Банер
ХОРС.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ФАКТИ И МИСТЕРИИ ОТ ДРЕВНОСТТА
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 28 Май 2007 00:00
Преданията за висши същества, живеещи в свещените планини, са разпространени във всички континенти. Професор М. Юинг от Колумбийския университет е участвал през 1949г. в изследването на верига, която се издига по средата на Атлантика. На дълбочина от 3000 до 5500 метра той открива предисторически крайбрежен пясък. Така се изправя пред голямата загадка защо пясъкът, продукт на ерозията, съществува на дъното на морето... многобройни подводни долини в Атлантика не са друго освен продължение на съществуващи реки, което показва, че на някои места сегашното дъно на морето е било твърда земя...

            Платоновите “Тимей” и “Критий” съдържат една хроника на Атлантида. Тя е приписана на атинския законодател Солон, пътувал в Египет към 560г. пр. н. е.  Съветът на жреците на богинята Нейт от Саис, покровителка на науките, открил на Солон, че има архиви отпреди хиляди години, в които става дума за континент оттатък Херкулесовите стълбове, погълнат от водите към 9560г. пр. н. е. Платон не прави грешката да смесва Атлантида с Америка, а ясна казва, че един друг континент се намира на запад от Атлантида. Говори за океан отвъд Гибралтарския проток – за него Средиземно море е “само едно пристанище”. Именно в този океан – Атлантическия посочва мястото на острова континент, по-обширен от Либия и Мала Азия взети заедно... В сърцето на Атлантида – разказва той – имало плодородна равнина, защитена с високи планини от северните ветрове. Там климатът бил субтропичен и жителите прибирали две реколти в годината. Страната била богата на минерали, метали и продукти на селското стопанство. Като споменава търговските и отношения с външния свят, Платон подсказва за съществуването на кораби способни да пресекат океана. Азорските острови биха могли да са върховете на тези потопени планини, които според разказа на Платон са пазели централната равнина от студените северни ветрове. Когато “Критий” ни говори за атлантските къщи, строени от черен, бял и червен камък, сведенията му се потвърждават от откриването на терени от бял варовик  и на черни и бели вулканични скали на Азорските острови, последните останки от Атлантида...

            Друга представителка на руската наука Катерин Хагемайстер пише през 1955г. , че след като водите на Гълфстрийм не са стигали до Северния ледовит океан преди 10 000 – 12 000 години, Атлантида би трябвало да е бариерата, обърнала течението на юг. “Атлантида обяснява появата на ледниковия период. Също Атлантида е довела до неговия край” – твърди тя.

           По време на сондажи в екваториалната част на дъното на Атлантика шведският кораб “Албатрос” открива на дълбочина повече от 3219 метра следи от растения, живеещи в сладка вода. Началникът на експедицията проф. Ханс Петерсон изказал мнението, че на това място има потънал остров.

            Някога във Венецуела живеело племе от бели индианци – то обитавало село с многозначителното име Атлан. Племето имало една легенда за бедствие, разрушило земята му – обширен остров в океана...

            Старите жители на Централна и Южна Америка също издигнали внушителни пирамиди и ги използвали за храмове, обсерватории или гробници. Дълъг е пътят от Мексико до Вавилон и Египет. Но този общ обичай да се издигат пирамиди от двете страни на Атлантичекия океан се обяснява лесно, ако приемем, че корените му са в Атлантида, откъдето се е разпространил на изток и запад.

            Олмеките, предшественици на маи и ацтеки, са могли да бъдат поданици на империята на атлантите.

            Както пирамидите, в Юкатан са намерени и сфинксове създадени в стила на маите.

            Култът към Слънцето преминал сред античните народи от Атлантида. Като за пример атлантолозите сочат едновременното обожествяване на Слънцето в Египет и в Перу, както и възцаряването на слънчевите династии в двете страни.

            Жреците на ацтеките пазели благоговейно спомена за Ацтлан, страната, разположена на изток, откъдето ще дойде Кетцалкоатъл, носителят на цивилизацията. Инките  вярвали във Виракоча, който ще дойде при тях от страната на утринната зора. В най-старите египетски ръкописи се говори за Тот или Техути, дошъл от една западна страна, за да донесе цивилизацията и науката в страната на Нил.

            Лекотата, с която Кортес и Писаро удържали победа, косвено доказва съществуването на Атлантида в едно далечно минало. Традицията на ацтеките и на инките, поддържана от жреците им, почитала дълбоко могъщите владетели от Страната на изгряващото слънце (в случая става дума за Атлантида, която е на изток от Америка), които били брадати, с висок ръст и бяла кожа. Когато испанските авантюристи се появили пред тях, веднага били обявени за представители на легендарната  Империя от Атлантическия океан. Хората на Монтесума и на Атахуалпа отначало приели белите с отворени ръце, тъй като очаквали пристигането им много отдавна.

            Между стария Египет и старо Перу съществувала и друга връзка през Атлантика. Техният календар съдържа 18 месеца по 20 дни плюс петдневен празник в края на годината. Дали е просто съвпадение или традиция, почерпана от един и същ извор?

            Великият цар с “ослепително лице”, предводител на просветените от Атлантида, като предвиждал неминуемата катастрофа, изпратил въздушните си кораби на своите събратя, другите вождове, със следното съобщение: “Пригответе се, вдигнете се, хора от Добрия Закон, и пресечете земята, докато тя е още твърда.” Изпълнението на плана трябва да е било държано в тайна от могъщите и зли главатари на империята. И така, през една черна нощ, когато народът на “Добрия Закон” бил вече вън от опасност, Великият цар събрал васалите си, скрил “ослепителното си лице” и потънал в сълзи. Когато часът ударил принцовете се качили във виманите (въздушните кораби) и последвали своите племена в страните на изток и север, иначе казано Африка и Европа.

            В Паленке, Мексико, може да се види твърде любопитна рисунка върху един саркофаг, изваден от пирамидата, открита от археолога Рю-Люиле. Той представя в стила на маите човек, седнал в апарат подобен на ракета с пламъци, излизащи отзад от соплото. Наведен е напред, ръцете му държат лостовете на управлението. Конусът на ракетата съдържа многобройни тайнствени предмети, които биха могли да са частите на механизма и. След анализ на много кодекси на маите, французите Тарад и Милц са стигнали до заключението, че става дума за астронавт в космически кораб – такъв какъвто го е виждал този народ. Йероглифите на борда означават Слънцето, Луната и Полярната звезда, което подкрепя космическата интерпретация. Но от друга страна, двете дати, отбелязани на гроба – 603 и 633 н. е. събуждат съмненията ни. Във всеки случай, ако погребаният в този гроб жрец не е бил обикновен астроном, а пазител на преданието за “звездните богове” в Централна Америка орнаментиката би могла да се тълкува като припомняне за древните космически пътувания.

            Какво ли е било равнището на знанията в Атлантида в навечерието на катастрофата. Платон не се колебае да говори за победите и за империализма на Атлантите в последната им епоха. Ръкописите “Самсаптакабадха” от Индия споменават за самолети, управлявани от “небесни сили”. Те говорят за ракета “с мощта на цялата Вселена”. Блясъкът от експлозията и е сравняван с “десет хиляди слънца”. В книгата се казва: “Боговете се разтревожиха и извикаха: “Да не превърнем целия свят в пепел!” “Маусола пурва” в санскритската редакция описва “непознатото оръжие, желязо, което хвърля светкавица, гигански пратеник на смъртта, който превърнал в пепел целите народи врихни и анхака. Поразените тела били непознаваеми, с опадали коси и нокти. Керамичните съдове се пръскали без видима причина, птиците побелели. След няколко часа цялата храна била заразена.” В книгите си “Загадки на най-старата история” Александър Горбовски пише за човешки скелет, намерен в Индия, който бил високо радиоактивен, повече от петдесет пъти над нормалното. Тъй че наистина бихме се попитали дали “Маусола пурва” няма предвид исторически факт, а не легенда.

            В старите ръкописи на Индия се говори за самолети и атомни бомби, както и за пътувания в космическото пространство. Ведическият бог Пушан плава в златен кораб през небесния океан. Небесната птица Гаруда пренася бог Вишну през Космоса. “Самсаптакабадха” описва въздушни полети “през тази област на небосвода, която е над областта на ветровете”. Не е ли това ясен белег за пътуване през космическото пространство? “Сурия Сидханта”, най-старата астрономическа книга на санскритски, разказва за съвършените хора “сидха” и за “видхиахара” или пазителите на познанието, които пътуват около земята – “под Луната и над облаците”. Не е ли това твърде ясен сигнал за древните философи и учени, които обикалят в орбита около нашата планета? Ако свържем епоса на Гилгамеш с ръкописите на Индия, ще можем да запълним множество бели петна от човешката предистория. В момента на световния катаклизъм “небесните люде” на Гилгамеш са отлетели на небето – или да обикалят в орбита около земята, или да заминат към други планети. “Самаранагана Сутрахара” разказва, че хората са могли да отлетят на небето с въздушните си кораби, както и че “небесните същества са могли да слязат на земята”. Когато чете този текст, човек не може да се въздържи да не си помисли за трафик между нашата планета и други светове. Може би е по-разумно да се предположи, че напускането на Атлантида е станало по-скоро с кораби, отколкото със самолети или ракети, които са били за привилигерованите. Оцелелите се настанили в съседните Пиренеи и в Египет, като по този начин спомогнали за подема на средиземноморската цивилизация.

            Един германски автор, К. К. Доберер излага в книгата си “Майсторите на златото” следната идея: “Мъдреците от Атлантида са превиждали възможността да се изплъзнат от гибелта, като емигрират през Средиземно море на изток, в обширните азиатски територии като основат колонии в Тибет”. Ето ви една удивителна хипотеза, при това може би близка до истината. Големите жреци и принцовете на “добрия закон” биха могли да се вдигнат във въздуха, вън от опасността, към някоя отдалечена земя заедно с всичките плодове на тяхната цивилизация и заедно с техническите се умения. Настанени в малко, напълно изолирано общество, те биха могли да развият науките си и да достигнат равнище, за което нашите академии не могат и да мечтаят. На пръв поглед фантастична теория, но свидетелства в нейна подкрепа не липсват.

            Фердинанд Осендовски, лауреат на Френската академия, споменава за странна история, разказана му преди петдесетина години в Монголия от принц Чултун Бейли и неговия Велик лама. Според тях някога съществували два континента – в Атлантика и в Пасифика. Те потънали дълбоко във водите, но част от жителите им намерили убежище с обширни подземни скривалища. Тези пещери били осветявани от особена светлина. Благодарение на нея се развивали растенията и оцеляло едно племе, останало от предисторическото човечество и успяло да достигне много високо равнище на познанието. Известният изследовател и писател Николай Рьорих издействал да му покажат подземни коридори, когато е пътешествал в Синкианг (Китайски Туркестан). Местните жители му разказвали, че понякога от катакомбите излизат странни люде, за да пазаруват в града, като плащат със старинни монети, които никой не познавал. По време на един престой в Цаган Куре, близо до Калган в Китай (1935-а), Рьорих пише статия, озаглавена “Пазачите”, в която се пита дали мистериозните хора, които понякога се появяват внезапно насред пустинята, не излизат от някой подземен тунел? По повод тайнствените посетители той дълго разпитвал монголците и чул от тях твърде интересни обяснения. Понякога тези чужденци идвали на кон. За да не предизвикат голямо любопитство, се дегизирали като търговци, овчари или войници. Правели подаръци на монголците. По време на пътуването през дефилето на Каракорум местен водач разказал на Рьорих, че се появявали големи бели хора, мъже и жени, идващи изпод планините от тайни изходи. Виждали ги да се движат на тъмно с фенери в ръка. Според един от водачите тайнствените планинари дори помагали на пътници в пустинята.

            Преди около 40 години (от отпечатването на книгата – 1969г.) д-р Лао Цин отпечата в шанхайски вестник статия посветена на пътуването му в една странна област на централна Азия. Този лекар описва гибелната обиколка из планините на Тибет, която направил в компанията на един йога, роден в Непал. В пустинна част навътре в планините двамата поклонници попаднали на една скрита долина, защитена от северните ветрове и облагодетелствана с много по-топъл климат от околната област. По-късно д-р Лао Цин си припомня “кулата на Шамбала” и лабораториите, предизвикали учудването му. Пред двамата посетители били разкрити големи научни разултати, постигнати от жителите на долината. Те присъствали и на телепатични опити на голямо разстояние. Китайският лекар би могъл да разкаже много повече за престоя си в долината, ако не бил обещал на жителите и да не разкрива всичко.

            Преданията за висши същества, живеещи в свещените планини, са разпространени във всички континенти.

Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .