Божидар Димитров

ИМАНЯРСТВОТО - МИТОВЕ И РЕАЛНОСТИ

Темата би била по-подходяща за един чисто исторически или археологически симпозиум,но аз не случайно обявих точно тази тема,когато организаторът г-н Кънев ме покани да участвам на тази конференция.Защото след участието ми в комисията за мен феномен "Царичина" няма.За пореден път в 23-годишната си кариера на археолог и историк се сблъсках с феномена "иманяр-ство".Вие всички чухте от предшестващите,че цялата тази история е започнала като една типична иманярска история.А всичко последвало според мен (ангажирам само себе си) е опит да се спасяват кожите пагоните и фуражките.След като са разбрали,че съкровище няма и че няма да се работи по формулата "победителите не ги съдят".Тогава е започнало да се мисли какво да се прави.И някой,който е чел "Една одисея в космоса през 2001 година" на Артър Кларк,е инвентирал цялата тази история,при това без да проявява особено въображение.Не е сменена дори формата на претъпканата с технологична информация пирамида.Да,да!Тези от вас,които са чели "Една одисея в космоса през 2001 година" или са гледали филма,ще видят,че цялата царичинска история след съкровището на цар Самуил е всъщност преписана от там.При това без особено въображение,както ви казах.

Разбирам хората,симпатични са,но е трябвало да се спасяват и се е наложило да измислят нещо,което е по-близко до армията,нещо,което е трудно доказуемо и трудно може да се отхвърли.По този начин са се оправдавали разходите,надявайки се,може би,че иманярската история ще се забрави.А историята действително е иманярска.Първите контакьтори и екстрасенси са съобщили,че на това място има съкровище на цар Самуил.И се вдига офицерското войнство и започва да копае.

Това,което ви казах,не се случва за първи път в България.Иманярството е нещо много широко разпространено още от античността та до наши дни.В него отчетливо се очертават два периода.Единият,т. нар. "романтичен период",а другият,който е само от 10-15 години,бих го нарекъл "промишлено-технологичен".При промишлено-технологичния подход иманярите не се движат по легенди предания и късове стари карти,а за съжаление по нашите археологически карти,които висят в експозицията на всеки музей.От тях могат да научат много добре къде има стари селища,стари могили.След това въоръжени с най-модерна техника отиват направо на мястото,съсипват го в някоя безлунна нощ,извличат каквото могат и си печелят пари.

Романтичният период,обаче,е по-дълъг.Започва през античността и продължава до времето преди 10-15 години.И сега има рецидиви.Случаят в с. Царичина е един от тях.

Романтичният подход се движи по няколко типични легенди,разпространени из цяла България.Търсят се обикновено съкровищата на последните царе на двете български царства,когато става дума за средновековни съкровища.При 70% от случаите се търси съкровището на цар Иван Шишман.Няма място в България,където да не ви разкажат,че тука някъде-в тази пещера или под оня дъб,е заровено съкровището на цар Иван Шишман преди последния бой с турците.Иван Шишман,между другото,никога не е воювал с турците,едно сражение не им е дал.Това е историческата истина.

При 30% от случаите се търси съкровището на цар Самуил.Малко хора в България знаят,че в определен период от неговото царуване България по територия е по-голяма дори от времето на цар Иван Асен и от времето на цар Симеон.Това е периодът след битката при Ихтиман от 986 г. до 1001 г.Тогава България е най-голяма по територия през цялата своя история.

От по-късните времена се търсят съкровищата на поп Мартин и хайдут Вълчан.Тези легенди също са разпространени из цяла България.

Аз имах дори един куриозен случай,когато в един чисто турски район в Източните Родопи,където в радиус от 50 км нямаше българско селище,турците ми показаха една дупка,която беше тракийска скална гробница.Казаха ми,че това е скривалището на поп Мартин.Той го изкопал и е скрил своето голямо съкровище.Аз ги попитах: след като поп Мартин е бил хайдутин,как е действал в един чисто турски район.Той би трябвало да има ятаци,би трябвало да има верни хора по селата наоколо. "Абе,то е от времето,ми отговориха,когато не бяхме турци-". Така поне признаха,че е имало време, когато не са били турци (явно става дума за "помаци"-от "помачени,измъчени,измъчвани" заради вярата си хора,които за да си спестят "вниманието" на околните,просто твърдят,че са турци.Но и т.нар. "бългаски турци" са интересна тема.Като българи или турци се определят,например,наследниците на йеничери?След като се знае,че са били най-вече българи...-IYI) .

Тези легенди са скарани с историческата истина.Първо,ако вземем под внимание количеството злато,което се крие.Златото никога не е по-малко от няколко тона,а в някои случаи достига колосални количества: 80,200,300 тона .

Трябва да ви кажа,че никога в историята на българските земи не е могло да се акумулира на едно място-такива са условията-повече от 20-ина кг злато.Просто в обществено-икономическите формации по нашите земи добитото злато,което е много малко,се е насичало на пари,а парите имат свойството да се дисперсират.Точно царете и императорите са имали най-малко злато.Те постоянно са имали нужда от злато,за да насичат пари и да плащат на администрацията и войската.И много често дори са прибягвали до изземване на църковното злато.Но и парите нямат свойството да се събират по много на едно място.И за пример мога да ви кажа, че за 113 години, откакто се регистрират всички монетни находища в България.Най-голямото намерено съкровище е от 800 златни монети.Сега има едно от 1100 монети,намерено от иманяр,намиращ се под следствие в момента (23.11.1993г.-IYI) .1100 златни монети с тегло не повече от 4-5 кг.Просто в тази епоха няма лице,което да може да натрупа повече злато.

Второ,легендите жестоко се разминават с всички исторически извори по отношение на самите царе или поп Мартин и Вълчан,които наистина са исторически лица.Но просто няма район,където да не чуете за тях.Помислете си само защо цар Самуил трябва да заравя съкровището си в с. Царичина,ако въобще е имал такова съкровище.А между другото,все нещо му е останало накрая.Защото византийските автори,когато говорят за превземането на Охрид казват,че Василий намерил там известно количество злато в пари и го раздал на войниците.Очевидно са били много малко и е смятал,че вместо да ги прибере в императорската хазна е по-добре да раздаде на войниците по 1-2 перпера.Защо именно в с. Царичина в някакви тайнствени дупки?Това се прави само когато владетелят е поставен натясно.Но Самуил е поставен натясно долу в Македония,а не тук в София.София е превзета много по-рано от падането на България под византийска власт през 1018 г.

Това се неща,скарани с всяка логика.

И третото.Вероятно,когато е започнала иманярската епопея в с. Царичина,след това е трябвало да снаждат конците и да се чудят как да се измъкват от неудобната ситуация.

Вероятно се чудите как може една важна държавна институция,такива важни хора да се занимават с иманярство.Трябва да ви кажа,че въз основа на моя 23-годишен опит и това,което съм чувал от мои по-възрастни колеги,мога да ви разкажа поне 10-ина истории за иманярство,с което са се занимавали важни държавни институции.Някои от тях са смешни.Други,обаче,много сериозни.Пак са се харчили луди пари,за да се гони Михаля.Напоследък нашумя историята със Змей кале в Русенско,една малка византийска крепост.Там се търсеше съкровището на Вълчан войвода-80 тона злато.Ни по-малко, ни повече.

Подобна история имах в зората на кариерата си в гр. Хасково,където местните висши органи се обърнаха към нашия музей да им изпратим археолози (но,обаждайки ни се,те все пак се мъчеха да спазят закона),за да намерят съкровището на крал Вълкашин,загинал в битката при Черномен,край Марица, през 1371 г.

А най-куриозната и смешна история се случи в моя роден град Созопол,в който има един стар римски тунел.Това е един най-обикновен римски колектор за отходните води.Има го във всички римски градове от Гибралтар до Ефрат.Знаете,че Рим унифицира културата в цялата империя по едно време.Легендата в Созопол беше,че в този тунел има голямо съкровище,заровено при падането на България под властта на турците.

Един местен писател при едно ешмедеме в една от Созополските правителствени резиденции я разказа на един член от Политбюро,прочут повече с ловджийските си подвизи.Човекът го изслушва и му задава съвсем логичния въпрос: добре,защо не сте го извадили досега,след като знаете къде е входът на тунела?Писателят е смазан от този логичен въпрос и първото,което измисля, да каже,че там има газ гризу.Защо точно газ гризу един Господ знае.Човекът от Политбюро казва: "Добре!" и повече не казва нищо.Ешмедемето свършва,писателят се прибира да си ляга и в 4,00 ч сутринта е събуден от мощен рев на автомобилна колона.Подава си главата и вижда члена на Политбюро и целия спасителен миньорски екип от близките мини "Росен".5-6 коли със съответната апаратура и уреди,т. е. хора,за които газ гризу е нищо работа.Писателят се измушил през един заден вход и след това 3 дни се крил,защото членът на Политбюро се разхождал със запънат пистолет из Созопол и питал за писателя.

Т. е. това,което са направили военните в с. Царичина,не е безпрецедентно.Това е ставало и преди и след 9.ІХ. Наскоро в Троян ми разказаха,че там през средата на 30-те години се основало съвсем официално иманярско дружество с членове около 600 човека и с почетен член цар Борис III.

Във феномена "Царичина" няма нищо паранормално.Има огромно желание да се намери съкровище,може би с искреното намерение да се помогне на България в този труден момент.Цялата логика на всичко,което са съобщавали екстрасенсите,целият анализ,който са правили след това военните,си е една чисто иманярска история.След това според мене е трябвало да се спасяват.И най-интелигентният от тях,който е чел Артър Кларк,"Една одисея в космоса през 2001 година",им я е разказал.И са тръгнали по нея.Нищо чудно и да са си вярвали.Защото Само един я е чел.Този,който я е разказал.

Не мисля,че в царичинския случай има паранормални явления.

Благодаря ви за вниманието!

IYI