Опасаха главата ми с жиците на енцефалографа. Пъхнаха в ръката ми уред - диапазонен генератор на вълни, създаващ магнитно поле. Казаха ми да го притисна към главата си, направо зад ухото. Уредът приличаше на метална шайба с големината на голямо копче.

Затворих очи и се приготвих за среща с Бога. Та нали ако се вярва на доброволците, участвали в подобни експерименти, именно така - под въздействието на магнитно поле - може не само да се види Всевишния, но и да се поговори с него... Приживе...

Няколко секунди тъмнина - и изведнъж ярко синя светлина, като светкавица. Тя се разтича, запълвайки цялото ми полезрение, като бездънно небе. Още секунда - и на фона на това "небе" се появява ярка точка. След част от секундата точката се превръща в ярък лъч. Той прави кръгове, като че ли сканира пространството, което започва да се свива в изкрящ тунел. "Онзи същият? Когото виждат умиращите?", мисля си с ужас. И изведнъж разбирам, че гледам някакво бяло облаче в края на тунела. То прилича на октопод, който протяга "пипалата си" към мен. След това нищо не помня...

Свестих се на леглото. Сестрата размахваше памуче с амоняк под носа ми. Уредът се въргаляше на пода. Изпуснала съм го, като съм загубила съзнание.
- А вие искахте да пробвате "най-голямата доза" излъчване - поклати глава жената. - Опасно е. Може да умрете. Истински.
- Кого видях?
От шепненето ми жената подскача. И отговаря:
- Не зная. Никой не знае.

НЕВИДИМА СИЛА БИЕ ПО ГЛАВАТА
Съществува ли Бог наистина? Или "срещите" с него са само продукт на биохимични въздействия, ставащи в мозъка? Какво виждат хората пред лицето на смъртта? Халюцинации? Или пред тях наистина се отваря "тунел" към другия свят? Тези въпроси си задава канадският професор по нейрология Майкър Пърсингър. И пръв в света започва да прави уникални експерименти.

Но целта му далеч не е мистична. Точно обратното. Ученият предположил, че в основата на свръхестествените видения - общуване с Бога, срещи с духове и призраци, "живот след смъртта" и дори отвличане на хора от извъземни - са ефекти, свързани с естествено въздействие върху мозъка на магнитно поле. Оставало само да го докаже.

В резултат професорът започнал да насочва магнитни импулси към различни области на мозъка. И да следи как реагира като видения. На научен език такова въздействие се нарича транскраниална (вътрешночерепна) магнитна стимулация, или TMS. Но никога по-рано тя не е била използвана за моделиране на "срещи с Бога".

- Цялата дейност на мозъка се основава на електрическата активност - казва проф. Пърсингър. - И, както винаги се е смятало, тя се нарушава само в два случая: в резултат на болест и травма. Но освен такива "механични" въздействия има и невидима сила, която може да прави с нас истински чудеса.

Преди началото на експеримента Пърсингър водил доброволеца в тиха стая и му слагал на главата направен от самия професор уред-каска, който пращал към мозъка слабо електромагнитно излъчване.
Професорът заключвал стаята и отивал при монитора на компютъра, който бил в друга стая. И оттам манипулирал магнитните полета. След известно време доброволецът започвал да усеща, че той не е сам в стаята.

- Изпитвах необясним страх - разказва Дон Хил, един от участниците в експериментите. - Не можех да се избавя от усещането, че до мен има някой. Или нещо. Много голямо. То се крие и ме гледа. А в същото време прекрасно знаех, че в стаята няма никой, освен мен.

- От опитите стана ясно, - обяснява Пърсингър - че чувството на присъствие на нещо странно наистина се появява. Но то може и да бъде предизвикано, като се стимулира само дясното полукълбо на мозъка.
В експериментите на професора са участвали 900 души. Над 700 от тях "са срещнали гости". И всеки е виждал това, в което е вярвал. Едни - божествени образи: Исус, Дева Мария, Мохамед или Светия дух. На други им се привиждали починали роднини.

Трети пък са общували с представители на извънземни цивилизации. Пърсингър обаче все още не е готов с окончателния си извод. Експериментите са оставили почва за съмнения, че виденията са само продукт на възбуденото състояние на дясното полукълбо на мозъка, отговарящо за емоциите.
- Може би Бог наистина съществува, но като някакво енергийно поле - предполага професорът.


В дясната ръка физикът Юри Ермолаев държи уред, който изработва изключително висока честота (него го притисках към ухото си). А в лявата му има снимка на "парче" енергия или душа, която излъчват очите на човек под въздийствието на този уред

ЯВЯВАНЕТО НА БОЖИЯТА МАЙКА
Наши учени също стимулираха мозък с магнитно поле. Но само, за да изучат влиянието му върху биологично активните точки на човека. А странично явление станало "явяването" на Божията майка.

Еспериментът бил направен от кандидата на физико-математическите науки, доцент Юри Ермолаев, кандидата на медицинските науки Олга Коекина и от д-ра на техническите науки акад. Борис Родионов. Именно той станал първото опитно зайче.

В продължение на 5 мин. върху него са въздействали с плазмен излъчвател с мощност от един ват. Ето как Родионов описва своите усещания:

- От начало се видях отстрани, като че ли се намирах под тавана. След това имаше небе с приятен син цвят. По него плуваха бели облаци, като агънца. Невероятна красота! Но след това тези "агънца" се завъртяха във "фуния", която влезна в моята глава. Постепенно "фунията" се стесни до тънък светещ лъч. С острия си край влизаше в темето ми, а тъпата част на "фунията" излизаше от челото ми. Той започна да се върти спираловидно с все по-голяма амплитуда и изведнъж изчезна. След това стана тъмно.

И изведнъж на този черен фон изникна образът на Божията майка с дете, което рисуват по иконите. Но не картина, а образ. Контур на жена с дете на ръце, но без детайлите. И тогава ме събудиха. След този експеримент лежах почти две денонощия. Главата ме болеше така, че не можех да стана от кревата.
Същият опит направили и със сина на Родионов. Той също се видял отстрани. И той имал чувството, че отпред е имало нещо голямо и много меко. Младежът също получил страшно главоболие. Доцент Ермолаев видял само лъч, но пък лежал в болница цели два месеца.

ЗА КАКВО МИСЛЯТ МОНАХИНИТЕ
А какво става в мозъка на тези, които виждат Бог? Или поне твърдят, че общуват с него? Това се хванала да определи група невробиолози от университета в Монреал начело с Марио Борегар.

Те направили функционално магнитнорезонансно сканиране на мозъците на 15 монахини по време на молитва.И открили, че обръщението към Бога и светиите поражда повишена активност в зоната на т. нар. "опашато ядро", чието активизиране предизвиква чувство на радост и блаженство. То е характерно за дълбокия сън, медитацията и... душевните разстройства, в частност епилепсията.

Миналата година по екраните се появи британският документален филм "Бог вътре в нас", в който участват учени, доказващи съществуването на връзка между мозъка и вярата. Ето случай, влезнал в историята на медицината.

През ХIХ век младата жена Елен Уайт е имала видения, които убедили вярващите, че тя е пророк. Но учените се поразтърсили в миналото й и открили: жената била епилептичка. Когато била 9-годишна я ударили с камък в главата. Три седмици Елен лежала безчувствена. След това започнали нейните религиозни "пророчества".

- Костите на черепа зад очите са доста слаби и мозъчната тъкан лесно може да бъде травмирана - обяснява проф. Грегъри Холмс, един от водещите световни специалисти по педиатрична неврология. - При силен удар по главата мозъкът отскача от стените на черепа, в резултат на което може да се получи епилепсия. Ето защо нейните видения са били резултат от припадъци, а не "духовен опит".

По-нататъшното изучаване на мозъка на пациенти, страдащи от епилепсия, предизвикана от травми, потвърдили извода на доктора. Много от тези болни получават странни халюцинации с религиозен характер. Те ясно се виждат пържещи се в ада, уж защото не били достатъчно вярващи. Други пък се разхождат из райските градини. Трети твърдят, че детето им е Исус.

РЕАКЦИЯ НА "СЕКСА"
Друго медицинско светило, решило да докаже връзката между епилепсията и религиозния фанатизъм, е прочутият невропсихолог, директор на Центъра за изследване на мозъка и съзнанието при Калифорнийския университет в Сан Диего Вилайанур Рамачандран.

- Отначало взехме доброволци, които нямаха припадъци - разказва ученият. - Прикрепихме електроди към пръстите им и измерихме кожното съпротивление. То се менеше в зависимост от количеството пот, отделяно, когато хората виждаха на екрана някои думи. Например, нормалният човек остава равнодушен към думата "маса". Но ако му покажете думата "секс", реакцията на кожата веднага се променя. А какво става, когато на такъв експеримент се подложат хора, страдащи от епилепсия?

На епилептиците показвали три групи думи: със сексуален подтекст, неутрални и религиозни. Неутралните думи предизвиквали слаба реакция, но когато професорът показал сексуалните и религиозните думи, той бил потресен от резултатите.

- Когато епилептик вижда думата "Бог", - казва Рамачандран - кожата реагира много явно, докато сексуалните думи предизвикват по-слаба реакция. Предположихме, че в мозъка избирателно се активизират нервни връзки и именно това засилва мистичната вяра.

Според професора, това, което става в главата на епилептик, е крайна проява на това, което става в мозъка на всеки един човек. Изследванията на взаимовръзката между вярата и мозъка дадоха началото на нов клон в науката - невротеология.

КАТО НЕ ВЯРВАШ В ГОСПОД - НЯМА ДА ГО ВИДИШ
Да си изпробва мозъка решава и известният в света атеист и скептик докторът на философските науки, професорът от Оксфордския университет Ричард Докинз.

- В религията не ми харесва, че тя учи да не питаш, а просто да вярваш в най-различни тайни - казва ученият. - Но на мен винаги ми е било интересно какво е това да получиш мистичен опит, за който говорят вярващите. Много чаках експеримента. Сеансът продължи 40 минути. За съжаление аз не видях Бог. Чувствах само, че съм на тъмно с каска на главата. Разочаровън съм.

Доктор Пърсингър, който е наблюдавал опита, не е отчаян от резултата:
- Не всички могат да имат религиозен опит и видения. Чувствителността на мозъка е различна при различните хора. При Докинз тя е много ниска. Затова не е учудващо, че той е атеист. Такива хора, образно казано, нямат талант за религия.

- Изследвах хиляда доброволци - продължава професорът. - И резултатът е следният: все пак има връзка между духовния опит и мозъка.

БУДИСТИТЕ ГУБЯТ СВОЯ "АЗ"
Директорът на "Центъра за духовност и съзнание" при университета в щата Пенсилвания, автор на книгата "Защо Бог не си отива: наука за мозъка и физиологията на вярата" доктор Андрю Нюбърг дълго време е наблюдавал будистки монаси по време на медитация. Той е следил състоянието на нервната им система с помощта на съвременно неврологично оборудване. Ето как е правил експериментите си.

Доброволецът е оставал сам в тиха стая, където започвал да медитира. Приближавайки се към връхната точка в медитацията си, човекът дърпал връвчица. По този сигнал апаратурата вкарвала в кръвта на будиста радиоактивно вещество. То попадало в мозъка и позволявало да се види кръвотока само няколко секунди след сигнала.

На монитора на компютъра се виждало, че зоните на силния кръвоток се оцветявали в червено, а на слабия - в жълто. И се виждало, че по време на медитация мозъчните зони действат. Но когато медитацията достигала връхната си точка, в темените части на мозъка постъпвала все по-малко кръв. Те почти преставали да работят!

А именно тези зони отговарят за чувството на пространство и време. Според Нюбърг, по време на медитация хората често губят чувството за "аз", защото активността на тези зони на мозъка спада. Това усещане за загубването на себе си като личност е важно за всички религии. Значи това е още едно доказателство, че вярата в Бог се определя от физиологията на мозъка.

ЩЕ СЕ ИЗЛЕКУВАШ, ЩОМ СТАНЕШ МЛАДЕНЕЦ
А всъщност какво става с мозъка по време на молитва? И защо след обръщение към Всевишния много често се облекчават душевни разстройства, намаляват симптомите на тежки заболявания, а понякога се излекуват хора, смятани за безнадеждно болни? Отговори на тези въпроси се заел да потърси порфесорът от Психоневрологичния научен институт "Бехтерев" Валери Слишзин.

Резултатите от експеримента го поразили: оказва се, че когато се молиш, се връщаш в детството! Като доброволци при професора отишли православни свещеници и семинаристи, католически ксендзове и последователи на исляма, дзен-будисти и индийски майстори на медитацията. От тях се искало само едно - усърдно да се молят. Докато изследваният шепнел "Отче наш...", Слшзин му правил електроенцефалограма, за да проследи процесите, ставащи в мозъка на човек по време на молитва.

В резултат питерските учени успели да регистрират неизвестно на науката състояние на човешкото съзнание. Досега било прието да се отделят три основни фази на работещия мозък: бърз сън, бавен сън и бодърствуване. За всяка от тези фази е свойствен определен ритъм от биотоци. При експеримента се разбрало, че по време на молитва ритъмът от биотоци в главния мозък толкова се забавя, че вече може да се говори за съществуването на четвърто състояние на съзнанието - "молитвено бодърствуване".

- В това състояние мозъкът фактически се изключва - обяснява професорът. - Спира активната мисловна дейност и съзнанието като че ли започва да съществува извън тялото. На електроенцефалограмата това изглежда по следния начин - в момента на бодърствуването кората на главния мозък на възрастния човек генерира алфа- и бета-ритмите на биотоците с честота от 8 до 30 херца. А когато нашите доброволци се молели, започвало забавяне на ритъма до честота от само 3 херца.

Тези бавни ритми се казват "делта-ритми" и се наблюдават само при бебета до 2-3 месеца. При някои от изследваните енцефалографът показал пълно отсъствие на алфа- и бета-ритми. Имало само делта-ритми. От гледна точка на неврофизиологията тези хора ставали в буквалния смисъл на думата като новородени. И за мнозина това било тласък към оздравяване. Организмът в този момент като че ли се връщал към състоянието, което човек имал в момента на раждането си.

КАКВО ВИДЯХ АЗ?
Преди да ми се появи "октоподът", аз видях някакъв лъч, превръщащ се в искрящ тунел. Какво означават те учените не могат да обяснят. Но имат версия, която няма нищо общо с мистичното.

- От гледна точка на биохимията и физиологията, лъчът е поток от заредени електрони и позитрони, който възниква в момент на съсредоточаване - обясняват ми кандидатът на медицинските науки Олга Коекина и кандидатът на физикоматематическите науки Юри Ермолаев. - По време на молитва и медитация мозъкът като че ли свива активната зона до тесен лъч. Или тунел. В него като вихър се концентрира магнитното поле на възбудения мозък. И минава през зоната между полукълбата.

Подобни видения често имат хората в кома - онези, които по време на болест или операция чувстват, че напускат тялото си и душата им уж лети по някакъв ярък тунел. Преди смъртта мозъкът се активизира, търси решение как да спаси организма. И в този момент - на най-високо напрежение - човек вижда този лъч или светлина в края на тунела.

А въздействието чрез магнитно поле изкуствено предизвиква аналогично "съсредоточаване". Между другото "картината", която възниква в мозъка, много прилича на антена.

Може би Бог ни ги е сложил, за да го чуваме и разбираме?

НЕОЧАКВАНА ВЕРСИЯ
Кандидатът на техническите науки, експерт по анормалните природни явления Григори Виготски:
- Колкото повече магнитни полета има наоколо - толкова повече са вярващите.

Мнозина се питат: учените могат да създадат видения с помощта на слаби магнитни полета, но как се появяват те извън лабораторийте? Отговор има. Ние всички се подлагаме на въздействието на силни електромагнитни потоци, излъчвани от много източници около нас. И понякога възникват електромагнитни полета, които се наслагват върху естественото поле на мозъка.

При хора с възприемчиви мозъци това може да предизвика видения. Веднъж към мен се обърна жена, обезпокоена, че дъщеря й всяка нощ вижда страшни демони и духове. Реших, че тези халюцинации се предизвикват от силно магнитно поле и трябва да се намери източникът. В стаята на момиченцето открих радиочасовник, който бе до леглото й. Оказа се, че часовникът произвежда същото магнитно поле, което се използва в лабораториите, за да се предизвика усещането на присъствие на мистични образи. Махнаха го и проблемът на детето изчезна.

Външните електромагнитни полета слабо влияят върху тялото на човека, но пък извършват истински безобразия със съзнанието му. Ние живеем в свят с умерен електромагнетизъм и за хората това е толкова естествено, колкото и да дишат. С развитието на новите технологии обаче човечеството постоянно увеличава мощността на своето електромагнитно обкръжение: компютри, мобилни телефони, телевизия. И не се вижда краят на този изобретателски бум. Може би накрая това ще доведе човек до състояние, което днешните учени дори не могат да си представят. И тогава всички ние ще виждаме Бог дори без специално стимулиране на мозъка.

ИМА "ГО" ДОРИ В НАШИТЕ ДНК?
Новата наука невротеология показва: не може да се смята вярата за резултат от действията само на социалните условности. В мозъка има структури, отговарящи за религиозността. Независимо от това има ли Бог или не, хората ще продължат да вярват в него. Религията и духовността като че ли са вложени в нас. Нещо повече, неотдавна се разбра, че в човека дори е намерена ДНК от Бог.

Това обяви директорът на Националния институт за генни структури и борба с рака Дин Хамър. Изследванията на учения показали: силно вярващите хора имат в организма си ген, наречен от него VMAT2. А безбожниците нямат такъв ген. Този шокиращ извод бе направен след изследването на над 2000 ДНК на хора.

Според Хамър не е изключено "генът на вярата" в Бог хората да са наследили от самия Исус Христос. Вярно е, че доктор споменава и Буда, чийто ген може би са наследили будистите, и пророка Мохамед, дал вяра на мюсюлманите, въпреки че те не са били богове.

Следвайки тази логика, ще трябва да признаем, че сатанистите са получили гени от дявола, а тези, които вярват в пришълци - от извънземните. Прилича на безсмислица. Може обаче да се окаже, че именно този VMAT2 има универсално свойство и пробужда стремежа към духовно-мистичното изобщо.

- Моите изследвания не подкопават вярата в Бог - оправдава се Хамър. - Напротив, съществуването на "гена на вярата в Бог" още веднъж доказва гениалността на Твореца, който е подарил този ген на човека.

ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ КОШМЕРИТЕ?
Преди операцията, която трябвало да избави 22-годишната пациентка Дженифър от постоянни епилептични припадъци, доктори изследвали мозъка й. Те сложили електроди в зони, отговарящи за речта и движенията на дясната ръка, за да се убедят, че те не са увредени.

Лекарите обаче случайно закачили теменната област на лявото полукълбо, отговаряща за координацията на различни чувствени усещания при промяна на положението на тялото в пространството. След изследването се разбрало, че през тези няколко секунди в Дженифър изведнъж се появило чувство за "човек зад гърба". Този някой копирал всичките й движения, въпреки че всъщност не е имало никой зад нея. И досега тя се сеща с ужас за този момент.

- Изключая епилепсията, пациентката никога не е имала психически разстройства - обяснява професор Олаф Бланке от Федералното политехническо училище в Лозана. Това означава, че феноменът се е появил само по време на експеримента. Затова ние сме убедени, че този сложен психически симптом се включва от много прост "превключвател" в мозъка. Но какъв - засега не знаем.

Учените смятат, че ако разберат този механизъм, ще могат да обяснят и феномена за напускането на тялото, който чувстват хора в кома.