Д-р Барсоум и екипът му оспорват дългогодишното вярване, че пирамидите са били конструирани изцяло от варовични блокове, изсечени в каменоломна, близо до мястото на пирамидите, като са използвани медни инструменти и след това са били транспортирани на мястото на пирамидите, където са изтеглени по специални рампи, и поставени на мястото им посредством клинове и лостове. Д-р Барсоум и екипът му приемат, че въпреки че голяма част от камъните е вероятно да са били изсечени и издигнати на мястото им, възловите части не са били поставени по този начин. В публикувания труд, те се аргументират с факта, че древните строители са отливали блоковете на външните и вътрешни стени на пирамидите, а най-вероятно и горните части на пирамидите, използвайки варовичен бетон, който се нарича геополимер.

За да достигне до тези открития, за две години екипът е анализирал повече от 1000 микрографики на камъни от пирамидите и тяхната околност. За да бъдат конструирани пирамидите само от отлят камък би било необходимо невъзможно за набиране количество дърва и гориво, с които да се нагрее варовика, използван за конструкцията на пирамидите, до 9000 градуса по Целзий. Откритата от екипа хибридна технология предоставя отговор как са построени пирамидите с такава прецизност. Откритието също така дава отговор на въпроса, как са могли да се поставят чак до върха на пирамидата стръмно наклонени рампи; строителите са можели да леят блокове на място без да се е налагало да ги транспортират на големи разстояния. Чрез използването на отлети камъни, строителите са могли да заравнят до милиметри основите на пирамидите с относителна лекота. Накрая, строителите са можели да подържат точни ъгли на пирамидите, така че четирите им страни да се съберат на върха.

Изследването на научния колектив също така дискутира как геополимерът, използван за строежа, би могъл да се използва днес като вид бетон, за да се даде възможност на развиващи се страни да строят естетично приятни конструкции с евтини и лесно достъпни материали.

Според д-р Барсоум, суровите материали, използвани за произвеждането на варовика за пирамидите - варовик, варовичен камък и диатомит, могат да се намерят навсякъде по света и са достатъчно достъпни, за да са важни строителни материали за развиващи се страни. В допълнение, този бетон ще намали замърсяването и ще надживее портландцимента – най-широко разпространеният модерен цимент. Портландциментът изхвърля голямо количество въглероден двуокис в атмосферата и има живот от около 150 години. Ако се използва масово, този бетон, базиран на геополимера, ще намали изпусканото количество въглероден двуокис с 90% и ще има значително по-дълъг живот.