Малцина българи знаят истината за Петър Дънов. За повече от един век и половина не успяхме да оценим напълно делото и мисията му. И посетите от него семена на новата епоха на Водолея намериха по-добра почва в някои други страни, където има негови последователи. Но тъй като точно на българите е отредено да приложат и продължат учението му, това предстои да се случи и едва след това ще бъдем благословени, както твърдят някои пророчества.

Не напразно и Алберт Айнщайн казва: “Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”. А българската пророчица Ванга беше категорична, че “всички религии един ден ще изчезнат и ще остане само учението на Бялото братство, което

Като бял цвят ще покрие Земята и благодарение на него хората ще бъдат спасени.

Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864г. в с. Хадърджа, сега Николаевка, Варненско, на Петровден по стар стил, поради което е кръстен с това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът чрез баща Константин Дъновски и майка Добра Георгиева, е Духът Беинса Дуно, казва неговият ученик Вергилий Кръстев, понастоящем съставител и издател на многотомната “Изгревът”. И Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената.

Още от детските години на Дънов си проличава, че е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност и с ясновидски и пророчески дарби. Брат му Атанас, сестра му Мария и майка му Добра наблюдавали необикновено присъствие на същества от Невидимия свят, които придавали необикновено излъчване около Петър, който пребивавал повече в усамотение и молитви.

През годините на университетското си образование в Америка Дънов има замайващи преживелици и събития, описани от негови български състуденти. Един такъв случай е описан от Величко Гръблашев в първи том на “Изгревът”/стр. 248/. Колегата на Дънов забелязва, че почти всяка седмица той изчезвал за по няколко дни, за което обяснявал, че ходи на екскурзия. Веднъж Величко поискал да отиде с него и заедно пътували първо с влак, после с кола и накрая прекосили едно езеро с лодка. Влезли в някакъв дом, като храм, построен в самата планина. Вътре около огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора, които станали и се поклонили на Дънов. После си говорили за религия, за богопознание, но Величко нищо не разбрал. По-късно, за да се убеди, че това се е случило, Гръблашев предприел това пътуване самичък, но не открил никакво езеро там, където било преди това. По-късно разбрал, че то не съществувало във физическото поле.

Подобни неща разказвали и ученици на Дънов. Виждали как при него се появявали в плът индийски адепти, които след разговорите с него внезапно изчезвали.

Бащата на П. Дънов, свещеника Константин, е знаел много добре кой е неговия роден син. Дори собственоръчно е отбелязал в Библията си следното: ”Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом

Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески

за по-добър, по-светъл и правдив живот”.

Така както Архангел-Гавраил благовестява на Мария благата вест, че Исус ще слезе на земята в плът и кръв, така за втори път се явява и пред младия Константин Дънов, бащата на Петър, в солунската черква “Св. Димитър”. Запътен с трима приятели за Атонските манастири да се покалугери, той преживява корабокрушение. На излизане от Цариград, като навлезли в Мраморно море, били застигнати от силна буря и една голяма гемия връхлетяла върху тяхното параходче. Тогава Константин видял как небето се отваря от там слиза облечен в църковни одежди Помагач, който протегнал ръка и измъкнал младите момчета на брега. Първото нещо, което направили, било да отидат в Касъмъ Джамаси, /по-късно черквата Св. Димитър/ и да благодарят на Бога за спасяването им. Посрещнал ги благочестив старец, който поръчал на младия Константин отново да отиде на другия ден. Тогава се случило нещо необичайно, погледът му внезапно се изменил и над главата му се появява Огнен пламък и Благовестител заговорил чрез него.

Казал му да си отиде в къщи, на

Мястото, определено от Божия Промисъл да бъде прага на чудни световни промени

После старецът бръкнал в пазвата си и му подал един свитък, това бил Антиминсът /обредна кърпа с нарисувано погребение на Христос/, на който имало три предсказания: Че Турция ще падне в строго определен срок, че ще се роди прославений Вожд и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие и че българската църква ще извоюва своята независимост. И трите знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестител се сбъдват.

Така се стига и до датата 7. ІІІ. 1897г. , когато в една страноприемница в село Тетово, Русенско, бащата и сина Дънови са отседнали да пренощуват. Върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух, за да се роди от Дух и Сила Прославеният Вожд. Това е Всемировият Учител на Вселената – Беинса Дуно, който е от Божествената еволюция и

Слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура на Всемира

Затова годината 1897 е определена като Космическа година за човечеството от Петата Коренна раса. Това е краят на 19 век и според П. Дънов, за нея се говори в 19-та глава на Откровението на Св. Йоан, тъй като всяка глава отговаря на всеки отделен век. В нея пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. И точно през тази свята и пророческа година П. Дънов издава книжката си “Хио-Ели-Мели-Месаил” във Варна. Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет на Бога към избраника и помазаника Божий. Това Слово на Учителя е заветът за идното човечество от Шестата Коренна раса за един нов, чист и свят живот.