При маниакалните желания имаме усещането за едно върховно, красиво изживяване сакаш откриваме разликата между сублимното и благородното в себе си и ежедневната ни проява в тримерния свят на нашите тела. И това, което научаваме, е че манията е само усещане породено от серия химични реакции, които протичат в нашия организъм посредством цяла система от жлези с вътрешна секреция.

Те достигат до гръбначномозъчната течност и се появява едно усещане, което понякога наричаме сексуална фантазия. Достатъчна е една такава фантазия, за да изпитаме възбуда. Причината за това не е външна.

Когато мозъкът изпраща своите мисли той прилича на пейзаж с гръмотевична буря. Синаптичният процеп съответства на небето между облака и Земята - Земята е рецепторът. И вие виждате този зловещ, тъмен облак който ври и кипи в небето и виждате как го пронизват електрически импулси
като кръвоносни съдове от електрическа светлина и виждате как те се забиват в земята.

Мозъкът изглежда като гръмотевична буря когато той представя една кохерентна мисъл. Така че мисълта не се вижда. Това, което се вижда в неврофизиката е нещо като бушуваща буря в различни дялове на мозъка. Тези дялове си имат определено местонахождение и това, на което реагира човек е един холографски образ - ярост, омраза, убийство или състрадание, любов.

Мозъкът не прави разлика между това, което вижда наоколо, и спомените си защото се задействат едни и същи невронни мрежи. Мозъкът се състои от мънички нервни клетки, наречени "неврони".
От тези неврони излизат малки разклонения, които достигат други неврони и се свързват с тях,
образувайки невронна мрежа. Всяка връзка, която те образуват, се превръща в мисъл или спомен.

Мозъкът изгражда всички свои мисли въз основа на асоциативната памет. Например идеи, мисли, чувства са вградени и взаимно свързани в тази невронна мрежа и всички те биха могли да имат връзка помежду си. Понятието и чувството за любов, например е запаметено в тази огромна невронна мрежа. Но ние изграждаме схващането си за любовта въз основа на много други идеи.

При някои любовта е свързана с разочарование. Когато си помислят за любов, те изпитват спомен за болка тъга, раздразнение, и дори ярост. Яростта може да бъде свързана с душевна рана, нанесена от определен човек който пък се свързва отново с тази любов.

Ние си създаваме свои модели за света извън нас. И колкото повече информация трупаме, толкова повече затвърждаваме модела. И в крайна сметка ние сами си разказваме приказка за света извън нас. Всяка информация, която обработваме, всяка информация, която получаваме отвън винаги е оцветена от емоциите на нашите минали преживявания и предизвиква емоционална реакция на това, което възприемаме.

Кой управлява съзнанието, когато ние се поддаваме на нашите емоции или ги контролираме? Никой!
Ако се упражнявате в нещо продължително време, съответните нервни клетки образуват стабилни връзки. Ако всеки ден се ядосвате, или всеки ден се отчайвате ако всеки ден страдате ако винаги се възприемате като жертва в живота вие ежедневно програмирате вашата невронна мрежа и тази невронна мрежа изгражда една постоянна връзка с всички онези нервни клетки, които изграждат нашата самоличност.

По същия закон, нервните клетки, през които не протичат едновременно импулси, не се свързват помежду си. Те губят постоянните си връзки защото всеки път, когато прекъсваме мисловния процес, който предизвиква химическа реакция в организма всеки път тези нервни клетки, които са свързани помежду си по малко разграждат своите връзки.

Когато се научим да наблюдаваме това прекъсване не чрез автоматизираните стимул и реакция но като наблюдаваме съзнателно резултатите.

Пристастяването може да се определни просто като нещо, което не можеш да спреш. Ние си създаваме ситуации, които отговарят на биохимичните потребности на клетките в тялото ни и съвпадащи с желаните химически вещества.

Това означава, че ако не можете да контролирате емоционалното си състояние значи сте зависим от него.

Ние сме нашите емоции и емоциите - това сме ние. Ние сме неразделни от емоциите. Проблема възниква когато се пристрастим към тях. Когато хората разберат, че са пристрастени към емоциите си те не си дават сметка, че този психологически проблем рефлектира върху тяхната биохимия.

Нашият ум буквално изгражда тялото ни. Така че всичко започва на клетъчно ниво. Клетката е машина за производство на протеин, но тя получава команди от мозъка. Едно от характерните свойства на рецепторите е че те променят своята чувствителност. Ако някой рецептор за определен
медиатор или вътрешен секрет е бил активиран продължително време и с голям интензитет той буквално се свива. Тези рецептори стават по-малко. Или се променят по такъв начин че стават по-слабо чувствителни или по-малобройни. Тогава същото количество медиатор или вътрешен секрет
ще предизвика много по-слаба реакция.

Ако ежедневно бомбардираме клетката по същия начин, със същите вещества отново и отново, когато дойде време тя да се раздели и да произведе клетка-сестра или клетка-дъщеря тази нова клетка ще има повече рецептори за този тип емоционални невропептиди и по-малко рецептори за витамини, минерали, хранителни вещества и течности, и дори за отделяне на отпадъчни продукти и токсини.
Остаряването е резултат на неправилно производство на протеини.

Така, приятели, време е да cменим посоката да изправим траекторията по пътя на нашето приключение. И тази корекция на курса е преход към нова парадигма едно разширение на старата - точно както Вселената е по-голяма от нашия модел. И тя винаги се оказва по-голяма отколкото си мислим.