ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Окултните предмети носят лудост на непосветените |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Петък, 14 Септември 2007 00:00 |
Окултните предмети пазят страшни тайни и носят лудост на непосветените.
 След като за пореден път се разгоря скандалът около видните български колекционери и той достигна чак до Брюксел, се запитахме: всъщност колко колекционери има в България, какво колекционират, колко предмета държат, най-вече археологически и нумизматични, и колко от тях са регистрирали официално колекциите си, така, както законът позволява вече от 2 години.
Колекционерите в България се оказаха доста – над 30000 души, с колекции от няколко предмета до няколко хиляди. От тях обаче за цели 2 години, откакто Законът за паметниците на културата позволява да има частни колекции и частни музеи, официално са легализирали колекциите си само 6 колекционери в цялата страна. Още петима са подали молби за регистрация. И само двама са поискали да направят частни музеи.
Макар че по Закона за паметниците на културата възможността в България да съществуват частни колекции и частни музеи е от януари 2005 г. , но на практика това е било разрешено още от – забележете – 1969 г. , когато всъщност е написан законът. Основният подзаконов нормативен акт в областта на музеите и галериите в това отношение - Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата, е от 1974 г. В нея е записано, че притежателите на колекции, обществени организации и граждани, са длъжни да регистрират движимите паметници, които притежават. Там не се говори за собственост, а за притежание на колекциите, защото в епохата на социализма не се допускаше частна собственост.
Така на практика излиза, че още от 1974 г. частните колекции са били разрешени. А от 1981 г. е формулировката, че държавата насърчава частното колекционерство. Колекционери в България винаги е имало, особено много са нумизматите– още от 60-те – 70-те години. Държавата дори ги е поощрявала във връзка с издаването на юбилейните монети, които се пускат в ограничени серии. Нумизматични дружества има във всеки по-голям град и във всяко от тях членуват не по-малко от 20-30 колекционери. Подобно е било положението и с филателистите – колекционери на пощенски марки, също организирани в дружества.
КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ РЯДКО СА ДОВОЛНИ ОТ ОЦЕНКАТА, КОЯТО ИМ ДАВАТ В МУЗЕИТЕ
Пак нумизмати, започнали с юбилейни монети, преминавайки през антични и средновековни монети, по-късно стават и колекционери на археологически паметници. Всичките от януари 2005 г. могат да официализират колекциите си. Редът е определен в Наредба № 1 за реда за оценка на движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица – в сила от 28 януари 2005 г. Собственикът на колекцията подава молба в най-близкия региона ленили специализиран музей, че иска тя да бъде регистрирана в този музей. В тази декларация той трябва да опише паметника, да даде личните си данни, ако е физическо лице, а ако е фирма или неправителствена организация – БУЛСТАТ-та си, съдебната и данъчна регистрация. Задължително декларира начина на придобиване на предметите и се подписва.
Директорът на съответния музей от списъка на експерти в тази област, които имат минимум 5 г. стаж и титла магистър, съставя тричленна комисия. Експертите подписват декларация, че нямат конфликт на интереси и не са заинтересувани от тези паметници на културата. Те дават експертна оценка за стойността на всеки отделен предмет от колекцията, дали предметът е движим паметник на културата и от какъв ранг, и дали е от национално значение. Ако колекционерът не е доволен от оценката, може да я оспори пред нова комисия. Музеят дава регистрационен номер на всеки предмет от колекцията. Това е шифров код от 18 цифри, който съдържа много информация. Експертните оценки се правят в 3 екземпляра: единият се изпраща в Дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” в Министерството на културата.
МНОГО МУЗЕИ СА ЛИШЕНИ ОТ НАЙ-ЦЕННИТЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО ПОТЕКЛО КУЛТОВИ ПРЕДМЕТИ
Вторият екземпляр се предава на собственика на колекцията, а третият остава в досието на движимия паметник на културата, което се съхранява в конкретния музей, където колекцията е регистрирана. Експерти обаче коментират, че е грешка разбиването на ведомствената подчиненост на музеите – сега от 236 музея в България 200 са подчинени на общините, 8 са под шапка юта на Министерството на културата, 3 са към Българската академия на науките, други са към различни ведомства – към военното министерство, дори енергетиката има музей. Трудно се обобщава информацията и трудно министерството може да разпореди на музеи, които не са му подчинени.
Така от 236 музея, според наредбата, колекции могат да се регистрират само в 21, това са: Националният исторически музей, националните музеи на българското изобразително изкуство, “Земята и хората” за минерали и кристали, литературният, политехническият, Националната галерия за чуждестранно изкуство, къща-музей “Панчо Владигеров” за всички видове музикални инструменти, етнографският, природонаучният и военноисторическият музей, както и 11 регионални исторически музеи в страната. След като в тях сеподаде молбата на колекционера, музеят не може да откаже регистрация, но собственикът си плаща за регистрацията и експертната оценка. Таксата не е голяма, но част от колекционерите се оплакват, че са безработни, не могат да я платят и затова не легализират колекциите си.
Директорът на Дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” в Министерството на културата Румен Ганчев се затруднява да каже колко от десетките хиляди колекционери на монети, марки, археологически и етнографски предмети, музикални инструменти, картини и какво ли още не са регистрирали официално колекциите си в страната – такава информация просто не се събира, едва сега е започнало обобщаването й.
ВСЪЩНОСТ КАРТИНКАТА Е СЛЕДНАТА
В Националния исторически музей са регистрирани 4 колекции: на Васил Божков, който е поискал да направи и частен музей, на Димитър Иванов, сбирката монети на главния прокурор Борис Велчев и в процес на регистрация е колекцията от 448 старинни медицински инструменти на началника на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев. Главният прокурор Борис Велчев дори е подарил колекцията си от 63 монети на музея, но те засега няма да намерят място сред витрините на експозицията, защото нямат голяма историческа стойност, а и като парична стойност се оценяват наоколо 300 лв. по думите на самия главен прокурор. Той отбелязва, че от години вече е спрял да събира монети.
Във всички регионални музеи в страната са регистрирани само още 2 колекции, 5 колекции са в процес на регистрация и още 15 колекционери са подали запитвания до музеите, но не са подали молби за регистрация на сбирките си. В музея във Велико Търново е направена една регистрация, единствена от 2 години насам. Малко по-интересно е положението в Бургас. Там също има една регистрация, но тя е от 2003 г. и предхожда последните изменения на закона. Тя е нумизматична колекция от елинистични монети. Още двама бургаски нумизмати са подали молби за регистриране на колекциите им, като в едната освен монети има и пластики. Един колекционер от Созопол е подал молба и за създаване на частен музей в курортния град. Колекцията му е от смесен характер, но интересното е, че в музея му ще има и сбирка от морски възли.
В историческия музей в Шумен е подадена една молба за регистрация, и то от 2005 г. , за 2006 г. няма нито една. В Плевен има една молба за колекция от керамика и регистрацията й приключва. В ярко изразени иманярски райони като Пловдив и Хасково например няма нито една подадена молба за официализиране на колекции. Няма такива и във Варна, Габрово, Благоевград, Стара Загора. В Русе трима са проявили интерес, но засега неофициално, две запитвания от нумизмати има и в Кюстендил. Малко повече – 10 запитвания за археологически и етнографски сбирки, има в музея в Добрич, но там пък още няма сформирана комисия за регистрацията.
Така излиза, че например в Пловдив, където е добре известно името на колекционера Димитър Костов, който притежава ризница, сбирка римски монети, дори наскоро показа пред медиите уникална монета на стойност 5000 лв. , притежава и ред други археологически предмети, той не е легализира лсбирката си. Другият виден пловдивски колекционер Стефчо Диригента също не е официализирал притежанието си. Няма го и името на Марин Велков, прочул се покрай изкупуването на сребърната чиния, появила се после на търга в Лондон. Това обаче означава, че сбирките им са незаконни и във всеки един момент полицията може да им ги конфискува, а те да бъдат съдени за вещно укривателство.
от в-н "Врачка"
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
