължени, покрити със сребристи власинки, сиво-зелени листа.
Дребните бледовиолетови цветове са събрани в обилни връхни съцветия. Това описание се отнася за най-широко използваното в кулинарията и медицината растение от род Salvia - Salvia officinalis, по-известно в българската научна и популярна литература като градински чай.
Салвията произхожда от европейското и малоазиатско Средиземноморие, но поради издръжливостта си на зимните студове се отглежда и на много други места по целия свят, включително и в България, където даже подивява. Родината на салвията са някои страни по Средиземноморието - Франция, Испания. Сега е широкоразпространено растение в цяла Централна Европа.
Тя е популярен полухраст (височина 30 - 60 см.), който се отглежда като декоративно растение, но заради силния си аромат се отглежда и като подправка. Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове, разположени в съцветия във формата на клас. Листата на градинския чай са вечнозелени, продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и ароматът на растението.
Древните медици Хипократ и Диоскорид са считали това растение за свещена трева и най - полезното лекарство (особено при женско безплодие).
В древен Египет след епидемии и по време на война , когато населението намалявало, жените били принуждавани да добавят в храната това растение, „ за да се умножи населението по - бързо”
В Централна Европа и Средиземноморието растението е пренесено от римляните. През средните векове европейците започват високо да ценят лечебните свойства на салвията. През1688 година в Европа излиза книга, в която 414 страници са посветени на салвията.
С течение на времето много сведения за лечебните свойства на растението са загубени заради това съвременното му приложение е скромно.
Позната още на древните римляни, тази подправка се използва широко в традиционната италианска, а и в световната кухня, предимно за приготвяне на телешко и свинско. Най-известното ястие с нейния аромат е Saltimbocca alla romana - ролца от телешко, прошуто и прясна салвия. При възможност не пропускайте да опитате ньоки или друга паста със сос от пържени в масло до покафеняване пресни листа от салвия - една не непременно лека храна, но с изключителен вкус. Може да постигнете необичаен и привлекателен ефект, ако поръсите салата със свежи цветове от растението или използвате суха салвия за ароматизиране на тестени изделия.
Салвията има много разновидности, сред които по-известни са: Berggarte (с обли листа и компактен растеж, Tricolor (листата в основата са сребристозелени, а по краищата стават бледо жълти до пурпурни), Salvia lavandulifolia. След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно. Салвията предпочита горещи и слънчеви места, с умерено суха, добре отцеждаща се почва, в която да има варовик (в диво състояние расте по каменисти склонове, в масиви от хвойна).
Размножаването става чрез резници в началото на лятото. Салвията се комбинира добре в лехи с гипсофила, лавандула, сантолинат, розите.
Отглежда се из градините като дкоративна и лечебно растение. Използват се листата и цялата надземна част за получаване на етерично масло. Действа противовъзпалително, дезифекционно и противокашлично.
Доминиращият аромат на салвията прави комбинирането в храната с други подправки трудно, често безсмислено, но лично изпитани съчетания с чесън и зелен пипер (не толкова лют, колкото черния и със свеж, почти тревист мирис) са много успешни.
За да имате винаги на разположение прясна салвия, опитайте да засеете на закрито семена в края на февруари - началото на март и да засадите младите растения в градината, след като се оформят добре. Може да използвате готов разсад или резници, които лесно се вкореняват във вода или влажен пясък.
Салвията е напълно пригодна и за отглеждане в саксия. Разположете я на най-слънчевото място, не преполивайте, но и не оставяйте почвата за дълго време суха през летните месеци.
Древните лекари Хипократ и Диоскорид считали градинския чай за свещена трева. Използвали го като противовъзпалително, стягащо, дезинфекциращо, кръвоспиращо и омекотяващо средство. В периода на цъфтене, богатата на етерични масла надземна част се прилага в медицината за вани и апликации при полиартрит, остеомиелит, деформираща артроза, трофически язви.
В народната медицина градинският чай се използва при камъни в урината, заболявания на бъбреците, при ревматизъм, тахикардия; отварата от надземната част прилагали с мляко против кашлица, а също и като ароматно и подобряващо храносмилането средство.
100% чистото масло Мускатен градински чай (или салвия, както е другото име на растението), съдържа активни компоненти като туйон (41-60%), борнеол (7-16%), цинеол, камфор. То има специфичен тръпчив, свеж аромат с мускусна нотка.
Маслото прекрасно стимулира и балансира нервната система, отстранява безсъние, слабост и депресия, значително подобрява паметта. Повишава умствената и физическа работоспособност, активизира дейността на главния мозък. Премахва спазми, нервно напрежение, облекчава главоболие. Очиства и стимулира кръвоносната система. Превъзходното въздействие на салвията върху дихателната система е познато отдавна - тя помага при бронхити, кашлица, простуди.
При жените с нарушен менструален цикъл способства за неговото възстановяване, премахва болки. При климакс успокоява внезапните топлинни вълни, потенето, успокоява нервите. Ефикасно при бяло течение и генитален херпес.
При мускулни, ревматични, невралгични болки облекчава състоянието. По време на кърмене Маслото Градински чай възстановява лактацията. В следдните години са открити нови свойства на маслото от салвия. То има антиканцерогенно действие при начален стадий на процеса. Извежда комплекси с оловни катиони.
Повишава неспецифичната защита като проявява имуномодулираща активност. Маслото Мускатен градински чай повишава съдържанието на кортикостерон в кръвта. Способства за премахване от наркотичната зависимост. При много туберкулозни нормализира хормоналния статут, повишава нивото на тироксин, кортизол, прогестерон.
Съдържащият се в маслото естрадиол понижава повишени показатели на инсулин. Спомага за лечението на артрит, бактериални инфекции, отоци и инфекциозни болести на гърлото. Наричат го още "масло на средната нота" или "женско масло”.
Енергетика на маслото – помага за възстановяването и заздравяването на аурата след лъжа и изневяра. Способства за откриване на нови възможности за самоизразяване на личността.
Германските лечители отдавна използват салвията като противовъзпалително средство и кръвоспиращо средство.В Полша салвията се използва за лечение храносмилателния тракт, а също за лечение на косопад. В България листата на салвията намират приложение като средство, ограничаващо потоотделянето.
Има влияние при нощните изпотявания при туберкулозно болните, облекчава гастрит и колит, язва, метеоризъм, възпаление на черния дроб и жлъчния мехур.
Листата на салвията съдържат етерично масло с богат състав: флавоноиди, дъбилни вещества, смоли, органични киселини, витамин Р.
Някои компании използват салвията за създаване на нови лекарствени продукти против деменция и Алцхаймер - препаратите на основата на салвията повлияват ензим, който е отговорен за нарушението на паметта. Положителен ефект се наблюдава при лечението на разни проблеми на дихателните пътища: фарингит, тонзилит, ангина и катар на горните дихателни пътища.
Салвията е първокласен антисептик и ускорява заздравяването на тъканите. Препаратите действат и като антипирици.
Най - често препаратите са под формите на таблетка. Под формата на отвара салвията се използва при изгаряния, ухапване от насекоми и кожни заболявания, бяло течение или проблеми на влагалището. Под формата на компреси или съставка на мазила се прилага при травми, артрит или невралгии. Под формата на чай салвията се използва при простуда , стоматит и парандонтоза.
Употребата на салвия при първите признаци на простуда подтиска развитието на остри респираторни заболявания. Чаят от салвия или инхалацията укрепва имунната система и ускорява оздравяването. Чаят може да се приема за подобряване на храносмилането, увеличаване на апетита. Препоръчва се и при наличие на менструални болки.
Противопоказна е употребата на салвия при бременни ,кърмене и хора страдащи от остър нефрит.
Салвията е уникален лек от природата. МАГ СЕЛЕНА
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|