Кой е той
Тибетският Далай Лама е роден на 6 юли 1935 година в семейството на скотовъди. Той се появява на бял свят две години след като в Отвъдното с велики почести се преселва Далай Лама ХIII. По това време упорито се търси новородено, в което да се пресели душата на мъртвия лама. Малкият Лахо на 2 години е провъзгласен за светски и духовен глава на Тибет. Когато става на 18, той популяризира тактиката за ненасилственото съпротивление, която му носи голяма известност и популярност на Запад. Далай Лама идва в България с група филипински лечители по покана на частна фондация.
Интервюто е специално за вестник “Врачка”.

- Как ви се струва нашата страна?
- Още не съм имал възможност да я видя цялата, но първите ми впечатления са, че прилича на моята родина.

- Вие сте известен с това, че всяка година се оттегляте за известно време в отшелничество и не искате да контактувате с никого. Какво ви носи това отчуждаване от хората?
- Ако и вие го направите, ще видите, че човек може да общува с Бога само когато е в отшелничество. Сам и смирен. Вие не знаете, но аз отивам в една дълбока пещера, защото на открито в планината не се получава общуването между мен и Бога. За молитвата е нужно пълно уединение - двамата сами - аз и Бог. Общението е твърде интимно. Само така знам, че Бог ме чува какво искам да му кажа…

- Колко време разговаряте с Бога?
- Колко време да говори с Бога всеки, който общува с него, решава сам. Толкова, колкото му е нужно, за да се усети, че е приел Бога в душата си, с разума си. На мен например са ми нужни три месеца. Доколкото знам, освен в Тибет и Индия, в Русия и САЩ, а дори и в България има отшелници, които живеят по този начин. През цялото това време те не виждат нито един човек. Носят им хляб и вода, но ги оставят на уговорено отпреди отшелничеството място.

Вие виждали ли сте такива отшелници?
- По този повод съм и в България. Чух за един отшелник в Родопите, но нямам право да се срещам с него, преди да свърши отшелническата му мисия. Но съм се срещал с отшелник в планините на Испания. Той живее сам повече от 15 години, не хапва нищо повече от хляб, пие само вода и билков чай. Когато го попитах на кого е посветил своето отшелничество, той ми отговори “На любовта”.

Вярвате ли в преселението на душата? Говори се, че будистите имали даденост да виждат как душата се пренася в отвъдното. Вие имате ли тази даденост?
- Разбира се, иначе не бих вярвал в това. Аз съм виждал тригодишно дете, в което се беше вселила душата на високопоставен лама. Дадох му шоколад, а то, вместо да го вземе, падна на колене пред мен. Вие познавате ли много деца, които могат да се откажат от шоколада? На възрастта на това дете бях и аз, когато са ме избрали за Далай лама.

Защо точно вас?
- Търсейки душата на своя прероден лама, духовните лидери в Тибет наредили около мен повече от 50 най-различни играчки, сред които поставили и вещи на моя предшественик. Аз съм станал и съм казал: Това е мое, това е мое и това…А всичко останало е чуждо. И съм взел само вещите на мъртвия лама. Този процес в търсене на душата на починалия лама е дълъг и сложен. Починалият лама, който се балсамира, се слага на трон и се чака тялото му да измени положението си - обикновено той навежда главата си надолу. Следва гадаене върху водите на свещеното езеро, при което върху водата могат да се различат отделни букви и по тях се разгадава къде е мястото, където трябва да се търси новият лама. Натам се отправя и специална експедиция от монаси, които дълго търсят новородения лама. Понякога за търсенето са необходими години.

Днес будизмът се смята за мода в целия свят. Изповядват го звезди като Ричард Гиър, Джери Холилул, та дори и българката Лора Видинлиева… Това добре ли е?
- Не е чак толкова добре, ако будистката религия започне да става мода. Обикновено човек се обръща към Бога, когато му е зле, когато страда от тежка болест и медицината не може да му помогне. Винаги съм го казвал и пак ще го повторя - религията е лекарство. Тя е способна да излекува човека от неговите физически и духовни болести. Ще ви кажа нещо, което се е случило тук, в България. Един баща излиза от лекарския кабинет с малко дете на ръцете и плаче. Виждат го двама будисти и това никак не е случайно, и го питат защо плаче. Той им казва, че детето му има рак на окото, зеницата е побеляла и лекарят му казал, че на сина му остават няколко дни живот. И нищо не може да му помогне. Затова са отказали да го оперират. Двамата будисти влизат в един храм и призовават присъстващите на литургията всички заедно да се молят за детето. Десетки горещи молитви за спасение на детето се отправят към Бога часове наред. На другия ден в храма влиза шокираният баща - окото на детето се е избистрило и от болестта няма дори спомен. И това чудо става само от молитвите, които хората от храма са отправили към Бога.

Това само будистите ли могат да го направят? Нали има и други религии?
- Колкото различни са религиите в България, толкова различни са и болестите на хората. Българите трябва да се лекуват с помощта на своята вяра в Христа, мюсюлманите - с молитвите си към Аллах, а моят народ - с вярата си в учението на Буда. Иначе нищо няма да се получи.

- Във всяка религия особено място заема смъртта. От деца знаем, че едни отиват в рая, други - в ада. Вие как се отнасяте към смъртта? Има ли всъщност ад и рай?
- Като към нещо нормално. Аз знам, че като всички други хора ще умра, но това не ме тревожи. За мен смъртта е като смяната на старите дрехи, които се износват и късат, с нови. Ще ви кажа, че не само аз, а и много тибетски монаси познават смъртта, умирайки реално по време на медитация. По този начин те се освобождават от земното си съществуване. Те могат да медитират десетки години, да се преселват за дълго време в Отвъдното, но телата им не се разлагат. Като пример ще посоча медитиращия лама в Бурятия, тялото на когото е нетленно повече от 70 години. Но такава дълга медитация трябва да предприемат само опитните лами и монаси.

В тибетските учения има много мистика и доколкото знам, все още никой не е успял да я разгадае?
- Така е, тази мистика може би трябва да се разгадава от научна гледна точка, защото досега няма обяснение за много странни явления. Задавали ли сте си въпроса защо будистите живеят много по-дълго от обикновените хора, никога не боледуват и не пият дори и едно-единствено хапче? При нас, в Тибет, идва проф. Д. Бенсон от Шотландския медицински университет, за да проучи как будистките монаси могат да медитират голи върху снега и цяла нощ телата им да не променят температурата си. Той не можа да проумее факта, че медитиращите съкращават дишането си наполовина - само седем вдишвания в минута. Както и това, че медитиращият може сам да си отключи дишането, когато поиска.

- Вие можете ли да отключите дишането на медитиращия?
- Мога, разбира се. По време на медитация душата се отправя към висшите сфери на Космоса и около физическото му тяло се наслоява външна енергийна обвивка. Тя е тази, която прекратява физическите му усещания по време на медитирането. Аз отключвам тази енергийна обвивка със силата на мисълта и човекът започва да диша напълно нормално.

Какво ще кажете за официалната медицина?
- Преди време ходих на гости на един американски милионер. Влязох в банята му, за да се измия, и знаете ли какво видях там? Две големи бутилки с успокоителни отвари, в които преобладаваха транквилантите и антидепресантите. Това е, което бързо унищожава и буквално убива човека. За да пие тези много силни отвари, значи този човек е много слаб, чувства се напълно беззащитен. Това ме накара да се замисля над дилемата: дали материалното благополучие наистина е щастието, което искаме.

- А какво е лично за вас щастието?
- Способността да мисля. И да живея в мир с мислите си…