Според някои легенди египетските пирамиди (на снимката: пирамидата на Хефрен) са били използвани и за съхраняване на папирусови свитъци или piramida
Във всички времена библиотеките са били застрашени от пожари и войни. Световноизвестната Александрийска библиотека (създадена през 300 пр.Хр.) е преживяла няколко пожара, унищожени са около милион текстове
Книгите могат да се сканират ръчно (вляво) или с модерни роботи, които автоматично прелистват страниците
Норвегия изгради хранилище, в което ще бъдат съхранявани 4,5 милиона семена от растения. Така дори при големи природни катаклизми семената от земеделските култури на Земята ще бъдат запазени. Хранилището се намира на остров Шпицберген, разположен в Северния ледовит океан отвъд Северния полярен кръг
В специалната библиотека на човешкия геном се съхраняват генетични данни. На снимката: Джеймс Уотсън, откривател на структурата на двойната ДНК спирала

85 милиарда уебстраници, 120 хиляди филма, 250 хиляди звукозаписа, над 400 хиляди текста са съхранени с помощта на дигиталните технологии, посочва P. M. Според Брустър Кале това не е лошо начало. 47-годишният американски компютърен специалист изпълнява грандиозен проект за архивиране на всички знания, съществуващи до този момент, така че да бъдат на разположение за всеки в мрежата. Всяка дума, публикувана някога. Всеки звук. Всяка снимка – всички свидетелства на нашата култура, като се започне от шумерските глинени плочки и се стигне до последния хит на „Токио Хотел".

Кале работи по създаването на дигитална универсална библиотека – подробна, безплатна и достъпна за всеки. В продължение на 2 хилядолетия идеята за архив на човечеството се е смятала за неосъществима мечта. Днес тази мечта изглежда по-реална от всякога.

Спасителна акция

От 1996 насам Кале ръководи основания от него Internet Archive със седалище в Сан Франциско, Калифорния. Ежедневието му няма почти нищо общо с традиционната библиотекарска дейност. Специални търсачки претърсват денонощно мрежата, за да снимат нови уебстраници. Високотехнологични роботи сканират стотици книги на ден. Всеки месец данните в архива се увеличават с над 25 терабайта, което отговаря на цялото съдържание на Библиотеката на Конгреса на САЩ.

Кале управлява вид глобална спасителна акция – неговият архив трябва да съхрани знанията, натрупани от човечеството, преди те да се озоват в мрежите на комерсиални фирми. Или преди да бъдат разпилени, изгубени или унищожени. Грандиозното начинание е истинска надпревара с времето.

Никога досега потокът от информация не се е увеличавал с толкова бързи темпове като днес. Само през 2002 върху хартия, лента, магнитни и оптически материални носители са създадени около 5 ексабайта данни (1 ексабайт се равнява на 1 милиард гигабайта), показва голямото американско изследване How much information?, което представлява първият опит да бъде определено количеството данни в света. Ако тези 5 ексабайта се разпределят на глава от населението на Земята, на всеки жител ще се падне информация, съдържаща се в книгите на рафт, дълъг 10м.

В същото време знанията на човечеството са застрашени повече от всякога. Милиони книги в библиотеките вече са разрушени. Информацията, която днес не се съхранява в компютри, в близко бъдеще може да изчезне безвъзвратно. Освен това никой не знае дали нашите потомци ще могат да прочетат тези компютърни данни след 500 години. Не е за подценяване и фактът, че икономически интереси могат да ограничат достъпа до знанията в дигиталния свят. Дали ще успеем да съхраним за бъдещите поколения архива на човечеството? Или ни чакат нови войни за знания, в които рискуваме да унищожим цялото си културно наследство?

Във всички времена са се водили битки за библиотеките и архивите, защото те са осигурявали достъп до властта. Някои владетели се опитвали да запазят знанията за поколенията, други са полагали всякакви усилия, за да ги разрушат.

Когато асирийският цар Ашурбанипал през VII в. пр. Хр. се възкачил на престола, наредил да бъдат конфискувани всички глинени плочки в Месопотамия. Със събраните писмени документи той изградил един от първите архиви.

По заповед на Цин Шъ Хуанди, първия китайски император, е извършено може би най-голямото изгаряне на книги в историята. На кладата отивали всички издания, които не били в съответствие с официалната идеология.

Затова по-късно китайски учени са направили своите архиви устойчиви на огън. Сборникът Фан Шан с будистки сутри, създаден през 550 г., е бил издълбан буква по буква върху надгробни колони и стените на пещери. Вярващите евреи съхраняват писмените документа, които вече не се използват, в гениза – книгохранилище към синагогата. В известната гениза от Кайро са били намерени над 200 000 древни документа. Сред религиозните текстове е имало и брачни свидетелства, писма, сметки и училищни тетрадки на деца – забележително свидетелство на еврейската култура.

Идеята знанията на човечеството да бъдат направени достъпни за всички се е зародила още в древността. Доказателство за това е легендарната Александрийска библиотека в Египет, създадена през 300 г. пр. Хр., приютила над 500 000 ръкописа, повечето от които папирусови свитъци с произведения на старогръцки и арабски. Книжният є фонд няколко пъти е бил унищожаван от пожари.

Дигитален архив

Мечтата за универсална библиотека се възражда с нова сила 2000 години по-късно. Парадоксалното е, че тъкмо в епохата на знанията съществува заплахата от най-голямото унищожаване на книги в историята на човечеството.

Почти всички издания между 1845 и 1980 са били печатани върху „кисела" хартия, която с времето става трошлива. Само в немските библиотеки вече са се разпаднали около 2 милиона книги. Днес в търговската мрежа могат да бъдат намерени едва 10% от всички излизали досега заглавия. 3/4 от всички печатани някога книги отдавна са изкупени и в много от случаите вече не се знае кой притежава правата над тях. Затова експертите смятат, че „непринадлежащите никому" бази данни могат да оцелеят само в дигитална форма и че бъдещето на архива на човечеството е в мощните компютри и в интернет,

Благодарение на дигиталните технологии информацията е отделена от нейния физически носител – хартия, касета, диск, лента – и е превърната в битове и байтове. Цели енциклопедии днес са събрани само върху един диск. Разходите за копията са изключително ниски. Документите могат да бъдат възпроизвеждани безброй пъти, да бъдат свързвани помежду си и чрез интернет да станат достъпни за хората в целия свят. Отдавна мрежата се е превърнала в най-голямата банка знания в човешката история, а търсачките – в новите „архивари". Само Google е натрупал 8 милиарда уебстраници.

Възможностите на дигиталния архив на човечеството са неограничени – всеки би могъл да надникне в средновековни документи или да получи достъп до първите плочи на „Бийтълс", без да става от бюрото си. Информацията в мрежата може да бъде обединявана, да се маркира и коментира. От милионите печатни издания, картини, филми и уебстраници може да бъде създадена една гигантска тъкан от знания.

Баварската държавна библиотека, както и много други, е започнала дигитализирането на своите книги. Специалистите смятат, че процесът трябва да бъде ускорен, тъй като 20% от книгите са застрашени от разпадане. Трите сканиращи робота в центъра за дигитализиране на данните в Мюнхен обработват по около 1300 страници на час. Не липсват и проблеми. При оптическото разпознаване на готическия шрифт например често се получават грешки и разходите са значителни. Сканирането на книга от 250 страници с извършвания веднага след това контрол на качеството струва около €40. Публичните библиотеки като Баварската държавна библиотека, в която се съхраняват около 9 милиона тома, не могат сами да осъществяват подобни големи проекти. „Необходимо е сътрудничеството с бизнеса – заявява Клаус Цейнова. – Затова библиотеката в Мюнхен работи съвместно с Google."

Сътрудничество с Google

Проектът има и немалко критици. Много издателства са повдигнали обвинения срещу американската търсачка за нарушаване на авторски права. В своя защита от Google заявяват, че потребителите ща могат да четат само откъси от текстовете.

В същото време се формира движение, което се стреми да защити свободния достъп до знания на всеки. В него участват библиотеки, обществени културни институции и единични бойци като Брустър Кале.

Привържениците на свободния достъп се опасяват, че Google преследва преди всичко икономически интереси с проекта. Така например партньорите на търсачката се задължават да не предоставят книгите си на друга търсачка. Опцията „Търсене на книги" на Google насочва към компанията за продажби по интернет Amazon. Далеч не всички библиотеки са готови да си сътрудничат с Google. Те са се обединили в т. нар. Open Content Alliance и са застанали зад идеята заглавията да бъдат общодостъпни без комерсиални ограничения.

Такава позиция заемат и много учени, които са убедени, че свободният достъп да банките с данни ще ускори напредъка в сферата на познанието. Така например Националният институт по здравето, най-важната институция за биомедицински изследвания в САЩ, притежава най-големия генен архив в света. Неговата банка данни – GenBank, съдържа генетичните данни на 260 хиляди организма: близо 200 милиарда букви на генетични кодове. Всеки учен може да влезе в нея чрез интернет.

Движението за свободен достъп, подкрепяно и от уважаваното дружество „Макс Планк", се бори за свободен достъп до всички научни публикации. По този начин учените се опълчват срещу властта на специализираните издателства, които често пъти искат невероятни цени за своите списания и книги и настояват стриктно да се спазват техните авторски права. Така често пъти преподавателите са принудени да плащат дори когато искат да раздадат копия от собствените си публикации на своите студенти. Уебстраницата arXiv.org в САЩ показва, че има и други възможности – от средата на 90-те години тук се складират специализирани статии и над 400 пълни текста са свободно достъпни за всеки.

Технологии на бъдещето

Широко разпространените CD-та и DVD-та издържат в зависимост от качеството едва 10 години. Старите дискети на практика няма къде да бъдат прегледани. Дори да бъдат отворени, голяма част от тяхното съдържание не може да бъде прочетено със съвременния софтуер. Учени в целия свят работят над нови, по-сигурни начини за съхраняване на информация – с устройства за холографски (триизмерен) запис. Според тях холографският запис е бъдещето на оптичните устройства. Тази технология позволява запаметяването на огромно количество данни и високи скорости на пренос. За проекта Розета, целящ спасяването на застрашени от изчезване езици, учените са разработили специален диск от никелова сплав. Само върху 5 кв. см от него се събират 200 000 страници формат А4. Съдържанието може да бъде прочетено с електронен микроскоп. Но за масова употреба подобни технологии са все още скъпи. „Още не сме открили еквивалента на добрия стар пергамент", заявява експертът Михаел Фридевалд от германския институт за експериментален софтуерен инженеринг „Фраунхофер". Той препоръчва създаването на „миграционни стратегии", за да могат да бъдат пренасяни данни между различен хард и софтуер.

Онова, което е наистина важно, днес не може да бъде поверено само на компютрите, смятат немските специалисти. Културното наследство на Германия например се съхранява в изоставена мина в Шварцвалд зад дебели стоманени врати със сигнални устройства и камери. В херметически затворени контейнери (със срок на годност най-малко 500 години) се пазят хиляди микрофилми, съдържащи над 600 милиона документа от немската история.

Все още процесът на създаване на световна дигитална библиотека е хаотичен. Според германския експерт Фридевалд понякога се сканира безразборно всичко онова, което се намира между кориците на книгите. Съответно въпросът, който възниква е дали имаме нужда от цялата информация.

„Дигиталната универсална библиотека ще прилича по-скоро на килим от кръпки с много бели петна – заявява Хайн-Дитер Хелиге от Университета в Бремен. – Не всички знания ще оцелеят в епохата на дигиталните технологии. В миналото при прехода от ръкописите към печатните книги са били загубени много текстове. Очевидно те не са били достатъчно интересни."

Само с помощта на общ глобален проект, смята Клаус Цейнова от Баварската държавна библиотека, може да бъде осъществена мечтата за Александрия 2.0. В него ще участват както публичните библиотеки, така и интернет архивът на Брустър Кале, комерсиални фирми като Google и специализирани издателства. Ще участват и самите потребители. В Баварската държавна библиотека вече обмислят възможността каталозите в бъдеще да бъдат изработени от потребителите – по образец на Уикипедия.