62 ЛИСТА ТАЙНИ
След повече от четири десетилетия митарства, някои от които приличат повече на криминална история, най-сетне 62-та стари листа папирус, на които е изписано смятаното за отдавна загубено евангелие от Юда Искариотски, разказаха своите тайни.

Както бе обещано от Фонда за съхранение на древното изкуство Maecenas, базиран в Швейцария, солидна група от именити учени преведоха коптския диалект “сакла”, но не напълно – поне 15 процента от текста е безвъзвратно загубен, друга част едва се чете и може да се тълкува превратно и едва около 60 на сто е напълно запазен.

Кое е сигурното за този така ценен и в единствен екземпляр документ, който веднага предизвика спорове и много коментари.

Петорната експертиза е категорична, че написването може да се отнесе към втората половина на трети век.

Запазването му се дължи на вкоренената у египетските християни – копти (повече за тях в броя ни от март тази година) вяра, че нищо написано не може да се унищожава, щом в него е споменат Бог.

Според експертите личи, че текстът е превод от гръцки език, което пък подсказва, че най-вероятно оригиналът е изготвен в Александрия, център на християнската ерес гностицизъм в Древния свят. А тъй като още Юстиниан Мъченик споменава за Евангелие от Юда през 140 г. сл. н. е., оригиналът трябва да е написан десетина години преди това.

Другото, което е безспорно е, че това е типично писание, изразяващо вярванията на гностиците. Според тях материалният свят не е съзнателно творение на висшето божество, а плод на грешка или още по-лошо – на съзнателните действия на злите сили.

Нищо телесно, светско, не може да се спаси, а само онези избраници, в чиято душа се намира трохичка божествена светлина, която ще им позволи да се спасят по пътя на интуитивното познание, като открият в себе си божествения дух – пневмата. Тя не познава себе си и едва гносисът (истинското религиозно знание) е нейното пробуждане и освобождаване от оковите на телесния свят.

Това не се дължи на рационално познание, а на внезапно вътрешно озарение. То произтича от действията на различни посредници между висшите сили и хората. Гностиците виждали такъв посредник в лицето на Исус Христос (божественото слово, логоса), който е дошъл да спаси, да изведе тези, които му принадлежат, от долния, грешен свят, като се освободят от оковите на материалното.

Но Спасителят съвсем не бил този, който ни е познат от каноничните евангелия. Първо, той не можел да е син на еврейския бог Яхве, именно когото гностиците подозирали, че е злото начало.

Освен това те не признавали човешката природа на Христос, а смъртта му се тълкувала като победа на космическите сили над злото. Разбира се, логосът, предвечният разум, не може реално да бъде разпънат на кръст и затова няма нужда от възкресение. Така че е съвсем естествено тези сцени да ги няма във финала на Евангелие от Юда.

ПАСАЖИ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО
Начало
Преразказ на откровенията, предадени от Исус в разговор с Юда Искариотски три дни преди Пасха. Многоточията обозначават неразчетен или унищожен текст

Идвайки на земята, Исус правеше чудеса и дивни дела, заради спасението на човечеството. А защото едни вървяха по праведния път, а други бяха потънали в грехове, той призова дванайсет ученика.

Те (учениците) казаха: “Учителю, ти си син на нашия бог.”
Исус им каза: “Откъде ме знаете. Истина ви казвам, нито едно поколение хора, което е сред вас, няма да ме узнае.”

Юда му каза: “Аз знам кой си ти и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртната обител Барбело. А аз съм недостоен да произнеса името на този, който те е изпратил.”
Като знаеше, че помислите на Юда са възвишени, Исус му каза: “Отдели се от останалите и аз ще ти открия тайните на моето царство. Ти ще можеш да ги постигнеш, но заради това много ще претърпиш.”

Юда му каза: “В своето видение се видях сам, как дванайсетте ученика хвърлят върху ми камъни и ме преследваха… А аз също дойдох на мястото където… тебе. Видях домът… и очите ми не можаха да го обхванат. Около него имаше велики хора, и домът имаше покрив, покрит със зеленина, а посред дома имаше тълпа… а аз ти говорех: “Учителю, приеми ме заедно с тези хора.”

Исус му отговори: “Юда, подвела те е твоята звезда.” Той продължи: “Никой не е достоен да влезе в този дом, който си видял, защото това място е отредено за праведните. Над тях не са властни нито слънцето, нито луната, нито денят, но праведните вечно ще бъдат там, във вечната обител, заедно със светите ангели. Ето, обясних ти тайните на царството…”

Исус каза: “Ела, за да те науча на тайните, които никой никога не е чувал. Защото има велико и безгранично селение, което не е виждано от нито едно поколение ангели, в което пребивава великия невидим Дух, което никога не е виждано от ангелски очи, никога не е постигано от помислите на сърцето и никога не е назовавано с никакво име.”

Исус каза: “Ела, защото аз (изпуснати са два пасажа), но много ще скърбиш, когато видиш царството и цялото негово поколение.”

Като чу това, Юда му каза: “Каква ще ми е ползата, та нали ти ме подбра за това поколение?”

Исус му отговори: Ти ще станеш тринадесетия и ще бъдеш проклет от другите поколения – и ще дойдеш да ги управляваш.

В последните дни ти ще бъдеш прокълнат заради твоето издигане към праведното (поколение).”… Но ти ще надминеш всички, защото ще принесеш в жертва човекът, в който аз съм облечен.”

Исус му каза:”Ето, казах ти всичко. Погледни нагоре и ще видиш облак и светлина в него, и звезди около него. Пътеводната звезда е и твоя звезда.”

Юда погледна нагоре и видя светещия облак, и влезе в него. Стоящите на земята чуха гласове, идващи от облака, говорещи…(следват 58 неразбрани думи).

Финал
…Техните първосвещеници роптаеха, защото (той) бе влязъл в гостната стая за молитва. Но няколко книжници оставаха нащрек, за да го хванат по време на молитвата, защото се бояха от народа, тъй като всички го смятаха за пророк.

Те се приближиха до Юда и му казаха: “Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус.” Юда им отвръщаше така, както те искаха. И той прие парите и им го предаде.

ЕДИНСТВЕНИЯТ РАЗБРАЛ ПОСЛАНИЕТО НА ИСУС
И така – не е бил Йоан, любимият и най-доверен ученик на Исус, както е прието да се смята от християните, а Юда! Спасителят го е обичал, защото той единствен от неговите ученици е разбирал кой е той, откъде идва и каква е целта му на Земята. И затова единствено него Христос посвещава в тайните на своето царство на духа, разкрива му съкровени тайни.

Позволява му дори за малко да надникне в това царство (влизането в светлия облак), за да го подтикне да извърши това, за което го моли – с предателството си да освободи духа му, затворен в капана на бренното му тяло. Юда първоначално не е съгласен и пита: “Каква ще ми е ползата…”, но в крайна сметка не може да откаже на своя Учител.

Той е жертва на обстоятелствата, но едва ли би трябвало да се тревожи чак толкова много, независимо от предупреждението, че ще бъде прокълнат от следващите поколения на земята.

Като истински гностик, ще се радва и той да напусне материалното си тяло, а е получил обещание от Исус, че освободеният му дух ще бъде допуснат в неговото царство. Затова излъгва еврейските свещеници, че е готов да предаде своя Учител за пари и прави това, което просто не може да не стори.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЦЕЛУВКАТА
Натоварен с толкова противоречива информация, правоверният християнин се сепва – нима е възможно набеденият во веки веков за предател да е бил толкова близък със Спасителя? И все пак защо да не е така?

Дори ако прочетем внимателно пасажите от трите синоптични евангелия (на Марк, Матей и Лука), свързани с предаването на Исус, ще видим, че тази хипотеза е напълно възможна.

Запитвали ли сме се откъде е произлязла включената и в трите писания легенда, че Юда предава Спасителя, като го посочва на римските легионери и храмовата стража с целувка? Та той е можел просто да отиде до него и го тупне по рамото или да го покаже с протегната ръка.

Не символизира ли тази целувка нещо, което е напълно приемливо, а именно – близостта на Учителя с неговия избран ученик?

Не е ли тя и начин двамата да се сбогуват, като до край опазят тайната за предателството? Евангелие от Матей като че ли признава това: “И веднага се приближи (Юда) до Иисуса и рече: радвай се , Рави! И Го целуна.” Защо предателят казва именно тези думи?

Освен ако не изпълнява поръката на Иисус и му докладва, че е сторил каквото трябва? Защо предаденият трябва да се радва, освен ако не чака с нетърпение този момент? Усетил, че целувката е някак неудобна, единствен евангелистът Йоан, я изключва от своето описание на сцената с предателството. Но като образ, като внушение, целувката на предателя е жива и до днес. Тя вдъхновява през вековете и много художници.

Но в своето желание да покаже колко много знае, Йоан се изпуска и допълва в своето евангелие една твърде интересна подробност за Юда – оказва се, че той е ковчежникът на малката група около Иисус. И естествено следва въпросът – нима Спасителят би назначил на тази длъжност някой на когото няма вяра? Не е ли много по-вероятно да я повери именно на най-близкия си ученик?

Но в същото това евангелието има сякаш и ясна подсказка, че Иисус и Юда предварително са се наговорили за предателството. По време на пасхалната вечеря Спасителят се обръща към своите ученици: “Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.

Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.” (13; 16,17). Не е ли това последно напомняне на Юда, че няма право да се отметне от даденото обещание да предаде своя Учител? Но още по-знаменателна е репликата на Ииус към набедения предател, след като го е посочил на всички кой е чрез подаване на натопен залък: “И Иисус му рече: “Каквото ще вършиш, върши по-скоро.”

Дори и да има все още някакво вътрешно колебание Юда вече няма избор, защото отново настоятелно е подканен да направи това, за което неговият Учител го е помолил – да го предаде. И излиза…

Сякаш доволен от това, Иисус произнася многозначителната фраза “сега се прослави Син Човечески и Бог се прослави в Него.” Изследователи отдавна са обърнали внимание, че Иисус внимателно е планирал своята кръстна смърт, съобразно пророчествата в Библията.

Значи, предателството просто му е било необходимо.

И то не от кого да е, а от много близък човек. Защото според Йоан той казва на учениците си: “Но за да се сбъдне писанието: “който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си.”

Така стигаме до още един кардинален въпрос - ако Юда Искариотски е бил част от Божествения план за предателството, последвалото разпъване и възкресение, тогава с какво е виновен той, че е избран за Божий инструмент?

Не се ли представя пред нас като трагична и благородна фигура, съгласила се да изпълни болезнена и мерзка роля, защото така е било писано?... Нима му е било лесно? В романа на Никос Казандзакис “Последното изкушение”, в който също се прокарва идеята за сговор между Иисус и Юда, има показателен диалог между двамата.

“- Юда сведе глава и след малко произнесе:
- Ако трябваше ти да предадеш учителя си, щеше ли да го сториш?
Дълго остана замислен Иисус; най-сетне изрече:
- Не, боя се, че нямаше да мога; затова Бог се смили над мен и ми вмени по-лесния дълг: да бъда разпнат.”

Действително, не е ли крайно време най-сетне църквата да преразгледа официалната си позиция към това деяние на Юда, а и към него самия като личност?