Всеки календар отразява мирогледа и знанията на своя създател. 3а да разберем българския календар е необходимо да изясним какви са възгледите на нашите прадеди в областта на космогонията, космологията и строежа на близкия Космос и слънчевата система. Особено голяма ценност за нас представляват учението за великото единство, учението на богомилите и философията на даоизма.

В учението на великото единство основополагаща е идеята за основното първично начално единство, което на съвременен език означава първичното единно начало. Първичното начално единство обхваща безкрайно пространство и време. Чрез пулсационни излъчвания то създава нови самостоятелни средища, които на свой ред също могат да пулсират и излъчват. Многократното повторение на този процес води до създаване на Вселената. Това всъщност е сътворението. Ето какво пише на този Въпрос Димитър Съсълов:

"Основното първично начално единство в туптежни излъчвания /пулсации б.а./ ТРОИ в две срещуположни посоки. Това са главните основни начала, които са самостоятелни средища. Освен отделните им времена и простори на тези средища се присвояват възможности за собствени туптежни излъчвания, за съгласувани и допълващи се взаимодействия и съчетания. Първоначалното начално единство обхваща и просмуква в безкрайните си пространства и време , всичко що е излъчило, както и всичко излъчено впоследствие от неговите излъчвания. При също такива туптежи то поглъща обратно с присвоените им простори и особености всички разновидни средища, когато присвоените им времена са се завършили. На излъчените пряко или непряко самостоятелни средища биват присвоени освен простори и времена, също и някои от началните особености на първичното единство. Такива туптежни излъчвания на различни, разнородни и разно степенни самостойни средища, техните допълващи се съгласувани взаимодействия и съчетания на техните обратни туптежни всмуквания от първичното единство, представляват света - цялата Вселена и нейния живот. Както знаем, това първично начално единство е бивало наричано Върховно Единство".

Пред нас е едно прекрасно описание на пулсационния модел на Вселената, където туптежът е пулсация, излъчването -разширение на пространството, а туптежното всмукване-пулсационно свиване на пространството. В този модел не съществува понятието сътворение. Съвременната теория на големия взрив се вмества в пулсационния модел само като една пулсация на разширяващото се пространство. Аналогична е картината и в даоизма, където ДАО е аналог на първичното начално единство, ЯН и ИН са аналози на двете главни основни начала, а движението на великия предел до следващия велик предел е пулсация или туптеж. Както отбелязва Георги Велев, ЯН и ИН са български думи често употребявани и в съвременния ни език. Що се отнася до ДАО, струва ми се, че като звучене е много близко до ДЕО. Като вземем предвид смисъла на това понятие, може би наистина това е ДЕО – БОГ.

Богомилското учение е чисто българско явление и поради това то е част от българското културно наследство. За нас е важно да знаем как в него се разглеждат въпросите за първичното начало и сътворението. В книгата на Антон Глогов четем следното:

"Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на сътворението и Силата на разрушението."

"Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е държана от силата на разрушението. Тласкана от съзнанието за творчество, Силата на сътворението влиза в борба със Силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртвата точка за да премине от небитие Към битие, т.е. да започне мировото сътворение, сътворението на света."

По същество това е една лекция на космология. мъртвата точка е аналог на първичното яйце, а нейното разкъсване е аналог на Големия взрив.

Космологията на богомилите е представяна от идеята за "създаване на ред във всемира" и привеждането му в състояние на равновесие.По този въпрос те казват следното:

"След завършека на първата част от сътворението, Силата на сътворението не тури край на творчеството си , защото между телата във всемира се появи опит да се рушат едно друго, поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо Силата на сътворението си каза:

"Трябва да се внесе ред в движението на телата във Всемира и поради това, както се подчини на мен Силата на разрушението, така трябва да се подчинят тези тела едно на друго, според силата която съм им дал".

По този начин Силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения във Всемира, а за център на Всемира тя определи да бъде Слънцето, нейното най-могъщо творение, около което се движат всички други тела във Всемира. Така се създаде кръговъртежа във Вселената, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месеца да се движи около земята и останалите тела да се движат било около земята или около слънцето, било едно от друго според силата, която им е определила Силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със земята и с месеца, около центъра на Всемира, Слънцето.

Силата на сътворението определи за център на Всемира Слънцето, защото в него бе преминала най-голямата част от нейната творческа сила и то носеше топлина и Виделина на всички други тела, които бяха със слаба светлина."

По- добре не би могло да бъде казано. Пред нас българите е една лекция за Космологията, която по категоричен начин представя един хелиоцентричен модел. Много векове преди Галилей, Коперник и Нютон за разлика от другите европейски народи, българите са знаели истината за строежа на Слънчевата система.

Този зашеметяващ извод може да бъде оспорен , тъй Като Антон Глогов възстановява учението на богомилите по памет през 1935 г., спомняйки си онова, което е научил от автентични източници като младеж. Нека се върнем с два, три века преди възникването на богомилството и да видим какво пишат по този въпрос аспаруховите българи. На един от муртафларските надписи четем /в превод/ следното:

"Подвижните светила са 7. Небесен господар /бог/ им е Слънцето. То /и/ Юпитер, Време - господарят управлява." /приложение №1/

Приложение 1

Това вече е автентичен документ, от който могат да се направят следните изводи:

1. Център на нашата планетна система е Слънцето.

2. Господарят на времето Юпитер също орбитира около Слънцето.

3. Подвижните светила са - Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн.

4. Броят на подвижните светила се препотвърждава от надписа от Приложение №2 .

Приложение 2.

Божественото място на Слънцето в мирогледа на българите намира своя израз в поетични послания представени в приложение №3.

Приложение 3

Приведените доказателства от автентични документи потвърждават категорично хелиоцентричния мироглед на българите. За съжаление тези знания са били подменяни с християнски неистини и полуистини след покръстването през девети век.

Духовното превъзходство и високата организираност на българите е направило невъзможно унищожаването на България с огън и меч, както империите на инките, ацтеките или маите .

Християнството е онова средство, което е направило възможно унищожаването на духовната империя на българите. От този удар България не може да се съвземе и до днес, защото е прекъсната органичната връзка между народ, духовност и държавност.

Нека се върнем към един от проблемните въпроси в нашето културно наследство, става дума за господарят на времето Юпитер, наречен по български Янкул. в нашето народно творчество той е представен като Янкул - овчар, който води 12 стада. в други песни той е Янкул - овчар, който държи на коляно две звездици, две сестрици. Не е трудно да се досетим, че дванадесетте стада са дванадесетте зодиакални съзвездия или дванадесетгодишния календарен цикъл. Двете звездици сестрици са онези две звезди наместници, които позволяват да се следи и контролира движението на Юпитер - Янкул в рамките на 12 -годишния цикъл. От своя страна 12-годишния цикъл служи за определяне на високосието.

Всичко, което съществува като информация за Янкул не дава отговор защо той е господар на времето и какво означава това. Допълнителните проучвания по този въпрос показаха удивителни, неподозирани неща.

Юпитер прави една около слънчева обиколка за 4332 дни или за 12 години по 361 дни.Тази година от 361 дни астрономите наричат юпитерова. Като имам предвид афинитета на древните хора към разумни и полезни закръглявания, смея да твърдя, че юпитеровата година за тях има продължителност 360 дни. Това закръгление е с грешка под 0,3 %.

С други думи древните приемат, че една обиколка на Юпитер има продължителност 4320 = 12.360 дни. Чрез тази операция Юпитер наистина става еталон за време и чрез него се формират всички останали малки и големи единици за време. Ето няколко примера. Едно денонощие има 86400 секунди.

Отношението 86400/43200 = 20

Прецесията на земната ос 25920 години.

Отношението 25920/4320 = 6

Един ден на Брама има 4320 000 000 години.

Един век на Брама има 3 110 400 000 000 години

Отделно чрез Юпитер контролираме както 12-годишния така и 60-годишния периоди в българския календар.

Отговорът е ясен. Юпитер е физическа реалност с параметри, които позволяват да формираме и контролираме всички единици /големи и малки/ за измерване на време. Нещо повече - доколкото времето и ъгловата скорост са тясно свързани величини, по подобен начин може да се формират и ъгловите величини. Така са възникнали ъгловите измерителни единици, градус, минута и секунда. И над всичко това стои господарят, еталонът на времето Юпитер - Янкул.

От математическа гледна точка изборът на числото 360 не е случаен.Същественото е, че то може да бъде изразено чрез математическата операция факториел. Наистина 360 = 6!/2

На същото правило се подчиняват много от важните единици от време:

5!.6! = 86400 секунди в денонощие.
4!/2 =12 години в календарен цикъл.
5!/2 = 60 години в календарен цикъл.
7! = 5040 години в едно звездно тримесечие.
8!/2 = 20160 години в една звездна година.
3.4!.6! = 25920 години за един прецесионен период
2.9! = 725760 години за придвижването на слънцето с 1 градус около центъра на галактиката
6!.9! = 261273600 години за един оборот на слънцето около центъра на галактиката.

Позволявам си да добавя, че съществува още една обективна причина за този избор. По отношение равнината на еклиптиката, направленията - Слънце - Галактичен център и Слънце - Сириус се проектират така, че когато еклиптиката се раздели на 12 равни части отброявано от направлението на галактичния център, направлението към Сириус преминава точно през средата на седмия сегмент. Като разделим всеки сегмент на 30 равни части, получаваме общо 360 ъглови градуса. Така възниква още един допълнителен въпрос. След като сме наясно с единиците за време и ъгъл, какво става с единиците за разстояние. Оказва се, че шумерите са имали единица за разстояние наречена беру, равняваща се на 10,692 км. Вероятно със същата единица са били запознати и маите. При обследването на един модел на слънчевата система в Средна Америка, учените са открили, че орбиталните радиуси на планетите се изразяват в цяло число единици, когато големината им в метри се раздели на числото 1,07. Единицата за разстояние беру е интересна с това, че отново ни води към числото 360. Така разстоянието Земя - Луна става 36 000 беру, а радиусът на земята 600 беру. Има предположения, че Стоухендж някога е бил на около 53 о географска ширина. Ако това е вярно, то проектирайки тази точка върху екваториалната равнина на земята, получаваме правоъгълен триъгълник със съотношения на страните 3:4:5. Изразено в беру хипотенузата /земния радиус / е 600 беру, а двата катета са съответно 480 и 360 беру. Възниква въпросът това място случайно ли е избрано?

След като вече имаме представа за мирогледа на древните българи можем да концентрираме вниманието си към календара с предварителната убеденост, че по характер той първо е слънчев, защото слънцето е център на нашата планетна система и второ календара е Юпитеров., защото Юпитер е господарят на времето. По въпроса за слънчевата година богомилите казват следното:

"Завъртването на земята около слънцето става за 360 дни, плюс 5 мъртви дни, през които земята е в преход за ново движение и приближаване около Слънцето, нейният вдъхновител за нови бъдни земни творчества чрез светлината му и топлината му, т.е. за нова година. През всеки 3 години в четвъртата мъртвите дни са 6 , а другите 360. Такава година се нарича високосна".

Българите организирали календарната година по един оригинален начин с въвеждането на неброен ден, нулев ден. Останалите 364 дни се разпределят на 52 седмици, подредени в 4 тримесечия по 13 седмици. Всяко тримесечие съдържа 3 месеца, от които първият съдържа 31 дни, а останалите по 30. Началото на годината е нулевият ден, който съвпада с деня на зимното слънцестояние. Всяка четвърта година е високосна, т.е. l деня на лятното слънцестояние се добавя един високосен ден. Както вече казахме, този ден се контролира чрез 12-годишен календарен цикъл. Така построен календарът става непроменлив, т.е.за всяка година подреждането му е едно и също.

Съществено за нас е да сме сигурни, че тази наредба за календара наистина е съществувала. Информацията съдържаща се в именника на българските ханове и други исторически изводи със сигурност доказва, че нормалните месеци са били 12. Петър Добрев превежда редното числително алтом като дванадесети, а това доказва, че наистина редовните месеци са дванадесет. За високосният ден той посочва наименованието БЕХТИ/допълнителен/ от преписката на Тудор Доксов. По-сложен е въпросът с нулевия ден в началото на годината. Народното му наименование е Еднажден, Идинак, Игнажден, Полязовден и мн. други.

По-голяма част от изследователите считат, че в Именника няма указания за нулевия ден, тъй като възприемат записът ВЕРЕНИ като една дума. Според Йордан Вълчев съчетанието ВЕРЕНИАЛЕМ се състои от три думи ВЕР – ЕНИ - АЛЕМ, където ВЕР означава змей, а ЕНИ АЛЕМ означава НАЧАЛЕН ЕНИ. Това е наименованието на първия, неброения ден на годината. Тази хипотеза се потвърждава от традицията на Рим, където съществуват наименования на много императори с прозвището ВЕР-ЗМЕЙ. Неброеният ден се нарича начален ЕНИ, защото наистина е в началото на годината, но и за разлика от летния ЕНИ познат ни като Еньовден, който не е неброен и съществува като празник във всяка календарна година. Непосредствено след него при високосна година се поставя допълнителния нулев ден, високосният ден БЕХТИ. Така в българските исторически извори откриваме 12 нормални месеца с общо 364 дни, нулевият ден ЕНИ АЛЕМ и високосният ден БЕХТИ, което потвърждава структурната на календарната година.

Твърде сложен е въпросът за съществуването и параметрите на 12-годишния и 60-годишния календарни цикли, тъй като има разминаване между това което предоставя китайския календар и информацията от чисто българските източници. Според китайския Календар годините мишка, барс, овен и свиня са женски. Първа е годината на мишката. Петте стихии следват реда дърво -огън - земя - метал - вода и са оцветени в зелено -червено - жълто - бяло - черно. Петте стихии са разположени в рамките на 12-годишния цикъл, като на всяка стихия се отделят две календарни години. Тази наредба води до формирането на 60-годишния календарен цикъл.

Българските източници представят година кон 754 като мъжка, година свиня 1863 като женска, година змей 1868 като женска /ламя/. Това противоречи на китайския календар, тъй като година змей не може да бъде женска.

Българските източници представят годините 1863,1868, и 1873 в цикъл дърво цвят син. Китайският 12-годишен цикъл започва с година 1864 - мишка и завършва в 1875г. - свиня. Тук противоречията са следните:

1. По китайския календар година 1863 - свиня не може да бъде в цикъл дърво. Същото се отнася и за 1868 г. - змей и 1873г. - петел.

2. По китайския календар година дърво са 1864, 1865, 1874 и 1875 .

З. Цветът на българския цикъл дърво е син, докато китайския е зелен.

Българската информация предполага единствен възможен вариант при който началната година на 12-годишния цикъл е годината на свинята. Всички години в цикъла са или само мъжки, или само женски, а наименованието и цвета на стихията се отнасят за цикъла като цяло. В конкретния случай всички години са в цикъл дърво и всички са в цвят син.

Поразителен е фактът, че китайците боядисват дървото в зелено, а българите в синьо. Считам, че този факт подсказва , че българският календар е съществувал дълго преди китайския. Става дума за проблем от психофизическо естество. В древни времена хората не са различавали зеленото от синьото. В техния речник не е имало нито понятие, нито дума, означаваща зелено. Съществувал е само синият цвят. Древните елини не са имали думата зелено. Дори и в днешно време с думата ГАХ маите означават и синия и зеления цвят.

Приведените доказателства потвърждават съществуването и строежа на пет 12-годишни календарни цикли. Тяхното съществуване предопределя съществуването на 60-годишния календарен цикъл. Без да извеждам доказателството ще посоча, петте 12-годишни цикли са в реда вода - огън - земя - дърво - метал. Строежът на българския календар не може да се ограничи до 60-годишния цикъл. Въпреки високосната корекция на всеки 128 години календара изостава от реалното време почти с едно денонощие. Необходима е последваща корекция в големи периоди от време. В противен случай календара ще бъде еквивалентен на Юлианския. Необходима е система за корекция във вековете, която да отстранява различия между календарното и реалното време. По този въпрос няма никаква разработка. Единствено Йордан Вълчев предлага въвеждането на нов период от време съдържащ 20160 години, наречен от него звездна година, като предлага и системата за корекция. Това е едно гениално хрумване , за съжаление лишено от доказателства, поради което големите умове отминават това предложение с мълчание. До момента разполагаме с ограничена информация изразяваща се 6вследното:

1. Почти всички автори твърдят, че българският календар е един от най - точните. Това означава, че при всички случаи освен високосната, съществува и последваща корекция.

2. Известно, е че за 3172 години, маите отнемат от календара 25 високосни дни. Оскъдната информация за този календар дава възможност да възстановим неговата схема на корекция. Установи се, че на всеки 260 години се отнемат по два високосни дни, като се ползва 52 годишен цикъл. Пет такива цикли правят 260 години. Корекцията се извършва през четните цикли, т.е. в 104-та и в 208-та години до 260 г. Екстраполацията на тази технология води до един пълен претопен период от 26000 г., който съдържа 500 периода от 52 години. Общо се свалят 203 високосни дни.

З. Известно е, че шумерите определят периода на земната прецесия на 25920 г. Това число съдържа познатата ни комбинация 432 шестдесет годишни периода.

4. Във Волжска България съществува запазено светилище на Тангра в което като календарен символ е изобразена канатица от Чипровските килими. Може да се предполага, че канатицата е символ на календара в неговите големи измерения.

Колкото и оскъдна да е тази информация, тя ни дава възможност да определим основните критерии за възстановяване на българската система за векова корекция на календара, а те са следните:

Изчисленията показват, че най - малката продължителност на корекционния период е 5000 години.При по-малък период не е възможно да се създаде система за корекция на календара.

Периодът на прецесията на земната ос може да бъде ориентир за продължителността на конфекционния период между конструкцията на корекционния период и земната година трябва да има подобие , както в календара на маите.

Корекционният период да е свързан с някоя значима космическа величина.

В математически аспект корекционният период да има връзка с операцията факториел, с числото на българите седем и с 60 годишния календарен цикъл.

Съвсем нормално и естествено е да предположим,че прецесионния период от 25920 години може да изпълни тези критерии, но това не е така. Тъй като този период не е кратен на седем, невъзможно е да го организираме по подобие на календарната година.

След дългогодишни проучвания установих, че наистина интуицията на Йордан Вълчев не го е подвела. Числото 20120 години е възможно най-добрият вариант, който отговаря на всички критерии.

В математически аспект 20160 = 3.4.5.6.7.8. В този запис е зашифрована цялата конструкция на корекционния период /звездната година/. Вижда се, че 3 периода по 4 години формират 12-годишния календарен цикъл. Пет 12-годишни цикли формират 60-годишния период, наречен от Йордан Вълчев звезден ден. 336 = 6. 7. 8 звездни дни, формират звездната година, разпределена на 12 месеца по 28 звездни дни, или 48 седмици.

Най-трудно ми беше да намеря космическия еквивалент на звездната година. Както обикновено отговорът се оказа необикновено прост и логичен. С точност около 3 % звездната година е равна на движението на полуосите на земната орбита около Слънцето по отношение точките на равноденствието или точките на слънцестоянията. Този резултат дава отговор за сакралния смисъл на числото 8 като символ на вечността. Всъщност с канататицата, която има 8 върха българите обозначават звездната година Като 8!/2 = 20160 /Приложение № 4/. Поразително е какво голямо количество информация се съдържа само 6 един символ Като 8 !.

Приложение 4.

Вековната корекция на календара се извършва чрез отнемане на високосни дни, което означава, че съответната година се пада високосна, но ние я правим не високосна. Схемата на корекция е базирана на 60-годишния цикъл /звездния ден/.

За една звездна седмица, състояща се от 7 периода по 60 години, или общо 420 години се отнемат 3 високосни дни в края на четните звездни дни, т.е. 120-та, 240-та и 360-та години са превръщат в не високосни.

За един звезден месец, състоящ се от 4 звездни седмици или 1680 години се отнема 1 високосен ден по средата на месеца, т.е. в 840-та година.

За една звездна година от 20160 г. се отнема 1 високосен ден в средата на звездната година или 10080 години.

Общо за 1 звездна година се отнемат

(4.3 + 1) 12 + 1 = 157 високосни дни.

Вече сме в състояние да видим българския календар в неговата цялост и великолепие, като един от най-ценните най-съвършените паметници на българското духовно наследство.

Всичко казано дотук представя в съвършено нова светлина мирогледа и познанията на българите и предизвиква у нас много въпроси, отправящи предизвикателство към съвременната наука. Много стотици години преди Коперник, българите са имали хелиоцентрична представа за местната планетна система. Тогава защо е било необходимо да се откажем от тези знания и да приемем неверния геоцентричен възглед. Каква е тук положителната роля на християнството?

Идеята за върховното единство е толкова мащабна и всеобхватна, че изпреварва и най-смелите виждания на съвременната наука. Като изходим от убеждението, че най -сакралния знак на Тангра /Приложение № 5/ е в тясна връзка с върховното единство, ще си позволя един необичаен коментар.

Приложение 5.

Представата ни за пространството като множество позволява да коментираме посочения знак като модел на пространството, където окръжността е пространството, а точката в центъра е неговия елемент. За да може да даде някаква количествена оценка, наблюдателят има две възможности да определи за мерна единица, или радиуса на елемента, или радиуса на пространството. В първия случай от всяка точка на пространството, радиусът на елемента се вижда като постоянна величина / Черт.2/.

Във втория случай в поглед от всяка точка радиусът на пространството, е постоянна величина /Черт 1/.

Двата варианта може да се обединят в един чертеж /Черт.3/. В този случай има два варианта на тълкуване.

В първия вариант радиусът Rо е или радиусът на пространството и тогава разглеждаме областта в окръжността с радиус Rо, или радиусът на елемента и тогава разглеждаме областта извън същата окръжност.

Във втория случай Rо е средно геометричен радиус на радиуса на пространството R и на елемента г.

Получава се равенство

Това равенство е свързано с известното равенство на Лоренц , но дясната му част не е равна на нула. Лесно могат да бъдат изведени и преобразуванията по чисто геометричен път.

Средно геометричната окръжност с радиус Rо е аналог на Върховното Единство. Пространството с радиус R и елемента с радиус r са "главните основни начала, които са самостойни средища. От гледна точка на даоизма, средногеометричната окръжност е ДАО, елементът на пространството е ЯН, а пространството ИН.

Туптежните излъчвания се изразяват в разширяване на пространството и свиване на елемента, или обратно като свиване на пространството и разширяване на елемента. Изравняването на радиусите r = R = Rо е аналог на Великия предел. От този момент нататък ЯН и ИН преминават в своята противоположност, т.е. елемента се превръща в пространство, а пространството в елемент.

Мисля, че този пример е достатъчен, за да се убедим в неразривната връзка между минало и настояще, между календар и наука.

Особено интересна е съпоставката между физиката на твърдото тяло и някои календарни величини. Известно е , че кристалите имат симетрия от порядъка на n = 2, 3, 4, 6.

Порядъците n = 5, 7, 8 са изключени за кристалите, но са валидни за квазикристалите. Досега са наблюдавани квазикристали с оси на симетрия от порядъка 5, 8, 10 и 12 . Не са наблюдавани оси на симетрия от 7-и, 9-ти и 11-ти порядък. Теорията на квазикристалите е тясно свързана с пурво златното сечение, чиято стойност е 1,618033989 …

Осите на симетрията от пети и десети порядък са свързани със златното сечение на формулата:

Тъй като 5-кратната симетрия се среща често в органичния свят, ДНК и вирусите, физиците считат, че тя символизира прехода между живата и неживата природа.

Числото 7 е свързано със златното сечение в приблизителен порядък по формулата :

= 0,6234898801 или 0,618033989 с точност 0,88 %.

Тъй като седмицата отразява свойства на човешкото мислене, можем да считаме, че то символизира разума. Всички числа на симетрия до 8 фигурират във формулата на звездната година 1/2.8 ! в директен вид. Тези календарни числа намират своето място както в мисленето, така и в живота на българите. В този смисъл всяко от тях има своя особена символика.

Единицата е символ на върховното начало, единното начало, единството на света.

Числото две е символ на относителността, дуализма, пространството като множество.

Числото 3 е символ на триизмерното пространство, стабилността, устойчивостта и здравината.

Числото 4 е символ на пространство времето.

Петицата е символ на живота, рационалната структура и организация.

Шестицата е символ на максималната устойчивост и консерватизъм.

Седмицата е символ на разума, безкрайността. Тя е числото на българина.

Осмицата е символ на календара, вечността и Тангра.

ЛИТЕРАТУРА

1. Йордан Вълчев – “КАЛЕНДАР И СЛОВО” изд. “Български писател” - София 1986 г.

2. Йордан Вълчев – “КАЛЕНДАР И ХРОНОЛОГИЯ” изд. “ЛЕТОПИСИ” - София 1994

3. Петър Добрев – “ЦАРСТВЕНИК НА БЪЛГАРСКОТОДОСТОЛЕПИЕ” – изд.къща “Иван Вазов” – София,1998г.

4. Петър Добрев – “История на българската държавност”-ИКК "СЛАВИКА-РМ " - София 1995 г.

5. Петър Добрев- “Преоткриването на българския
календар” - ИКК "СЛАВИКА - РМ" - София 1994 г.

6. Петър Добрев – “КАМЕННАТА КНИГА НАБЪЛГАРИТЕ” изд. къща "ПРОКСИМА" - София 1992

7. Борис Рогев - “Астрономически основи на първобългарското летоброене” - БАН -1974 г.

8. Моско Москов - “Именник на българските ханове” изд. "Д-р Петър Берон" - София 1988 г.

9. Георги Велев - “Българския народен календар. Основи и същност” - ИК "Тангра" - София 2000 г.

10. Георги Кръстев - “Символи от боговете”- ИК"Вселена" - Монтана 1993 г.

11. Георги Кръстев - Българският календар - ИК "Народен будител" - Варна 1999 г.

12. Георги Кръстев - “Пространство и време” -изд. "Компас" - Монтана 1997 г.

13. Михаил Бушев , арх.Богомил Давидков - “КВАЗИ Кристали и още нещо” - статия в списание "Светът на физиката” – бр. 3/1999г.

14. Антон Глогов - “Богомилското учение” – Сдружение “Азът на българите – Ден” – Стара Загора

15. Димитър Съсълов - “Българското духовно наследство“ публикувано за първи път във вестник "Народен будител" - Варна през 1999г. и 2000г.