Най-старият запазен до днес препис е създаден през 200 г. и съдържа части от Eвангелие от Иоан. Гръцкият текст е написан върху папирус и вече е оформен като книга
Цифри и факти: Съвместими ли са Библията и статистиката? Да, разбира се. При това резултатите са впечатляващи. Според източноправославния канон Библията обединява 77 книги. Разделена е на две части. Първата, Старият завет, обхваща 50 книги, а Новият завет – останалите 27. Според католическия списък Библията съдържа 46 книги от Стария и 27 от Новия завет, а според протестантския общият им брой е 66 – 39 от Стария и 27 от Новия завет. Библията обединява книги, написани от 36 различни автори. След тях има пророци, рибари, царе, мисионери, свещеници и лекари. Писането на Библията продължава цели 1600 години, повече, отколкото при която и да е друга книга в света. Тя описва два основни периода в съществуването на човечеството – до идването на Христос и след това, в Стария и Новия завет. Най-дългата глава от Библията е 118 псалм от Псалтир, състоящ се от 176 стиха, а най-кратката глава е в същата книга – 116 псалм, в който има само 21 думи. Най-краткия стих можете да намерите във Второзаконие или Петата книга Моисеева – глава 5, стих 19: „Не кради!" Най-малката Библия са създали експертите по нанотехнология в Техническия университет в Хайфа, Израел. Учените са събрали текстовете на Танах (Еврейската Библия), или 300 000 думи, върху площ от 6,450 кв. мм. Днес се издават и разпространяват около 20 милиона екземпляра на Библията годишно. Както и милиони екземпляри от нейни отделни части.
Тора (първите 5 книги на Еврейската Библия) и до днес съществува под формата на ръкописни свитъци
Eвсевий Иероним Софроний е работил в скрипторий (специално помещение в манастирите за преписване на църковна книжнина). Делото му е вдъхновило ренесансов художник 1000 години по-късно

С тези думи започва "Евангелие от Иоан". Първоначално Божиите думи били написани върху дълги свитъци, намиращи се на хиляди километри разстояние един от друг. Днес Светото писание – Библията – е най-популярното и най-превежданото четиво на всички времена благодарение на труда на един упорит теолог, на много монаси и гениален немски изобретател. За забележителната му история разказва Stern

Библията вече може да се прочете на 2426 езици и диалекти. През 1455, когато в Майнц излиза първото є издание, създадено с печатарската преса на Гутенберг, тя е преведена само на 33 езика. Между 1660 и 1663 излиза на диалекта на племето алгонкин, обитавало Североизточна Америка. През 2006 се появява за първи път и на нахуатъл – за радост на 410-те хиляди индианци в Източно Мексико. Много езици са спасени и са запазени до днес именно благодарение на многобройните преводи на Светото писание през вековете. Първата книга, преведена от светите братя Кирил и Методий и написана на славянската азбука, е Библията.

Интерес към нея съществува и днес, въпреки че повечето хора в общи линии са запознати със съдържанието й. Старият завет започва със Сътворението на света и включва историята на израилтяните, техните войни и походи, възхвала на Бога и пророчествата на бъдещия месия. Новият завет обхваща 4 паралелни разказа, които описват живота, смъртта и възкръсването на Иисус Христос, неговата мисия за спасението на човечеството. Описва се началото на човешкия род, разпространението на християнството, посланията на апостол Павел, който от преследвач на християните се превръща в защитник и разпространител на християнската вяра, както и представата за края на света (Откровението на св. Иоан – Апокалипсисът).

Раждането на Библията

Името є, с което промени света, произхожда от гръцки и означава „книги". Гръцкото си название тя получава от тръстиковия папирус (библос), използван в древността. Дълго време Библията представлявала отделни текстове и частите є приличали на разбъркан пъзел – предполага се, че Евангелието от Матея, първото в реда на новозаветните книги, било известно най-напред в Древна Сирия, Евангелието от Марко било написано в Рим, а вярващите в Ефес притежавали препис от Евангелието от Иоан.

Езиковото разнообразие сред свещените текстове било голямо. Съществували множество версии и частични преводи, създадени в различни части на Европа и Близкия изток, еврейски текстове от Стария завет, древни гръцки версии на евангелията и няколко латински ръкописа, използвани в зависимост от езика, на който са говорели вярващите.

Още в древността били правени опити за обединяване на текстовете в обща книга. Учените предполагат, че след разрушаването на Иерусалим от римляните през 70 г. вярващите евреи, които напускали града, взели със себе си и текстовете на Стария завет. Правени са опити да бъдат обединени текстовете и от Новия завет. Най-успешен е този на египетската църква – през 367 г. Атанасий Александрийски написал великденско послание до християните, в което се споменавали всичките 27 книги от Новия завет.

Първоначално римляните преследвали християните в Римската империя и те изпитвали остра нужда от молитви и символи, които да ги обединят. Богослужението се извършвало в домовете им, а приемането на причастието ставало на обикновена маса за хранене. Вярващите не събирали длани за молитва (те започнали да го правят едва през IX век), а вдигали ръцете си встрани, образувайки с тялото си кръст. Кръстния знак правели, като поднасяли ръка към челото или раменете. Ритуалите, свързани с преклонението пред Бога, се извършвали тайно. Гоненията срещу християните продължили до налагането на християнството като имперска религия при идването на власт на император Константин през 324. За да заздрави своята власт и да постигне единството на империята си, Константин признал християнството за равноправна с другите религия.

Делото на свети Иероним

Езиковият хаос в различните текстове на Библията продължил до началото на IV век, когато свети Иероним успял да направи първия превод на Светото писание от гръцки и еврейски на латински език.

Какъв ли е бил този мъж? Със сигурност кротък и благочестив човек, готов да помогне на ближния. Eвсевий Иероним Софроний обаче се разминавал с представите за смирен монах, защото името му било свързвано с куп женски истории. Въпреки това той извършил колосален по обем и по значимост труд. И дори не подозирал, че създаваното от него в продължение на 30 години произведение един ден ще се превърне в най-популярната книга на планетата.

Иероним бил роден през 342 г. близо до днешна Любляна в християнско семейство. Получил класическо за времето си образование – в Рим учил граматика, реторика, философия, най-вече Платон и Цицерон. След като обикалял по света и живял 5 години като отшелник в сирийската пустиня, той се върнал в Рим. Станал помощник на Римския епископ Дамас, който му възложил да напише книга за вярващите, при това на латински. Тази задача се оказала доста тежка, защото както посочва самият Иероним в предговора на своята Библия, „евангелията били почти толкова, колкото и ръкописите".

Произведението на Иероним се наричало Вулгата (Vulgata) и обхващало няколко книги, написани на латински върху тънка пергаментова хартия, почти без разстояния между думите и без препинателни знаци. Смисълът ставал ясен, когато текстът се четял на глас. Иероним използвал оригинални ръкописи на Новия завет, написани на гръцки, езика на първите християни. Що се отнася до Стария завет, теологът работил най-вече с библейски текстове на еврейски.

Иероним установил, че в по-старите еврейски ръкописи не се споменават някои книги от Стария завет, които се срещали в популярния гръцки превод. Тогава той ги извадил от своя труд и ги определил като „апокрифни" или „скрити" – те не са включени в каноничните издания на Библията.

Преводаческото дело на Иероним е изключително – за първи път е създаден единен текст на Библията, който бил основна опора в живота на християните през следващите 1000 години. Книгата му била използвана от мисионерите през Ранното средновековие. Залегнала е и в основата на всички следващи библии и затова се смята за един от най-важните фактори, определящи развитието на културата в западния свят.

Символ на богатство

Като цяло Библията е свързана с епохални по своето значение етапи в развитието на човешката цивилизация. Най-старите преписи на Светото писание са правени върху папируси, които били продавани на свитъци, дълги 3 м. Понякога слепвали няколко, но се оказало, че свитъците с дължина над 10 м били непрактични. За отделните еврейски ръкописи тази форма на разпространение била подходяща, но не и за текстовете на Библията, за които мястото било крайно недостатъчно.

Постепенно се утвърдили т. нар. библейски кодекси (Codices), които имали формата на книга и отделни страници, и били по-удобни за ползване. В началото всички усилия на монасите били насочени към уеднаквяването на текста на Светото писание и не се обръщало голямо внимание на неговата форма. Едва около 800 г., по време на управлението на Карл Велики, Библията била издадена в един том.

През Средновековието в Европа изданията на Светото писание се превърнали в символ на обществено положение и власт. Дошли на мода огромните, пищно украсени издания на Библията, с които собствениците им демонстрирали заможност. През XI век съществувал екземпляр, висок 60 см, широк 38 см и с тегло 22 кг – били необходими усилията на двама яки мъже, за да преместят тежката книга от едно място на друго.

По онова време текстовете били преписвани най-често върху пергамент, изработен от животински кожи. В един от ръкописите се разказва за създаването на огромна испанска Библия с 662 страници и формат 55х37 см. Ако приемем, че от кожата на едно теле изработвали 4 нейни страници, то за цялото произведение вероятно били необходими кожите от 150 животни.

Монасите пишели всичко на ръка и трябвало да внимават да не правят мастилени петна. Работели в манастирите, в помещения, малко по-големи и по-светли от монашеските килии, в които през зимата било много студено. Преди да започнат същинската си работа, те трябвало да нарежат животинските кожи, да начертаят с мастило редовете, да подострят гъшите си пера, да приготвят мастилото си (обикновено използвали мастило на прах, разредено с вода), което отнемало поне няколко дни. Едва тогава започвали да преписват буква по буква избрания образец. За тази работа не било необходимо монахът да може да чете.

Преписването на една огромна Библия отнемало години. Така например, ако се наредят един до друг редовете от текста на Уинчестърската Библия, ще се получи линия, дълга 11 000 м. През XII век монахът, преписвал друга подобна книга, разказвал, че писал цели 3 години, като „почивал само през мъгливите дни".

Монасите, създавали преписи на Библията, смятали, че със своя труд служат на Бог и изкупват по този начин греховете си. Една легенда разказва как монах, извършил всички грехове на Земята, преписал една гигантска Библия. След неговата смърт греховете му били преброени и сравнени с броя на буквите в преписаната от него Библия. Оказало се, че буквите били с една повече от прегрешенията му, и той бил допуснат на небето.

През XIII в. се увеличило търсенето на Светото писание. За да се намалят производствените разходи, бил намален форматът. През този период били създадени редица малки Библии. При някои от тях 20 реда се събирали върху площ от 2,5 см. Те вероятно били писани с пера от много дребни птици. За да бъде спестен още от скъпия материал, някои думи започнали да се употребяват с техните съкращения. Така на латински dues – бог, се превърнал в ds. Съществуват Библии от този период, в които почти няма дума, изписана цялата. Тоест използването на съкращения изобщо не е изобретение на съвременния свят.

По-късно, за улеснение на изучаващите Библията, били направени още нововъведения – тя била разделена на глави и стихове, били номерирани и страниците, а известни теолози нанасяли свои забележки, поясняващи текстовете.

Гениалното откритие на Гутенберг

Последното важно откритие на цивилизацията, свързано с Библията, е създаването на подвижните букви, дело на изобретателя Йохан Гутенберг. Книги били печатани и преди него, но процесът бил сложен и бавен – всяка страница с всяка буква върху нея се изрязвали върху дървена плочка. Ако майсторът сбъркал някоя буква, цялата плочка ставала негодна. На Гутенберг му дошла гениалната идея да излее всяка от 26-те букви от метал. Благодарение на това откритие буквите били подреждани в желания ред, след това ги изваждани и използвани многократно.

Първото печатно издание на Вулгата, публикувано през 1455 г. от Гутенберг, е може би най-известната книга в света. И със сигурност – най-ценната. Оригиналите от това време се оценяват на около 1,3 милиона евро. Много по-важно обаче е това, че гениалният Гутенберг проправя пътя към широкото разпространение на Библията в целия свят.

Разбира се, победоносният є поход не се ограничил само на територията на Германия и Европа. С Библия в ръка мисионерите стигнали до най-отдалечените кътчета на земята. Това станало възможно, след като текстовете били преведени на много, непознати до този момент езици.

Хиляди екземпляри на Библията започнали да напускат печатниците. Нерядко обаче имало и злоупотреби с библейски текстове, извадени от контекста. Зад кладите, на които изгаряли вещиците през Средновековието, стоял цитат от светото Евангелие от Иоан: „Аз съм лозата, вие пръчките; Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън и те изгарят." (Глава 15).

Библията отдавна е неразделна част от нашата култура. Без дори да осъзнаваме, понякога използваме Божията мъдрост. „Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!", учат родителите децата си. Изречението идва от апокрифната книга Товит от Стария завет, включена в повечето Библии. В Евангелието от Лука се казва: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях" (глава 6, стих 31). „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста." (Евангелие от Матея, глава 4, стих 4.)

Няма човек, който да не е чувал изразите „водата стана на вино" (превръщането на водата във вино на сватбата на Кана Галилейска – Евангелие от Иоан, гл. 2) или историята на Давид и Голиат, която се разказва в първа книга Царства (глави 16-31).

Със сигурност Библията влияе по-малко или повече върху начина ни на мислене независимо дали искаме това, или не. А що се отнася до значението на тази книга, можем да се позовем на думите на немския поет и драматург Бертолт Брехт, който в никакъв случай не може да бъде заподозрян в прекомерна набожност. Когато го запитали коя е най-важната немска книга, той отговорил: „Библията!"

************

Днес всевишният реагира дори при натискане на едно копче. Бог ни помага, докато пътуваме с автомобила си, докато гладим или перем. Божието слово е навсякъде, където има техника. Или както се казва в Евангелието от Матея (гл.13, стих 9): „Който има уши да слуша, нека слуша!" В Германия можете да си купите Новия завет, качен върху 10 компактдиска – цели 656 минути Божия реч. Или пълния текст на Библията на Лутер като версия за МР3.

Щом някой стане поне малко известен и може да чете горе-долу без грешки, записва библейски текстове върху компактдискове и реализира някакъв собствен проект, свързан с нея, коментира Stern.

Германският актьор Бен Бекер е автор на развлекателното предаване Най-доброто от Библията, в което цитати от Светото писание се съчетават с изпълнения на госпъл и рок. Актьорът твърди, че докато работил над предаването в продължение на 5 седмици, открил пътя към Бог!

Книгата на книгите е възкръснала и в германския тв ефир. Bibel TV излъчва по кабел и сателит 24-часова програма, посветена на Светото писание.

Вестник Bild издаде първо Народна Библия, а по-късно и Златна Библия. На германския пазар излязоха и Библията на Имендорф и други по-известни издания. Едно от тях се предлага с множество подаръци – ръчно изработен стъклен кръст и червени камъни от стъкло. Изповядването на християнската вяра се оказва доста доходен бизнес – до този момент в Германия са продадени 500 хиляди екземпляра от различните издания на Светото писание.

Но това не е всичко. Неотдавна излезе и Библия под формата на комикс. Езикът на този вид литература може би е малко необичаен, но е нищо в сравнение с това, което може да се прочете в интернет. Теологът Мартин Дрейер е автор на интернет Библия, наречена Volxbibel. Тя е написана на езика на младите хора и с тяхно участие. Volxbibel е първият превод на Библията, в който може да участва всеки, стига да пожелае и да влезе в www.volxbibel.de. От печатното издание на интернет Библията вече са продадени повече от 100 000 броя.

Дали по този начин божиите храмове ще станат по-пълни? През периода 2000-2005 католическата църква в Германия е загубила около 1 милион свои членове, Евангелистката – също почти толкова.