В сенчестата гора, рано напролет между две големи тъмнозелени листа се появява стъбълце, обсипано сякаш с бисери, благоуханни, излъчващи неповторим нежен аромат. Има ли нещо по-просто и в същото време по-прелестно от това нежно цвете, неизменен символ на чистота, нежност, вярност и любов? Много народи почитат това растение като символ на пролетта.

От дълбока древност много народи почитали това удивително растение, разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата. Неговата популярност се подтвържадава от многобройните му местни наименования. Днешното си наименование момината сълза е получила от древното си латинско наименование Lilium convalium, което в превод означава "лилия на долините".Така е нарекъл растението Карл Линей - лилия на долините, цъфтяща през май. Действително, момината сълза е роднина на лилиите и много често цъфти в умерено влажни долини (и не само там, разбира се) през май - юни.

Наричат момината сълза още "Стълбата на Яков", "Сълзите на Мария", майска лилия, „ушенце на сърничка“. Момината сълза е едно от първите цветя, възвестяващо идването на пролетта. Точно затова тя е станала символ на Христовото пришествие.Момината сълза се споменава в Песен на песните(2:1) от Соломон: "Аз съм роза Саронова и долински крем..." Белотата на цветчетата, техният нежен аромат са направили растението символ на Дева Мария, особено на непорочното зачатие.

Според древните легенди нежните цветове на момината сълза са сълзите на девойка, която очаква своя любим да се върне от далечен поход, това са и миниатюрните фенерчета на горските джуджета, това са и бисерите на сребърния щастлив смях на русалката Мавка, разнесъл се в пролетната гора, когато тя за първи път открила радостта на любовта.

Една староруска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко.И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта.И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.

И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце. В Англия, от поколение на поколение се предавала легендата, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона.Три дни и три нощи се борил светия Леонард със страшния дракон. А на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало само в гъстата гора, за да не се появи повече никога.

Драконът е символ на езичеството, а светецът — на християнството. Езичеството било принудено да отстъпи на раненото, но несломимо християнство. А на това място, където на земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израсли момини сълзи и техните чисти камбанки разнасят победния химн.

Практичните немци вярвали, че бялата дева с букет момини сълзи, която им се яви в лунна нощ, непременно ще им покаже месторазположението на скритото съкровище.Според една друга легенда, растението така горчиво оплаквало бързо отминалата пролет, че от сърцето му капела кръв и обагрила зелените му сълзи в червен цвят.При толкова много пищно цъфтящи цветя, именно момината сълза била цветето на богинята на изгряващото слънце за древните германци и скандинавци. И когато в чест на богинята устройвали празници, всичко наоколо украсявали с безброй букети с момини сълзи.

Момци и девойки се събирали накрай селото, разпалвали огньове и танцували, докато цветята в ръцете им не увяхнат. Тогава ги хвърляли в огъня, принасяйки ги в жертва на богинята. Древните римляни смятали, че момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фавън.

Със сигурност обаче момините сълзи са най-уважавани във Франция. От XVII век французите отбелязват празника на момините сълзи. Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци.

Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче. Давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени. Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята.

В България съществува легендата за извор “Момина сълза” в Хисаря

. Тя разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите й се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли „момина сълза“.

Момината сълза е отровна. Това знаят всички, но също толкова добре се знае, че извлек от нея помага на човешкото сърце да работи по-добре. В различните страни от него приготвяли различни отвари и лекарства. Дори за известно време момината сълза била емблема на докторите по медицина. Любопитно е, че на някои старинни портрети Николай Коперник е изобразен с букетче момини сълзи в ръка, поднесени му в знак на лекарски заслуги, защото великият астроном е бил и прекрасен лечител.

След като прецъфти, през лятото се появяват горчиви на вкус, яркочервени плодчета. Червените плодчета, както и цялото растение е отровно, но птиците с апетит ги кълват, а за петнистите сърни те са любимо лакомство. Първите сериозни изследвания на момината сълза в областта на медицината са проведени в клиниката на проф. Боткин през 1881 г. и официално са били признати лечебните й свойства. Тя има свойството да регулира и стимулира главно сърдечната дейност. Освен това действа много добре против детски паралич.

Момината сълза усилва сърдечните съкращения, но може и да забави сърдечната дейност, премахва неприятните усещания в областта на сърцето, нормализира кръвообръщението, успокоява нервната система, намира приложение при кардионеврози и сърдечна недостатъчност. В българската народна медицина тя се използва при ендокардит, аритмия, при физическо пренатоварване и определени очни заболявания, главоболие. Добро средство е против главоболие, увеличава диурезата. Използва се много широко в козметичната и парфюмерийна промишленост, и дерматологията.

Зюмбюлът

Зюмбюлът (Hyacinthus amethystinus) е от семейство Liliaceae. Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология. Цветовете - от 4 до 12 са събрани в рехаво гроздовидно съцветие с характерна ясно синя багра и специфичен, силен аромат. Родината му е Източното Средиземноморие и Средна Азия. На старогръцки хиацинт означава "дъждовно цвете" и това име явно е свързано с цъфтежа му по време на пролетните дъждове.

Заради своята универсалност зюмбюлите са сред най-популярните и обичани пролетни цветя. Те са чудесни както в градината, така отглеждани и в стаята. Съвременните сортове поразяват с огромното разнообразие на багрите си. Първи турците започнали да отглеждат зюмбюли през XV век в султанските градини, а през XVI век били пренесени в Западна Европа и Холандия станала тяхна втора родина.

Древногръцката легенда свързва произхода на зюмбюла с приятелството.

В онези блажени времена, когато богове и хора били близки приятели, очарователният юноша Хиацинт — син на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио, бил любимец на Аполон. Богът на слънцето учел младежа, въвеждайки го в тайните на науката, изкуствата и спорта. Веднъж двамата се забавлявали мятайки диск. Аполон гледал с възхищение с каква ловкост и точност мята диска Хиацинт и ликувал от успехите на своя любимец. Но Зефир, крилатото божество на източния вятър, бил ревнив към обичта, която изпитвал Аполон към младежа. С мощното си дихание отклонил хвърлениия от Аполон метален диск и той ударил смъртоносно Хиацинт в челото.

При това нещастие Аполон бил обхванат от неутешима скръб и за да увековечи спомена за своя млад приятел, превърнал изтичащата от раната и багреща земята кръв в прелестно пурпурно-лилаво цвете, чийто чуден аромат се разпространявал на далечно разстояние, с чашка, във формата на лилия, която напомняла от една страна буквата "А" (инициалът на Аполон), а от друга — "Y" (Хиацинт). Така в него завинаги били съединени имената на двамата приятели. Според други формата на цвета загатвала за гръцката дума "ай", което означава "уви!"

В медицината използването на зюмбюла е ограничено поради неговите отровни свойства - съдържа отровни алкалоиди. Освен това притежава противовъзпалителни, антибактериални, противовирусни и антисептични свойства. Възстановява хормоналният баланс и нормализира менстуациалния цикъл при жената. Има седативно действие. Широко се използва в козметиката, парфюмерията и дерматологията.

СЕЛЕНА