Директорът на Международния институт по мозъка, проф. д-р Святослав Медведев, е син на световноизвестното, уникално семейство - майка знаменитата акад. Наталия Бехтерева и баща физиолога академик Всеволод Медведев.
От 14 години проф. Медведев се занимава основно с тайните на човешкия мозък.

- Проф. Медведев, вашият институт стана известен с уникални изследвания в областта на човешкия мозък. С каква база разполагате, кой финансира всичко това?
- Институтът за изследване на човешкия мозък е създаден през 1990 г. Впрочем подобни Уникални лаборатории, които се занимават с фундаментални изследвания в областта на човешкия мозък, има само в САЩ и в Англия, които се финансират от Пентагона и от няколко министерства на здравеопазването в различни държави.

- Днес хората по цялата планета масово боледуват. Откъде идва това зло за човечеството?
- Днес хората се движат много малко. И това е в основата на всички заболявания. Втората причина е стресът. Количеството информация, което постъпва у нас, се е увеличило със стотици пъти, но не бива да твърдим, че това се е отразило значително на мозъка. Аз съм убеден, че при първобитните хора стресът е бил много повече от този в днешно време. И те са реагирали така, както е позволявала природата им - хвърляли са се в бой или са бягали. Римският легионер само за да изчисли къде точно да постави меча си, е изпитвал най-различните нюанси на стреса. Затова твърдя - стресът е нужен на човека така, както храната и въздухът. И ако човек иска да постигне нещо голямо в живота, то обезателно трябва да се надява и да разчита на стреса.

- Ще посочите ли пример?
- Например пред вас има ограда, която вие не можете да прескочите. Изведнъж обаче зад вас изскача зло куче и вие прескачате оградата, все едно че имате криле. Проблемът е в това, че при стрес човешкият организъм се организира не за интелектуален труд, а за физическо натоварване. Затова, за да получим този необходим стрес, хубаво е да потичаме поне еднокилометрово разстояние. А ако не го изразим физически, възниква заплахата от хипертонична болест.

Кажете еволюира ли човешкият мозък?
- Питекантропите и неандерталците са били мускулести момчета и успешно са се борели за своето съществуване. Така че кажете ми, защо им е трябвало да имат мозъка на съвременния човек с колосален обем на възможности? Затова съществуват толкова много теории за инопланетния произход на разума. Във всеки случай най-вярно е твърдението, че появил се веднъж, човешкият мозък си е останал такъв, какъвто е бил първоначално - значи не е еволюирал.

- С какво се занимава вашият институт през последната година?
- Работим над много интересна тема - определяме кои участъци от мозъка за какво отговарят. В процеса на нашата работа с доброволците вече изясняваме, че всеки участък от мозъчните центрове у всички хора има сходна локализация. Това ще ни позволи да разберем на кои мозъчни области можем да разчитаме за лечението на отделни болести и до кои не трябва да се докосваме, защото човекът ще престане да се движи или ще загуби говора си. Но дори да допуснем, че областта на говора е увредена, ние скоро ще можем да създадем нова област за възстановяване на говора. Оказва се, че невроните на човешкия мозък са полифункционални. Мозъкът е твърде устойчива система и е много трудно да се преустройва от човешка ръка. Ние доказахме точно това - мозъчните центрове могат да се разместят с помощта на електростимулацията.

- Какво ще кажете за туморите, които се появяват в мозъка, и въобще за пораженията, които нанасят подобни образувания? Говори се, че понякога причината са магиите, които хората си правят едни на други? Впрочем, вие вярвате ли в магии?
- Несериозно е, ако кажа, че няма магии. Има и това е насочено влияние на негативната енергия. Но в мозъка се появяват не само туморни образувания, а и такива страшни неща като глиомата, например. Тя буквално прораства в мозъчното вещество и практически е невъзможно да се отстрани оперативно. Оставайки в мозъка, тя предизвиква рецидив. Обикновено, след като открием такива образувания, пациентът живее не повече от шест месеца. В нашия институт обаче ние се намесваме и след нашата намеса пациентът живее още 5 години. Правим го по специална методика, разработена от специалисти на нашия институт. Как го правим? На няколко места в тумора вкарваме сонда, с която го замразяваме. Тогава в организма възниква мощна имунна реакция, и то именно срещу раковите клетки. Имаме много добри резултати при лечението на деца с такова заболяване.

- Отворихме дума за децата. Прави впечатление, че вниманието им към учебния материал е твърде различно - това “заслуга” на мозъка ли е?
- Обикновено във всеки клас има по едно или две деца, за които учителите казват: “Шило в торба не стои”, те през цялото време раздвояват вниманието си. Това означава, че детето не може да съсредоточи вниманието си върху едно и също нещо повече от две минути. Това може да е в резултат на родова травма - родители алкохолици, или на други причини. Този тип деца са като че ли нормални, но никакви методи на силно въздействие не могат да се проявят така, както наследственото заболяване. Значи тези деца трябва да се лекуват. В една от нашите уникални лаборатории откриха, че такива деца имат недоразвити структури в някои области на мозъка. При тях отсъстват така необходимите им колебания. Такива деца са един сериозен проблем на днешното ни общество. Точно те стават алкохолици, наркомани, хулигани. Какво правят в болниците с такива деца? Дават им силни препарати, които потискат психиката им.

- Преди време лично вие заявихте по телевизията, че изкуствената радост води към гибел. Така ли е наистина?
- Да, така е, казах го при един разговор за наркоманията. Впрочем това е смъртоносна зависимост и мога да я сравня с тумор в мозъка. Да, вярно е, има леки наркотици, които доставят радост. Младите предпочитат да изпушат по една цигара с марихуана, като смятат, че това не е вредно и не води до зависимост. Но когато става дума за кокаин или хероин, нещата са необратими - мозъкът на наркомана атрофира и организмът започва да се разрушава. В човешкия организъм при някакъв емоционален подем се образуват определени вещества - ендорфини. Те въздействат на определени рецептори на мозъка и предизвикват радост. По своя състав наркотиците са сходни с тези вещества и предизвикват емоции на радост. Тоест, вместо по естествен път, човек въздейства на мозъка си чрез тези вещества и получава радостни емоции и неподозирани удоволствия. Но много скоро морфинът се вгражда в организма и клетките започват да се хранят с вграденото вещество. И да се върнат към нормалното, самостоятелно усвояване на енергията тези клетки вече не могат. И ако в организма на пациента спре да постъпва наркотично вещество, той изпада в абстиненция. Дори в някои случаи умира.

- Няма ли по-добра алтернатива? Например чрез въздействие върху мозъка?
- В човешкия мозък съществува т. нар. лимбическа система, която отговаря за емоциите. При приемането на наркотици в тази система възниква непреодолима възбуда, която не позволява никакви волеви задръжки. Какво може да се случи при такава ситуация? Нарушава се нормалният ритъм на клетъчните структури на мозъка, които стабилизират и контролират дейността му и поведението на човека. Детекторът на грешките проверява дали всички процеси в организма протичат нормално. Това е в съответствие с определения вече стереотип за действие на мозъчните процеси. Тоест излиза човек от дома си и изведнъж се сеща, че е забравил котлона включен. Това е нормално състояние на мозъка. Когато обаче в него настъпи патология, причинена от приема на наркотици, всичко се обръща наопаки. Тоест детекторът на грешките вече не сработва и човек трудно съобразява кое е правилно и кое - не. Последните опити, които правихме с доброволци-наркомани, се базираха на така наречения криодеструктор - замразяването на няколко кубически милиметра от увредените мозъчни клетки. Този метод е открит от академик Наталия Бехтерева, но по-рано трябваше да се отваря черепът и да се работи вътре в него, което може да предизвика странични ефекти. Днес всичко това се прави чрез отверстие, голямо колкото един детски нокът. След нашата намеса човекът вече е повече от сигурен, че няма да приема наркотик.

- По време на тази операция човекът в съзнание ли е?
- Абсолютно. Операцията е безболезнена, а дупчицата се пробива под анестезия. Това даже не може да се нарече операция, а по-скоро инжекция в мозъка. Личността на човека след тази намеса не се променя. Може би у него само се разширяват емоционалните граници на възприятията. Ако по-рано този пациент е мислел само как и откъде да си намери наркотици, изведнъж основната му мисъл е за красива природа, хубави жени и момичета. Идеята е след намесата човекът да знае с какво ще се занимава - тоест той да е убеден, че ще намери мястото си в живота.