ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
ХРОНИКИТЕ НА ОТВЪДНИЯ СВЯТ |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Четвъртък, 12 Юли 2007 00:00 |
А сега да се запознаем с известния кардиолог д-р Морис Ролингс, който в личната си практика има възможност да се запознае с такива шокиращи признания на пациенти за живот след смъртта, че решава да издаде книга за тях.
 Подобни писания за автентични случаи на пътувания до отвъдния свят и обратно, обикновено се приемат с насмешка. – Нима има отвъден свят? Бил съм на всички континенти и никъде не съм го срещал! – възкликва скептикът.
Предлагам ви да надскочим подобни наивни аргументи и да се вслушаме в мнението на... Не, не е на църквата! Всички знаем нейното пристрастно отношение към задгробния живот. Един рационално мислещ индивид, един интелектуалец би се впечатлил не от приказките на поповете, а от изказванията на учените.
Ето защо с респект и вълнение слушаме думите на професор д-р Реймънд Мууди за невероятното явление – “отвъден свят”. Според него, това е “едно широко разпространено, но твърде прикривано явление. ... Убеден съм, че това явление е от огромно значение не само за много сфери от науката и практиката – и по-специално за психологията, психиатрията, медицината, философията, теологията и духовенството,- но и за начина, по който водим всекидневното си съществуване. ... На мнозина... първата им реакция ще бъде да махнат недоверчиво с ръка. Нямам намерение да укорявам такива читатели; само допреди няколко години и аз щях да реагирам като тях. ... Иска ми се просто онези, които биха се усъмнили в прочетеното, да се поогледат наоколо.
... Не можем изцяло да разберем този живот, докато не хвърлим поглед върху онова, което се намира отвъд него.”
А сега да се запознаем с известния кардиолог д-р Морис Ролингс, който в личната си практика има възможност да се запознае с такива шокиращи признания на пациенти за живот след смъртта, че решава да издаде книга за тях. Ето какво споделя той:
“Преди да събера материала за тази книга, лично аз смятах повечето преживявания след смъртта за фантазия, предположения или въображение. ... Но една вечер през 1977 г. ресусцитирах един ужасен пациент, който ми разказа, че е бил наистина в ада. Той ме помоли да го изведа от ада и да не го оставям да умре. Когато разбрах напълно колко истински и дълбоко изплашен е той, аз също се изплаших. Следващите случаи, при които имаше също ужасяващи преживявания, ме натовариха с чувството, че трябва да побързам да напиша тази книга. Сега аз съм напълно сигурен, че ИМА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА и не всичко от него е нещо добро.”
Смъртта! Какво представлява тя? Скелет с коса, /за косене на трева/, който идва и ни взема душите или чудно красива девойка, както е пресъздадена във филма “Ах тоя джаз”?. Може би е само повей на вятъра, който изсмуква /събира/ последните дихания на умиращите и ги отнася в отвъдното? Някои я описват като врата, отвъд която е другият живот, а за други това е тъмният тунел, в края на който ни примамва неземна светлина.
Народът е създал поговорката “да получиш от умрял писмо”, като за нещо толкова невъзможно, че може да се използва само като анекдот. Но от 60-те години на ХХ век до сега учените описват хиляди случаи на хора ,които са минали през смъртта и после са оживели, донасяйки ни “писма от умрелите”. Техните разкази са изключително интересни и поучителни. Събирайки подобни преживявания, д-р Ролингс казва:
“Целта на тази книга следователно е да опише преживяванията на хора, преминали през клинична смърт и върнали се към живота, за да ни разкажат за нея. От възвърнатите от смъртта лица... само около 20 на сто разказват доброволно за преживявания отвъд смъртта. Тези пациенти се връщат, за да ни кажат, че смъртта – една смразяваща мисъл за обикновения човек – не представлява край или забвение, а едно преминаване от един живот към друг, едно съществуване, което понякога удовлетворява, а в други случаи ужасява.”
Кога ни ужасява? . Когато отвъдното съществуване е в Ада. Ад ли? – Ще възкликне някой, - Това са библейски митове. Не, уважаеми, за съжаление не са митове, а една ужасяваща, възмездяваща реалност! Ние, обаче, няма да водим диспут по въпроса има или няма ад, защото само бихме си изгубили времето. Затова направо се обръщаме към преживяванията на клетите хора, завърнали се от смъртта и от Ада. В тяхното състояние на силен шок, на преживян ужас не може да се преиграва. Убеден съм, че човек когато застане пред смъртта, или по-навътре – пред портите на Ада, не може да лъже, да разиграва театрални сценки. Двойнственото поведение е изключено при силно стресираща обстановка, при навлизане в толкова ужасяваща действителност, че косите да ти се изправят.
Точно такова изживяване е имал един селски пощальон, когато умира в ръцете на авторитетния кардиолог д-р Ролингс. Всяка дума в този разказ е вярна. Вижте в автентичен вид едно невероятно пътешествие до Ада и обратно:
“Пациентът, за когото става дума, - пише д-р Ролингс, - бе 48-годишен бял мъж, по професия селски пощальон. Той бе с нормално телосложение, тъмнокос и въобще бе една много приятна личност. За нещастие той представляваше един от онези редки случаи, при които ЕКГ не само “полудяваше”, но сърцето въобще спираше. Сърцето му спря и той падна мъртъв в моя кабинет.”
Веднага присъстващите медицински сестри и д-р Ролингсприлагат процедурите на спешната медицинска помощ. Докторът прави външен сърдечен масаж, едната сестра се заема с изкуственото дишане “уста в уста”, другата донася кислородна маска, а третата докарва “съоръжение за възбуждане на пулса”.
“Пациентът започна “да идва на себе си”, - продължава разказа си докторът. – Но щом посягах към инструментите или прекъсвах по някакъв начин компресията върху гръдния му кош, пациентът пак губеше съзнание , обръщаше очи, извиваше гръб в бавна конвулсия и умираше пак. Всеки път, когато възвръщаше сърдечния си пулс и дишаше, пациентът изпищяваше: “Аз съм в ада!” Той изразяваше ужас и ме молеше да му помогна. Самият аз бях изплашен до смърт. Всъщност този епизод буквално породи у мен страх за ада! Той ме ужаси дотолкова, че реших да напиша тази книга.
... Тогава забелязах едно неописуемо смущение на лицето му. Изгледът му бе по-ужасен от изгледа на човек, изправен пред смъртта!
Този пациент имаше гротескна гримаса, изразяваща огромен ужас! Зениците му се бяха разширили и той, плувнал в пот, трепереше. Изглеждаше така, сякаш косата му се беше “изправила”.
Случи се още нещо странно. Той каза: “Не разбирате ли? Аз съм в ада! Всеки път, когато спирате, аз се връщам в ада! Не ме пускайте да изпадна пак в ада!”... Спомням си, че промълвих: “Имам си ангажименти, не ме занимавай с твоя ад, докато нe приключа с възбудителя!”
Но човекът бе сериозен и аз се убедих накрая, че той наистина се намираше в особена беда. Бе изпаднал в паника, която ми бе непозната до този момент. ... След няколко епизода на умиране, той ме попита накрая: “Как да изляза от ада?” Казах му, че според мен това ще стане на същия принцип, научен в неделното училище: “Исус Христос е Онзи, Когото можеш да помолиш да те избави!”
Тогава той ми каза: “Не знам как. Помолете се за мен!”
Да се моля за него! Ама че работа! Казах му, че съм лекар, а не проповедник.
“Помолете се за мен!” – повтори той.
Разбрах, че нямам друг избор. Това бе молбата на умиращ. Затова го накарах да повтаря след мен думите , докато работех – там върху пода. Това бе много простичка молитва, защото нямах голяма представа от молитви. Тя гласеше нещо такова:
“Господи Исусе, моля те да ме извадиш от ада.
Прости греховете ми.
Обръщам живота си към Теб.
Ако умра, искам да отида на небето.
Ако оживея, ще бъда с Теб довека.”
Накрая състоянието на пациента се стабилизира и той бе пренесен в една болница... Между другото този човек бе повярвал. Сега този човек е силен християнин, макар че преди инцидента бе ходил много рядко на църква.
В своята медицинска практика винаги бях гледал на смъртта като на шаблонно явление, възприемайки я като едно угасване, при което няма нужда от разкаяние или спасение. Сега вече бях убеден, че в крайна сметка има нещо, което касае този живот след нашата смърт. Всичките ми възгледи трябваше да бъдат ревизирани.
Аз си отидох в къщи, обърсах праха от моята Библия и почнах да я чета... Откривах постепенно, че Библията не е просто историческа книга. Всяка дума се оказваше вярна...”
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
