Преди появата на микрочиповете тайното наблюдение на лица и обекти се извършваше на почти занаятчийско равнище, без особена технологична подкрепа.

Който искаше да контролира верността на партньора си или лоялността на съдружника си, плащаше за "частно око" и детективът проследяваше и оценяваше всяко действие на човека, поставен под наблюдение.

Днес обаче следящият може да следи контролирания, без да излиза от удобния си офис, както действат ръководителите на много агенции за частни разследвания.

С помощта на компютри и модеми те разгадават движенията на контролираното лице, следвайки дигиталните следи, оставени след използването на различни телематични пособия и инструменти.

Кредитните карти, магнитните карти и ключове, клетъчните телефони и пр. предоставят на специалиста необходимите информации за местонахождението на обекта, в която и точка на планетата да се намира.

С новите техники за тайно следене не е проблем да се демаскира всеки корумпиран политик, нечестен съдружник или неверен съпруг. За оторизираните държавни звена това е рутинна дейност, а частните детективи я извършват с тарифи от 1500 долара нагоре при 24-часово наблюдение.

Разбира се, сумата не е по джоба на всеки, но в цялата история има още една "цена", която тегне над обществото. На личната ни свобода е нанесен мощен удар. Онези, които нямат специални апаратури, блокиращи техниките за шпиониране, не са защитени от досадното око на Големия брат.

Напоследък някои от най-напредналите разработки на военната промишленост станаха достъпни както на полицейските звена, така и на частните охранителни организации. Например системата за наблюдение с инфрачервени лъчи.

Използвана доскоро само при модерните изтребители, днес шпионската апаратура е част от инструментариума на полицейските сили за проучването на къщи и обекти.

Благодарение на свръхчувствителните към топлината инфрачервени лъчи мобилните телекамери отчитат температурни разлики от 0,6 оС спрямо околната среда и могат да открият присъствието на човек дори зад дебели стени. Фактически те правят прозрачни стените на всяка сграда.


Едно от новите открития в науката за шпионажа - скенерът за лично претърсване "Body Search Scan", вече се прилага в международните аеропортове.

За секунди устройството реконструира триизмерното изображение на проучвания човек, откривайки евентуални огнестрелни оръжия от керамика, ножове от плексиглас, екзотични оръжия, наркотици, пластични експлозиви или други опасни материали, които бяха невидими за досегашните детектори за метал.

Системата действа чрез излъчването на поток "тънки" лъчи Х, преминаващи през дрехите, но отразяващи се от кожата, като на компютърния монитор се появява 360-градусово изображение на "разсъблечения" човек и на предметите по него.

С просмукването на новите технологии от военната област към полицейските и охранителните сили нарасна възможността за откриването и залавянето на престъпниците, което доведе до рязко пренаселване на затворите.

Така се появи поколението наблюдателна техника, въвело понятия като компютърен комендантски час и електронно етикетиране на рецидивистите.

На китката или на глезена на обекта се "запечатва" миниатюрно апаратче за лично идентифициране, контролиращо движенията на наблюдаваното лице.

Ако то прехвърли дори само с двадесетина метра границите на предварително определената зона, устройството алармира местното полицейско управление. Въведена след 1989 г. в Англия и в САЩ, системата все още е в процес на усъвършенстване.

Друг метод за електронно следене се предоставя от глобалната система за локализиране GPS.

Апаратурата функционира при изпратен сигнал от малък предавател към серия изкуствени спътници в орбита, които поддържат връзка с източника, като постоянно си "прехвърлят" информацията един на друг. Това позволява локализиране на обекта с точност до 50 см и актуализиране на информацията всяка секунда.

И ако фактът, че ни следят от Космоса, все още не ни тревожи кой знае колко, съвсем близка до нас е заплахата от личното подслушване и следене без какъвто и да е контрол над контролиращите. Скандалите бръмбаргейт обикновено водят до козметични промени в съответното законодателство, но отново без гаранции за контрол над контролиращите.

Пример за тотален контрол над обществения живот е масовото проследяване с телекамерите CCTV и със скрити мобилни телекамери, свързани с централен компютър.

Действат апаратури с насочен лъч, с които от дистанция се подслушват разговорите по вибрациите на стъклата. С подходяща апаратура, засичаща електромагнитните колебания и импулси, от разстояние могат да се контролират дори текстовете, които пишем на компютъра си.

Според британския национален съвет за граждански свободи "Либерти" през 2005 г. само в Англия има близо 250 000 проследяващи камери CCTV, като седмично броят им се увеличава с над 500.

Според статистиките на английското министерство на вътрешните работи над 95 % от общинските администрации са инсталирали или възнамеряват да инсталират нови системи CCTV за постоянно наблюдение на главните улици, търговските центрове, парковете и другите по-активни обществени места.

Безспорно CCTV допринася доста за противодействието срещу престъпността, но хората са загрижени, че често не се спазва правото им на неприкосновен личен живот.

Използвайки данните от CCTV, полицията може да идентифицира всяко отделно лице, като го сравни с данните в националната компютърна банка. Възражението на "Либерти" е, че гражданите се снимат без тяхното съгласие и че не съществува закон, регулиращ използването на филмите.

Примери за злоупотреби със заснет от CCTV материал има в изобилие. Наскоро близките на безработния Джоф Пек от Есекс бяха шокирани, когато видяха по телевизията опита му за самоубийство, заснет от една наблюдателна телекамера. В телевизионните предавания често се включват пътни катастрофи, показвани без съгласието на жертвите.

Като говорим за масово проследяване, сещаме се за мирната студентска демонстрация на площад "Тянанмън".

Кървавата баня в Пекин през юни 1989 г. е един от най-страшните примери за злоупотреба със системите CCTV.

Бяха убити над 1000 души, а после тогавашното правителство организира "информационно покритие" в средствата за масова информация, прехвърляйки вината за клането на агресията на студентите, като избирателно бяха използвани филми от CCTV за идентифициране на размирниците.

Очевидно е, че ако контролиращите не бъдат контролирани, технологиите, разработвани да направят по-сигурен нашия живот, могат да се обърнат срещу нас.