В психоанализа съществува дефиниция на комплекса, според която става въпрос за „съвкупността от представи и спомени с висока емоционална стойност, частично или напълно неосъзнати". В действителност различаваме 2 типа комплекси: едипов комплекс и комплекс на кастрация. Едиповият комплекс се изразява в противоречивото и алтернативно желание на детето да мрази или обича родителите си. Комплексът на кастрация се проявява при осъ­знаване от страна на детето на разликата между половете. Той е генератор на нарцисизъм. Тези два комплекса не биха могли да се нарекат не­гативни: те позволяват структуриране на персо-налността на всеки човек и да определи полова­та му идентичност.
Всичко останало „много съм дебела",„много съм малък "... не са комплекси, а болести на нарци-сизма. Става въпрос за проблеми в себевъзпри-емането.
Нарцистични проблеми възникват най-често в периоди на криза или карантина. 60 до 70% от юношите не харесват външния си вид. Тогава го­ворим за дисморфология. Моментите на съмне­ние се появяват също и през периоди с ниско противодействие: траур, уволнение...
Основната причина е социо-възпитателното на­следство, предадено ни от родителите. Всичко се върти около възможностите на детето да на­кара родителите си да го обичат. Те трябва да му предоставят рамка, едновременно твърда, но и благосклонна, да го изслушват и да му осигурят нарцистична подкрепа. Децата трябва да се чув­стват приемани такива каквито са, а не такива каквито родителите искат да бъдат. Да накараш детето да бъде това, което, не е, автоматично води до отхвърляне на това което всъщност е от негова страна..


Децата трябва да се чувстват приемани такива, каквито са, а не такива, каквито родителите искат да бъдат.

 Липсата на оценка и призна­ние неизменно води, на един по късен етап, до липса на себеуважение. Родителите трябва да са в течение на индивидуалните способности на детето и да насърчават тяхното развитие. Като цяло родителите трябва да се въздържат да пра­вят негативни забележки и да съпътстват детето в неговото ежедневно развитие без да го съдят. Много често те подчертават много негативното поведение.

Отхвърлянето на външния вид се лекува с въз­становяване на себеуважението. Това започва с увеличава на контактите с добронамерени и толерантни хора. Според нивото на проблема може да се наложи психологическа работа и консултация със специалист.

Пластичната хирургия може ефективно да пре-конфигурира нарцистичната картина на индиви­да. Единственото, което трябва да се има пред­вид, е да не се очаква повече, отколкото тя може да направи, както и да не се прави на всяка цена. В тази връзка от пластичните хирурзи също се очаква да бъдат внимателни. Специалистът трябва да прецени наложителна ли е подобна намеса или става въпрос за едно постоянно пре­следване на съвършенството.