Според проучвания повече от 70% от участващите в проучването са изживявали дежа вю поне веднъж в живота си. Тъй като е много трудно феноменът да бъде изживян на сила е много трудно той да бъде включен в емпиричните изследвания. Наскоро учени са установили, че има възможност дежа вю да бъде пресъздаден чрез хипноза.

Видове Дежа Вю

Карлос Дасилва Хънкхаусър твърди, че има три типа дежа вю. Дежа Веци, най-често превеждано като “вече изживяно”. Чарлз Дикенс описва Дежа Веци така:

Всички ние се изпитвали чувството, което ни спохожда, когато ни се струва, че това, което казваме и правим вече е било казано и е било направено в миналото, в отминало, неопределено време, когато сме били заобиколени от същите лица, обекти и обстоятелства, когато знаем какво точно ще бъде казано, като че ли изведнъж се сещаме.

Когато повечето хора говорят за дежа вю те всъщност описват дежа веци. Проучвания показват, че около 70% от хората изпитват това чувство, най-често между 15 и 25 години, когато мозъкът е все още податлив на промените в околната среда. Изживяването най-често е свързано с нещо много обикновено и ежедневно, но това изживяване е толкова въздействащо, че може да бъде запомнено за няколко години напред.

Дежа веци се свърза с изживяване, което включва много повече от само гледката, поради което този вид дежа вю е много трудно да бъде определен. Феноменът обгръща много голям обем от детайли, които спомагат чувството да ни се струва странно, особено след като знаем какво ще се случи или ще бъде казано.

В последно време дежа веци се възприема и като нарушение на паметта.

Дежа Сенти или “вече почувствано” по-често се приема като мисловен процес, който много рядко остава за дълго време в паметта на човек, тъй като не може да бъде разпознат.

Д-р Джон Джаксън записвал думите на своите пациенти, които страдали от психомоторна (психо-мозък, моторна-свързана с движение) епилепсия или епилепсия на темпоралния лоб.

Дежа Висите (”вече посетено”) се среща по-рядко и описва феноменът,
когато човек отива на ново място, но много добре знае на къде да върви и къде отива, като в същото време знае, че това е невъзможно.

Мечтите, прераждането и извън телесното пътуване най-често служат за обяснение на този феномен. В допълнение някои хора смятат, че четенето на брошура може да доведе до опознаване на мястото.

За да бъдат различени дежа висите и дежа веци е нужно да се определи източникът на чувството. Дежа веци се свързва с временни събития и процеси, докато дежа висите се свързва с географски и пространствени сходства.

Научни изследвания

В последните години дежа вю се включва в много сериозни психологически и невропсихологически изследвания. Най-честото обяснение е, че дежа вю не е предсказание, а по-скоро аномалия на паметта, при която се внушава, че изживяването се припомня. Материята на това обяснение се крие в това, че чувството на припомняне е много засилено, поради сходството на обстоятелствата между предишното изживяване и сегашното .

Връзки с разстройства

Клинични връзки между дежа вю и някои разстройства са били намерени. Например при хора с шизофрения и потиснатост, но най-вече при пациенти с епилепсия на темпоралния лоб. Тази връзка води до мнението на някои учени, че дежа вю всъщност е неврологична аномалия, свързана с неправилно разпределение на нервните импулси в мозъка. Тъй като много хора страдат от леки нарушения в разпределението на нервните импулси се смята, че е много вероятно дежа вю се явява като резултат от неправилно усещане на мозъка.

Фармакология

Доказано е, че някои лекарства засилват вероятността от появяване на дежа вю у пациентите. Учените Тайминен и Жааскелайнен установили случай на иначе здрав мъж, който пиел хапчета, за да успокои грипа си. След като приемал Амантадин и Фенилпропаноламин заедно случаите на дежа вю зачестили и траели през целия период на терапия с двете лекарства. Това накарало двамата учени да смятат, че някои лекарства засилват шансовете за появяване на дежа вю.

Обяснение чрез паметта

Сходството между предизвиканите от дежа вю стимулации и съществуващи, но различни спомени може да доведат до появата на феномена. Така, когато човек се сблъска със ситуация, която не може ясно да си спомни се появява феноменът дежа вю.

За да могат експериментално да възпроизведат феномена Банистър и Зангвил използвали хипноза, за да причинят постхипнотична амнезия, с което да ги накарат да си спомнят неща, които са видяли. Трима от десет участвали в експеримента получили така наречената парамнезия.

Нервни теории

В края на XIX и началото на XX векове широко се е смятало, че дежа вю се предизвиква от неправилно разпределение на нервните импулси. Грешката се е състояла в това, че мозъкът е възприемал дразненията на околната среда с няколко секунди закъснение. Най-често се смята, че забавеното възприемане от очите е довело до забавена реакция на мозъка. Въпреки това, много слепи хора изживяват дежа вю, което прави теорията неправдоподобна.

Парапсихология

Дежа вю се свързва с предварително знание, ясновидство или свръхчувствително възприемане и често се смята за екстрасенска способност. Други ненаучни обяснения включват и пророчество.

Сънища

Някои хора смятат, че дежа вю е паметта в сънищата. Въпреки, че повечето сънища не се помнят, сънуващият човек може да покаже активност в областите на мозъка, които отговарят за дълготрайната памет. Спекулира се, че сънищата четат дълготрайната памет, като заобикалят краткотрайната памет. В този случай дежа вю може да бъде спомен за забравен сън, който включва елементи от моментната будна ситуация. Това може да се свърже с феномена дежа реве или “вече сънувано”

Възкръсване

Хората, които вярват във възкръсването смятат, че дежа вю се предизвиква от фрагменти от миналото, които са изплували на повърхността на мозъка. Други смятат, че феноменът е предизвикан от астрална проекция или извънтелесни преживявания, когато човек пътува, докато тялото му спи.

Свързани феномени

Жаме Вю (от френски Jamais vu ”никога не видяно”) е термин в психологията, който се използва, за да опише всяка позната ситуация, която не е разпозната от наблюдателя. Често се описва като противоположния феномен на дежа вю и включва странното чувство у човек, който знаейки, че не е за първи път в подобна ситуация, чувства, че попада в дадената ситуация за първи път. Жамайс Вю най-често се свързва с някои видове амнезия и епилепсия, при които човек не разпознава иначе познати думи, хора или места

Прескьо Вю, (от френски Presque vu “почти видяно”) е усещането, което човек получава, когато е на път да получи прозрение. Често усещането е много объркващо и много рядко води до досещане. Често човекът, който изпитва това чувство казва “на върха на езика ми е”. Чувството се среща у хора, които имат епилепсия или лабилност на темпоралния лоб.

Есприт де лескалие ( L'esprit de l’escalier от френски - стъпаловиден разум) е чувството, когато човек си спомня нещо прекалено късно. Например, когато след като разговорът е приключил събеседникът се сеща за умна забележка. Друг пример е, когато човек учи усилено за изпит, но когато се явява на изпит забравя всичко, което е научил. След като изпита приключва човек си спомня всичко.

Последните изследвания и изводи за Дежа вю

Да вярваме или не наскоро екип изследователи от Масачузетския технологически институт под ръковоството на биолога Сусуми Тонегави, нобелов лауреат за 1987 година е открил областта в главния мозък, отговорна за формирането на ефекта дежа-вю (вече видяно).

Съществуват много процеси, свързани с паметта, които може да бъдат класифицирани и съотнесени към определени области на мозъка. Основната зона на главния мозък, отговорна за реализацията на функциите на паметта, е хипокампът. Изследователите от групата на Тонегава открили, че има участък, отговорен за съхраняването и “проиграването” на отделни епизоди, съставени от набор на различни усещания. Тази част на мозъка се явява неголяма област от хипокампа- така наречената назъбена извивка (dentate gyrus), пише bgfactor.org.

По-рано учените само се догаждаха за специфичната функция на назъбената извивка. Сега, благодарение на новия експеримент, тази идея бе потвърдена изцяло. За тая цел учените са провели опити и са получили мутантни мишки, на които, заради определен ген, някои от клетките на назъбената извивка се оказват изменени. По време на изпитанията мишките е трябвало да извършват определени действия в ситуации, предизвикващи страх. С тези задачи мишките се справяли успешно, проблемни обаче се оказали случаите, в които мишките е трябвало да извършват действия, когато събитията са протичали в сходни условия.

Мишките-мутанти не били в състояние да открият разликата между такива контексти, затова Тонегава стига до извода, че назъбената извивка осигурява както спомените за определени условия, така и умението да отличиш едни условия от други.Както твърде ученият, дисфункция от този род води, в частност, до “дежа-вю”. Според него, този феномен се случва в резултат от “борбата”, която настава когато е необходимо да се различат две извънредно сходни ситуации, съобщава сп. “Мембрана”.

Тонегава забелязал, освен това, че с възрастта феноменът “дежа-вю” се среща по-често при хората и това е свързано със стареенето и гибелта на клетките на назъбената извивка. Като човек вече на възраст (той сега е на 67 години), невробиологът признава, че и с него се случва нещо подобно. “Много пътувам и когато се оказвам на съвършено нови летища, една част от мозъка ми казва, че вече съм бил тук. Впрочем, останалата част знае по-добре кое как е…” – така Тонегава илюстрира своето откритие.

IYI