Мнозина от вас сигурно са чували за самодивите! Какво представляват тези митични създания и съществуват ли днес те?
Всеки от нас още от дете е чувал страховитите думи "дух", "привидение" и "призрак". Повечето от Вас са скиптични по този въпрос, и може би са прави за себе си. Самите учени многократно са доказвали както това, че призраците съществуват, така и неговата противоположност, че на някои от снимките привиденията са фалшиви или са плод на човешкото въображение. Пиша тази статия в подкрепа на теорията, че духове наистина има и душата на починалия човек остава с нас на земята до 45 дни след смъртта му… За да е по-разбираема информацията ще я разделя на няколко кратки истории, разказани ми от баба ми (когато е била млада) и някои други хора, с които нямаме роднинска връзка. Знам, че някой ще кажат - вижте го пък този ни говори бабини-деветини, но това което ще ви разкажа може да бъде научено от всички по-стари хора, които попитате.
По онова време баба ми е била млада майка на дете, родено преди майка ми. В този период 1940-1950г. върлувала със страшна сила болестта детски паралич. Странното било, че от нея страдали само новородените бебета момчета. Цялото село било съкрушено, защото болестта взимала всеки ден все повече и повече мъжки рожби. За жалост трагичната съдба не простила и на моята баба, като отнела първородното и дете. Можело е да не умре, ако тя е била спазила указанията , които са и казани за болестта, а именно - когато детето заплаче в никакъв случай да не го взима. Тя обаче, нали е майка го взела и то починало на мига. Същата вечер те оставили лампата в съседната стая да свети, както се прави по традиция и отишли да спят в другата. Точно в полунощ, отвън пред къщата се чули три силни удари като от брадва, а вътре в стаята дървената люлка започнала да се люлее сама, сякаш вътре било новороденото и да скърца ужасно силно. Това продължавало всяка нощ от полунощ до сутринта. След като изминали точно 45 дни от смъртта на бебето висчко се нормализирало. Вуйчо, ми който по това време бил на 13-14 год. също помни преживяването. Умирали са от страх през тези 45 нощи! Мнозина от вас сигурно са чували за самодивите! Какво представляват тези митични създания и съществуват ли днес те? Според старите хора самодивите са полупрозрачни, ниски (до 1.50см.) жени със неземна красота и опасен характер. Обичали да омайват земните мъже с красотата си и после ги убивали. Много рядко мъж можел да устои на някоя самодива. Те илизали нощем - към полунощ сами или на групи, като носели менци с вода през рамената си. Обичали да се къпят в реката и да пеят. Палели огън нощем в гората и на другия ден можели да се видят така наречените "гнезда" - местата, където се събирали и палели своят самодивски огън. Никога не говорели, а и обикновенните хора не бивало да ги заговарят, защото веднага ставали много агресивни и непредсказуеми. И ето най-интересното, потвъдено както от моята баба, така и от жителите в цялото село. Нощем влизали в конюшните при конете и плетели гривите им на плитки! Представете си кон с две плитки. Смразяващо! На другата сутрин стопаните отивали при животните и отчаяно се опитвали да разплетат гривите на конете, но те били толкова силно сплетени, че винаги се налагало да ги подстрижат изцяло. Попитайте старите хора за самодивите и те ще го потвърдят! Един мъж работел до късно и една вечер решил да се поразведри и да отиде на бар. Когато седнал, видял че една много красива жена го гледа с големите си бадемови очи и я заговорил. Той бил толова увлечен в разговора, че в стремежа си да покаже нещо бутнал една чаша вино и тя се разляла върху дрехата на жената. Мъжът страшно се притеснил и започнал да се извинява, а жената му казала да не се притеснява и дори му подала визитката си за да и дойде на гости. После се разделили. Още на другия следобед мъжът решил да отиде и да посети жената от бара, защото наистина много я харесал. Отишъл и позвънил на посочената врата няколко пъти, но никой не му отворил. Той решил да попита съседите за жената и какво било удудването му, когато му казали, че такава жена наистина е имало, но тя била починала преди повече от година! Мъжът започнал да им обяснява как се срещнали вчера в бара и как лично тя му дала визитката си, но те не му повярвали и го оствили. Той, обаче не се отказал и решил да намери начин да разбере истината. След дълги преговори с роднините и местната община на следващият ден те му разрешили да изкопае тялото, но при положение, че има роднини и свидетели на изравянето. Когато извадили и отворили ковчега, всички ахнали от почуда. Жената била там, досущ като жива, запазена и свежа, а на гъдите й имало голямо петно от вино!!! Кръстин Симеонов
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|