ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Ивайло Иванов-IYI
|
|
Петък, 30 Март 2007 00:00 |
ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ОТПЪТУВАНЕ
 След като душите приключат консултациите с водачите и равнопоставените членове за многото физически и психологически усложнения,свързани с избора на нов живот и тяло,решението за прераждане е взето. Логично би било да предположим,че след това те незабавно ще се отправят към Земята. Това обаче не става преди да бъде осъществен един важен елемент на подготовката.
Сигурен съм,че вече сте разбрали,че душата,завръщаща се от мястото за избор на живот,трябва не само да определи най-добрия избор за това кой ще бъде в следващия живот,но и да координира това решение с другите участници в предстоящата драма. Ако използваме аналогията за живота като голяма театрална пиеса,то в нея ние ще изпълняваме главната роля като актьори или актриси. Всичко,което правим в пиесата,засяга други второстепенни персонажи (второстепенни,защото те не са ние) от сценария. Техните роли могат да бъдат променяни от нас и нашите от тях,защото докато пиесата тече,в сценария могат да се правят промени (резултат от свободната воля).Онези души,които ще бъдат тясно свързани с нас на сцената на живота,представляват нашия поддържащ състав,като всеки има важна роля. Но как ще ги познаем?
Проблемът как да открият духовните спътници и други важни хора в техния живот е от първостепенно значение за много пациенти,които идват при мен за хипнотична регресия. Накрая повечето от моите пациенти намират отговора на своите въпроси в свръхсъзнанието си,защото откриването на тези души е неделима част от техните приготовления за напускане на духовния свят. Мястото в духовния свят,където душите отиват за тези приготовления, обикновено се нарича "място за разпознаване" или "опознавателен клас". Казвали са ми,че дейността,която тече тук,е като зубрене за последен изпит. Поради това пациентите ми използват и термина "подготвителен клас",за да опишат този аспект на духовно подсилване,което протича непосредствено преди техните души да поемат обратния път към Земята. Следващият случай представя това преживяване.
За да се разбере ясно какво се крие зад духовната дейност на опознавателния клас, може би трябва да се даде определение на думата "духовен спътник". За мнозина от нас най-близкият и най-скъпият ни духовен спътник е съпругата или съпругът. Обаче души със значение във нашия живот могат да бъдат и други членове на семейството или близък приятел. Времето,през което те са с нас на Земята,може да бъде дълго или кратко. Онова, което има значение,е влиянието, което имат върху нас докато са тук.
С риск от прекалено опростяване на такъв комплексен въпрос,ще разделя нашите взаимоотношения на няколко общи категории. Първо,съществуват взаимоотношения,включващи любов,която е толкова дълбока,че двамата партньори наистина не могат да си представят живота един без друг. Това е душевно и физическо привличане,което е толкова силно,че и двамата партньори вярват,че са предопределени един за друг.
Второ,съществуват взаимоотношения,базиращи се на дружба, приятелство и взаимно уважение. Накрая,има връзки,основаващи се главно на по-случайни запознанства,които добавят някакъв целенасочен елемент в нашия живот. Така духовният спътник може да приеме различни форми и срещането на хора,които попадат в една от тези категории,не е игра на Руска рулетка.
Духовните спътници са предопределени другари,които помагат и на нас и на себе си в осъществяването на съвместните цели,които могат да бъдат постигнати най-лесно като се поддържаме един друг в различни ситуации. По отношение на приятелите и любимите,разпознаването на самоличността на сродната душа произтича от нашето най-висше съзнание. Това е прекрасно и мистериозно преживяване,както във физическо,така и в умствено отношение.
Свързването със същества,които познаваме от духовния свят под какъвто и да е физически облик,може да бъде хармонично или разочароващо. Урокът, който трябва да научим от човешките взаимоотношения,е да приемаме хората такива,каквито са,без да очакваме,че нашето щастие зависи изцяло от някой друг. Имал съм пациенти,които са идвали при мен с предположението,че вероятно нямат свой духовен спътник поради бъркотиите и сърдечните проблеми в техните бракове и взаимоотношения. Те не разбират,че кармичните уроци определят трудни стандарти за всеки от нас и че болезнените сърдечни преживявания са умишлени проверки в живота. Често те са най-тежки.
Независимо от обстоятелствата,взаимоотношенията между хората са най-важната част от нашия живот. Как да назовем усещането,когато попаднеш в подходящия момент на подходящото място и срещнеш за пръв път някого,който ще внесе смисъл в твоя живот?Съвпадение,извънсензорно възприятие,нищо ново под слънцето или синхрон?Останал ли е някакъв мимолетен, забравен спомен-нещо познато,напиращо да изплува в ума ти?Бих помолил читателите да се разровят из онези спомени,които включват необичайна и неочаквана първа среща с някой,който е играл важна роля в миналото им. В училище ли е било?Ваш съсед ли е бил?На работа ли сте го срещнали или по време на почивка?Някой запознал ли ви е или е било случайна среща?Какво сте почувствали в този момент?
Мразя да се меся в скъпите за хората спомени за предполагаемо спонтанна минала среща,но такива описания като случайност,стечение на обстоятелствата или импулс не могат да се използват за съдбоносни контакти. Това не ги прави по-малко романтични. Когато става дума за духовни спътници, съм чувал много прочувствени разкази за близки духовни същества,които пътуват през времето и пространството,за да се открият едни други като физически създания на конкретно географско място на Земята в определен момент. Истина е също,че амнезията на нашето съзнание може да затрудни срещата с важни хора-може да поемем погрешна посока и да пропуснем връзката на някой кръстопът. Това обаче може да бъде уредено предварително за завръщащите се контингенти.
В случаят,който следва,ще започна диалога от онзи момент от сеанса,когато питам пациента за неговата дейност в духовния свят точно преди прераждането му в настоящия му живот.
Случай 28
Д-р Н: Близо ли е времето,когато ще напуснеш духовния свят за друг живот?
П: Да... почти съм готов.
Д-р Н: След като напусна мястото за избор на живот,душата ти беше ли решила кой ще бъде и с кои хора ще се срещне на Земята?
П: Да,всичко започва да си идва на мястото.
Д-р Н: А какво мислиш за твоя избор на времева рамка и конкретно човешко тяло?Можеш ли да се откажеш?
П: (въздъхва)Да и съм го правел преди–всички сме го правили-поне тези, които познавам. През повечето време е вълнуващо да мислиш,че отново ще си жив на Земята.
Д-р Н: Но ако малко преди да трябва да се преродиш откажеш да се върнеш на Земята,какво ще стане?
П: Не е толкова...строго. Винаги обсъждам възможностите... притесненията ми за новия живот с моя наставник и приятелите ми преди да поема твърд ангажимент. Наставниците знаят кога увъртаме,но аз вече съм решил.
Д-р Н: Добре. Сега ми кажи,след като си поел твърд ангажимент да се върнеш на Земята,случва ли се нещо друго важно с теб в духовния свят?
П: Трябва да отида в опознавателния клас.
Д-р Н: На какво ти прилича това място?
П: Това е среща за наблюдения...с моите спътници...за да мога да ги позная по-късно.
Д-р Н: Когато щракна с пръсти,веднага ще влезеш в този клас. Готов ли си?
П: Да.
Д-р Н: (щраквам с пръсти)Обясни ми какво правиш.
П: Влизам...плавайки.. заедно с другите...за да чуя говорителя.
Д-р Н: Искам да те придружа,но ще трябва да станеш мои очи-става ли?
П: Разбира се,но трябва малко да побързаме.
Д-р Н: Как изглежда това място?
П: Ммм...кръгла аудитория с издигнат подиум в средата-там стоят говорителите.
Д-р Н: Да влезем ли и да седнем?
П: (поклаща отрицателно глава)За какво ни е да сядаме?
Д-р Н: Просто се чудех. Колко души има около нас?
П: О...около десет или петнадесет...души,които ще бъдат близо до мен в предстоящия живот.
Д-р Н: Това ли са всички души,които виждаш?
П: Не,ти попита колко има около мен. Има и други...по-нататък, на групи... които ще слушат своите говорители.
Д-р Н: Всичките десет или петнадесет души около теб от твоята група-грозд ли са?
П: Някои от тях.
Д-р Н: Тази група прилича ли на онази,която видя точно след последния си живот близо до вратата,където се срещна с няколко души?
П: О,не,онази беше по-тиха...само моето семейство.
Д-р Н: Защо срещата при завръщането ти у дома беше по-тиха,отколкото е тази,на която сме в момента?
П: Все още бях замаян от загубата на тялото си. Тук се водят много разговори,има движение насам-натам...в очакване...енергията ни наистина се покачва..
Д-р Н: Тези говорители твоите наставници-водачи ли са?
П: Не,това са суфльорите.
Д-р Н: Те са души,които са се специализирали в такъв род неща,така ли?
П: Да,те ни дават знаци като се появяват с разни находчиви идеи. Образуваме кръг около подиума. Суфльорът плава напред-назад в центъра- посочвайки всеки от нас и казвайки,че трябва да го следим внимателно. Трябва да го направя!
Д-р Н: (понижавам гласа си)Разбирам и не бих искал да пропуснеш и дума,но,моля те,обясни ми какво имаш предвид под знаци.
П: Този суфльор е прикрепен към нас,за да знаем за какво да се оглеждаме в следващия ни живот. Сега знаците се поставят в нашите умове с цел по-късно, когато вече сме хора,да размърдат нашите спомени.
Д-р Н: Какви са тези знаци?
П: Знаменца-маркировки по пътя на живота.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен?
П: Пътните знаци ни дават в нова насока в живота в определени моменти,когато се очаква да се случи нещо важно...а освен това ние трябва да познаваме знаците и за да можем да се разпознаваме един друг.
Д-р Н: И душите се събират в този клас преди всеки нов живот?
П: Естествено. Ние трябва да помним дребните неща...
Д-р Н: Но ти вече не си ли прегледал предварително подробностите около следващия си живот в мястото за избор на живот?
П: Така е,но не и дребните детайли. Освен това аз не познавам всички хора,които ще действат заедно с мен. Този клас е финален преглед...събирайки ни всички заедно.
Д-р Н: Онези от вас,които ще оказвате влияние върху животите си?
П: Точно така,това всъщност е подготвителен клас,защото в началото на Земята няма да се разпознаваме един друг.
Д-р Н: Виждаш ли основния си духовен спътник някъде?
П: (изчервява се)...тя е тук...има и други хора,с които се предполага,че ще имам контакт...или те ще контактуват с мен по някакъв начин...другите също имат нужда от своите знаци.
Д-р Н: О,значи затова тези души се смесват със същества от различни групи. Всички те ще играят някаква важна роля в новия живот на другия.
П: (нетърпеливо)Да,но от твоите приказки не мога да чуя какво става... Шшшт!
Д-р Н: (отново понижавам глас)Добре,на три ще задържа този клас неподвижен за няколко минути,така че да не пропуснеш нищо.(тихо)Едно,две, три. Сега говорителят е млъкнал,а ти ще ми обясниш още малко за знаменцата и знаците. Става ли?
П: Мисля...че да.
Д-р Н: Ще наричам тези знаци възбудители на спомени. Казваш,че за всеки от хората с теб ще има специални възбудители,така ли?
П: Затова сме се събрали тук.В живота ми ще има моменти,когато тези хора ще се появят. Аз трябва да се опитам да...си спомня някое...тяхно действие... начина,по който изглеждат...движат се...говорят.
Д-р Н: И всеки ще възбуди спомен у теб?
П: Аха,а някои ще пропусна. Тези знаци имат за цел веднага да прищракат в паметта ни и да ни кажат: "Е,добре,вече си тук." Вътре в нас...ние можем да си кажем: "Време е да започна работа по следващата фаза." Те може да изглеждат незначителни,дребни неща,но знаменцата са повратни моменти в нашия живот.
Д-р Н: А какво ще стане,ако хората пропуснат тези пътни знаменца или знаци за разпознаване,защото,както каза,си забравил какво ти е казал суфльорът? Или ако решиш да пренебрегнеш влеченията си и да поемеш по друг път?
П: (пауза)Имаме право на друг избор-той може да не е толкова добър- може да си непреклонен,но... спира)
Д-р Н: Какво но?
П: (убедено)След този клас ние обикновено не забравяме важните знаци.
Д-р Н: Защо нашите водачи просто не ни дадат отговорите,от които ще имаме нужда на Земята?За какво са всички тези глупости със знаци,които трябва да напомнят нещо?
П: Поради същата причина,поради която отиваме на Земята без да знаем всичко предварително. Силата на нашата душа нараства от онова,което откриваме. Понякога нашите уроци се разрешават доста бързо...но обикновено не става така. Най-интересните части от пътя са завоите и е по-добре да не пренебрегваме знаменцата в нашия ум.
Д-р Н: Добре,ще преброя от десет до едно и когато стигна едно,твоят клас отново ще започнела се движи и ти ще слушаш,докато суфльорът раздава знаците. Аз няма да говоря,докато не вдигнеш показалеца на дясната си ръка. Това ще бъде знак за мен,че часът е свършил и ти можеш да ми предадеш знаците,които трябва да запомниш. Готов ли си?
П: Да.
Забележка: Свършвам с броенето и изчаквам няколко минути преди пациентът ми да вдигне пръста си. Това е един елементарен пример за безсмислието на сравненията между времето на Земята и духовните светове.
Д-р Н: Не отне много време.
П: Така е. Говорителят трябваше да мине през много неща с всеки от нас.
Д-р Н: Предполагам,че детайлите на разпознавателните знаци вече са запечатани стабилно в ума ти?
П: Надявам се да е така.
Д-р Н: Добре,кажи ми тогава за последния знак,който ти беше даден в края на часа.
П: (пауза) Сребърен медалион...ще го видя,когато съм на седем години... около врата на една жена,която върви по моята улица...тя винаги го носи.
Д-р Н: По какъв начин този сребърен предмет ще възбуди спомен у теб?
П: (отвлечено)Той проблясва на слънцето...за да привлече вниманието ми...трябва да си спомня...
Д-р Н: (със заповеден тон)Ти си в състояние да обединиш познанието, получено на Земята и в духовния свят.(Поставям ръката си върху челото на пациента.)Защо е важно да познаваш душата на тази жена?
П: Виждам я,докато карам колелото си по нашата улица. Тя се усмихва... сребърният медалион е ярък...питам за него....ставаме приятели.
Д-р Н: След това какво?
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
